1.Би ли ял куче или котка , ако ти кажат , че е неустоимо вкусно ? Не
2.Искаш ли да знаеш кога точно ще умреш ? Да.
3.Проблем ли е да харесваш някои , който е ужасно сладък , но се държи отвратително ? Да.
4.Трябва ли да си записваш рождените дни на приятелите си ? Не,помня ги.
5.Би ли се решил/а на някаква опасна щуротия , само за те приемат в готина компания ? Не.
6.Би ли отказал/а от секс заради любовта на живота си ? Да.

Въпроси на избор:

1.Какво ще избереш - да живееш без памет или без чувства ? Без памет.
2.Къде би предпочел/а да прекараш една седмица - в ада или в рая ? В Рая.
3.Какво ти се иска повече - перфектно лице или секси тяло ? Не знам.
4.Ако можеше да избираш щеше да искаш Брат Пит за баща или за гадже ? За нито едно.
5.Ще избереш да си грозен/а и обичана или хубав/а , но мразена ? Първото.
6.Без какво би могъл да живееш цял живот - телевизор или компютър ? Компютър.

еднотипен

- Знаеш,че си права ! -

120. Имате ли любим филм: Не.
121. Харесвате ли Harry Potter: Не.
122. Три известни личности които ненавиждате: Няма такива вече.
123. На колко години за пръв път се сдобихте с мобилен телефон: Не помня.
124. Кое беше най-скъпото нещо което сте си копували през живота ви: Злато.
125. Реалист/ка ли сте: Не 
126. Кой е най-красивия подарък който са ви подарявали: Златен пръстен
127. С какво последно се сдобихте: Носни кърпички.
128. Обичате ли да бъдете лоши: Не.
129. Каква кола имате, или имат вашите родители: Крачкомобил
130. В къща или в апартамент живеете: Апартамент.
131. Скарани ли сте с приятел и до ден днешен: Да.
132. Вие ли заговаряте пръв или чакате да ви заговорят: Зависи.
133. С кого си споделяте най-много: Кака.
134. Коя е най-голямата лъжа която сте казвали: Не помня.
135. Какво ви дразни: хората като мен.
136. Имате ли врагове: Да.
137. Какво може да ви накара да намразите някой: Зависи от въпросният човек.
138. Как ви се струва този лексикон, искате ли още въпроси: Не.
139. Оставете ми някой съвет или лаф за спомен: Все още се уча.

41.Сгодявал/а ли си се? Не..
42.Бил/а ли си на диета? Не.
43.Опитвал/а ли си да станеш актриса? Да.
44.Возил/а ли си се в такси? Да.
45.Бил/а ли си на бал? Да.
46.Играл/а ли си на Бира понг? Не.
47.Оставал/а ли си будна за 24 часа и/или повече? Да.
48.Бил/а ли си на концерт? Да.
49.Засаждал/а ли си дърво? Не.
50.Харесвал/а ли си някого от същия пол? Не.

61.Целувал/а ли си непознат? Не
62.Промъквал/а ли си се през нощта от вас? Да
63.Купувал/а ли си си порно списания? Не 
64.Имал/а ли си вирус на компютъра/лаптопа си? Да
65.Правил/а ли си орален секс? Не
66.Боядисвал/а ли си си косата? Да
67.Плувал/а ли си гол/а в морето? Не
68.Завършил/а ли си? Не
69.Носил/а ли си чужди дрехи? Да
70.Пътувал/а ли си в линейка? Не

81.Намирал/а ли си нещо ценно на улицата? Не.
82.Следял/а ли си някого в интернет? Да.
83.Правил/а ли си шега на някой по телефона? Да.
84.Имал/а ли си пиърсинг? Не.
85.Бил/а ли си в библиотека извън училище? Да.
86.Подстригвал/а ли си се много късо? Не.
87.Пишкал/а ли си на открито? Да.
88.Ходил/а ли си на риболов? Да.
89.Помагал/а ли си за благотворителна кауза? Да.
90.Правила ли си си тест за бременност? Не.

• Ти не ще се върнеш,аз не ще те спра.
  Спирах те и не веднъж те пускам вече,
  разплакана до сутрешна зора.
  О,знам ... не знаеш ти за днес,за вчера,
  прощавам ти,не съм съща от тогава!
  И в денят ми чер настъпи нова ера -
  Но след  теб,потънах в самозабрава!
  Тръгвам – каза го ,стомахът ми се преобърна...
  Ето и след година пак те няма ...
  Любовта ми времето назад не върна,
  нито стиховете ми за двама.
  Няма те , какво да правя ?! Тъжа.
  Режа си косите аз от срам,
  лакирам се и превита аз лежа,
  на тъмно,на студено точно там ...
  И сърцето ми,ни днес ни утре ще запей ...
  И гръдта ми няма кой да стопли ...
  След теб вратата само зей,
  след теб,за теб от мен са тези вопли!
  И няма други на Света -
  не сме си чужди нито свой.
  „Хубав стих!”Покланяш се! „Благодаря” –
  това са част от думи твой.
  И помня думи още – „Моля”, „Да не те е страх”
  „Тук съм „ , „Няма да забравя „ -
  Ако да обичам те било е грях,
  то днес те няма,но пак го правя!
  Другите не знаят,но ми липсваш ...
  Не че не съм го казвала преди,
  но думите понякога не стигат ...
  дори след дирите на твойте следи!
  Нямам сили,не ме разбирай грешно ...
  да те спечеля се опитах,не успях
  И сега колкото и да е безутешно -
  пускам те ... върви,върви при тях!
  Не мисли за мен,аз ще се справя -
  ще чистя,ще наготвя,ще измия ...
  само за да мога да забравя,
  душевната в мен стихия !
  И след година,две не ще ми бъде криво
  или поне не ще те помня аз изцяло,
  нито времето прекарано щастливо ...
  с теб,нито болките по мойто тяло!
  Това е моят начин да ти кажа - Сбогом,
  моят начин да обичам и греша ...
  другото не знам дали го мога -
  другото е без значение сега.

  Обичам те! Вечно твоя!

Мне,пише ми,че е до и 13-та 

Св. мъченик Орест

† около 304 година

Чества се на 10 ноември и на 9 юли

Страдание на свети мъченик Орест

Когато в Рим царувал нечестивият император Диоклетиан, при него веднъж дошъл един от неговите сановници на име Максимин и му казал:

- Велики господарю! Ти, който си избраник на боговете и върховен владетел! Умолявам те, позволи ми да обходя Кили-кийските и Канадокийските градове, за да заловя и предам на различни мъчения ненавистните християни - противници на пашите богове и па твоята власт. Ще ги предам на огън и вода, ще раздробявам телата им върху колелата за мъчения и ще из-почупя костите им; ще ги избивам с меч или ще ги хвърлям на зверовете, за да бъдат разкъсани. И погубвайки ги така по най-различни начини, ще унищожа и самия спомен на земята за тия, които не се покланят на великите богове и не се покоряват на твоята власт.

Тези думи на Максимин много се понравили на царя и той му отговорил:

- Давам ти власт да изтребиш напълно нечестивото християнство - не само в Киликия и Кападокия, но и в цялото ми царство, за да се прославят боговете на нашите бащи - нашите владетели и покровители на цялата земя.

След като приел такава власт от царя, Максимин, пълен с гордост и озлобление подобен на хищен вълк или на лъв, жаден за кръвта на плячката си, заминал, за да изтребва невинните християни. Когато стигнал до Кападокийската страна, той влязъл в един град, наричан Тиани. Там започнал да разпитва за християните и чул от жителите, че в този град живее един лекар на име Орест, който бил християнин и който всеки ден поучавал народа да почита Божия Син Иисуса Христа и говорел, че няма друг Бог, освен Единия Истинен Бог, Който е на небесата. Щом чул това, княз Максимин заповядал веднага да заловят Орест и да го доведат на съд пред него. Когато изправили Орест пред нечестивия съдия, князът надменно го изгледал и със страшен глас го попитал:

- Кой си ти? Кажи ни своето име?

Светият отвърнал:

- Аз съм раб на моя Господ Иисус Христос, Единия Бог на всички; името ми е християнин, защото на Когото съм раб, с Неговото име се и хваля.

- Понеже ти дръзна да наречеш бог Христа, а самия себе си изповяда за християнин, то ти си достоен за наказание. Но остави безумието си и принеси жертва на боговете, за да не бъдеш подхвърлен на мъчения.

На това свети Орест отвърнал:

- "Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат", а аз още от дете се научих да принасям хвалебпа жертва на Живия Бог, Когото почитам с чисто сърце. На твоите пък безсрамни и суетни бесове, които ти наричаш богове, не ще се поклоня!

Князът отново го попитал:

- Защо не ми казваш името си, което ти е дадено при твоето рождение?

- Вече ти казах - отговорил светият, - че аз съм християнин и това име за мене е несравнимо по-славно от името, което са ми дали моите родители. То е по-високо от всички славни имена в света, а ако ти желаеш да узнаеш името, което нося от рождението си, ще ти кажа: при плътското си рождение получих името Орест, при духовното си рождение пък се нарекох християнин. А тъй като духовното рождение е по-високо от плътското, то аз считам за по-голяма чест това да се наричам християнин, отколкото Орест.

Тогава князът, надявайки се с хитрост да съблазни Христовия раб, започнал да му говори така:

- Жаля за твоята младост, Орест, и желая да те пощадя. Аз чух, че ти и в лекарското изкуство си вещ, затова не искам да те погубвам, но те съветвам да изпълниш царската наредба. Ако направиш това, аз ще те приема като свой син и ти ще бъдеш почитан и славен от всички. За теб ще узнае и царят и ти ще получиш голяма милост.

Но светият отвърнал:

- Няма да ме прелъстиш, княже, с твоите хитри слова, защото аз не търся временна почит и не се страхувам да бъда опозорен заради своя Господ, а съм готов да претърпя всевъзможни мъчения за Нeгo, понеже желая да придобия Неговото благоволение и да се нарека Негов син в Царството Небесно; защото Той "на вярващите и Неговото име, даде възможност да станат чеда Божии".

На това князът отговорил:

- Безумни и дръзки човече! Ти се заблуждаваш, като считаш за Бог единствено Христос, Когото иудеите разпнаха като някой злодей.

Свети Орест му отвърнал:

- Ако ти би узнал великата сила на Разпнатия, то веднага би отхвърлил суетното почитане на идолите и би се поклонил на Този, Който наистина е Бог, роден от Истинния невидим Бог, и Който по Своя воля съедини Божественото Си естестно с човешкото и ни избави от пагубната дяволска прелест.

След като изслушал отговора на светеца, князът му казал:

- Твоите лукави думи дразнят слуха ми. Нима ти искаш и мен да обърнеш в твоята нечестива вяра? Знай, че аз не ще оставя своите богове и не ще се поклоня на вашия Христос. Л на теб ти казвам: Остави твоя Христос, поклони се на нашите богове и им принеси жертви. Ако направиш това, ще получиш власт, равна на моята.

Но това не съблазнило светия мъченик и той отвърнал на княза:

- Аз се покланям на вечния Бог, Който всякога излива щедро над мен Своите благодеяния. На Господа Иисуса Христа се покланям и на Него служа! А на вашите бесове жертва няма да принеса и никога не ще стана съучастник във вашето пагубно нечестие!

След това князът завел свети Орест в идолския храм, който бил украсен със злато и сребро и пълен с направени от ценни материали идоли. Там той казал на мъченика:

- Поклони се, Орест, на тези честни богове! Но светият отговорил на това:

- Ти много се заблуждаваш, княже, като не знаеш истината: твоите богове са направени за съблазън на човеците от злато, сребро, мед и желязо. Те не виждат и не чуват, понеже са сътворени от човешки ръце. Не могат нито на себе си да помогнат, нито на когото и да било другиго да сторят добро. Тогава за какво да им се покланям?

Князът отново казал на светеца:

- Отговори ми за последен път, Орест: ще се поклониш ли на боговете, или не. Но ако не се поклониш, знай, че те очакват мъчения!

Светият отговорил:

- Ти мислиш, княже, че аз се боя от твоите заплахи? Не, не се надявай да ме уплашиш с гноите мъчения! Прави, каквото искаш. Нима не знаеш, че с мен е моят Помощник - Господ Иисус Христос!

Тогава князът заповядал да съблекат свети Орест и безпощадно да го бият на същото място в идолския храм. А когато започнали да го изтезават, светият издигнал ръцете си към небето и казал:

- Погледни от небесата, Боже мой, и помогни на мене - Твоя раб!

Били безпощадно снетия мъченик с най-различни оръдия: с пръчки, ремъци и полски жили. И толкова време го били, че се сменили четиридесет войници, тоягите се изпочупили, а върху тялото на мъченика не останало здраво място и неговите вътрешности се открили. Но снети Орест мъжествено понасял всичко, така че всички се удивлявали на неговото търпение.

Докато биели светия мъченик, князът му говорел:

- Принеси жертва на боговете и ще те пусна!

Но страдалецът нищо не отговарял. След това князът заповядал да горят ребрата на светеца с нажежено желязо и да поливат раните му с оцет, смесен с жлъчка, а после да ги посипват със сол. Светият мъченик издигнал очите си към небето и се молел така:

- Боже! "Покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят ...".

След като се помолил така, той духнал срещу идолите в храма и те паднали и се разсипали на прах. Тогава светият със силен глас се обърнал към княза:

- Къде е силата на твоите богове? Защо не можаха сами на себе си да помогнат?

Всички се втурнали да бягат навън от храма, понеже били обзети от голям ужас. Излязъл и светият мъченик. И веднага щом той излязъл, целият храм се разтресъл и рухнал. Князът заповядал да отведат свети Орест във вътрешната тъмница и наредил на тъмничния пазач да не му дава нито хляб, нито вода, а да го измъчва с глад и жажда. А свети Орест влязъл в тъмницата, издигнал ръце към небето и започнал да се моли:

- Господи Иисусе Христе! Ти, Който ме научи на благочестие още в моята младост и прогонваш от мене всяко нечестиво пожелание, заблуждение и съблазън! Ти, Който създаде небето, земята и морето за човеците! Ти, Който прие в Своя покой Своите светии Авраам, Исаак и Иаков! Моля те, не оставяй и мен, защото целият се отдадох на Теб! Причисли и мене към лика на пострадалите за Твоето Име и към наследниците на Твоето Царство!

Така се молел светият, като прекарал в тъмницата седем дена без храна и вода. На осмия ден князът наредил да го изведат и да го изправят пред него на съд. Когато довели мъченика, князът му казал:

- Нечестиви и дръзки човече, ти си враг на нашите богове и все още си ожесточен и не желаеш да се покориш! Но знай, че ако не се поклониш на боговете, ще те предам на най-ужасни мъки и без всякаква пощада ще те лиша от живот, а нечестивото ти тяло ще заповядам да хвърлят в реката.

На това свети Орест отговорил:

- Аз съм готов да претърпя всякакви мъчения, защото в сърцето си всякога нося образа на моя Господ Иисус Христос!

Тогава мъчителят, като се изпълнил с ярост, заповядал да донесат дванадесет железни гвоздея, дълги по една педя, и да ги забият в петите на свети Орест. Когато това било сторено, князът наредил да привържат свети Орест към един буен кон и да го влачат, докато не умре. Подгонили коня и влачили светия мъченик по пътища и по полета, по покрити с тръни и остри камъни места и в тези мъчения светият страдалец Орест предал своя дух на Господа, на разстояние двадесет и четири поприща от града. Мъчителят заповядал да хвърлят тялото му в реката, наречена Фина. Но изведнъж се явил някакъв светъл като слънце човек, който взел мощите на светия мъченик и ги погребал на планината, намираща се близо до град Тиани. А на нашия Бог - слава, сега и всякога и во веки веков! Амин.

Съставителят на това житие (свети Димитрий Ростовски) го завършил и приготвил за печат в Киево-Печерската лавра. Но в 1685 година, в една нощ от светия пост пред Рождество Христово, малко преди утренята, той в сънно видение получил

откровение и за други страдания, които претърпял светият мъченик. В съня му се явил сам свети Орест и му казал:

- Аз пострадах за Христа повече, отколкото ти си написал. Като изрекъл това, мъченикът открил гърдите си и от

лявата му страна се показала огромна рана, стигаща до самите му вътрешности. Той казал:

- Това ми направиха с нажежено желязо.

След това открил дясната си ръка до лакътя и показал една рана до самата лакътна става:

- Това е прерязано с меч - казал той.

Раната откривала прерязаните му жили. По същия начин, като открил лявата си ръка, светият показал такава рана и върху нея, и казал:

- И тук е прерязано.

След това мъченикът се навел, оголил единия си крак до коляното и показал на свивката на коляното си голяма рана. На коляното на другия му крак имало също такава рана. Мъченикът казал:

- Това разсякоха с коса.

После, като се изправил и погледнал в лицето съставителя на това житие, мъченикът казал:

- Виждаш ли, че аз пострадах за Христа повече, отколкото ти написа?

А понеже съставителят се чудел кой е този Орест и си мислел да не би да е пострадалият в числото на петте мъченици, светият мъченик веднага отговорил на неговата мисъл:

- Аз не съм Орест, който пострада в числото на петте мъченици, а тоя, чието житие ти написа днес.

Докато свети Орест изричал това, се чул камбанен звън, който призовавал за утренята и видението свършило.

Нацъфтели крайща 

Благодаря за търепнието - http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … 36#1765936