Разсъждения на мрака

Let me be your dream · 2013-07-18 15:07:53

Не знам от къде ми дойде, но ми се приписа нещо мрачно. Май не се получи достатъчно мрачно ;д. Надявам се да ви хареса.

Вървиш, бавно и безшумно, из самотните пътеки на гробището. Чуваш собственото си дишане, усещаш собственото си сърце. Бие ли? Все още тупти. То пулсира жадно за живот. Живот, който зависи и от най – простото движение, наречено дишане. Но сърцето ти жадува и за друго, нали? То мечтае за топлота, близост и внимание, нали? Гони те копнеж за любов. Но нима тя съществува? Къде е? Щом я намериш, тя те оставя. Счупен. Наранен. Безсилен. Толкова ти е познато, нали?
Потъваш някъде в гъстата завеса на мъглата. Ослушваш се за нещо. Сякаш чакаш нещо да се случи, а всичко което чуваш е гарван. Гарван, чието грачене жално оплаква мъките на душите попаднали в бездната на ада. И ти ще попаднеш там. Всички потъваме в пръста.

Ами аз ли? Аз бродя като призрак. Светлите ми цветове са потънали, стоят някъде заключени дълбоко в мен. Сега съм черна. Нося тежък грим и тъмни дрехи. Сърце ли? Не, благодаря. Изтръгнах го. Единственото, което правеше беше да хленчи, да копнее, да мечтае, но и нищо да не получава. За какво ми е празнотата? Аз стоя тук, сама, намираща своето спокойствие. Тук няма никой, който да те безпокои. Поне не жив. Харесва ми, когато се заслушам в призрачната тишина, да чуя песента на вятъра, танцуващ между кръстовете и площите.

А ти какво правиш тук? Идваш, с надеждата, че не си загубил близък. Бродиш и броиш парцел, ред и гроб. Парцел 98, ред 7, гроб 4. Надяваш се, когато стигнеш на посочените координати на надгробната плоча да пише чуждо име. Чужда рождена дата. Да е отнет друг живот. По пътя вървиш и халюцинираш, че всичко ще бъде наред, как живота ще продължи и ще потръгне. Залъгваш се, че не си изгубил нищо и никого. Продължаваш да се ослушваш и аз знам какво чакаш. Чакаш да чуеш гласът на починалия зад себе си и щом се обърнеш да го зърнеш. Тази илюзия продължава и сега. Ето, гроб 1, гроб 2, гроб 3… И заветния гроб 4. Виждаш името на близък, негова снимка, рождена дата и няколко изгорели свещи. Свещи горели с надежда за покой. В същия миг губиш основата. Илюзиите се разбиват като стъкло. Парче по парче. Все по – малко и по – малко. Мечтата за щастлив край изгоря. Стана на пепел. Пепел открадната от вятъра. Няма да се върне пак. Никога. Сърцето започва да кърви. Отваря се рана. Стичат се сълзи…

Аз запалих цигара. Вятърът погна дима и го затри някъде в мъглата. Аз го догоних с поглед и го изгубих. Завинаги. Останах загледана в мястото на изчезване на отровния пушек. Някъде, може би 3 гроба пред мен, нетърпеливо обикаляше призракът на млада дама. Въртеше се около кръста с името `и. Чакаща да зърне своя любим…

Има вероятност да продължа да пиша. Имам идей за продължение. Но не знам дали ме бива в "мрачното", за да продължа. Има ли желаещи за продължение?

ronnyy · 2013-07-18 18:26:02

Интересно е на мен ми хареса Некст

d0nikaaa_ · 2013-07-18 20:34:49

Интересно е на мен ми хареса Некст

Happy face · 2013-07-19 09:43:19

Чакам некста с нетърпение! !!

Unstoppablє · 2013-07-19 11:01:43

Звучи интересно. Да видим продължението

isux · 2013-07-20 16:24:51

Браво , изглежда добре , некст (y)

DamonGirl · 2013-07-20 19:01:13

Звучи интересно. Да видим продължението

lady_ss1 · 2013-08-01 08:37:43

Продължи.

#1 2013-07-18 15:07:53

Re: Разсъждения на мрака

#2 2013-07-18 18:26:02

Re: Разсъждения на мрака

#3 2013-07-18 20:34:49

Re: Разсъждения на мрака

#4 2013-07-19 09:43:19

Re: Разсъждения на мрака

#5 2013-07-19 11:01:43

Re: Разсъждения на мрака

#6 2013-07-20 16:24:51

Re: Разсъждения на мрака

#7 2013-07-20 19:01:13

Re: Разсъждения на мрака

#8 2013-08-01 08:37:43

Re: Разсъждения на мрака

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook