Веченямаме възможност да се засичаме и прост той продължи напред, а аз не мога да някаква степен... Просто амо споменаването на името му и ми става супер гадно... Иначе това го пробвах миналат година... Така де не съм от свитите дето си седят на чина през междучасието... Миналата година доста често и той и неговите приятели участваха в невинни закачки, но вече дори не се засичаме... Просто ми се иска да е близо, да е същият стар човек или с две думи да върна времето назад... Просто ми се иска да го забравя и да разкарам всички подобни мисли от главата си, но...

Brutallity не разбрах целта на коментара ти. Моля те, ако нямаш какво да напишеш по темата просто си спести коментара.

А защо само 50 са вегетарианци? СПоред мен, защото всички мислят " Ми то многм алко са хората, които не ядат месо, ако и аз тсана нищо няма да се постигне..." Аз не мисля така. Ако всички вярваме, че ще се спрат убийствата може все повече и повече хора да спрат месото. ( Прозуча като зарибявка, но не налагам мнението си на никой). Най- вероятно ще започна постепенно да намалявам месото. Един приятел не яде месо от малък, не го харесва просто, а родителите му просот се примиряват. Е сега нито е станал зелен, нито е някакъв болнав или нещо такова... В момента търся най- доброто решение да сра да ям месо, но да не си наврядя на развитието.

Радвамсе, че ви харесват!

Да не пиша нова тема и аз да си иззлея мъката тук... Та значи преди две години се запознах с едно момче, оказа се че учим в едно даскало и ходехме на извънкласни занимания заедно (съвпадение). Та първата година си бяхме просто приятели, нито сме били много близки, нито нищо... Прибирахме се с едно и също превозно средство и от там го опознах... Миналарта година пак се оказа, че ще сме заедно, но той започна да си приказва само с мен, тръгвахме си само двамата... Взех че се влюбих в него, но викам си няма да му кажа... Така стана, че доста момичета откласа разбраха, но всички ми казваха да го забравя, защото бил гадняр, ходел заради бройката и тн... Ама аз продължих да си харесвам човека, който беше извън училище, смисъл в даскалото ставаше друг човек... Обаче по Коледа минлата година се промени много и всички започнаха да го харесват. И аз тъпата му казах тогава, че го харесвам... Не каза нищо и спря да контактува с мен. Цяло лято и сега не съм го виждала, но не мога да го преживея. Наистина много го харесвах, но сега вече не... Защото той се сближи с най- добрата ми фр и постоянно  си пишеха и тя само ми говореше за него, как еди кво си станало... Та сега не го харесвам, но ми липсва... Просот искам старият човек, който беше и който си харесвах... Какво да правя? Не искам да си седя и да страдам, но като се сетя за няго и просто...

Някои от снимките са правени със Samsung s360, което е съвсем обикновен семеен фотоапарат, но повечето са с телефон Nokia 5530. Не е важно толкова с какво се снима... Перофесионалният фотоапарат не те прави добър фотограф.

Не вярвах да има толкова интерес към темата... Мерси на всички за положителните коментари!

Ето единчка, малко обработена...


Ето и други ...

1.
2.
3.
4.
5.
6.

Куч се казва Арчи... <3 Безпороден, на три години... Още негови лапички и други неща...

1.
2.
3.
4.
5.
6.

Ето и последно... Тези са ми едно от любимите...:)

1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.

Мерси на всички! ЩЕсе радвам и на критика, която да ми помогне за вбъдеще.

Здравейте!
Искам да ви покажа някои мои неща. Иска ми се да се занимавам с фотография по- сериозно, тоест да не е просот любителски снимки с цифровото семейно фото... Ще ви покажа някои мои нещица правени с обикновен семеен фотоапарат. Надявам се да ви харесат.
1
2 
3 
4
5 
6 
7
8