"За теб, Българио! "

Коди Мартин · 2013-02-20 16:55:47

Вдъхновен от доста творби за нашата родна държава тук, реших да дам и нещо от мен, написано само преди няколко минути.

"За теб, Българио! "

Наоколо се чуваха гърмежите на пушки. Хората бягаха в паника, бързаха да се спасят, да се борят за живота си. По лицата им бе изписана паника. В сърцата им обаче се таеше надежда. Те съдържаха онази малка частица, която ги караше да мислят и да се надяват, че някои ден ще са свободни.
Ето там недалеко виждаме една майка. О, колко нещастна изглежда тя. Как бяга с бебе в ръка, как сълзите текат по лицето й, а подир нея поробителите бързат да уловят своята плячка. Бягаше и мислеше си бедната жена - "О, родино моя, о Българио, ще се боря аз за теб, ще се боря за свободата си". С тези мисли жената падна на земята, посечена от чуждата сабя. Един ценен живот бе заличен, едно дете остана без своята грижовна майка, една страна остана без своя верен гражданин.
Там нейде в балкана горда чета с бърза походка препуска, да спаси родината си. Със саби в ръце, те стъпват горно по своята родна земя и едва сега осъзнават, какво всъщност е свободата. Сега виждат, каква ценност е тя и, колко трябва да се борят, за да я имат. Ето, чува се тропота на копитата на конете, о ето ги поробителите идват, бързат да съвземат, да отделят детето от майката, да поробят една страна, да унищожат нечий живот. Хайде вие горди българи, хайде млади момци, вдигнете вии сабя, надигнете вой, борете се за своята свобода, борете се за своята страна.
Започва се. Чува се звука от удрянето на желязо в желязо, чува се гърмежа на пушките и писъците на жените. Чува се воят от мъжките гласове. Бързат те, да вдигнат меч в името на държавата си, бързат да предпазят народа си от безсърдечните тирани.
Двама момци вадят сабите си, вдигат ги гордо и се прегръщат, защото знаят, че може би това ще бъде последната им прегръдка. Блясъка в погледа им показваше силата, която те имаха в сърцата си. Показваше обичта към родината им и готовността им да се борят за народа си.
- Хайде да прославим българския народ. Хайде да покажем на тираните, че ние няма да се дадем лесно. - викна чернокосия младеж, като онзи тайнствен пламък, пламъкът на свободата засия в очите му.
И ето Българио, ето ги твоите момчета рамо до рамо влезли в битка. Виж ти Българиьо как те жертват себе си за теб, виж как смело меч забождат в нечие тяло за теб. О, вижте там, вее се българското знаме, подкрепя то духом нашите бойци, дава им сила да продължат боя.
Падат един по един тираните, падат те на българска земя от нечий меч на храбър момък. Падат и българи от варварски куршум, но на българска земя те глава полагат изпълнявайки своя дълг. Ей там в далечината и нашите храбри младежи се бият, забождат меч в тиранските тела, надават вик, падат ранени, а после вдигат смело глава и продължават водени от силата на вярата. В този момент силен вик се чу. Чужда сабя бе пленила българска плът. Навлизаше бавно тя в тялото на храбрия младеж докато накрая не се изниза силно пускайки смъртоносната си чужда отрова, поробваща тялом и духом. Чернокосия момък се спусна към брат си, чието тяло сега лежеше на земята и кървеше.
- Братко мой, не се предавай. О, ти смел приятелю погуби живота си. Как ще занеса тази вест на мама, как ще кажа на бедната женица, какво се случи? Кажи ми братко, кажи ми... - течаха сълзи по силното мъжко лице, капейки над неподвижното тяло. Каква любов притежаваше един българин. Какво трябваше да жертва той в името на родината си. Момчето зарида силно, надигайки вой. Викаше ли, викаше той със сабя в ръка покосявайки всяка чужда твар, докато накрая и неговото сърце не бе пронизано от смъртоносната чужда отрова. Падна момчето върху тялото на брат си като по лицето му се стичаше последната сълза породена от мъката. Бавно се стичаше тя надолу, падайки върху лицето на другото не дишащо тяло.
О, Българио виж, колко е силна братската любов. Виж, какво направи народа ти, за да си свободна днес ти, о спомни си ти онези двама братя, чийто тела паднаха на българска земя, покосени от чужда сабя, но спомни си ти и другите българи, които успяха да те предпазят от тираните. Помниш ли ти, страна красива онова знаме, което се вееше по време на схватката? Бяло, зелено, червено. Спомняш си, знам, а спомняш ли си онзи човек, който увисна на бесилото, за да са свободни българите днес. Онзи с храброто сърце, което беше готово да се жертва за теб, за теб родино моя.

Автор: Илиян К.

lady_ss1 · 2013-02-20 17:06:57

Остави ме наистина без думи.

Unstoppablє · 2013-02-20 17:11:27

Настръхнах. Още при третото изречение почнаха да ме побиват тръпки. Бях "на нокти", както се казва, от началото до края. Със всяка твоя творба ме оставяш без думи, но момче, с тази вече ме изумяваш! Ти си ОГРОМЕН талант и за пореден път го доказваш! Никога не съм виждала момче да пише така. Не и в тези времена, но явно ти си изключение. Имаш моите овации! Евала!

Breath Of Passion · 2013-02-20 17:41:42

Оправи си заглавието.
Българиьо? (question) |-(

Коди Мартин · 2013-02-20 17:47:18

Оправи си заглавието.
Българиьо? (question) |-(

Оправено.

P.S. Благодаря на всички за милите коментари и наистина много се радвам, че ви е харесало произведението.

privaтe Love · 2013-02-20 18:38:56

Браво!

galiana · 2013-02-20 18:39:54

Много е добро, браво!

#1 2013-02-20 16:55:47

Re: "За теб, Българио! "

#2 2013-02-20 17:06:57

Re: "За теб, Българио! "

#3 2013-02-20 17:11:27

Re: "За теб, Българио! "

#4 2013-02-20 17:41:42

Re: "За теб, Българио! "

#5 2013-02-20 17:47:18

Re: "За теб, Българио! "

#6 2013-02-20 18:38:56

Re: "За теб, Българио! "

#7 2013-02-20 18:39:54

Re: "За теб, Българио! "

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook