Мисля,че ако помолиш учителя да ти го обясни ще го разбереш най-правилно.. С:

Част 5

Не мисля,че партито започна особено бурно.Никой не танцуваше,музиката беше пълен боклук и всички пиеха. Това..от една страна бе нормално,от друга не чак толкова.
-Ашли,мамка му ! Какво ти става!? Това е купон забавлявай се както обикновено по Дяволите! -Кърстин танцуваше на отвратителнат амузика с бутилка алкохол в ръката.Типично в нейн стил. Но точно този ден,точно тази вечер,аз нямах такава нагласа.Не бях в насторение за пиене и за парти.
-Кърст мисля,че ще е най-добрре да се прибера. Не се забавлявам.Този купоне  пълна дупка. -казах. Тя направи физиономия.
-О-о. -Кърстин понечи да ме прегърне,но аз се изхлузих от  пластмасовия стол и изхвърчах навън през вратата. На никой не му направи впечатление,че вратата се тресна или,че изобщо някой излиза.
Изненадах се.На вън имаше повече хора,отколкото вътре. Беше странно.Те пушеха и си говореха.
Огледах се за да видя някой познат,но уви.Нямах късмет. Минах през събралия се на едно място пушек и тръгнах по голата улица с няколко лампи.
-Защо по Дяволите тези лампи са сложени толкова далеч една от друга!? -промърморих си.
-Защото винаги трябва да има черна дупка в която да се крият злите същества. -чу се тих мъжки глас с нотка на присмех. Засмях се горчиво и се обърнах. Момчето от кафенето!
-Казах ви.Казах ви,че ще се срещнем отново. -бях едновеменно трогната и ужасена.Той се наведе и отново целуна ръката ми. Оптъпнах..Наново от леденината на устните му.
-Помня. -казах. Наистина помнех. Направи ми впечатление,че не се държеше като..Задник,а по-ското като джентълмен от средата на осемдесетте и деведесетте.
-Ако смея да попитам на къде вървите сама по тези улици,в тези часове? -попита той.Нещо ме накара да прихна.Исках да се засмея.Имаше интересен акцент.Забелязах,че натъртваше на съскане,по незнайни причини.
-Ами,към вкъщи. -чувствах се пълна неудачница пред него.Той беше някак си изискан,а аз..Ужас! Обзе ме малко паника,но се съвзех.
-Мога ли да попитам за името ви? -попита той и спря,по мой вторичен инстинкт,аз също стрях.
-Ашли. -казах.
-Ашли. -каза той,по-ското сякаш си припомняше нещо,а не за да го запомни.
-Казвам се Кристиано. -каза той. -На крадко,просто Крис. -е разбира се,не бях малоумна.
-Мисля,че трябва да вървите. Пак ще се срещнем,но за нещастие,аз не мога да ви изпратя до дома ви,мисля,че скоро ще съмне ,а аз трябва да съм у дома. Бъдете винмателна,Ашли.Много сенки бродят в този град по това време. -той целуна ръката ми ,аз отново потръпнах от ледената тръпка която ме заля. Сетне той просто се обърна и тръгна с бавни крачки,когато изчезна от погледа ми и бях сигурна,че няма да ме види се ударих по главата с ръка.
-Идиотка! Идиотка! -казах си.В същност нямаше причина,аз си знаех това,че съм идиотка,но не мислех,че е толкова очерадно. Реших,че ще е най-добре да се прибера и да започна да уча за утрешните занятия. Защото,може и да откачам по парита и да правя всякакви просотии,но успехът ми бешена ниво,което беше добре.Родителите ми ми имаха доверие и не се оплакваха.
Припомних си последните думи на Крис "Бъдете внимателна Ашли,много сенки бродят в този град по това време" Потръпнах и забързах към общежитието.

Напоследък.. В Български Език..

Хъм. Ами човек се възхищава на птиците защото те са безгрижни,свободни,жизнени! Или поне така изглежда.Зависи на мен птиците понякога ми служат за вдъхновение,за надежди.За много различни неща.Най-често им се възхищавам колко изящи са и колко бих искала да съм някаква птица.Те са направени за възхищение,а не з апохищение.Птиците са вид вдъхновение и свобода.
Така си го обяснявам аз.

След дълга почивка,стартирам пак.

Част VІІІ

Не бях сигурна къде ме води Кай. Минавахме покрай всякакви пътеки и гладки пътища.
-Хей! -казах и спрях.Кай също. -Кажи ми какво става тук? -попитах го и го гледах все по-проницателно.Не можех да разбера какво се случва с него..Сякаш..Изсъхваше.
-Лиз.Нищо не се случва.Но това -той посочи превързаната ми ръка. -Това просто е ужасно лошо.Ти трябва час по-скоро да се махнеш от там,ако не искаш да умреш. -каза той. От къде по Дяволите бе разбрал какво се случи!?
-Просто надуших кръвта. -сви рамене. -Тя няма да те остави на мира Лиз.Не и докато ти не...Умреш. -простичко обясни той.
-Няма да умра. Не се тревожи.Мога да се защитавам!  -казах му,но той не ми повярва.
-Това което виждам -погледът му отново се отклони от очите ми и погледна към ръката. -Не,не можеш. Не и там.Това не е твоята територия,не разбираш ли!? Това е тяхната територия! Ти просто не можеш да останеш там! -говореше ми сякаш наистина не можех.
-О,така ли!? Стой и гледай дали не мога. -обърнах се и хванах обратния път.След няколко метра се обърнах да видя дали той беше все още там,но него го нямаше. Бях бясна! Не исках да спирам.Исках да се върна в проклетата къща и да им реша проклетите проблеми! Искаха си къщата ли!? Тогава да си я вземат като искат. Прилагаха груба сила..Нали Кай каза,че те не могат да ни наранят!? Какво стана с "Обещавам ти,всичко ще бъде наред!?" с "Обещавам няма да те нараня?" Не ми се мислеше.
Стигнах до къщата и когато влязох треснах вратата.
-Не мисля,че така трябва да се отнасяш с жива същност. -каза някакъв глас и аз се обърнах. Пред мен стоеше някакво познато момче с черна коса,слаб и висок.
-Кой си ти мамка му!? -попитах вбесена. Не стига това,ами и някакви си непознати влизаха в дома ми когато си поискат.
-Това не е от голямо значение сега..Просто трябва да знаеш някои неща. -каза той.
-Какво например!? -попитах го.
-Например нещо относно Кай. -каза той.
-Ково за него? -не исках да звуча нетърпеливо,но точно така прозвучах.
Странникът се изсмя с леден зловещ смях и каза:
-Е,нека започна от това,че той ще умре...Отново.

Много полезно. ! С:

"But I'm fall in love with my best friend" За момче става въпрос.

С кокче. Намокри си косата,вържи я на някакво кокче и после пускаш. Става адски сладко. С:

Много обичам да го правя..   Но също обичам да гледам ужаси с приятели.Тогава е най-забавно,защото винаги ще се намери кой да пиши. 

Гледах го. Като цяло много ми хареса.Само че края малко ме разочарова. С:
Иначе филма е доста добър,бих казала.

Самотна,Единствена. А на японски значи Дявол,Демон. С: