#51 2012-02-12 17:26:41

malwu..

Member

From: Монтана ~

Registered: 2010-11-17

Posts: 1,239

Re: Неразбрана любов

ъх.. гледам няма особен интерес към историята която пиша, явно ще я спирам ..

---

~* - * Our love is like the wind .. I can't see it,but I can feel it ! <3 ~ ;}

malwu..

Member

From: Монтана ~

Registered: 2010-11-17

Posts: 1,239

Re: Неразбрана любов

Съжалявам, може на някои да не им е приятно, но не мога да си оставя историята недовършена.. хд

XIV

- Няма начин !! - креснах и отстъпих назад.
- Нямаш избор, миличка - допълни тя и облиза останалата ми кръв от ръцете й.
- Н-но ако не искам.. - и сведох поглед.
- Няяяяма не искаммм !! тряяябва !! - изкреще създанието. Около очите му се сбръчка кожата, а около самото създание засия черна аура, сетне то сложи ръка на шията ми, и за секунди ме удари от стената.
- ъгх. - изстенах. Цялото ми тяло потрепна, а дишането ми се учести.
- Направи го !!! - извика отново, но единствения отговор който дадох бе;
- Н-няма ! Осъзнай го ! Не бих дала дори най- маловажното нещо за мен, заради психясалата ми изгубена майка, която ме е изоставила !! - тръшнах всичко на един дъх и преглътнах тежко. Осъзнах какво казах, но вече беше късно, не трябва да си позволявам да стигам до колебание. Още по- малко да го види в мен, това чувство.
- Хубаво. Така да бъде. - Отговора й беше толкова проницателен, че и се усмихна- дяволито. Сетне подхвърлих един озлобен поглед и се насочих към вратата. Шумът от стъпките ми все повече и повече притихваше, а зрението ми се замъгляваше. Забавих крачка и потърках очи, след това зажмиках, но отново ми беше мъгливо. Започнах да чувам писъци.Примигвайки тежко, цялата стая се промени, като от чисто бяла стана черна, а писъците ставаха по- силни. - Забога какво ? къде съм ? - Сетне нещо се блъсна в мен и хвана ръката ми.
- Кой си ти ? - Запита ме. Гласът му, ми бе толкова познат. Сетне се ударих по челото с дясната ръка и зажмиках. - как може да съм толкова глупава, това е Алекс.. - рекох си и започнах да плача.
- Защо плачеш ? - попита ме той разтревожено.
- Защото мислех, че никога няма да те видя, глупчо. - промълвих през плач и го прегърнах силно.
- Искала си да ме видиш ?? Но коя си ти ??- бях, като тресната. Той да не би, да не ме разпозна ?!
- А-аз съм Фел !! Фелисити !! Алекс, моля те, кажи ми, че всичко е наред.- отсякох. - Моля те.. ако трябва, излъжи ме.. ще ти повярвам.. - допълних и отново забих глава в гърдите му и с ръце стисках тениската му. А от очите ми- сълзите не спираха да текът.
- Съжалявам.. не те познавам, а и кой, кой е този Алекс ?? Друг не виждам тук. - Отсече той, галейки ме по главата.

---

~* - * Our love is like the wind .. I can't see it,but I can feel it ! <3 ~ ;}