да, ама вече го написааах 
(arrow) пооо математика 

и на мен ми харесва,има чувство 

Glade микро спрей .. 

айде пак аз,че се зарибих 
песента е The Roots-In The Music 

(arrow) .. They don't know how long it takes
Waiting for a love like this
Every time we say goodbye
I wish we had one more kiss
I'll wait for you I promise you, I will .. 

На мен много ми харесват    и на двете момичета,супер са,браво качете още ^^

хапвах яйчица и гледах филм ^^ 

И аз вече не знам .. :/

Четвърта част.Надявам се да ви хареса 

-Кой си ти? –тя все още не можеше да повярва,че момчето с русата коса стой пред нея.
-Казвам се Павел.-красива усмивка се плъзна по лицето му,а Таня едва удържа своята.
-Защо си тук?Какво искаш и знаеш ли,че е забранено да си тук и да разговаряме?
-Няма да те нараня –той се приближи към нея,а тя отстъпи назад.Колкото и да й беше интересен,Таня не можеше да се довери толкова лесно. –спокойно,искам само да поговорим.
-За какво може да говориш с човек, когото не познаваш? –изведнъж тя се почувства несигурна и не желаеше да разговаря с него.
-За желанието ми да те опозная.
Таня трепна и направи още една крачка назад,искаше й се да избяга.
-Нямам желание за разговор.
-Но имаш още един ден в града,а аз ще съм тук.
-По-добре е да си тръгнеш.-Таня усещаше лек страх,и преди се беше случвало момчета да я заговарят след представление и да й казват,че я харесват,обичат или,че искат да бъдат с нея.
-Изслушай ме,Таня ..
-Знам какво ще кажеш.Харесваш ме и искаш да ме опознаеш и тъй нататък.Но аз не вярвам в такива неща и не искам да вярвам.Аз постоянно пътувам,в мой минус е,ако те обичам.
-Не те моля да ме обичаш.Моля те да ми позволиш аз да те обичам.
-Не искам.-това беше лъжа и Таня го знаеше,но също така знаеше,че в момента се чувстваше така,защото в нея се водеше битка дали да бъде с Павел,или не.
-Дай ми няколко часа.Ела с мен.Ще си тръгнем когато кажеш,няма да те спра.
-Не ти вярвам.
-Моля те,ела с мен.Обещавам ти,няма да те нараня.-той се чувстваше така,сякаш посягаше ръка към коте,за да го погали,а то бяга.
-Добре .. но ми обещай,че няма да ме нараниш – толкова много я привличаше,Таня искаше да го опознае.
Павел отново посегна към нея и този път тя му подаде ръката си.
Той я поведе нанякъде,а тя изпитваше страх.Не беше от хората,които подаряваха доверие.За момент помисли за цирка.Всички щяха да се притеснят за нея,особено Петър.И въпреки това продължи мълчаливо да следва момчето с прекрасните очи.Той я заведе на брега на морето.Таня и преди беше виждала морето,но сега беше по-различно.Тъмнината му отиваше.Чуваше се тихия плясък на вълните и лекото хрускане от пясъка по който ходеха.С Павел седнаха близо до водата и Таня почувства колко е студен пясъка.Павел разказа всичко за себе си,оказа се,че е доста умно 19 годишно момче с мечта- да отвори собствена кантора и да живее в Лондон.Докато Таня разказваше за своя свят,момчето я гледаше право в очите,а на лицето му бе изписано очарование.Струваше му се невероятно едно момиче да прекара целия си живот в цирка.Таня беше толкова захласната по момчето,че беше изгубила представа за времето.Когато Павел й каза,че е 11 часа,тя скочи гъвкаво и го помоли да й покаже пътя към цирка.Той я изпрати до там.
-Утре отново ще съм тук.-Павел я държеше в обятията си. – искам отново да излезем.
-Нека да е пак на хубавия плаж.
-Добре.
Той я целуна по устните,а сърцето на Таня щеше да изскочи от гърдите й.Заболя я корема по странен начин и колената й омекнаха.Когато нежните му устни се отделиха от нейните той се обърна и си тръгна.Таня стоеше и гледаше как той се отдалечава и не можеше да мръдне.Oсъзна,че е влюбена ..

нееем
Моника?   

С малко закъснение .. извинявам се.Ето я и 3 част,малко е късичка,но нямам време,пиша това и закъснявам за ангажимент  Надявам се да ви хареса 

Вече беше на 2 крачки от него,когато той отвори вратата и влезе.
-Чакай .. !-Таня викна след него,но той вече беше вътре.
Тя остана на мястото си взирайки се във вратата със златна дръжка.Замисли се дали да почука,но реши,че ще е неуместно непознато момиче да чука на вратата и да търси момче,на което дори името не знаеше.Остана така за още няколко минути и си тръгна.Вече беше около 11 часа и Таня вървеше по улицата,която водеше към мястото,където цирка се бе разположил.Градчето не впечатляваше с нищо и затова Таня беше забила поглед в земята,мислейки за момчето.В него имаше нещо,което я привличаше като с магнит.Той имаше хубаво лице,но Таня обръщаше внимание не на външния му вид,а на странното чувство,че тя трябва да се запознае с него.Тя стигна до цирка и тъкмо преди да влезе в караваната си,някой извика името й.Беше Петър:
-Таня,какво правиш.Къде си ходила?
-Никъде,при Хайла.
-Как е тя?Някакви промени в настроението?
-Ъъм .. не,чувства се прекрасно.
-Добре тогава,ще се видим поо-късно.
-Чао.
Винаги след разговор с Петър,Таня се чувстваше добре.Тя го приемаше като брат,на когото можеше да каже всичко.Беше й гадно,че го излъга,но ако той разбереше,че е ходила извън пределите на цирка щеше да си има неприятности.Вместо да влезе в караваната,Таня се запъти към Хайла.Тигрицата,обаче,спеше и Таня реши да не я буди.Обиколи цирка,поговори с една от жените обучаващи гълъби и се върна в караваната си.Беше тъжна и отчаяна.Не мислеше,че ще види пак момчето,защото не вярваше той да дойде на представлението за 4 път.След няколко часа най-сетне беше дошло време да излезе на сцената.Отново изигра номера с Хайла и през това време погледна към седалката на момчето с русата коса.На нея не стоеше никой.Огледа цялото помещение,но не го видя.Няколко минути след това,Таня трябваше да излезе за танца на момичето-каучук.Когато излезе погледа й автоматично се спря на седалката на момчето.Този път там стоеше той.Гледаше я съсредоточено и леко се усмихваше.Сърцето на Таня започна да бие по-бързо и тя се почувства щастлива и спокойна.Номерът и свърши,а тя през цялото време гледаше към него,сякаш този танц беше специално за момчето с красивите сини очи.Излезе от купола и се запъти към караваната си.
-Хей .. изчакай .. –това не приличаше на гласът на Петър.Всъщност Таня не разпозна този глас.Обърна се и очите и се разшириха.Чувства на изумление,уплаха и радост се преплетоха в нея и Таня се почувства странно жива ..

за 100 път ..  |-(  :
http://kaprizen.com/?cat=17&img=1157590

има,знам .. ноо все не ми остава време да ги проверяя .. извинявам се
3 част ще я пусна най-късно утре следобед,благодаря за интереса    ~