Надявам се, че ще ви хареса

Какво да правя- сама съм,
пърхам с мигли- оглеждам се.
Виждам мъглата, потънала в мрака,
виждам болката, заключена в сърцата.

Стискам юмруци, прехапвам устни,
свивам рамене и вървя из безкрайните брегове,
и вървейки боса по пясъка, гледам към синьото небе.

За миг засякох, силует сломен,
който все повече се приближаваше към мен.
Сетне се спря, застана пред мен, повдигна очи,
и се загледа изпод вежди, в моите зелени очи.

Тялото ми се вцепени, устните ми затрептяха,
а очите му, моите очи пленяха.
Той затрептя, хвана моята ръка,
сетне ме прегърна, и пророни една сълза.

Мнения/Критики ? ^^
П.с. написани до сега; "Скитница", "Зима", "Промених се", "Не,не мога да те заменя." , "Любовта" , "Душа" , "Дяволска лъжа" и "Самотата"

Онииииииииииииии  Хайде мацко, давай некста    Че пуснахме корени тука    

Оо. изглежда толкова сладко  Само гледай за грешки и си оправи глаголното време  Некс? ^^^^ 

Хареса ми. Некст ?   

Царевицааааа ^^

Ией ^^ Значии, аз ще си чакам ^^ Не бих я изоставила <333

Хайде бе душа    по- бързо пиши  :D нямаме търпение вече !!  

Е, приятно четене и моля, коментирайте дали ви харесва. Love ya, Маlв.<3
~XIII~
*чудо,може би*

Катрина, започна да ме оглежда, въртейки главата ми наляво и надясно. - това започва да ми става досадно.. - казах си, но в мен имаше една мъничка искрица, която ми шептеше, че трябва да имам търпение.Все пак, не искам нещата да се влошат.
- Изглеждаш сладка. - изрече с грапавия си глас, създанието. Започвах да премигвам.
- Какво ще рече това ?! - попитах любезно, или поне се опитах, защото натиска, който ми нанасяше на челюста ме затрудняваше да говоря. Погледат ми моментално се насочи към другата й ръка. Ноктите пак пораснаха светкавично, и тя бавно започна да ги приближава към дясното ми рамо. Пулсът ми се ускори, като че ли беше на надбягване. Всичко започна да ми пребледнява, а краката ми да омекват. Тя завъртя главата ми на 20/30 градуса вляво и в следващия миг осетих как ръката ми изстръпва, тялото ми се парализира, и за секунди втренчих погледа си в една точка, заради гледката от кръв, която виждах с периферното си зрение. Не мога да кажа дявола, защото не бе истински дявол,така че ще си карам на създание. Създанието плавно се насочи към разкървавеното място и облиза кръвтта ми. Чувството беше студено, много студено.
- Както си и мислех.. - рече тя. Опулих поглед към нея и погледите ни се засякоха.
- А-а ?! - измънках, нищо повече не можех да кажа. Бях вцепенена. Сетне тя отпусна челюстта ми, и издърпа ръката си. Раната, която ми нанесе бе доста сериозна и дълбока. Хванах се за рамото и ударих на колене. - кхъ. - адски болеше, същевременно щипеше.
- изправи се, скъпа. - гласът стана нежен и звънлив, послушах я, понечих да се изправя, но болката ставаше все по- силна и се наведох още повече. Видях ръка. Люспеста ръка, която ми бе подала, за да се изправя. Хванах я, и сетне тя ме издърпа, та се изправих. Погледа ми моментално се насочи към раната ми. Катрина, обхвана с две ръце дясната ми ръка и доближи лицето си към нея, сетне подаде език, и го прокара в раната ми. Изстенах. Болката бе неуписуема, като че ли някой провираше заледен нож в разкарвъвеното място.
- Ка-какво направи ?! - попитах, когато тя вече се отдели от мен.
- Погледни сама. - отсече тя, насочвайки погледа ми към рамото ми.
- Какв.. ? - невъзможно !! раната ?! нямаше и помен от нея, беше изчезнала, дори и кръвта в която бях обляна.
- Само аз мога да лекувам раните които нанасям.. - отсече тя миловидно.
- Тогава, защо не излекуваш и Елизабет ?? - попитах, посочвайки я.
- НЕ !! - отсече с ярост. - Не мога да съживявам тези които съм умъртвила. - сетне сведе поглед.
- Значи тя е .. !?- цялата се вцепенних, подхвърлих един поглед към нея и видях как тя беше пребледняла и легнала безпомощно, държейки се за раната. - Оо. господи .. - промълвих съвсем тихо.
- Нали знаеш какво следва. - рече приближавайки се към мен.
- Ъ.. ? какво трябва да следва ?! - запитах се, поглеждайки я объркано.
- Най- ценното нещо за теб, срещу това да бъдеш принцеса и да върнеш майка си. - отсече тя, посочвайки към отварящата се врата. Забих поглед към Александър. - той ли ми е най- ценен ?! и какво точно трябва да направя ?!  - запитвах се.. сетне ми проблеснаха думите на Аннабел. " Само истинската избранница може да развали магията на това кралство, срещу най- ценното за нея, нещо. " Обърнах се светкавично към Катрина, но тя бе изчезнала.

Адско е      Само избягвай да повтаряш думите, като "каза тя, каза той, бе" и т.н. :д

Такам. Съжалявам, че е толкова малко,но обещавам, че за следващата част ще ви се реванширам. Надявам се да ви хареса, все пак ^^ Приятно четене !! Love ya, Malw. (:

~XI~
*заблуда*

- Защо да не е възможно ?? Може наистина ти да си наследницата на трона !! - радостно каза Аннабел, хващайки ръката ми.
- Н-но.. - измърморих тихичко.
- Няма но !! трябва да го отпразнуваме, елате с мен !! - отсече тя, сетне  стисна ръката ми и ме задърпа тичешком на някъде, а след нас идваше и Алекс.
- Аннабел, вярвам в нея, но .. не мислиш ли,че е прекалено хубаво за да е истина. - отсече Александър.  Бях възмутена, как може той да не ми вярва, точно човека на който държа най- много. - пуфф. - изпуфках намусено.
- Сега ще разберем. - Изражението й се промени светкавично. От сияещо от радост, стана сериозно.
- Как ?? - попитахме с него в един глас.
- Като те заведем при кралицата. Единствено тя може да разпознае наследниците си. - онзи сериозен поглед, ставаше все по ужасяващ.
- Чакай, чакай ! ти каза, че тя е превърната в дявол, не мисля, че е безопасно да даваме Фел на нея. - отсече Александър, заставайки пред мен.
- Няма нищо страшно. Ако тя наистина е нейна дъщеря, то кралицата няма да и навреди. - отсече с усмивка камериерката.
- Но?? - попитах.
- Какво но? - запита тя, опулвайки поглед към мен.
- Винаги има, Но ! - отсякох.
- Ами, спокойно. Ако не си нейна дъщеря, а се представяш на нея. Аммм. най- много да те убие. - отговори тя, отново с оная дразнеща усмивка. Аххх, как ме дразнеше тази усмивка..
-  Най- много ?!! - дада, личеше си обаче, че Александър не позволяваше да отида при Катрина, но друг избор нямаше. Все пак.. ако наистина имах роднинска връзка с нея ?? Ако наистина тази история е вярна и.. и баща ми ме лъгал ?! Ще, мога да помогна на хората тук, които са живяли в изгнание от света да бъдат отново приети, и градчето ще може да се засели отново с много добронамерени жители. Което щеше да е страхотно !! Дадам!!
- Хайде, мечтателке, да вървим. - промълви тя, и стисна ръката ми. Сетне кимнах. Тримата се затичахме към въпросната стая, в която бе Катрина. Сетне спряхме.
- Пристигнахме. - извика Аннабел.
- Т-това ли е? - попитах с трептящ глас.
- Да ! Нека влезем. - отговори тя и хвана дръжката на вратата.
- Чакай ! - провикна се Александър, и бавно се приближи до лицето ми. Сетне ми прошепна. - Моля те, внимавай. - и последва поредната изпълнена с нежност целувка.  Аннабел, се обърна отново към вратата и я забута бавно.
- Спрете !! Кои забога сте вие, идиоти ?? - Запита, някакво блонди, което се появи съвсем от изневиделица.
- Хеей !! Кой ти дава правото да.. Оо, господи.. няма начин, да си..