Не.
54?

Не.
500-700?

Изнервен, ти?

Здравей, отново! 

Тъй като доста хора са гласували за мен в конкурса като добър творец, а аз далеч не смятам, че съм най-добрия искам да ви покажа това доста старо мое произведение като благодарност. Благодаря ви и се надявам да ви хареса!

„Недовършената целувка”

Той бягаше, бягаше със силата на вятъра, а пътя, той сякаш не свършваше и продължаваше до безкрайност. Всичко наоколо му се струваше толкова познато, сякаш бе минавал милиони пъти тук, но всъщност истина бе, че светът беше едноличен. Всеки детайл се повтаряше, всяко кътче бе съвсем същото като предходното и всеки човек, бе същия като предишния или поне така мислеше той. Искаше му се да вика, да счупи нещо, но каква полза имаше от това? Какво щеше да постигне? Щеше ли това да замени болката разкъсваща сърцето му?  Не, нямаше. Нищо не можеше да замени онази неописуема болка, която прорязва с острия нож на самотата сърцето ти и го кара да спре за момент, като паралелно с това, сякаш и времето спираше за миг, а след това то отново започваше бавно и мъчително да минава, до следващата прободна рана, докато не пречупи духа ти и не те накара да се предадеш в коварните ръце на смъртта.
Всеки удар на сърцето му кънтеше силно в ушите, чувстваше умора, но все едно само бягането можеше да премахне бремето на тъгата, налегнало над раменете му.
Несъзнателно пред погледа му се откри природна картина. Картина, която не беше виждал досега. Имаше огромни зелени дървета, храсти, но най-много правеше впечатление малкото езерце, по което сякаш обикаляха малки кръгли светлинки, които сияеха заслепително.  Може би всичко бе плод на въображението му или той просто полудяваше, но наоколо всяко едно кътче сияеше, сякаш това място беше омагьосано. Направи няколко крачки напред стигайки до езерото, а след като наведе поглед видя отражението си във водата. Изпита някакво странно желание да докосне бистрата вода, да осети онази студенина прокарваща се през ръката му и го направи. Протегна бавно ръка, като само докосна леко водата с върха на пръстите си, а след това се случи магията. Пред очите му всичко минаваше буквално като на лента, всеки миг, докато не стигна и до онова, което го мъчеше вътрешно, онова което караше сърцето му да се къса от болка. Стигна именно до онзи миг, когато в една ясна нощ, той ходеше хванал за ръка момичето, което притежаваше част от сърцето му. Те ходеха бавно с усмивки на лицата си, докато не се спряха и започнаха да приближават лицата си едно до друго в опит да уловят устните на другия, но тъкмо, когато бяха на косъм разстояние да прилепят устни в нежна целувка, в нейните очи се появи изражението на смъртта, което го преследваше дори сега. Тя падна бавно в обятията му, а на гърба и се виждаше раната, раната която бе отнела живота й, и в същото време бе отворила нова такава, в сърцето му, която никога нямаше да зарасне.
След като за втори път стана свидетел на това, от очите му започнаха бавно да се стичат сълзи, които капеха в езерото, сълзи породени от тъга, самота и безсилие. Чувстваше се безсилен, че не може да върне времето назад и да промени всичко случило се. И точно, когато капна и последната сълза една ярка светлина заслепи погледа му. Наоколо не се виждаше нищо освен бял фон, а след като погледа му бавно започна да се нормализира пред него се виждаше познатия образ. Виждаше се дългата черна коса, тайнствените сини очи, великолепната червена рокля и ослепителната усмивка на момичето, което притежаваше сърцето му. Тя се приближаваше бавно към него, а след като се приближи, докосна ръката му, като той можеше да се закълне, че чувства пулса й. След това лицата им отново се приближаваха все по-близо и по-близо, докато този път устните им прилепнаха, впуснаха се в магична целувка, която го остави без дъх, а когато устните им се отделиха и погледите им се засякоха, той видя онази ослепителна усмивка, която го караше да изтръпва. По едно време тя се обърна и бавно закрачи отново към езерото, като образа и бавно избледняваше, докато накрая не изчезна.
Този път обаче той не беше тъжен, дори напротив- на лицето му се появи усмивка и макар, все още да чувстваше загубата в сърцето си, те бяха продължили нещо, което не можеха да завършат преди, успяха да се впуснат в магията на целувката, която бе символ на вечната им любов.
Той се обърна и продължи, този път обаче знаеше, че не я е загубил завинаги, този път знаеше, че тя винаги щеше да бди над него и, че вече е на по-добро място, знаеше, че вече е някъде там ....

Автор: Илиян К.

Много добър конкурс, ама малко трудно ми е да ги квалифицирам, защото всички си ви обичам.

Най-оригинален потребител - unbroken.
Най-отговорен потребител - marleyandme and lady_ss1
Най-добър модератор - drebosy4etu ana kingsize_ofanziva
Най-любим раздел - Лично творчество и Форумните игри.
Най-любима тема - Който постне последен...
Най-добър творец /като цяло/ - О, те са много, но лично моето най-голямо впечатление Unstoppablє. and lady_ss1
Най-голям музикален маниак - nedi
Най-голям книгоман - бих гласувал за себе си, но да кажем Unstoppablє.

Хората обаче, които не влизат в моята класация и са ми направили страхотно впечатление са много, но тъй като не може да се добавят в творчеството още тук ще добавя - marleyandme  и Nedi

Е, не чак толкова много. Смях се, както винаги

Ами не се оплаквам ама нета ми нещо се прецаква...

Защо, какво и е?  

Добър вечер дами!

Оправено. 

P.S. Благодаря на всички за милите коментари и наистина много се радвам, че ви е харесало произведението.

Не знам, какво да кажа. Въпреки, че съм момче бях на миг да заплача, четейки последните редове. Вложила си толкова много (наистина много) чувства в това произведение, че може да повлия дори на най-коравосърдечните същества в света.
Ти имаш истински талант да пишеш и наистина бих искал и много се надявам да започнеш да се занимаваш с това професионално. Моите съболезнования, но и адмирации, затова, че едно толкова тежко нещо те е подтикнало да направиш нещо добро и в един такъв тежък момент, с няколко съвсем простички думи да покажеш обичта си към баща ти.
Бъди сигурна, че сега той е някъде там, гледа те и на лицето му се изписва усмивка. Бъди сигурна, че той не иска да вижда сълзи в красивите ти очи, а точно обратното - иска да види как дъщеря му се бори, как става известна и живее живота си, защото понякога хората не знаят, колко са силни думите "Обичам те".