Църковен календар

Call Again · 2011-10-01 14:33:59

1 октомври е празникът "Покров на пресвета Богородица"

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита".
Празникът Покров на пресвета Богородица възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол.
Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци.
Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Забележително е, че празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Велик празник
1 октомври (13 октомври стар стил)
------------------------------------------------------------------------

нека тук отбелязваме църковните празници

- cloud · 2011-10-01 15:23:16

нека тук отбелязваме църковните празници

църковните празници, които празнуваме по принцип или празникът на дадена дата?
п.п: темата е полезна

Call Again · 2011-10-01 15:28:22

нека тук отбелязваме църковните празници
църковните празници, които празнуваме по принцип или празникът на дадена дата?
п.п: темата е полезна

и 2-те

Princэska___ · 2011-10-01 15:31:39

Браво,за хубавата тема (y)

Честит празник!

Call Again · 2011-10-01 22:11:57

Св. свещеномъченик Киприян Антиохийски и св. мъченица Юстина и мъченик Теоктист † 304 година

Празнуват се на 2 октомври заедно със св. Андрей Юродиви

Кратко животоописание

Св. свещеномъченик Киприан Антиохийски и света мъченица Юстина били родом от Антиохия.

Киприан бил жрец-магьосник в Антиохия, наставен във вярата от девицата Юстина, която, със силата на кръстното знамение, събудила у него пламенно желание да се поклони на Христа.

Възведен в епископски чин, после, за вярата Христова, заедно с девица Юстина били хвърлени в затвора и положени на мъчения. С тях имало и друг християнин - Теоктист.

Посечени били с меч в Никомидия в III век по времето на император Декий. Телата им били отнесени в Рим и предадени на Руфима, роднина на императора. Тя ги погребала с чест. При гроба на Юстина ставали изцерения.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на света мъченица Юстина

Света Юстина живяла и пострадала за Христа Господа в третия век.

Родила се в гр. Антиохия. Родителите й Еседий и Кледония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христа Иисуса. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ръвностна членка на Божията църква.

Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглиаид. При нея се явил някакъв магьосник Киприян. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос.

Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприян, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никодимия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоклист, били посечени с меч.

Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприян и Теоклист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, роднина на императора. Руфима ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светата мъченица Юстина, получавали изцеления.

Житие и страдание на свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина

При царуването на Деций в Антиохия живеел един философ и знаменит влъхва на име Киприан, родом от Картаген. Той произхождал от нечестиви родители, които още от ранно детство го посветили на служене на езическия бог Аполон. На седемгодишна възраст бил даден на чародеите, за да изучи вълшебството и бесовската мъдрост. След десетата си година бил изпратен от родителите си за подготовка за жреческо служение на планината Олимп, която езичниците наричали жилище на боговете; там имало безбройно множество идоли, в които обитавали бесове. На тази планина Киприан изучил всички дяволски хитрости: той постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората; изучил цялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски действия.

Там видял безчислени пълчища бесове начело с княза на тъмнината, пред когото едни стоели, други служели, трети възклицавали, възхвалявайки своя княз, а четвърти били изпращани в света за прелъстяване на хората. Там видял и мнимите образи на езическите богове и богини, а също и различните призраци и привидения, които се научил да призовава в строг четиридесетдневен пост; ядял след залез слънце, и то не хляб или някаква друга храна, а дъбови жълъди.

Като навършил петнадесет години, той започнал да слуша уроците на седемте велики жреци, от които възприел много бесовски тайни. После отишъл в град Аргос, където, след като послужил известно време на богинята Хера, научил много начини на прелъстяване от нейния жрец. Поживял и в Тавропол, служейки на Артемида, оттук отишъл в Лакедемон, където се научил чрез различни вълшебства и магически действия да извиква мъртъвци от гробовете и да ги заставя да говорят.

На двадесетгодишна възраст Киприан дошъл в Египет, и в град Мемфис се обучавал на още по-големи чародейства и вълшебства. На тридесетата си година отишъл при халдеите, изучил от тях астрологията и като завършил учението си, се върнал в Антиохия, бидейки съвършен във всяко злодеяние. Така той станал вълшебник, чародей и душегубец, голям приятел и верен роб на адския княз, с когото беседвал лице в лице, удостоявайки се с велика чест от него, както сам открито свидетелствал за това.

Повярвайте ми казвал той, аз видях самия княз на тъмнината, защото го умилостивих с жертви; аз го приветствах и говорих с него и с неговите князе; той ме обикна, хвалеше разума ми и казваше пред всички: "Това е новият Замврий, винаги готов на послушание и достоен за общение с нас!" И ми обеща да ме постави за княз след излизането от тялото, а в течение на земния ми живот да ми помага във всичко; при това той ми даде полк бесове, които да ми служат. Когато си тръгвах, той се обърна към мене с думите: "Бъди мъжествен, усърдни Киприане, и ме следвай, нека всички мои князе ти се удивляват." Вследствие на това всичките му князе бяха внимателни към мене, виждайки оказаната ми чест. Външният му вид беше подобен на цвете; главата му бе увенчана с венец, направен (не в действителност, а призрачно) от злато и блестящи камъни, поради което цялото пространство се осветяваше, а одеждата му бе изумителна. Когато се обръщаше на една или друга страна, цялото място се тресеше; множество зли духове от различни степени покорно стояха пред престола му. Тогава се отдадох изцяло на него, подчинявайки се на всяка негова заповед.

Така разказал за себе си самият Киприан след обръщането си.

Оттук е ясно какъв човек бил Киприан: като приятел на бесовете той вършел всички техни дела, прелъстявал хората и им причинявал зло.

Живеейки в Антиохия, той съблазнил много хора към всякакви беззакония, мнозина погубил с отрови и чародейство, принасял в жертва на бесовете юноши и девици. Мнозина научил на своето гибелно вълшебство: едни да летят във въздуха, други да плават в лодки по облаците, трети да ходят по вода. Той бил почитан и прославян от всички езичници като най-главен жрец и най-мъдър слуга на техните мерзки богове. Мнозина се обръщали към него в своите нужди и той им помагал с бесовската сила, с която бил изпълнен: на едни съдействал в прелюбодеянието, на други в гнева, враждата, отмъщението, завистта. Киприан вече се намирал в дълбините на ада и в устата на дявола, бил син на геената, участник в наследството на бесовете и във вечната им гибел.

Но Господ, Който не иска смъртта на грешника, по Своята неизказана благост и непобедимото от човешките грехове милосърдие благоволил да потърси този погинал човек, да извлече от пропастта потъналия в адската бездна и да го спаси, за да покаже на всички Своето милосърдие, защото няма грях, който може да победи Неговото човеколюбие. Той спасил Киприан от гибел по следния начин.

По това време пак там, в Антиохия, живеела една девица на име Иустина. Тя произхождала от родители езичници: баща й бил идолски жрец на име Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж, седейки на прозореца в дома си, тази девица случайно чула словото на спасението от устата на минаващия край него дякон на име Праилий. Той говорел за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос - за това, че Той се родил от Пречиста Дева, и след като извършил много чудеса, благоволил да пострада заради нашето спасение, да възкръсне от мъртвите със слава, и се възнесъл на небесата, седнал отдясно на Отца и царува вечно. Проповедта на дякона попаднала на добра почва в сърцето на Иустина, и скоро започнала да дава плодове, изкоренявайки тръните на неверието. Иустина поискала по-добре и по-съвършено да се поучи във вярата от дякона, но не се осмелила да го потърси, възпирана от девическа скромност. Но тя тайно ходела в Христовата църква, и често слушайки словото Божие, под въздействието на Светия Дух върху сърцето й, повярвала в Христа. В скоро време тя убедила в това и своята майка, а по-късно привела към вярата и престарелия си баща.

Виждайки разума на своята дъщеря и слушайки мъдрите й думи, Едесий разсъждавал сам в себе си: "Идолите са направени от човешки ръце и нямат нито душа, нито дихание, тогава, как могат да бъдат богове?" Размишлявайки за това, веднъж през нощта той видял в съня си по Божествено благоволение чудесно видение: видял величествен сонм светоносни ангели, а сред тях бил Спасителят на света Христос, Който му казал: "Дойдете при Мене, и аз ще ви дам Царството Небесно".

Като станал сутринта, Едесий отишъл с жена си и дъщеря си при християнския епископ на име Оптат и го помолил да ги поучи в Христовата вяра и да извърши над тях свето кръщение. При това той му предал думите на дъщеря си и видяното от него самия ангелско видение. Като чул това, епископът се зарадвал на обръщането им и като го поучил в Христовата вяра, кръстил Едесий, жена му Клеодония и дъщеря му Иустина, след това ги причастил със Светите Тайни и ги отпуснал с мир. Когато Едесий се укрепил в Христовата вяра, епископът, виждайки благочестието му, го поставил за презвитер. След това, като поживял добродетелно и в страх Божий година и шест месеца, Едесий завършил живота си в светата вяра. А Иустина доблестно се подвизавала в спазване на Господните заповеди, и като възлюбила своя Жених Христа, Му служела с прилежни молитви, девство и целомъдрие, пост и строго въздържание.

Но врагът, ненавиждащ човешкия род, виждайки чистия й живот, завидял на добродетелите й и започнал да й вреди, причинявайки й различни бедствия и скърби.

По това време в Антиохия живеел един юноша на име Аглаид, син на богати и знатни родители. Той живеел в разкош, изцяло отдавайки се на суетата на този свят. Веднъж Аглаид видял Иустина, когато отивала в църквата, и бил поразен от красотата й. Дяволът внушил в сърцето му лоши намерения. Разпален от желание, Аглаид по всякакъв начин се стремял да спечели разположението и любовта на Иустина и посредством прелъстяване да склони чистата Христова агница към замислената от него сквернота. Той следял всички пътища, по които трябвало да мине девицата, и срещайки се с нея, й говорел съблазнителни думи, като възхвалява красотата й и я прославял; показвайки любовта си към нея, се стараел да я увлече в хитро сплетената мрежа на плътския грях. Девицата се отвръщала от него и го избягвала, гнусяла се от него и не желаела даже да слуша лукавите му прелъстителни думи. Но младежът не охладнял в желанието си към девицата и изпратил човек при нея с молба да се съгласи да стане негова жена. Тя му отговорила:

- Моят Жених е Христос; на Него служа и заради Него пазя чистотата си. Той запазва и душата, и тялото ми от всяка сквернота.

Като чул такъв отговор от целомъдрената девица, Аглаид, подстрекавай от дявола, още повече се разпалил от страст. Като не бил в състояние да я прелъсти, той замислил да я похити насила. Той събрал на помощ подобни на него безразсъдни младежи и причакал девицата на пътя, по който обикновено ходела на молитва в църквата; там я срещнал, хванал я и насила я повлякъл към дома си. Тя започнала силно да вика, биела го по лицето и плюела по него. Като чули виковете й, съседите изтичали от домовете си и спасили непорочната агница, света Иустина, от ръцете на нечестивия младеж, като от устата на вълк. Безчинниците се разбягали, а Аглаид се върнал посрамен в дома си.

Незнаейки какво да прави по-нататък, той с усилването на нечистата похот в него замислил ново зло дело: отишъл при великия вълшебник и чародей, идолския жрец Киприан, открил му скръбта си и го помолил за помощ, обещавайки да му даде много злато и сребро. Като изслушал Аглаид, Киприан го утешил и обещал да изпълни желанието му.

- Аз - казал той - ще направя така, че девицата сама да търси твоята любов и да почувства към тебе страст, по-силна, отколкото ти към нея.

Като утешил младежа с тези думи, Киприан го изпратил обнадежден. След това взел книгите по своето тайно изкуство и призовал един от нечистите духове, в който бил уверен, че той скоро ще може да разпали страст в сърцето на Иустина към този младеж.

Бесът с готовност му обещал да изпълни това и горделиво казал:

За мене това дело не е трудно, защото аз много пъти съм разтърсвал градове, събарял съм стени, разрушавал съм къщи, предизвиквал съм кръвопролития и отцеубийства, посявал съм вражда и силен гняв между братя и съпрузи, и мнозина, дали обет за девство, съм довеждал до грях; на монаси, заселили се в планините и привикнали към строг пост, които никога не са и помисляли за плътта, съм внушавал блудни пожелания и съм учел да служат на плътските страсти; хора, разкаяли се и отвърнали се от греха, отново съм обръщал към зли дела; мнозина целомъдрени съм увлякъл в блудство. Нима няма да успея да внуша на тази девица любов към Аглаид? Но какво говоря? Сега ще покажа силата си на дело. Ето, вземи тази билкова смес (той му подал съд, пълен с някаква течност) и го дай на този младеж: нека той поръси с нея дома на Иустина, и ще видиш, че казаното от мене ще се сбъдне.

Киприан повикал Аглаид и го изпратил тайно да поръси дома на Иустина с течността от дяволския съд. Когато това било направено, блудният бяс влязъл тук с нажежените стрели на плътската похот, за да уязви сърцето на девицата с блуд и да разпали плътта й с нечиста похот.

Иустина имала обичай всяка нощ да възнася молитви към Господа. И ето, когато тя, по обичая си, станала в третия час на нощта, се молела на Бога, внезапно усетила в тялото си вълнение, буря от плътска похот и пламък от геенския огън. В такова вълнение и вътрешна борба тя останала много продължително време: спомнила си младежа Аглаид и в нея се породили лоши мисли. Девицата се удивлявала и сама се срамувала от себе си, усещайки, че кръвта й кипи като в котел; сега тя мислела за това, от което винаги се гнусяла като от сквернота. Но по своето благоразумие Иустина разбрала, че тази борба в нея е възникнала от дявола; тя начаса се въоръжила с кръстното знамение, прибягнала към Бога с топла молитва и от дълбините на сърцето си викала към своя Жених Христа:

Господи Боже мой! Иисусе Христе! Ето, моите врагове въстават срещу мене, приготвили са ми мрежа да ме уловят, и измъчват душата ми. Но аз си спомних Твоето име през нощта и се развеселих, и сега, когато те ме притесняват, аз прибягвам към Тебе и се надявам, че моят враг няма да възтържествува над мене. Защото Ти знаеш, Господи Боже мой, че аз, Твоята рабиня, съм запазила за Тебе чистотата на тялото си и на Тебе съм поверила душата си. Запази Твоята овца, добри Пастирю, не я предавай на звяра, който търси да ме погълне; дарувай ми победа над злото пожелание на плътта.

Като се помолила дълго и усърдно, светата дева посрамила врага. Победен от нейната молитва, той побягнал посрамен и отново настъпило спокойствие в тялото и сърцето на Иустина; пламъкът на желанието угаснал, борбата се прекратила, кипящата кръв се успокоила.

Иустина прославила Бога и изпяла победна песен. А бесът се върнал при Киприан с печалната вест, че нищо не е могъл да постигне. Той го попитал, защо не е могъл да победи девицата. Бесът, макар и неохотно, му открил истината: "Не можах да я победя, защото видях на нея някакво знамение, от което се изплаших".

Тогава Киприан призовал друг, още по-злобен бяс, и го изпратил да съблазни Иустина. Той отишъл и направил много повече от първия, нападайки девицата с голяма ярост. Но тя се въоръжила с топла молитва и си наложила усилен подвиг: облякла се във власеница и умъртвявала плътта си с въздържание и пост, ядейки само хляб и вода. Като укротила по този начин страстта на плътта си, Иустина победила дявола и го прогонила с позор. И той, подобно на първия, не успял да постигне нищо и се върнал при Киприан.

Тогава той призовал един от бесовските князе, разказал му за слабостта на изпратените бесове, които не могли да победят една девица, и го молел за помощ. Той строго укорявал предишните бесове за неизкусността им в това дело и за неумението им да разпалят страст в сърцето на девицата. Като обнадеждил Киприан и му обещал по други начини да я съблазни, бесовският княз приел вид на жена и влязъл при Иустина. Той започнал благочестиво да беседва с нея, като че желаел да последва примера на добродетелния й живот и целомъдрие. Беседвайки така, той попитал девицата, каква е наградата за толкова строгия живот и запазването на чистотата.

Иустина отговорила, че наградата за живеещите целомъдрено е толкова велика и неизказана, че е много удивително, как хората не се грижат ни най-малко за едно толкова голямо съкровище, каквото е ангелската чистота. Тогава дяволът, откривайки цялото си безсрамие, започнал да я съблазнява с хитри думи:

- Тогава, как би съществувал светът? Как биха се раждали хора? Нали ако Ева бе запазила чистотата си, тогава как би се умножил човешкият род? Наистина, добро нещо е съпружеството, което Сам Бог е установил; Свещеното Писание също го възхвалява, казвайки: "Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло чисто". Нали и много Божии светии са били свързани с брак, който Господ е дал на хората за утешение, за да се радват на своите деца и да възхваляват Бога?

Слушайки тези думи, Иустина разпознала хитрия прелъстител - дявола, и го победила по-изкусно от Ева. Без да продължава беседата, тя начаса прибягнала към защитата на Господния Кръст и положила честното му знамение на лицето си, а сърцето си обърнала към Христа, своя Жених. И дяволът веднага изчезнал с още по-голям позор, отколкото първите два бяса.

С голямо смущение гордият бесовски княз се върнал при Киприан. Последният, като узнал, че и той нищо не е успял да направи, казал на дявола:

- Нима и ти, силни княже, който си по-изкусен от другите в това дело, не си могъл да победиш девицата? Кой от вас може да направи нещо на това непобедимо девическо сърце? Кажи ми с какви оръжия се бори тя и как успява да направи немощна крепката ви сила?

Победен от Божията сила, дяволът неохотно признал:

- Ние не можем да гледаме кръстното знамение и бягаме от него, защото то ни изгаря като огън и ни прогонва далече.

Киприан възнегодувал срещу дявола за това, че го посрамил, и хулейки беса, казал:

- Каква е вашата сила, щом и една слаба девица ви побеждава!

Тогава дяволът, желаейки да утеши Киприан, предприел още един опит: той приел образа на Иустина и отишъл при Аглаид с надеждата, че приемайки го за истинската Иустина, младежът ще удовлетвори желанието си и така нито неговата бесовска слабост ще се открие, нито Киприан ще бъде посрамен. И ето, когато бесът влязъл при Аглаид в образа на Иустина, той скочил от радост, изтичал към мнимата девица, прегърнал я и започнал да я целува, казвайки:

- Колко е хубаво, че си дошла при мен, прекрасна Иустина!

Но още щом младежът произнесъл думата "Иустина", бесът начаса изчезнал, не можейки да понесе дори и името на девицата.

Младежът силно се изплашил, изтичал при Киприан и му разказал за случилото се. Тогава Киприан с помощта на своето вълшебство му придал вид на птица, направил го способен да лети във въздуха и го изпратил в дома на Иустина, като го посъветвал да влезе в стаята й през прозореца. Носен от беса по въздуха, Аглаид долетял във вид на птица до дома на Иустина и поискал да кацне на покрива. Но в този момент Иустина случайно погледнала през прозореца на стаята си. Като я видял, бесът оставил Аглаид и побягнал. Заедно с това изчезнал и призрачният образ на Аглаид, в който той изглеждал като птица, и младежът едва не се пребил, летейки надолу. Той се хванал с ръце за края на покрива и държейки се за него, увиснал, и ако не бил спуснат оттук на земята по молитвите на света Иустина, той, нечестивият, би паднал и би се пребил. Така, без да постигне нищо, младежът се върнал при Киприан и му открил мъката си.

Като се видял посрамен, Киприан силно се опечалил и замислил сам да отиде при Иустина, надявайки се на силата на своето вълшебство. Той се превръщал и в жена, и в птица, но още преди да успее да стигне до вратите на дома й, призрачното подобие веднага изчезвало и той се връщал със скръб.

След това Киприан започнал да отмъщава за своя позор и предизвиквал с вълшебствата си различни беди над дома на Иустина и домовете на всичките й сродници, съседи и познати, както някога дяволът на праведния Иов. Той убивал добитъка им, поразявал слугите им с язви, с което им причинявал голяма мъка. Киприан поразил с болест и самата Иустина и тя лежала в постелята, а майка й плачела за нея. Иустина утешавала майка си с думите на пророк Давид: "Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни."

Киприан, вследствие на неукротимата си ярост и голямото си посрамване, по Божие допущение причинил беди не само на дома на Иустина и сродниците й, но и на целия град. Появили се язви по животните и различни болести сред хората; и по бесовско действие бил пуснат слух, че великият жрец Киприан наказва града заради съпротивата на Иустина. Тогава почетните граждани дошли при нея и я подтиквали да не оскърбява повече Киприан и да се омъжи за Аглаид, за да се избегнат още по-големите беди на целия град. Тя успокоявала всички и казвала, че скоро всички беди, причинени от Киприан с помощта на бесовете, ще престанат.

Така и станало. Когато света Иустина усърдно се помолила на Бога, веднага се прекратили всички бесовски действия; всички се изцелили от язвите и оздравели от болестите. Когато настъпила тази промяна, хората прославяли Христа, а над Киприан и неговата вълшебна хитрост се надсмивали, така че той от срам вече не можел да се покаже сред хората и избягвал да се среща дори и с познатите си.

След като се убедил, че нищо не може да победи силата на кръстното знамение и Христовото Име, Киприан дошъл на себе си и казал на дявола:

О, губителю и прелъстителю на всички, източник на всяка нечистота и сквернота! Сега познах твоята немощ. Защото, ако ти се боиш дори и от сянката на кръста и трепериш пред Христовото Име, какво ще правиш, когато Сам Христос дойде при тебе? Ако ти не можеш да победиш осеняващите се с кръста, то кого ще успееш да изтръгнеш от Христовите ръце? Сега разбрах какво нищожество си; ти нямаш сили дори да отмъстиш! А аз, нещастният, те послушах, прелъстих се и повярвах на твоята хитрост. Отстъпи от мене, проклети, отстъпи, защото аз трябва да умолявам благочестивите християни да ме помилват. Трябва да се обърна към благочестиви хора, които да ме избавят от гибел и да се погрижат за моето спасение. Махни се, махни се от мене, беззаконнико, враже на истината, противнико и ненавистнико на всяко добро.

Като чул това, дяволът се нахвърлил върху Киприан, за да го убие, нападнал го и започнал да го бие и души. Не намирайки никъде защита и незнаейки как да си помогне и да се избави от страшните бесовски ръце, Киприан, едва жив, си спомнил за знамението на светия кръст, със силата на което Иустина се противяла на цялата бесовска сила, и възкликнал:

- Боже на девицата Иустина, помогни ми!

След това вдигнал ръка и се прекръстил, и дяволът начаса отскочил от него като стрела, пусната от лък. Киприан се окуражил и призовавайки Христовото име, се осенявал с кръстното знамение и упорито се противял на беса, проклинайки и укорявайки го. А дяволът, стоейки далече от него и не смеейки да се приближи поради страх от кръстното знамение и Христовото Име, всякак заплашвал Киприан, казвайки:

- Христос няма да те избави от ръцете ми!

След дълги и яростни нападения срещу Киприан бесът заревал като лъв и се отдалечил.

Тогава Киприан взел всичките си магьоснически книги и отишъл при християнския епископ Антим. Като паднал в нозете на епископа, той го умолявал да прояви милост към него и да извърши над него свето кръщение. Знаейки, че Киприан е велик и страшен за всички вълшебник, епископът помислил, че той е дошъл при него с някаква хитрост, поради което му отказал с думите:

- Много зло вършиш между езичниците; остави християните на мира, иначе в скоро време ще погинеш.

Тогава Киприан със сълзи изповядал всичко на епископа и му предал всичките си книги за изгаряне. Виждайки неговото смирение, епископът го поучил в светата вяра, след това му заповядал да се готви за свето кръщение и изгорил книгите му пред всички вярващи граждани.

Киприан си тръгнал от епископа със съкрушено сърце и плакал за греховете си, посипал главата си с пепел и искрено се каел, викайки към Истинния Бог за очистване на беззаконията си. Като дошъл на другия ден в църквата, той слушал словото Божие с радостно умиление, стоейки сред вярващите.

Когато дяконът заповядал на оглашените да излязат навън, възгласяйки: "Оглашени, излезте" и някои вече излизали, Киприан не искал да излезе и казал на дякона:

- Аз съм Христов раб, не ме изгонвай оттук.

Дяконът му казал:

- Тъй като над тебе още не е извършено свето кръщение, ти си длъжен да излезеш от храма.

На това Киприан отговорил:

- Жив е Христос, моят Бог, Който ме избави от дявола, запази девицата Иустина чиста и ме помилва; няма да ме изгониш от църквата, докато не стана съвършен християнин.

Дяконът казал за това на епископа, а последният, виждайки усърдието на Киприан и предаността му към Христовата вяра, го повикал при себе си и веднага го кръстил в името на Отца и Сина, и Светия Дух.

Като узнала за това, света Иустина благодарила на Бога, раздала много милостиня на бедните и направила приношение в църквата.

На осмия ден епископът поставил Киприан за четец, на двадесетия за иподякон, на тридесетия за дякон, а след година го ръкоположил за свещеник. Киприан изменил целия си живот, с всеки изминат ден увеличавал подвизите си и постоянно оплаквайки предишните си зли дела, се усъвършенствал и се издигал от добродетел към добродетел.

Скоро бил поставен за епископ и в този сан водел такъв свят живот, че се сравнявал с много велики светии; при това ревностно се грижел за повереното му Христово стадо. Светата девица Иустина поставил за дякониса, а след това й поверил девически манастир и я поставил за игумения над други девици християнки. Със своето поведение и наставления той обърнал много езичници и ги спечелил за Христовата Църква. Така в тази страна идолослужението започнало да се прекратява и Христовата слава се увеличавала.

Виждайки строгия живот на свети Киприан, грижите му за Христовата вяра и за спасението на човешките души, дяволът скърцал със зъби срещу него и подтикнал езичниците да го оклеветят пред управителя на източната страна за това, че е посрамил боговете, отвърнал е много хора от тях, а враждебния на боговете Христос прославя. И ето, много нечестивци дошли при управителя Евтолмий, владеещ тези страни, и клеветели Киприан и Иустина, обвинявайки ги в това, че са враждебно настроени и към боговете, и към царя и всички власти, че смущават народа, прелъстяват го и го водят след себе си, учейки го да се покланя на разпнатия Христос. При това те молели управителя да предаде Киприан и Иустина на смърт.

Като изслушал молбата им, Евтолмий заповядал да хванат Киприан и Иустина и да ги затворят в тъмница. След това, отивайки в Дамаск, той ги взел със себе си, за да бъдат осъдени. Когато довели Христовите затворници пред съда, той попитал Киприан:

- Защо измени предишната си славна дейност, когато беше знаменит слуга на боговете и привеждаше много хора към тях?

Свети Киприан разказал на управителя как е познал немощта и лукавството на бесовете и разбрал Христовата сила, от която бесовете се боят и треперят, изчезвайки от знамението на честния кръст, обяснил и причината за обръщането си към Христа, за Когото показал готовност да умре.

Мъчителят не възприел думите на Киприан в сърцето си и като не могъл да им отговори, заповядал да закачат светеца на дърво и да стържат тялото му, а света Иустина да бият по устата и очите. През цялото време на дългите мъчения те непрестанно изповядвали Христа и с благодарност претърпявали всичко.

След това мъчителят ги затворил в тъмница и се опитал с ласкави увещания да ги върне към идолопоклонството. Когато се оказало, че не е по силите му да ги убеди, заповядал да ги хвърлят в един котел; но кипящият котел не им причинил никаква вреда и те като на прохладно място славели Бога.

Като видял това, един идолски жрец на име Атанасий казал:

- В името на бог Асклепий, аз също ще се хвърля в този огън и ще посрамя тези вълшебници.

Но още щом огънят се докоснал до него, той веднага умрял.

Като видял това, мъчителят се изплашил и нежелаейки повече да ги съди, изпратил мъчениците при управителя Клавдий в Никомидия, описвайки всичко, което се случило с тях. Управителят ги осъдил на посичане с меч. Когато били доведени на мястото на наказанието, свети Киприан помолил да му дадат малко време за молитва, за това да бъде посечена най-напред Иустина: той се опасявал, че девицата може да се изплаши при вида на смъртта му. Тя радостно преклонила главата си под меча и се представила пред своя Жених, Христа.

Виждайки невинната смърт на мъчениците, един човек на име Теоктист изпитал жал към тях, сърцето му се разгоряло от любов към Бога и той паднал в нозете на свети Киприан, и целувайки ги, се обявил за християнин. Заедно с Киприан той веднага бил осъден на посичане.

Така те предали душите си в Божиите ръце, а телата им лежали непогребани шест дни. Някои от странниците, които били там, тайно ги взели и ги отнесли в Рим, където ги предали на една добродетелна и свята жена на име Руфина, родственица на кесаря Клавдий. Тя погребала с чест телата на светите Христови мъченици: Киприан, Иустина и Теоктист. При гробовете им ставали множество изцеления на прибягващите към тях с вяра.

По молитвите им Господ да изцели и нашите телесни и душевни страдания! Амин.

yoo_97 · 2011-10-02 13:51:08

Браво за темата!

dream_99 · 2011-10-02 13:59:46

Много полезна тема Браво ..

________________________________________________
Трябва да си търпелив, любовта не винаги е идеална,
тя си е просто ЛЮБОВ ...

Call Again · 2011-10-02 21:38:00

Св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински

† около 96 година

Чества се на 3 октомври (16 октомври ст.стил)

Житие на св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит

В свещената книга "Деяния на светите апостоли", написана от св. апостол и евангелист Лука, се говори между другото и за проповедта на св. апостол Павел в Атина (17:15). В тоя старинен град, прочут със своите философи и добре уредени училища, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: "Незнайному Богу". На голямо събрание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Тоя вездесъщ и всемогъщ Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им говорил също за възкресението на Оня, който проповядвал покаяние и живот, и Който ще дойде да съди вселената.

Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на върховния съвет в Атина.

На млади години Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната смърт на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите "свърши се" и издъхнал. Тъмнина обгърнала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както говори преданието, изтръпнал от ужас пред тоя мрак и извикал:

- Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!

След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. Но той не се кръстил веднага.

Като излизал от Атина, апостол Павел срещнал сляп човек. С ръката си направил кръст над него и човекът прогледнал. Като го видял радостен, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му припомни за неговото желание да стане член на Христовата църква.

Чудесното изцеление на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската вяра. И той приел кръщение с целия си дом.

След това оставил семейството си и тръгнал с апостола като станал негов ученик и сподвижник. В продължение на три години той бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие.

Той видял и другите апостоли и заедно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.

Скоро след това апостол Павел го въздигнал в сан епископ и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински епископ Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията църква.

В Атина по-късно той узнал за мъченическата смърт на своя учител и сам не много след това дал живота си за вярата.

На св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението "За небесната йерархия". В това съчинение се говори за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната смърт на Божията Майка.

Житие и страдание на св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит

Св. Дионисий беше син на благородни родители, но невярващи. Той израсна и бе възпитан в славния сред гърците град Атина. Още от млада възраст го изпратиха да изучава елинската мъдрост и толкова много преуспя в нея, че на 25-годишна възраст превъзхождаше с познанията си по философия всички свои връстници. Но той искаше да я изучи в пълнота и затова отиде в Египет, в град Илиопол, където от древност имаше високообразовани учители - от тях се научи на звездобройство заедно със своя приятел Аполофан. Това се случи в края на земния живот на Спасителя. А когато Господ Иисус Христос заради нашето спасение бе разпнат на кръста, слънцето не понесе да гледа страшното Разпятие и скри светлината си - този ден, около обяд, по цялата земя настана тъмнина за три часа. Удивен от страшното и необикновено явление, Дионисий рече:

- Или Бог, Създателят на цялото творение, страда, или този видим свят е достигнал своя край!

Това той каза не поради знанията си в светската мъдрост, а по внушение от Божия Дух.

След известно време Дионисий се върна в Атина и встъпи в брак. Нямаше сред съгражданите му друг, равен на него по благородие, разум и ученост, и той бе поставен за управител на града и член на Ареопага.

Малко по-късно в Атина дойде св. апостол Павел и проповядваше за разпятието и възкресението на Христа. Дионисий дълбоко се впечатли от неговите думи и внимателно го слушаше. Останалите старейшини казаха на светия апостол, че искат през друго време да го изслушат и то - по-подробно, но Дионисий, който беше най-образованият сред всички тях, започна насаме да спори с него. Св. апостол Павел го попита:

- Кого вие почитате тук за Бог?

В отговор той му показваше из града идолите на Кронос, Афродита, Зевс, Хефест, Хермес, Дионис, Артемида и останалото множество езически богове. Но както вървяха двамата и ги разглеждаха, на едно място Христовият апостол видя някакво капище с надпис: "На Незнайния Бог".

- Кой е този "Незнаен Бог"? - попита той.

Дионисий отвърна:

- Той още не се е явил между боговете, но когато настъпи времето, ще дойде: Той е Бог, Който ще властва над небето и земята, и Неговото Царство не ще има край.

Щом чу тези думи, св. апостол Павел се зарадва, продължи мисълта му и с успех започна да сее семето на Божието слово в добрата земя на душата му. Казваше му, че Този Бог вече дойде и се роди от Пречистата Приснодева Мария, и за спасението на човешкия род претърпя страдания и разпятие на кръст. Дори слънцето не можа да понесе да гледа Неговите страдания, но скри светлината си и по цялата земя настана мрак в онзи ден за три часа. Каза му още, че същият Този Бог възкръсна от мъртвите и се възнесе със слава на небесата. В заключение добави:

- Затова, Дионисий, повярвай в Него и Го познай, и истинно започни да служиш на истинския Бог Иисус Христос.

Тогава Дионисий си спомни за тъмнината, настанала в онзи ден по цялата земя и разбра, че за същото дивно явление говори апостол Павел: повярва, че в това време Бог страдаше по Своята човешка природа, която бе възприел на Себе Си, и отвори сърцето си за да познае Единия Бог - нашия Господ Иисус Христос. Божията благодат се докосна до него и го просвети - той просеше от апостола да се помоли на Бога за него, за да го помилва и да го причисли към Своите раби.

Когато св. апостол Павел тръгна да излиза от града, един слепец се обърна към него и молеше за изцеление (за този слепец всички знаеха, че откакто се е родил не може да вижда). Той осени очите му с кръстното знамение и рече:

- Моят Учител и Господ Иисус Христос, Който направи калчица, помаза с нея очите на слепия и му възвърна зрението (Иоан. 9:6), нека и теб да просвети със Своята сила!

При това слепият човек веднага прогледа, а апостолът му нареди да отиде при Дионисий и да му каже:

- Павел, служителят на Иисуса Христа, ме изпрати при теб за да отидеш при него както си обещал, да се кръстиш и да получиш прошка на греховете си.

Той отиде, предаде му тези думи и разказваше за Божието благодеяние, с което се удостои чрез св. апостол Павел. Радост и удивление изпълниха душата на Дионисий при вида на изцерения слепец, когото от дълго време познаваше - той сякаш не можеше да повярва на очите си! Без да се бави отиде заедно с жена си Дамара, със синовете си и с всичките си домашни при св. Павел и прие от него Кръщение.

Оттогава животът на Дионисий коренно се промени: той остави дома си, жена си и децата си, и последва Христовия апостол. Три години го съпътстваше неотлъчно, и под неговото благодатно духовно ръководство навлезе изключително дълбоко в познаването на предметите на Вярата - за това свидетелстват писанията на св. Дионисий за Божиите тайни.

След известно време св. апостол Павел го постави епископ, и от Солун го изпрати в Атина - да се грижи за спасението на хората там. Но освен благодатните поучения на своя свят наставник, св. Дионисий се удостои да чуе и проповедта на всички Апостоли, когато те се събраха в Иерусалим за погребението на Пречистата Божия Майка. Той също отиде там и както сам пише в книгите си, беше на Гроба Господен и видя св. апостол Яков, брат на Спасителя по плът, първовърховния апостол Петър, св. Иоан Богослов заедно със светите Тимотей и Иеротей, (Паметта на св. ап. Тимотей е на 22 януари. За св. Иеротей Атински виж по-нататък, на 4 октомври.) и с много други от братството на Иерусалимската Църква. От тях той получи неоценима полза за душата си и с радост слушаше боговдъхновените им думи за истините на светата Вяра - така както и по-късно всички св. Отци и църковни учители са излагали православното учение за Божествената и човешката природа на Господа Иисуса Христа.

Действително, първоначално, а и по-късно, много от истините, отнасящи се за св. Православна вяра, за църковната практика и изобщо - за благочестието, не са били записвани, а са се предавали устно: от светите Апостоли на техните приемници, от тях - на следващите, и т.н. И тази благодатна връзка никога не е била прекъсвана в Църквата - обичаите, истините на св. Вяра и духът на благочестието винаги са се предавали чрез йерархията от поколение на поколение, дори и до днес.

Дълго време св. Дионисий остана в Атина и умножи Христовата Църква, чийто начатък там бе поставил св. апостол Павел. След това и той, подобно на Апостолите, пожела да проповядва Евангелието в други страни и да пострада дори до кръв заради името на Господа Иисуса Христа. (Малко по-рано разбра за мъченическата кончина на своя учител във вярата - блажения апостол Павел, пострадал заради Христа в Рим от Нерон.) Постави в Атина друг епископ вместо себе си, а сам отиде в Рим и с любов бе приет от Римския епископ св. Климент. Но св. Дионисий не остана там за дълго. Св. Климент го изпрати заедно с епископ Лукиан, свещеник Рустик, дякон Елевтерий и с останалите братя в Галия (днешна Франция) за да проповядва на неверниците словото Божие. Когато пристигнаха, св. Дионисий се прояви наистина като апостол на тази страна: най-напред обърна към вярата в Господа много от жителите на Париж, а след това и други хора. Със средствата, които християните даваха за милостиня и дарения, построи там и църква - в нея принасяше Безкръвната Жертва и молеше Бога да събере около него много души, жадуващи спасение.

Оттогава в Галия започна да се разпространява словото Божие, но заедно с това настана и второто (след Нерон) гонение на християните - от Домициан ( 81-96г ). Той изпрати в Галия игемона Сисиний за да ги издирва и предава на мъчения. А този, щом пристигна в Париж, най-напред заповяда да хванат и да изправят на съд св. Дионисий, който бе прославен от Бога с чудотворство и премъдрост, заедно с Рустик и Елевтерий, а останалите от братството отидоха в други страни да проповядват Евангелието.

Св. Дионисий вече беше твърде стар и преуморен от множеството благовестнически трудове. Слугите на мъчителя хванаха и вързаха здраво светия епископ, влачеха го жестоко и го отведоха заедно с другите двама християни пред игемона. А той яростно погледна към него и каза:

- Ти ли си злият старец Дионисий, който хулиш нашите богове, съсипваш цялото им служение и се противиш на царската заповед?

- Макар да виждаш - отвърна му той, - че телом вече остарях, но моята вяра разцъфтява като в младост и изповядването ми на името Господне винаги ражда нови чеда на Христа.

След това игемонът го попита кой Бог почита. Св. Дионисий с небесна кротост и дръзновение започна да му говори онези думи, за които Спасителят е казал, че са "дух и живот" (Иоан.6:63), и изповяда великото име на Пресвета Троица - на Отца и Сина и Светия Дух. Но игемонът, обикнал повече мрака на беззаконния и богопротивен живот, отколкото светлината на изпълнението на Божиите заповеди (Иоан.3:19) , подобно на глух аспид (вид отровна змия) (Пс.57:5) не искаше да чуе спасителната проповед и взе да разпитва тримата - Дионисий, Рустик и Елевтерий - дали ще се подчинят на царя и ще принесат жертва на идолите. А те сякаш с едни уста отвръщаха:

- Ние сме християни и имаме единия Бог, Който е на Небесата - Него почитаме, а на царската заповед няма да се подчиним!

Тогава игемонът заповяда да съблекат св. Дионисий и безмилостно да го бият с бич от върви, а той търпеше и благодареше на Христа задето го удостои да носи Неговите рани на тялото си, според казаното от апостола: ("аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса", Гал.6:17). Измъчваха също Рустик и Елевтерий, но те, укрепявани от Божията благодат и от думите на светия архиерей, търпяха мъжествено и прославяха Христа. Не след дълго игемонът видя, че ръцете на мъчителите се умориха да измъчват, а Христовите страдалци не изнемогват в своето дивно търпение, и заповяда да ги затворят този ден в тъмница. На следната сутрин слугите изведоха св. Дионисий и по заповед на мъчителя го разтегнаха на една желязна плоскост, а отдолу запалиха огън. В това страдание той пееше псаломските думи:

- ("Твоите думи, (Господи,) са като разпален огън, и Твоят раб ги обикна", Пс.118:140).

После го свалиха оттам и го хвърлиха за храна на зверовете, но те не навредиха на светия мъченик, понеже Бог го запазваше. Хвърлиха го в силен огън, но и там той остана здрав - пламъците дори не се докоснаха до него. Накрая отново го отведоха в тъмницата при презвитера Рустик и дякона Елевтерий. Мнозина от християните идваха там да ги посетят. Заради тях св. Дионисий отслужваше в тъмницата Божествена Литургия и ги причастяваше с Пречистите Тяло и Кръв Христови. А по време на служението му християните виждаха над него да се явява някаква чудна и ослепителна светлина, и достойните от тях виждаха Царя на славата заедно с Ангелските воинства, доколкото това бе възможно за тленното човешко око.

Не след дълго тримата Христови окованици бяха изведени пред игемона и той отново взе да ги увещава да принесат жертва на идолите. Но те не се подчиниха и изповядваха Христа - истинския Бог. Тогава мъчителят се разгневи и заповяда отново да ги бият безмилостно, а накрая ги осъди да бъдат посечени с меч.

Поведоха ги към една планина, която те наричаха Ареева (по името на идола Арей). Св. Дионисий се молеше и казваше:

- Боже, Боже мой, Ти си ме създал и си ме научил на Твоята вечна премъдрост, Ти си ми открил Твоите тайни и навсякъде, където бях, не си ме оставял! Благодаря Ти за всичко, което си сторил чрез мен за прослава на Твоето пресвето име. Благодаря Ти, че ме посети в моята отрудена старост, в която жадувам да видя Теб, моя Бог, и ме призоваваш при Себе Си заедно с моите другари. Затова Ти се моля: приеми ме заедно с тях и бъди милостив към онези, които Си придобил със Своята кръв и чрез нашето служение си приобщил към Себе Си. Защото Твоя е силата и властта с Отца и Светия Дух во веки веков.

И когато каза: "Амин", преклони главата си заради пресветото име на Иисуса Христа и бе посечен с една изтъпена секира. Също и светите Рустик и Елевтерий заедно с него положиха своите глави за Христа. Но Бог извърши преславно чудо след смъртта на Своя угодник Дионисий: тялото му, както беше обезглавено, със силата Божия стана, взе в ръце главата си и отиде на едно място, отдалечено на около 3 км, където след това християните построиха църква. Щом стигна там, св. Дионисий подаде своята глава на една благочестива жена на име Катула, а тялото му падна на земята. Заради това дивно чудо мнозина от езичниците повярваха в Христа и още тогава бяха посечени от меча на мъчителите много християни, чиито имена Сам Господ знае и ги е написал в Книгата на живота. Катула прие главата на светеца, но щом поиска да вземе и тялото му, неверниците не и позволиха. Тогава тя повика стражите в дома си, нагости ги и им даде дарове, задържа ги за известно време и нареди на християните да вземат безценното съкровище - светото Дионисиево тяло. Те изпълниха това и го погребаха на мястото, където светецът подаде своята глава на Катула.

Св. Дионисий пострада на 90-годишна възраст, в 96 г. след Рождество Христово. Много чудеса се извършваха при гроба му по неговите св. молитви, за слава на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, Който е прославян заедно с Отца и Светия Дух во веки, амин .

Разказ на св. Дионисий за св. Карп и за двамата грешници

Св. Дионисий Ареопагит е написал едно послание до монах Демофил, който изгонил от църквата някакъв свещеник. В това послание Божият угодник го поучава на кротост и незлобие, и споменава следния случай:

"Когато бях в Крит - казва той, - прие ме в дома си блаженият Карп, (Паметта на св. апостол Карп от 70-те е на 26 май) ученикът на sв. апостол Павел. Съвършен в добродетелта мъж, той притежаваше изключителна чистота на сърцето и беше способен да съзерцава Божествени откровения. Например, той не започваше да служи на Пречистите и Животворящи Тайни докато не види от небето Божествено видение. Сам този свят мъж ми разказа, че е бил наскърбен от някакъв езичник, а причината за скръбта му е била следната: езичникът откъснал от светата Църква един християнин и го подмамил в своето зловерие - заради това блаженият Карп твърде много скърбеше. При такова стечение на обстоятелствата той трябваше да прояви търпение и непрестанно да поучава отпадналия от вярата с полезни наставления, а споменатия езичник да побеждава със своята благост. И трябваше усърдно да се моли на Бога за двамата, за да обърне Бог отново към Своята света Църква онзи, който се е отклонил в нечестие, а ослепения от неверие да просвети със светлината на вярата.

Дотогава блаженият Карп никога не се беше проявявал като нетърпелив, а сега, не зная защо, твърде много се огорчи в душата си. Щом настъпи вечерта и наближи полунощ, той стана на молитва, понеже имаше обичай винаги да става в полунощ и да се моли. Стоеше на молитва, а душата му се разкъсваше от болка и се изпълваше с горчивината на скръбта заради споменатите двама души. Казваше си:

- Не е справедливо да живеят на земята беззаконни хора, които развращават правите Господни пътища.

Молеше Бога да падне върху тях огън от небето и безмилостно да прекрати живота и на двамата. В един момент, обаче, както се молеше на Господа с цялото си усърдие, внезапно къщата, в която стоеше, се потресе и се раздели отгоре на две. Струваше му се, че стои на двора, и върху него слезе от небето светъл огнен пламък. Погледна нагоре и видя небето отворено и Господ Иисус седящ, а около Него предстояха в човешки образ безчислено множество Ангели. Блаженият Карп много се удиви на това видение. После наведе поглед надолу и видя земята разтворена, а в нея - тъмна и дълбока пропаст: на края на тази пропаст стояха онези двама души, от които той се беше наскърбил и просеше от Бога тяхната гибел. Те стояха с умоляващ поглед, в голям страх и трепет, и вече всеки момент щяха да паднат в пропастта. А в дълбините на тази пропаст се извиваше една огромна страшна змия и скърцаше със зъби. Имаше и някакви други мъже, които биеха споменатите двама, блъскаха ги и ги влечаха към отвратителната змия. Карп гледаше онези, които го бяха наскърбили, гледаше как щяха да паднат в пропастта и щяха да бъдат погълнати от змията, и се успокояваше; и не толкова искаше да погледне към отворените небеса, и към Господа Иисуса, седящ в тях, колкото желанието и погледът му бяха насочени към погибелта на тези двама грешници. Пак тъгуваше и скърбеше задето не падат, и отново се молеше на Бога да паднат и да погинат. Но щом издигна поглед към небето, както и по-рано, видя, че Спасителят стана от Своя небесен престол, дойде при онези хора, които стояха на края на пропастта, и им подаде ръка за помощ. А Ангелите ги поеха, поддържаха ги и ги отвеждаха от пропастта. Тогава Господ Иисус се обърна към Карп и му каза:

- Ето, бий Ме! Готов съм заради спасението на хората отново да бъда разпнат, и с радост бих го сторил, само за това - за да възненавидят хората своите грехове. Но виж: дали е по-добре за човека да пребивава в пропастта заедно със змията, отколкото да живее с Бога и с Неговите благи и човеколюбиви Ангели?"

Този разказ св. Дионисий приведе в своето послание до споменатия монах Демофил, и не само него, но и нас поучава да не бъдем жестоки към съгрешаващите и да не се радваме на тяхната погибел, но да желаем тяхното изправление. Такива хора трябва да бъдат поучавани с любов и търпеливо да чакаме тяхното покаяние. За тях трябва усърдно да се молим на Бога, Който не желае смъртта на грешниците - Той Сам със Своята благост и милосърдие да ги отвърне от злото и да ги помилва. Защото Той обича праведните, милостив е и към каещите се грешници, и на Него подобава слава во веки, амин.

Call Again · 2011-10-04 16:31:17

Св. свещеномъченик Йеротей Атински

I - II век

Чества се на 4 октомври

Житие на св. свещеномъченик Йеротей, епископ Атински

Св. Йеротей бил приятел на св. Дионисий Ареопагит. И той като него, макар малко по-късно, бил обърнат към Христа от св. апостол Павел.

Йеротей също ходил в Йерусалим с другите апостоли за Успението на пресвета Богородица. Той бил един от тия, които ангелогласно пеели духовни песни, когато апостолите с благоговение носели пречистото тяло на светата Божие Майка от дома на св. Йоан Богослов до нейния гроб в Гетсимания.

След Дионисий той бил епископ на Атина и като него св. свещеномъченик Йеротей умрял мъченически.

В памет на свети свещеномъченик Иеротей, епископ Атински

Свети Иеротей бил един от членовете или съветниците на Ареопага. Той бил обърнат в християнството от свети апостол Павел и от него бил поставен за епископ на Атина. Той присъствал заедно с апостолите на погребението на нашата Пресвета Владичица Богородица и докато съпровождал до гроба пречистото тяло на Божията Майка, пеел божествени песнопения, така че всички, които чули и видели това, го признали за праведен и свят мъж. След като благочестиво поживял, както подобава на светия и угодил на Бога със своя живот и с благото управление на паството си, свети Иеротей умрял мъченически в I век след Христа.

Call Again · 2011-10-05 22:58:02

Св. Дионисий Александрийски (Дионисий Велики)

† 264/5 година

Чества се на 5 октомври

Житие на свети Дионисий Велики, епископ Александрийски

В началото на третия век в Римската империя утихнали жестоките гонения против християните. Бедствията, които от всички страни се струпали върху огромната държава, отвлекли вниманието на езичниците от християните. Сега хората на Църквата могли по-свободно да се заемат с благовестие, наука, опровержение на лъжеученията, които разстройвали църковния мир.

В това време се славило твърде много огласителното училище, основано отдавна в Александрия. Ръководител на това училище станал Дионисий, ученик на знаменития Ориген. Той добре бил изучил всички тогавашни науки. Като приел с цялата си душа християнската истина, почнал ревностно да я разпространява, като доказвал същевременно неправилността на еретическите учения.

Тия грижи Дионисий имал и тогава, когато станал александрийски епископ. Кротък и смирен, той твърдо защищавал истината и неуморно се трудил за благото на поверените му души.

Минало времето на спокойствието за Църквата. Император Деций Траян мислел да умилостиви боговете чрез строги мерки против техните врагове – християните. Той се надявал, че с това ще предотврати бедствията, които непрекъснато заплашвали империята. В 249 г. се заредили отново строги разследвания, мъчения, смъртни наказания. Мнозина от хрстияните показали малодушие. Съгласявали се да извършат жертвоприношения на идолите. Тъй можели да спасят живота си. Това дълбоко огорчавало истинските и ревностни служители на Христа Бога. С думи и дела те се стараели да повдигнат духа у слабите и немощните, да им внушават твърдост във вярата.

Като любещ пастир и наставник епископ Дионисий употребявал всички усилия да държи бодро цялото си паство. Но излязла заповед и той да бъде заловен. Като научил за тая заповед, той чакал спокоен у дома си, да дойдат и да го вземат. Войници го търсили навсякъде, освен в дома му, като мислели, че св. Дионисий се е скрил някъде другаде. След известно време, придружен от група християни, отишъл извън града. Търсещите го войници го хванали и повели на разследване и смърт.

Ненадейно група непознати хора нападнали войниците, обърнала ги в бягство и освободила епископа и го отвели на безопасно място.

За епископ Дионисий останало неизвестно кои са тия хора, които го спасили за благото на Църквата, но те скрили себе си от погледа на историята.

След гонението светителят продължавал да се труди за Божията църква. Починал в 264 година. В историята той е известен под името свети Дионисий Велики.

Житие на св. свещеномъченик Дионисий, епископ Александрийски

Св. Дионисий произхождаше от Александрия (роден ок. 195 г.), от богати и знатни родители езичници. В своята младост той получи широко образование, макар светско и в духа на тогавашното езичество, към което бе привързан.

След като завърши образованието си, той отначало изпълняваше длъжността ритор* и обучаваше юношите на красноречие според езическите науки. (т.е. преподавал науката за ораторското изкуство, което в това време достигнало висша степен на разцвет и високо се ценяло не само в езическия, но и в християнския свят, и имало голямо религиозно, политическо и възпитателно значение.)

Дионисий не беше духовно ограничен човек. Със своя бистър и разсъдлив ум той не можеше да не забележи фалша на грубите заблуждения и езическите суеверия, сред които се беше родил и израснал, а също и повърхностната несериозност на езическата философия, в която бе възпитан. Неговият любознателен дух непрестанно търсеше истината, но не можеше да намери удовлетворение в езическите знания и вярвания. Сърцето му чувстваше безмислието и лъжовността на езичеството, неговия плътски, човешки произход, присъщата му сантименталност и насърчаване на порочността у хората (което е характерно изобщо за всяко човешко учение), а най-вече - липсата на истинска духовност. Дионисий все още не познаваше истинския Бог, но сърцето му чувстваше, че Бог съществува, и се стремеше към Него. Тогава той, в желанието си да разбере истината, започна да изучава различните човешки учения и вярвания, и да ги сравнява помежду им. И действително, пламенното му желание да намери истинската вяра, съединено с безпристрастното изследване, скоро го доведоха до съзнателно приемане на Християнството. Бог, Който не желае нито един от хората да погине, но всички да се обърнат в познание на истината (1Тим.2:4), не остави и търсещата душа на Дионисий, и по Своята неизследима благост му откри пътя към вечното спасение. Скоро Дионисий разбра несъстоятелността на всички човекоизмислени учения, тяхната лъжедуховност и вътрешна пустота. Самият той казваше за себе си, че "се е обърнал към Христа по пътя на свободното изследване и безпристрастното изпитване на човешките учения".

По онова време (в началото на III в.) Александрия се славеше като голям център на тогавашната култура. Но наред с многобройните философски школи и езически учения, значителна степен бе достигнал и разцветът на Християнското просвещение. Знаменитите началници на възникналото там християнско Огласително училище, наред с богословието познаваха езическите учения и техните представители, и по такъв начин се трудеха в областта на апологията - защитата на Християнството. Нерядко много езичници, които слушаха проповедите им, се обръщаха към Христовата вяра и оставяха своето езическо нечестие.

В Александрия, която е била център на езическата образованост, отдавна съществувал знаменитият музей на словесните, математически и философски науки. Но в противовес на езичеството там още от апостолски времена възникнало и християнско т.нар. Огласително или Катехизическо училище, чието влияние върху бъдещето на Християнството било многостранно и неизмеримо. Преданието с благоговение приписва създаването на това училище на самия апостол и евангелист Марк. В началото там се преподавали само първоначални наставления за желаещите да получат Кръщение - на това указва и наименованието на училището: огласително, а същевременно се подготвяли и самите огласители. Но по-късно то, заради своето положение в центъра на тогавашната образованост и ученост, приело характер на богословско научно - образователно училище. За това особено допринесъл един от неговите катехети (или учители) - Пантен (180-191 г.), и неговият приемник Климент Александрийски. Александрийското Огласително училище достигнало още по-голяма известност при Ориген.

Разбира се, освен положителната страна на това богословско училище, не може да не се имат предвид и неговите слабости. Както в днешните богословски училища, и в него се е обръщало повече внимание на натрупването на формални богословски познания, а не се е преподавала на практика науката на науките - как човек да спаси душата си. Надценяването на човешкия разум и рационалистическият подход към действителността (например Климент Александрийски одобрявал философията като ръководство към вярата) понякога са имали твърде печални последици (нека си припомним злощастното изпадане в ерес на Ориген - този изключително учен и образован човек).

Св. Дионисий е рядък пример на съчетаване на дълбоки богословски познания с благочестие и евангелски живот.

Запознал се вече с много християнски съчинения, Дионисий встъпи в близко общение с александрийските християнски учители, начело на които бяха Иеракъл и Ориген. При последния, като при забележителен учен, се стичаха и не малко езичници за да слушат философия и математика - той използваше това, трудеше се за прослава на Христовото име и употребяваше знанията си за да обръща своите слушатели към Христа.

Иеракъл - известен християнски учител - отначало бил помощник на Ориген при преподаването в Александрийското огласително училище. През 231 г. Иеракъл наследил Ориген в управлението на училището, а в 233 г. бил възведен на Александрийската епископска катедра; († 246 г).

Ориген - ученик на Климент Александрийски. Първоначално бил един от забележителните преподаватели в Александрийското огласително училище, но по-късно е бил осъден от Църквата заради своите еретически мнения по някои въпроси.

С целия жар на своя любознателен дух Дионисий започна да изучава истините на Християнското учение и веднага оцени превъзходството му над езичеството. Усърдно и с любов четеше Апостолските послания и най-много посланията на св. апостол Павел - те му направиха дълбоко впечатление и предизвикаха у него коренна промяна във всичките му вярвания и възгледи: вследствие на това той съвсем съзнателно се обърна към Християнството.

Дионисий вече беше човек в зряла възраст. Убеден окончателно в истините на Христовата вяра, той в скоро време прие св. Кръщение от самия Александрийски епископ Димитрий (189-231). После постъпи в Огласителното училище и стана истинско негово духовно украшение. От това време св. Дионисий още по-ревностно започна да вниква в дълбоките истини на Християнското учение и всякак се стараеше да го запазва от разните еретически лъжеучения. Благочестивият му живот и широката му образованост насочиха към него вниманието на Иеракъл - учителя от Александрийската школа. Не след дълго св. Дионисий бе възведен в презвитерски сан. След изгонването на Ориген от Александрия Иеракъл го замести като началник в Огласителното училище. По-късно Иеракъл бе ръкоположен за Александрийски епископ, а началник в училището стана св. Дионисий (в 233 г.). На тази длъжност той прекара 14 години, а след смъртта на Иеракъл бе избран за негов приемник на Александрийската катедра.

От деня, в който св. Дионисий встъпи в архипастирско служение, целият му живот стана непрекъснат низ от самоотвержени подвизи и жестока борба против различните врагове на Църквата - външни и вътрешни. По това време езическата власт бе подигнала жестоки гонения срещу християните, а и сред самото Христово стадо се бяха втурнали люти вълци, които не го щадяха, но сееха своите пагубни ереси и раздори.

В това тежко време св. Дионисий бе определен от Бога да служи като твърда опора на Православието. Благодарение на него мирът в Църквата действително остана непоколебим при всички опасности и смутове. А светия, строго благочестив живот на архипастира, неговата самоотвержена любов към паството, кротостта, искреността и смирението му, внушаваха всеобщо уважение, даже от страна на неговите врагове и еретиците. Целият му живот бе посветен на ревностно и неуклонно служение на светата Църква.

Колко много усилия полагаше светителят за обръщането на невярващите, с каква сърдечна отеческа кротост се отнасяше към заблудилите се и се грижеше за примиряване на враждуващите! Мъжествен в скърбите и непоколебим във вярата, той през целия си живот запазваше дълбоко смирение (и в същото време целият християнски свят се удивяваше на неговите добродетели и ученост!).

Истинското познание никога не е било чуждо на християнската вяра в Бога. И това не е за учудване: природните закони и явления са подчинени на Онзи, "чрез Когото всичко е създадено" (Кол.1:16). Затова св. Дионисий съумяваше да използва всякакъв род знания по единствено правилния от духовна гледна точка начин - в светлината на Божественото Откровение и православното благочестие.

Той изследваше внимателно съчиненията на най-известните езически философи и на различните еретици, които смущаваха по това време Христовата Църква, а впоследствие пред всички изобличаваше тяхната несъстоятелност и богопротивен дух. Но при цялата си ученост той бе кротък и смирен, а като архипастир се отличаваше с милосърдие и снизходителност към подчинените си.

По това време беше настанало тежко гонение срещу Христовата Църква от нечестивия император Деций Траян (249-251). Някои епископи се отдалечаваха от своите градове в по-безопасни места - но не от страх пред мъченията, а за да не оставят без ръководство и назидание повереното им паство - и оттам управляваха духовните си чеда. Така постъпи, наставляван от Бога, и св. Дионисий: не за да избегне мъченията (той беше готов да умре заради Христа!), а за да може Александрийската Църква под неговото благодатно ръководство да устои в тежките времена на гонението.

След известно време градският началник Сабин изпрати един шпионин да разбере къде е св. Дионисий. В продължение на 4 дни светителят бе останал у дома си, но на шпионина това и през ум не му мина - той го търсеше по пътища, по полета, по скришни места, и разбира се, не го намери. После св. Дионисий тръгна да напусне града заедно с някои от духовните си чеда, но така се случи, че го хванаха и го изпратиха в Тапосирис на мъчение. Въпреки това, в скоро време Бог по чудесен начин избави Своя угодник от ръцете на войниците. Ето как стана това.

Един християнин на име Тимотей не беше хванат заедно със светителя и с другите християни. Той отиде до дома му, но видя, че е обкръжен от войници - тогава силно смутен изтича и извести за отвеждането на архипастира под стража на един друг селянин, който се беше запътил към някакво празнично тържество. Вестта за станалото разстрои всички събрали се там. Гостите незабавно се устремиха към мястото, където се намираше светителят, и толкова неочаквано и решително нападнаха стражите, че те побягнаха. Тогава някои от селяните хванаха св. Дионисий, сложиха го, макар и против волята му, на едно неоседлано магаре и го отведоха в безопасно място. Кои са били тези негови доброжелатели, избавили го от смърт - това остана неизвестно. Но едно е ясно: Господ по чудесен начин го запази заради Своята Църква, която в това време беше преследвана, унижавана и разклащана от вътрешни и външни бури.

От мястото, където се криеше, св. Дионисий продължи да управлява своето Александрийско паство и изпращаше на духовните си чеда писма по някои презвитери. В тези страшни времена християните понасяха неимоверни страдания и скърби от свирепите и безмилостни езичници, и мнозина от малодушните не издържаха на разпитите и мъченията и се отричаха от Христа. По-късно те с дълбоко разкаяние и сърдечно съкрушение отново се обърнаха към епископа и смирено го умоляваха да ги приеме пак в Христовата Църква. Св. Дионисий бе кротък и смирен по сърце, и се отнасяше снизходително към такива хора: той ги приемаше в числото на християните, налагаше им епитимии и така ги избавяше от пълно отчаяние.

Единодушно и напълно съгласно със св. Дионисий е постъпвал в това отношение и неговият съвременник - Картагенският епископ св. Киприан. Преди да допуснат отпадналите от Църквата в общение с християните, те изисквали от тях доказателства за покаянието им и не се колебаели да им простят, въпреки крайните мнения на някои свои съвременници, които считали, че не бива отпадналите да се приемат отново в Църквата. Но дори и мнозина от Христовите мъченици и изповедници по това време ходатайствали за отпадналите от Църквата и каещи се - а това е било от голямо значение.

Но и друго зло смути единството на Христовата Църква в тези тежки времена на гонения - появи се разколът на новацианите. Римският презвитер Новациан, който се домогваше до епископския престол, но не сполучи в намеренията си, подбуждан от дяволска завист увлече след себе си немалко от християните. Новацианите подобно на древните фарисеи се считаха за общество от "чисти" хора и открито учеха, че не бивало да се приемат обратно в Църквата отпадналите от нея по време на гоненията - и по такъв начин те мнозина довеждаха до отчаяние. Но св. Дионисий с любов приемаше покаянието на отпадналите, особено - по ходатайството на Христовите изповедници. Той твърдо се възпротиви на новопоявилия се разкол и увещаваше Новациан да остави своето пагубно лъжеучение.

- Ти си длъжен - пишеше му той - да претърпиш всичко, което е нужно, само за да не допуснеш разделение в Христовата Църква! Не по-малко славно е да умреш за това - да не разсичаш Църквата, както и за да не принесеш жертви на идолите. Дори считам, че първото е по-високо, защото в последния случай човек умира за спасението на своята душа, а в първия - за благото на цялата Църква.

Светият архипастир употребяваше всичките си сили за да възстанови по-късно на събор мира в Църквата, нарушен от пагубния разкол, и с Божия помощ постигна това заради своите самоотвержени трудове, заради своята кротост и милосърдие.

Заедно с посланието, от което са заимствани посочените думи, св. Дионисий отечески е увещавал Новациан ако не може да склони своите последователи да се откажат от лъжливата посока, в която са тръгнали, то поне би могъл да спаси своята собствена душа. Новациан твърдял в своя защита, че бил поставен против волята си за епископ. Светителят му казвал, че в такъв случай е длъжен да докаже искреността на заявлението си и доброволно да се откаже от сана "за да избегне разкъсването на Христовата Църква". Въпреки своето миролюбиво послание, св. Дионисий (по собствените му думи) е бил враждебно настроен към Новациан задето той "разсякъл Църквата на късове и е увлякъл някои от братята към нечестие и богохулство; въвел е най - неправилното учение за Бога и лъжливо представял милосърдния Господ като безжалостен..." Против Новациан светителят е написал няколко послания и енергично се е борил срещу него и последователите му. Но въпреки неговите трудове и усилията на някои други представители на Църквата, новацианството не се прекратило, понеже имали многобройни последователи и обществата им съществували до VII век.

След смъртта на нечестивия Деций римски император стана Гал (251-253 г.), който се отличаваше с миролюбив характер и снизходителност към християните. Тогава гонението срещу Църквата се прекрати и чедата и живееха в мир. А св. Дионисий още повече се радваше на това, защото му се удаваше благоприятна възможност да прекрати настаналото смущение, причинено от Арсинойския епископ Непот, който проповядваше ереста хилиазъм. (Хилиазъм - учение за това, че Господ, като дойде на земята пред свършека на света, щял видимо да царува тук хиляда години. Това учение, основаващо се на неправилно тълкуване думите на книга Откровение, съществувало от II до V век.) Св. Дионисий не само написа съчинение против Непот в дух на любов, но със също такава любов в Христа водеше и съборни съвещания, на които присъстваха защитниците на тази ерес. Със своето търпение и архипастирска загриженост той успя да убеди хилиастите в несъстоятелността на лъжеучението им, както и техния началник, презвитера Коракион - да се откаже от неправилните си възгледи, и дори получи благодарност от него за това.

По същото време се водеха и разгорещени спорове за приемането в Църквата на покаялите се еретици. Някои учители на Църквата (Климент Александрийски, Тертулиан, св. Киприан Картагенски и др.), а също и някои поместни събори изискваха при приемането в Църквата покаялите се еретици да бъдат повторно кръстени; единствено в Рим те биваха приемани само чрез покаяние. Св. Дионисий се придържаше към последното мнение и в своите послания не одобряваше прекръщаването на тези еретици, които са кръстени в името на Св. Троица - впоследствие неговото мнение бе прието и от светите отци на Първия Вселенски събор.

Но и друга една ерес възникна по това време в Александрийската Църква - савелианството, по която се увлякоха мнозина и дори някои епископи.

Савелианство - еретическо учение за Лицата на Св. Троица, разпространявало се през III в. Неговият основател Савелий учел, че Бог е едно Същество и се намира в състояние на покой или мълчание. Но излизайки от своето мълчание за да твори и да промисля за света, Той се явявал в три различни форми - Отец, Син и Дух. В Стария Завет Той се явявал като Отец, даващ на хората закон, в Новия - като спасяващ хората Син, и непрестанно се явява като освещаващ ги Дух. Така, според Савелий, Отец, Син и Дух не са три отделни Лица на Едното Божество, но са само три външни форми, чрез които Божеството се проявява в света.

За да и се противопостави, св. Дионисий свика събори и написа окръжни послания против Савелий - в тях изобличаваше своеволието на гордия му ум, който не искаше да признае троичността на Лицата на Единия Бог - Отец, Син и Св. Дух.

Скоро обаче настана ново гонение против Христовата Църква от император Валериан (253-259). В самото начало на това жестоко гонение св. Дионисий бе хванат (тогава той страдаше от тежка болест) и заедно с презвитера Максим и с дяконите Фавст, Евсевий и Херимон, изправен пред градоначалника Емилиан. Мъчителите всячески се опитваха да принудят светия архиерей да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите - считаха, че ако той направи това, и други ще го последват. Но св. Дионисий безбоязнено им отвърна:

- Трябва да се подчиняваме на Бога, а не на човеци (Деян.5:29).

Тогава Емилиан му забрани да има каквото и да е общение с християните, а още повече - да ги назидава и да им проповядва евангелското учение, и го прати на заточение в малкоизвестното и отдалечено селце Цефро, намиращо се сред дивата Либийска пустиня. Но и там, въпреки забраната, светецът продължаваше да поучава от Божието слово и отказа да изпълни богопротивната заповед на мъчителя. Затова езичниците неведнъж го биха с камъни, а светителят се утешаваше духом като гледаше как мнозина се обръщат към Христовата вяра. Това още по-силно раздразни Емилиан и той го заточи на друго едно място, наричано Коллуто - в още по-отдалечена и дива част на същата пустиня. Но и тук св. Дионисий поддържаше връзка с много християни и със своето паство; и дори не само със своето, а и с други поместни Църкви. Негова главна грижа отново беше да запазва мира в Христовата Църква.

Три години светецът прекара в това жестоко и мъчително заточение. Само Бог знае какви скърби и страдания претърпя той от злобата на езичниците! А когато се възцари Галиен (260-268), светителят отново бе върнат от заточение, за голяма радост на своето паство и на цялата Христова Църква.

Въпреки това, в Александрия не покой и благоденствие очакваха светия Христов изповедник, но кървави смутове и злострадания. След разрушенията от междуособната война настана страшен глад, а след него се разрази смъртоносна епидемия. Св. Дионисий с отеческа любов се грижеше за пострадалите - били те християни или езичници. Описвайки бедствията, които понасяха жителите на Александрийската област по време на смъртоносната епидемия, светителят между другото казва и следното:

- Много от нашите братя, по силата на любовта оставиха грижата за своя живот, но се грижат един за друг и без да се страхуват посещават болните, постоянно им служат и ги лекуват в Христа. Те доброволно се излагат на опасност от смърт заедно с тях и понасят върху себе си страданията им; те сякаш взимат на себе си тяхната болка и с радост лекуват раните им. Мнозина от онези, които така се грижеха за болните и им възвърнаха здравето, сами умряха... Но тази смърт заради благочестието и твърдостта във вярата никак не стои по-ниско от мъченичество. Те взимаха със своите ръце и поставяха на коленете си телата на светиите, носеха ги на гръб, умиваха ги, обличаха ги и се грижеха за тях.

Така трогателно св. Дионисий описва подвига на християнска любов в това тежко за Александрия време. Но и сам той бе за вярващите пример на такова самоотречение, превишаващо мъченическия подвиг, защото "никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели" (Иоан.15:13). Св. Дионисий посвещаваше всичките си сили за да утешава болните и да им помага, не жалеше заради тях дори самия си живот и помнеше думите на Спасителя: "Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили" (Мат.25:40).

Към всички тези трудности и към тежкото телесно страдание на св. Дионисий се прибави и нова скръб: някои заподозряха в неправомислие този непоколебим стълб на Православието и защитник на Църквата от неверие и ереси. Затова светителят бе принуден - не толкова за своя защита, колкото за умиротворяване на Църквата - да напише послание, в което изложи православното учение за трите Лица на Св. Троица. Така изчезна всяко съмнение относно него и още повече хора започнаха да го уважават като опора и защитник на Православието.

Православността на св. Дионисий е била заподозряна по повод на писмата, които той е писал до разни лица в защита на Православното учение и против Савелий. Започнали да обвиняват светия отец в неправомислие, уж че неправилно учел за Сина Божий, понеже в някои свои писма св. Дионисий е употребявал непредпазливи изрази за Св. Троица - за това го е упреквал съвременният му и съименен римски папа. Тогава св. Дионисий Александрийски побързал да напише в своя защита послание до Дионисий Римски и показал неправилното тълкуване на някои свои думи, а от друга страна е изправил някои свои необмислени изрази. В това послание той излага строго православното учение за Сина Божий. Оттам нататък изчезнали всички съмнения за православността на св. Дионисий Александрийски и още повече от преди той е бил считан за стълб и опора на Православието.

Накрая, вече в преклонна възраст и изнемогнал телом от безчислените си трудове, той трябваше да противостои и на друга една ерес - тази на Павел Самосатски. В Антиохия бе свикан събор на светите отци и учители на Църквата. Там като един от първенствуващите бе повикан и св. Дионисий, защото от него всички очакваха решителната дума за въдворяването на мира в Църквата. Но Александрийският архипастир, измъчен от старост, се чувстваше съвършено неспособен да понесе тежестта на такова далечно пътуване и бе принуден да откаже на поканата. Вместо непосредственото си слово, той изпрати на отците на събора пространно писмо, в което изложи своя православен възглед и мнение за учението на Павел Самосатски.

Павел Самосатски (по месторождението си) е бил Антиохийски епископ и проповядвал еретическо учение за Св. Троица и най-вече - за Сина Божий. Той учел, че в Божеството няма различни Лица и че Бог Слово и Светият Дух се намират в Отца по същия начин, както разумът - в духа на човека. Той не признавал, че Син Божий е слязъл от Небесата и считал Иисус за обикновен човек, в когото Божеството обитавало като в пророк, само че в по-голяма степен и единствено заради това му било дадено наименованието Син Божий. Наред със своите еретически възгледи, Павел внесъл и още по-голямо смущение в Църквата със своите порочни наклонности: той водел разкошен живот, отменил в своята епархия древните църковни напеви, песнопенията в чест на Спасителя заменил с химни в чест на самия себе си, позволявал си неприлични за църковната си длъжност движения на тялото, изисквал да се ръкопляска и пр.

Няколко дни по-късно светителят мирно предаде душата си на Бога (в 265 г.), във времето, когато предстоятелите на поместните Църкви се бяха събрали в Антиохия за да изобличат Павел Самосатски. Всички духовни чеда на светия архиерей, Александрийското паство и цялата Църква скърбеше за голямата загуба - за лишаването си от този светилник на благочестието и непоколебим защитник на Христовата Църква.

По молитвите на св. Дионисий нека Господ Бог да избави Своята Църква от всякакви лъжеучения и разделения, и да я запази в единство, мир, в дух на кротост и християнска любов.

Още от древност Църквата е приписвала на св. Дионисий наименованието свещеномъченик. Макар и да не е претърпял мъченическа кончина заради Христа, но през целия си живот той мъжествено се е борил и се е трудил заради Него и Неговата св. Църква, търпял е осъждане, обиди, опасности, гонения, странстване, трудности и многобройни бедствия не по-малко от светите мъченици.

Call Again · 2011-10-05 23:02:38

Св. апостол Тома, наричан Тома Неверни, от Дванадесетте апостоли

Holy and Glorious Apostle Thomas
Св. апостол Фома

Чества се на 6 октомври, а на 30 юни - заедно със останалите дванадесет апостоли

Разрешава се вино и елей

Кратко животоописание

Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден (Иоан. 20:27-28).

Проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада.

Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон.

Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, на гроба му ставали чудеса.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. апостол Тома

Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

- Да идем и ние да умрем с Него!

По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

- А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

Тома запитал:

- Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

- Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

- Видяхме Господа.

А той зявил:

- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

- Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

- Господ мой и Бог мой!

- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

- Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

Дошло времето на Богородичното Успение.

Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвували в погребението на Божията Майка.

Тома стигнал в Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото й тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намерили само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на Небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род.

Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

Апостол Тома се върнал по същия път да продължи своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан - царски син, Сифор - един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан - за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Житие и страдание на св. апостол Тома

Св. апостол Тома, наричан Близнак, произхождаше от Галилейския град Панеада. Когато Господ Иисус Христос заради спасението на човешкия род живееше на земята сред хората, ходеше по градове и села, поучаваше народа и изцеляваше болните, Тома също беше един от онези, които Го следваха. Той чу Неговото спасително учение, видя чудесата и от сърце се привърза към Спасителя - тръгна след Него и непрестанно насищаше душата си като слушаше Божествените Му думи и като гледаше Неговото пресвето лице. Малко след това Господ го избра в числото на дванадесетте Апостоли и заедно с тях Тома Го последва дори до пречистите Му страдания, понесени доброволно заради нашето спасение.

След възкресението на Спасителя, св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Отначало другите апостоли му казваха: "Видяхме Господа", но той не искаше да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани. Осем дни по-късно апостолите се бяха събрали, а заедно с тях беше и Тома. Тогава Господ им се яви и му каза:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

Със страх и трепет св. Тома видя раните на Спасителя и попипа Неговите животворни ребра, а след това рече:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

С тази своя постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

След възнесението на Христа и след като Апостолите приеха Дух Светий, те хвърлиха жребий за да разпределят кой от тях къде ще проповядва словото Божие. На св. Тома се падна да отиде в Индия - там да просвети помрачените страни и да научи различните народи: партяни и мидийци, перси и хиркани, бактри и брахмани, и т.н. - до последните области на Индия. Отначало светият апостол тъгуваше, че е изпратен сред такива диви народи, но Господ му се яви във видение и го укрепи: заповяда му да действа без да се страхува, и му обеща, че Сам ще бъде с него. Ето по какъв начин Той устрои неговото оставане и благовестие там.

Индийският цар Гундафор пожела да направи за себе си прекрасен палат, съвършено и изящно устроен, и за тази цел изпрати своя служител - търговеца Аван - да отиде в Палестина и да потърси опитен строител, който добре умее да върши тази работа и е способен да построи дворец по образеца на дворците на римските императори. Именно с този търговец Господ заповяда на св. Тома да отиде в Индийската страна. И така, Аван търсеше такъв изключително способен строител в Кесария, и случи се, че го срещна апостол Тома, разбра за какво е тръгнал и представи себе си за много опитен в това дело. Радостен, че е намерил търсения човек, Аван го взе, качиха се на кораба и отплаваха с помощта на добър попътен вятър. Не след дълго влязоха в пристанището на някакъв град и чуха шумотевица от тръбни звуци и музикални инструменти - понеже царят на този град правеше сватба на дъщеря си: той бе изпратил глашатай да обикаля из целия град и да вика всички да се съберат на сватбата - богати и бедни, слуги и странници; и ако някой не пожелае да дойде, такъв да бъде виновен пред царското съдилище. Чуха това Аван и Тома и се опасяваха да не разгневят владетеля ако откажат (понеже бяха чужденци) - затова отидоха в царския дворец на тържеството. Там всички сватбари седяха и се веселяха, а апостолът седна на най - последното място и нито ядеше, нито се веселеше, но се беше углъбил в себе си и изглеждаше замислен. Останалите гледаха на него като на чужденец и другородец, а съседите му по маса казваха:

- Защо е дошъл тук, а нито яде, нито пие?!…

- Не за ядене - отвърна им св. Тома, - нито за пиене дойдох тук, но за да изпълня заповедта на господаря, защото глашатаите викаха: "Ако някой не дойде на сватбата, ще бъде виновен пред царския съд!"

Там се намираше и една жена еврейка, която добре свиреше и на всеки един от присъстващите изпяваше нещо приветствено или похвално. Тя щом видя, че св. Тома не е весел, но често поглежда към небето, разбра, че е евреин, отиде пред него, свиреше и пееше на еврейски език:

- Един е Юдейският Бог, Който е сътворил небето и земята.

Апостолът с радост слушаше това и я помоли често да повтаря тези думи. А виночерпецът, като го видя че не е весел, отиде и му удари една плесница.

- На сватба си поканен - каза му. - Не тъгувай, но се радвай и се включвай в пиенето!

Светият апостол му отвърна:

- Господ да ти въздаде още в този живот! И ръката, която ме удари, нека да я видя влачена от псетата, за назидание на мнозина.

Малко след това онзи, който удари апостола, отиде до кладенеца и искаше да налее вода и да я занесе на гостите за да разреждат виното, но внезапно там го нападна лъв и го уби, пи от кръвта му и си отиде. После се събраха кучета и го разкъсаха на части, а един черен пес грабна дясната му ръка, внесе я насред пируващите и я хвърли пред тях. При това настана объркване сред хората и се питаха чия е тази ръка. А жената, която свиреше, извика:

- Велико събитие се откри днес сред нас: или Бог, или човек пратен от Бога стои с нас на трапезата! Аз видях как виночерпецът му удари плесница и дочух този човек да казва на еврейски: "Да видя дясната ти ръка влачена от псетата за назидание на мнозина!" И това наистина се сбъдна, както всички виждате.

Голям страх обхвана събралите се. След като се разотидоха, царят повика св. Тома и му каза:

- Влез в чертога и благослови моята омъжена дъщеря!

Апостолът отиде и започна да поучава младите хора на целомъдрие, увещаваше ги да пазят чистотата на своето девство и се помоли за тях, благослови ги и си отиде. Малко по-късно те заспаха и видяха във видение Господ Иисус в образа на св. апостол Тома да идва при тях. Спасителят с любов ги прегърна, а младоженецът помисли че е Тома и Му каза: "Нали пръв от всички излезе? А как сега отново си тук?" "Аз не съм Тома - отвърна му Господ, - но съм негов Брат. Всички, които са се отрекли от света и са Ме последвали, както е сторил това той, не само са Мои братя в бъдещия век, но ще бъдат и наследници на Моето Царство. Затова, чеда Мои, не забравяйте онова, което ви съветваше Моят брат! Ако, според неговото наставление, запазите девството си без порок, ще бъдете удостоени с нетленни венци в Моя Небесен чертог". След тези думи Господ си отиде от тях. А те, щом се събудиха, разказаха един на друг своето видение, станаха и през цялата нощ усърдно се молеха на Бога, а думите, които им бяха казани, запазиха в сърцата си като скъпоценни маргарити.

На сутринта царят влезе в чертога при младите съпрузи и ги видя да седят отделно един от друг. Разтревожен, той попита каква е причината да не са заедно.

- Молим се на Бога - отвърнаха му те - да ни даде дори до кончината си да запазим в девствена чистота съпружеството си: такова, каквото е сега. Така ще се удостоим да бъдем увенчани с нетленни венци в Небесния чертог, според обещанието на Господа, Който ни се яви.

Тогава царят се досети, че онзи странник, който вчера беше в двореца, ги е увещал да пазят девството си. От това страшно се ядоса и веднага изпрати слугите си да хванат апостола. Но те не го намериха - св. Тома и Аван вече бяха отплавали за Индия.

Щом пристигнаха при индийския цар Гундафор и влязоха при него, Аван му каза:

- Ето, господарю, доведох ти от Палестина един изключително способен строител, за да построи палати според желанието на твое царско величество.

Царят се зарадва задето св. Тома бе дошъл, и му показа мястото, на което искаше да бъдат построени дворците. Нареди да отбележат и измерят основите, и му даде много злато за строежа, а самият той отиде в друга страна. Христовият апостол, щом получи златото, започна да го раздава на нуждаещите се и бедните, трудеше се в проповядване на Евангелието, много хора обърна към вярата в Христа и ги кръсти.

По същото време онзи юноша, който по съвета на св. Тома обеща заедно със съпругата си да запази своето девство, разбра, че той проповядва благочестието в Индия и отиде там заедно с нея. Много поучения чуха двамата от Христовия апостол и приеха св. Кръщение. Девицата бе наречена Пелагия (по-късно тя завърши живота си мъченически заради Христа), а юношата - Дионисий, и бе удостоен след известно време с епископски сан. После с благословението на апостола те се върнаха в отечеството си и се трудеха за умножаване на славата Божия: обръщаха неверниците към Христа и строяха църкви по градовете.

Изминаха две години. Царят изпрати някои от служителите си при апостола за да разбере скоро ли ще бъде завършен строежът на палатите, а той им каза, че всичко е готово и само покривът остава да се направи. Царят много се зарадва: мислеше, че св. Тома наистина му строи палати на земята. Изпрати още повече злато и заповяда по-скоро да завърши прекрасния покрив на зданието. А той взе златото, издигна очите и ръцете си към небето и каза:

- Благодаря Ти, човеколюбиви Господи, защото Ти устройваш по различни начини спасението на хората!

Отново раздаде златото на просещите и продължи да се труди усърдно в проповядване на Божието слово.

След известно време царят узна, че това, което е заповядал да се строи, дори не е започвано, а всичкото му злато е раздадено на бедните. Разбра също, че св. Тома за никакви постройки не се грижи, но ходи по градове и по села, проповядва някакъв нов Бог и извършва дивни чудеса. Страшно разгневен, царят изпрати слугите си да хванат апостола и когато те го доведоха, запита го:

- Построи ли палатите?

- Да - отвърна св. Тома, - построих ги прекрасни и много добри.

- Да отидем, тогава - продължи царят, - и да видим какво си направил!

Но апостолът му каза:

- Не можеш в този живот да видиш палатите, но когато си отидеш от него, тогава ще ги видиш, ще се заселиш в тях с радост и во веки ще живееш там.

Царят помисли, че той му се подиграва, и много се оскърби. Заповяда да го затворят в тъмница заедно с търговеца Аван, който го беше довел, и мислеше да ги накаже с жестока смърт: да им одере кожата и да ги изгори с огън.

Докато седяха в затвора, Аван укоряваше апостола:

- Ти ме измами - каза му, - измами и мен, и царя, представяйки се за много опитен строител!… А сега си погубил и царското злато, и моя живот. Ето, заради теб страдам и както се вижда, зле ще умра: царят е жесток - ще убие и двама ни.

- Не се страхувай - утешаваше го апостолът - Няма да умрем сега, но ще бъдем живи и свободни. А и царят ще ни окаже почит заради палатите, които му построих в Небесното Царство.

Същата нощ братът на царя се разболя и изпрати да му кажат:

- Заради скръбта, която ти се случи, и аз се опечалих. От тази печал дойде върху мен болест: и ето, сега умирам.

С тези думи той умря. А царят забрави първата си скръб и се натъжи заради смъртта на брат си - плачеше безутешно и ридаеше за него.

След смъртта на царевия брат, Ангел Божий дойде и взе душата му, отнесе я в Небесните обители, развеждаше я сред тамошните селения и и показваше множество чудно красиви и сияещи от светлина палати. Но един от тези палати беше по-прекрасен и по-светъл от останалите: невъзможно беше да се опише неговата красота.

Ангелът попита душата:

- В кой от всички тези палати искаш да живееш?

Тя погледна към онзи, който беше по-прекрасен от останалите, и отвърна:

- Ако би било възможно да ми се даде да живея в един ъгъл на този палат, от нищо повече не бих имал нужда.

- Не можеш - каза му Ангелът - да живееш в него, защото той е на твоя брат. Построи му го онзи странник Тома със златото, което той му даде.

- Моля те, господарю - възкликна душата, - пусни ме при брат ми и аз ще откупя от него този палат - той не знае каква е красотата му! - а след като го откупя, пак ще се върна тук.

Тогава Ангелът върна душата в тялото и: мъртвият веднага оживя и сякаш се събуди от сън - питаше стоящите наоколо хора за своя брат, царя, и молеше да го повикат да дойде. Щом узна за брат си, че е оживял, царят много се зарадва и побърза да отиде при него: а като видя и с очите си, че е жив, към радостта му се прибави трепет и ужас от това дивно чудо.

Възкръсналият се обърна към него и започна да му говори:

- Царю, зная добре, че ти обичаш мен, своя брат, и си плакал за мен; и ако би било възможно да ме изкупиш от смъртта, ти би дал дори половината си царство за това.

- Да, наистина - отвърна царят, - точно така е.

Тогава братът продължи:

- Ако така ме обичаш, моля от теб един дар: не ми отказвай!

- Всичко - отвърна му царят, - което е под властта ми, ще ти подаря, любими мой братко.

И потвърди думите си с клетва.

Тогава възкръсналият рече:

- Дай ми твоя палат, който имаш на Небесата, и в замяна на него вземи цялото мое богатство!

Като чу това, царят се смути и известно време мълчеше. След това попита:

- Откъде аз имам палат на Небесата?

- Наистина - отговори братът, - той е такъв палат, какъвто ти не знаеш, нито пък си виждал по цялата земя - построи го за теб Тома, когото ти държиш в тъмницата. Аз го видях, удивявах се на неизказаната му красота и исках да живея в един от ъглите му, но не ми беше дадено. Ангелът, който ме водеше, ми каза: "невъзможно е за теб да живееш тук, защото този палат е на твоя брат и е построен за него от онзи странник Тома". Аз молих Ангела да ме пусне за да откупя от теб този палат. Затова, ако ме обичаш, дай ми го и владей в замяна всички мои имения!

Тогава царят се зарадва с двойна радост: за оживяването на своя брат и за палата, който имаше построен на Небесата.

- Възлюбени братко - обърна се той към възкръсналия, - заклех ти се, че ще ти дам всичко от това, което е на земята под моя власт, но да ти дам небесния палат - това не съм ти обещавал. Ако искаш, обаче, и ти да имаш - ето, при нас е този чуден строител: нека той и на теб да построи.

Веднага царят изпрати в тъмницата да изведат св. Тома заедно с търговеца Аван, който го беше довел, и побърза да срещне апостола, падна в нозете му и го молеше за прошка, понеже от незнание му беше причинил зло. А св. Тома благодари на Бога и започна да учи двамата братя на вярата в Господа Иисуса Христа. С какво умиление, с каква радост приемаха те думите му! В скоро време той ги кръсти и ги научи в пълнота на християнския живот. Така двамата братя с много милостини построиха за себе си вечни обители на Небесата. А св. Тома още някое време остана с тях и след като ги утвърди във вярата, отиде в околните градове и села - да се погрижи и там за спасението на душите на хората.

Докато той благовестеше Христовото Евангелие в Индийските страни, дойде денят на светото успение на Божията Майка. Тогава всички апостоли бяха грабнати на облаци от различните страни, където проповядваха, и отнесени в Гетсимания при тялото на Пречистата Дева. Също и св. апостол Тома беше грабнат от Индия и по чудесен начин отнесен там, но не успя да дойде в самия ден на погребението на богоприятното тяло на Пресветата Дева - това стана по Божие устроение, за да бъде без съмнение известно, че Майката Божия е взета с тяло на Небесата. Както преди това Томиното неверие още повече утвърди вярата в Христовото възкресение, така и сега забавянето на апостола послужи за да извести със сигурност, че Пречистата Богородица е взета с тяло на Небесата.

Св. Тома пристигна на третия ден след погребението и скърбеше, че не е доведен в самия ден за да изпрати до гроба заедно с останалите апостоли светото тяло на Майката на своя Господ. Тогава по общо решение на апостолите, заради св. Тома отвориха гроба на Пресвета Богородица - за да види и той Нейното пречисто тяло, да се поклони и да се утеши от своята печал. Но когато отвориха гроба, не намериха светото Й тяло, а само плащаницата, с която бе повито. От това дивно събитие стана известно, че Майката Божия възкръсна в третия ден подобно на Своя Син и бе взета с тялото Си на Небесата.

След това св. апостол Тома отново се намери в Индия и проповядваше Христа. Много хора виждаха чудесата и знаменията, които Бог извършва чрез него, и повярваха в Господа. Дойде и в град Мелиапор - там просвети мнозина и ги утвърди във вярата със следното удивително чудо. Имаше едно огромно дърво, съборено на земята. Това дърво не можеха да го помръднат от мястото му не само множество хора, но дори и слонове. А св. Тома го завърза с пояса си, влачеше го близо 2 километра и го остави за предстоящия строеж на Господен храм. Заради това дивно явление християните прославяха Бога и се укрепяваха във вярата, а и много от неверниците се обърнаха към Господа.

Но и друго чудо направи Христовият апостол, по-голямо от първото. А именно, ето какво се случи. Имаше някакъв идолски жрец, който със собствената си ръка уби своя син, а после обвини за това светия апостол.

- Тома - казваше - уби моя син!

Тогава настана суматоха и врява, насъбраха се хора, хванаха св. Тома като убиец и искаха да го съдят и да го измъчват. Нямаше кой да свидетелства за невинността му, но всички лекомислено бяха склонни да вярват на клеветника. А апостолът молеше съдията и народа, и им казваше:

- Отпуснете ме малко и аз в името на моя Бог ще попитам убития да каже сам кой го е убил.

При това насъбралото се множество утихна и всички отидоха заедно с него при тялото на жреческия син. Св. Тома издигна поглед нагоре и се помоли на Господа, обърна се към юношата и му рече:

- В името на моя Господ Иисус Христос, заповядвам ти да ни кажеш кой те уби.

- Моят баща ме уби - отговори веднага мъртвият.

Тогава хората започнаха да викат:

- Велик е Бог, Когото проповядва Тома!

Освободиха апостола, а жрецът сам падна в гроба, който беше изкопал за св. Тома. Това чудо обърна голямо множество хора към Бога и те бяха кръстени от апостола.

После св. Тома отиде в най-отдалечените области, в Каламидските предели, където владееше цар Муздий, и проповядваше там Христа. Там имаше една жена на име Синдикия, която слушаше думите на апостола и повярва в Бога. Тя беше племенница на Мигдония, жената на царския любимец Каризий. Синдикия съветваше Мигдония да познае истината и да повярва в Единия Бог - Създателя на всичко, Когото св. апостол Тома проповядва. Мигдония и отвърна:

- Бих желала сама да видя този човек, който проповядва истинския Бог, и да чуя от него учението му.

- Ако искаш, госпожо - рече Синдикия, - да видиш Божия апостол, смени одеждите си, облечи се в скромни дрехи, като една от простите и бедни жени, за да не бъдеш разпозната, и върви с мен!

Мигдония така и направи. Последва Синдикия, отидоха и намериха апостола, заобиколен от голямо множество прости и бедни хора, да проповядва Христа. След това двете застанаха сред хората и слушаха неговото учение. Той им говореше много неща за Господа Иисуса Христа и ги учеше да вярват в Него; казваше им също за смъртта, за бъдещия съд, за геената и за Царството Небесно. А Мигдония като слушаше това, умили се духом и повярва в Христа. Щом се прибра в дома си, непрестанно размисляше за думите на апостола и беседваше със своята племенница Синдикия за Христа Спасителя, а сърцето и гореше от любов към Него. Оттогава тя напълно промени живота си: започна да страни от неверниците - Божиите врагове, гнусеше се от делата им, гледаше доколкото може да не влиза в разговори с тях и бягаше от всякакви гощавки, увеселения и нечисти светски наслади. Също и с мъжа си не искаше да има плътско общение: заради това той изпитваше голяма мъка и многократно се опитваше да я принуди да постъпва според неговото желание, но не успя да я склони, и помоли цар Муздий да изпрати царица Тертиана при неговата жена за да я увещае да не се гнуси от съпружеското общение. (Царицата Тертиана и Мигдония, жената на Каризий, бяха сестри.) И тъй, царицата отиде при Мигдония, своята сестра, и я попита защо не се подчинява на мъжа си.

- Затова - отвърна и тя, - понеже е поганец и враг Божий. А аз съм рабиня на единия истински Бог Иисус Христос и не желая да бъда осквернена от човек неверник и нечист.

Тертиана поиска да узнае кой е Иисус Христос и кой е истинският Бог. Тогава Мигдония й разказа за проповедта на св. апостол Тома и я учеше да познае истинската Вяра. А царицата желаеше по-добре да узнае за Христа и да се научи да вярва в Него - затова поиска да види самия Христов апостол и да чуе неговата проповед. Посъветва се с Мигдония и тайно изпратиха да го повикат, а когато св. Тома дойде, молеха го да ги настави в пътя на истината. Той започна да им говори за Божественото учение на Спасителя и ги просвети със светлината на вярата, уми ги с банята на Кръщението и ги поучаваше да изпълняват Божиите заповеди и да се стараят да живеят добродетелно. А те пазеха всичките му думи в сърцата си и се разбраха помежду си да служат на Господа в чистота, без да имат плътско общение със своите мъже, понеже бяха неверници.

Там светият апостол вършеше много чудеса със силата Божия и изцеляваше всякакви недъзи. Много хора, не само от обикновения народ, но и от царския двор, виждаха дивните знамения, които ставаха чрез него, и слушаха проповедта му, обръщаха се към вярата в Христа, и дори един от царските синове, на име Азан, повярва и бе кръстен от св. Тома. Сам Господ невидимо изливаше Своята благодат чрез апостолската проповед и умножаваше Църквата Си за прослава на Своето име.

След връщането си от Мигдония, царица Тертиана пребъдваше в молитва и пост, и не беше съгласна на желанията на своя мъж. Силно удивен от настаналата промяна в съпругата си, царят каза на своя любимец Каризий:

- Исках да върна при теб твоята жена, а загубих и моята… Не стига това, ами моята стана по-зла и от твоята.

Тогава царят заедно с Каризий разследваха подробно и старателно коя е причината за такава промяна в съпругите им, че не искат да бъдат с тях. И скоро узнаха, че някакъв странник и чужденец на име Тома ги е научил на вярата в Христа и затова те отбягват съжителството със своите съпрузи. Разбраха още, че царският син Азан, много от слугите в царския дом и от властителите, както и безчислено множество от обикновения народ, повярваха в Христа, просветени от боговдъхновената проповед на Христовия апостол. Затова се разяриха срещу св. Тома, хванаха го и го затвориха в тъмница. Малко по-късно той бе изправен на съд пред царя.

- Кой си ти? - започна да го разпитва Муздий. - Роб ли си или свободен?

Св. Тома отвърна:

- Аз съм раб на Този, единствено над Когото ти нямаш власт.

- Виждам - продължи царят, - че ти си лукав слуга и си избягал от своя господар, а сега си дошъл в тази страна за да развращаваш хората и да прелъстяваш нашите жени! И така, кажи ми кой е твоят господар?

Светият апостол отговори:

- Моят Господар е Господ на небето и на земята, Бог и Творец на всяка твар. Той ме изпрати за да проповядвам Неговото свето име и да отвръщам хората от техните заблуди.

- Измамнико - рече царят, - остави твоите лукави думи и чуй моята заповед, която ти казвам: както с твоята лъжа си откъснал от нас нашите жени и те не искат да са в съпружеско общение с нас, по същия начин отново ги обърни към нас! Ако не сториш това, зле ще те погубя!

Св. Тома отвърна:

- Не подобава Христовите рабини да имат общение с беззаконни мъже, нито пък е справедливо да бъдат верните осквернявани от злочестиви и неверници.

Щом чу това, царят заповяда да донесат нажежени железни плоскости и на тях да поставят апостола бос. Но когато направиха това, неочаквано под плоскостите се появи вода и ги охлади. После го хвърлиха в една разпалена пещ; на втория ден, обаче, той излезе от нея жив и невредим. Каризий посъветва царя:

- Накарай го да се поклони и да принесе жертва на бога - слънце, и така да прогневи своя Бог, Който го запазва невредим в мъченията.

Но щом апостолът беше доведен, според заповедта на царя, пред идола на слънцето, веднага идолът се размекна като восък и се стопи. Голяма радост настана тогава сред християните заради тази дивна проява на чудотворната сила на Небесния Бог, а и много от невярващите се обърнаха към Господа.

Всички идолски жреци взеха да негодуват срещу св. Тома за унищожаването на бога им. Царят също силно се оскърби и мислеше как да го погуби, но се страхуваше от народа, от своите служители и велможи, защото много от тях бяха повярвали в Христа. Затова с част от войниците си го взе и излезе извън града. Всички мислеха, че царят иска да види някое знамение или чудо от светия апостол. Но щом се отдалечиха на около 700 м, той предаде св. Тома на петима войници и им заповяда да го отведат на планината и там да го прободат с копия, а сам тръгна за град Аксиум.

Азан, царският син, и един мъж от благородниците, на име Сифор, тръгнаха да догонят Христовия апостол и когато го настигнаха, много плакаха за него. Св. Тома помоли войниците да му дадат време за молитва, помоли се на Господа и ръкоположи Сифор за свещеник, а Азан за дякон. Заповяда им да се грижат за повярвалите в Господа и да се трудят да умножават Христовата Църква за спасението на мнозина.

След това войниците го прободоха с копия на пет места и така св. апостол Тома завърши своя земен живот. Сифор и Азан много плакаха над него и погребаха с почит светото му тяло. След погребението както бяха приседнали до гроба на апостола със скръб в душите си, яви им се св. Тома и им заповяда да отидат в града и да утвърждават във вярата своите братя в Христа. Те незабавно изпълниха думите на духовния си наставник и учител, и съпътствани от помощта на неговите свети молитви, богоугодно се грижеха и управляваха Христовата Църква.

Цар Муздий и Каризий дълго измъчваха своите жени, но не успяха да ги склонят към желанието си. Накрая се убедиха, че те дори и да умрат, няма да им се подчинят, и макар с нежелание, пуснаха ги да живеят свободно както намерят за добре. А те, освободени от теготата на съпружеското иго, живееха в голямо въздържание и в молитви, денем и нощем служеха на Господа и бяха от голяма полза на Църквата със своя добродетелен живот.

Няколко години по-късно един от синовете на цар Муздий беше обхванат от бяс и никой не можеше да го излекува, а бесът жестоко го измъчваше. Царят изпадна в голяма скръб заради своя син и не знаеше какво да прави. Спомни си, че е слушал от някои как св. апостол Тома през своя живот изгони много бесове от хора. Затова намисли да отвори гроба на светия апостол, да вземе една кост от неговите св. мощи и да я завърже на шията на сина си, за да оздравее от мъчението на злия дух. Но щом поиска да стори това, яви му се във видение св. Тома и му каза:

- Ти не повярва на живия, а сега от мъртвия ли търсиш помощ?! Но ако вярваш без да се съмняваш, моят Господ Иисус Христос ще бъде милостив към теб.

Това видение още повече затвърди намерението на царя: той отиде и отвори гроба, но не намери тялото на светия апостол (някой от християните тайно бе взел светите мощи, беше ги занесъл в Месопотамия, и погребал там на подобаващо място). Затова царят взе пръст от гроба на светеца и я завърза на шията на сина си с думите:

- Господи Иисусе Христе, ако излекуваш моя син по молитвите на Твоя апостол Тома, и аз ще повярвам в Теб.

При това веднага бесът излезе от сина му и момчето оздравя. Удивен от станалото чудесно изцеление, цар Муздий повярва в Христа и бе кръстен от свещеника Сифор заедно с всичките си велможи. Тогава сред християните настана голяма радост: хората разбиваха идолите и събаряха капищата им, а вместо това строяха Божии храмове - словото Божие се разпространяваше и светата Вяра се утвърждаваше все повече и повече.

След покръстването си царят се каеше за своите предишни грехове и от всички просеше помощ и искаше да се молят за него. А презвитерът Сифор казваше на духовните си братя:

- Молете се за цар Муздий, за да получи милост от нашия Господ Иисус Христос, и да с удостои с прошка на греховете.

И във всички църкви извършваха молитви за него.

На мястото, където бе погребано тялото на светия апостол, ставаха много чудеса по неговите св. молитви, за слава на Христа Бога, на Когото заедно с Отца и Светия Дух нека и от нас бъде почит и поклонение во веки, амин.

Call Again · 2011-10-08 20:20:30

Св. мъченици Сергий и Вакх

Св. мученики Сергий и Вакх

† ок. 290-303 година

Честват се на 7 октомври

Житие на св. мъченици Сергий и Вакх

Свв. Сергий и Вакх на коне. Икона от XIII в. в Mанастира "Св. Екатерина" в Египет, Синай

Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете.

Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.

Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо положение пред императорския двор. Те, като християни, мислели само за едно – как да угодят на Бога.

Предприето било жестоко гонение срещу Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които според него са могли да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог.

Той се учудил, като узнал, че и неговите любими сановници са християни. Отначало не искал да повярва. Мислел, че завистници с клевети искат да погубят царските любимци. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината.

Провеждало се шумно езическо празненство. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са дошли. Заповядал да ги повикат в капището. Ако не искат да дойдат, насила да ги доведат. Сергий и Вакх застанали вън от капището и молили Бога да просвети невярващите и да им яви славата Си. Войниците ги хванали и ги завели при императора. Максимиан им заповядал да вземат участие в обреда в чест на боговете.

- Не можем да изпълним волята ти, господарю – казали смело те. – Не можем да се покланяме на бездушни идоли, защото почитаме Бога Небесни, Който е сътворил небето и земята.

След това почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан не желаел повече да слуша. Заповядал да им снемат знаците на тяхното високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски служители ги облекли в женски дрехи и почнали да ги развеждат из града за смях на всички.

Максимиан се надявал, че сановниците, свикнали към почит, не ще могат да понасят такъв позор и ще се отрекат от вярата си. Но се измамил. Сергий и Вакх счели не за позор, а за слава и чест да търпят хули заради Христовото име. Останали твърди във вярата си.

Максимиан ги повикал и започнал ласкаво да ги увещава:

- Верни и любезни мои приятели, как се решихте да оскърбите великите богове? Как се решихте да огорчите мене и да си навлечете такова нечестие? Вие знаете как ви обичам. Но мога ли спокойно да гледам как вие подлагате на поругание нашите велики богове? Не ми се иска да ви предам на смърт. Затова ви моля – откажете се от Тоя дърводелски Син, Когото евреите разпънали на кръст като злодей. Не се прелъстявайте от християнските басни, но се обърнете към нашите велики богове. Тъй ще получите от мене милости повече, отколкото досега.

Напразни се оказали увещанията и обещанията на императора. Въодушевени от любов и вяра, умъдрени от Пресветия Дух, Сергий и Вакх с голяма сила доказали на императора суетността на идолопоклонството. Изповядали Спасителя като Единороден Син Божи.

Разгневен до полуда, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните управители на име Антиох, известен със своята жестокост и омраза към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да употреби всички мерки и средства, за да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със смърт.

При пътуването си двамата изповедници непрестанно се молели на Господа да ги подкрепи. И Господ ги подкрепил и укрепил. Обрадвал ги с чудесно явление.

Войниците и изповедниците спрели на едно място да пренощуват. Стаята на Сергий и Вакх внезапно била озарена от необикновена светлина. Явил се ангел, който им казал:

- Дерзайте, служители Христови, и се борете като добри воини Христови. Вие ще победите и ще получите от Христа Бога небесни венци. Той няма да отстъпи от вас при вашите страдания. Ще ви дава помощ и сила!

Това видение изпълнило сърцата им с радост. Те продължили бодро пътя, като славели Бога с псалми и други духовни песни.

Антиох се почудил, като видял доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат голяма сила пред императора. Сам той получавал от тях милост.

Като узнал за какво са доведени, Антиох почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Наред с това им представил ужаса от смъртно наказание. Опитал се да ги заплаши.

Те му отговорили:

- Напразни са твоите думи. Честта и безчестието на тоя свят, животът и смъртта – всичко това е нищо за ония, които очакват вечния живот. Христос е наш живот. Смъртта за Христа Господа е придобивка за нас.

Антиох заповядал да затворят Сергий в тъмница. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно бит. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче тайно го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.

В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя приятел Вакх. През нощта след мъченическата смърт Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна радост лице. Възвестил му, че вече е минал към вечния блажен живот. Той го укрепил за предстоящия подвиг.

Сергий почнал радостно да очаква смъртта. На другия ден той пак твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на управителя да замине за друг град в областта си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказание за този, от когото в миналото очаквал милост. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в железни обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви подир него с тия ужасни обуща.

Зает с мисли за небесното, при пътуването Сергий не чувствал болките. Той пеел псалм 39: "Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. Извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми".

След като пристигнали на определеното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тъмница. Там през нощта ангел Господен изцерил раните на мъченика.

На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това чудо не смекчило сърцето на Антиох. Той не поставил разума си в действие да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил осъден на смърт.

Пред палача мъченикът изпросил време за кратка молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.

Светите мъченици Сергий и Вакх пострадали за тържеството на Божията църква в 295 година.

Страдание на светите мъченици Сергии и Вакх

Светите мъченици Сергии и Вакх били римляни по произход. Те били знатни сановници и се нареждали сред най-видните велможи при двора на император Максимиан. Царят много ги обичал и уважавал заради техните благоразумни съвети в съвещанията по държавните въпроси, заради тяхната храброст в боевете и вярност в служението. И рядко някой можел да измоли нещо от императора по друг начин, освен чрез посредничеството на тези най-верни негови съветници; понеже към никой друг императорът не бил така благосклонен, както към тях двамата. Но Сергии и Вакх търсели милост не толкова пред земния, колкото пред Небесния Цар. Защото те вярвали в нашия Господ Иисус Христос, стараели се да Му угодят със своя живот и усърдно Му служели. Но поради страх от царя те временно криели вярата си в Христа, тъй като Максимиан се отнасял с извънмерна ненавист и неукротима ярост към християните. Но светлината на Христовата вяра в тях не останала скрита задълго и скоро тя станала явна за всички.

Неколцина, които завиждали на тяхното високо положение и на любовта на царя към тях, като желаели да им навлекат неговата ненавист и гняв, му донесли, че те са християни и че отказват да се покланят на идолите. Максимиан не искал да повярва, че хората, които се ползвали с толкова голямо негово благоразположение, не са единодушни с него в почитането на боговете. Той се смущавал да ги попита или да ги изобличи, понеже все още не бил твърдо убеден в това. Но решил да ги изпита по следния начин.

Веднъж той устроил празненство в чест на своите богове и се отправил с цялото си царско великолепие, заедно с всички свои князе и сановници, войници и слуги, в храма на главния бог Зевс, за да му принесе тържествено жертва. По време на това той внимателно наблюдавал, дали неговите любими велможи ще влязат заедно с него в идолския храм. Но когато царят влязъл в храма, Христовите раби останали вън и не отишли с него в мерзкото капище. Те се оттеглили настрана и се молели на истинския Бог, умолявайки Го да просвети слепотата на омрачените очи на нечестивия народ и да прослави чрез тях Своето пресвято име. А царят, като забелязал, че те не влезли заедно с него, за да вземат участие в принасянето на жертвите, изпратил слугите си да ги заловят и насила да ги доведат в храма.

Когато довели светиите в това богопротивно сборище, Максимиан им заповядал заедно с него да се поклонят на идолите, да им принесат жертва и да вкусят от идоложертвената храна.

Но Сергии и Вакх не пожелали да изпълнят царската заповед.

- Ние почитаме Бога - казвали те, - Който е на небесата! Бог, Който не е лъжлив и безчувствен, както са безчувствени вашите идоли, а истинен и жив. Той държи в Своята власт целия свят и на Него Единия се покланяме!

После те започнали да изобличават царя заради неговото зловерие и затова, че той въздавал честта, подобаваща на Единия Бог, на слепите, глухи и неми идоли.

Тогава царят се разгневил и заповядал да свалят от тях всички отличия на високия им сан: воинските пояси, златните гривни и пръстени и всичките одежди. А после, за да ги посрами, наредил да ги облекат в женски долни дрехи и да им окачат железни обръчи на шиите. В този вид започнали да развеждат светиите из града, за да бъдат поругавани и осмивани от целия народ заради вярата си в Единия истински Бог и заради презрението си към лъжливите езически богове, или по-добре да се каже - към самите бесове, на които тези Божии раби не пожелали да принесат жертви, защото вече били принесли себе си в жертва на Христа.

След като богопротивните жертвоприношения свършили, Максимиан се върнал в палата си и понеже се съжалил над Сергии и Вакх, тъй като много ги обичал, ги извикал при себе си и им казал:

- Любими и верни мои приятели! Защо вие замислихте да обезчестите нашите богове и да опечалите своя цар, който винаги е бил толкова милостив и благосклонен към вас? Защо и върху себе си навлякохте такъв позор? Макар и много да ви обичам, аз не мога да допусна такова поругание над моите богове и трябва да ви предам на мъчения, дори и против желанието си. Затова ви моля, приятели мои, оставете този Тектонов Син, Когото евреите повесиха на кръст като злодей заедно със злодеите. И не се увличайте от християнските басни и чародейства. Обърнете се отново към нашите велики богове и ще получите още по-голяма чест и още по-голяма милост от мене. Ще се ползвате от моята любов и ще се наслаждавате заедно с мен на всички блага на моето царство.

Но Сергии и Вакх, които не желаели заради любовта на царя да отпаднат от Божията любов и заради временните блага да се лишат от вечните, не се подчинили на царя. Изпълнени с благодатта на Светия Дух, те убедително и дръзновено започнали да доказват на царя цялото безсилие на неговите лъжливи богове. Те смело изповядали пред него могъществото и Божеството на Иисуса Христа и го съветвали сам да познае тази небесна истина. Нечестивият цар, чието сърце било ожесточено, а разумът - заслепен, не приел добрия им съвет, а напротив - бил обзет от още по-силен гняв и ярост. Но тъй като ги обичал и не желаел сам да ги подложи на мъчения, ги изпратил при източния хегемон Антиох. Този човек бил жесток гонител и мъчител на християните. Хегемонския си сан той получил чрез ходатайството на Сергии и Вакх пред царя и след това бил изпратен на Изток. При този хегемон били изпратени светиите сега.

Цялото време на своя дълъг път на Изток светиите прекарали в молитва и в псалмопения, въоръжавайки се по този начин с непобедими оръжия срещу невидимите духове на злобата. След като преминали през много градове и села, те накрая пристигнали в източния град Варвалисо, където в това време бил и хегемонът Антиох. Войниците предали светиите на хегемона.

Антиох заповядал до следващото утро Сергии и Вакх да останат в затвора. А на сутринта той се явил в преторията и седнал на съдийското място. Когато довели светите мъченици пред него, той започнал да ги увещава така:

- Благодетели мои, на които аз дължа този мой сан и които сте виновници за сегашната ми слава - как се измени вашето положение! Сега аз седя пред вас като съдия, а вие стоите пред мен като оковани затворници. Вие, пред които преди аз бях като слуга! Умолявам ви, не си причинявайте такова зло! Послушайте царя и принесете жертви на боговете. Тогава вие отново ще получите предишния си сан и отново ще бъдете славни и почитани. А ако не направите това, тогава аз, дори и противно на желанието си, ще бъда длъжен с мъки да ви принудя да се подчините на царската повеля. Вие сами чухте какво ми заповядва царят в своето писмо. Затова, господари мои, сами проявете милосърдие към себе си, а и към мен, защото аз никак не желая да бъда жесток мъчител за вас, моите благодетели!

Светиите му отвърнали:

- Напразно се стремиш да ни прелъстиш с думите си. Честта и безчестието, животът и смъртта - всичко това е нищо за тези, които търсят небесния живот. За нас „животът е Христос, а смъртта - придобивка".

И те още дълго говорили, като укорявали и изобличавали идолослужението и безбожието на нечестивите. Антиох се разгневил и заповядал да затворят свети Сергии в тъмницата. А за Вакх разпоредил да бъде разсъблечен, проснат на земята и бит безпощадно. Били светия мъченик по цялото тяло толкова дълго, че дори слугите, които му нанасяли ударите, изнемогвали и на няколко пъти се сменили. От побоя плътта на светия се отделила от костите му, а кръвта му се леела на потоци. Сред тези мъчения свети Вакх предал душата си в ръцете на Господа. Антиох заповядал да изнесат тялото на Христовия страдалец вън от града и да го хвърлят там, за да бъде изядено от зверовете и птиците. Но Господ го запазил: неколцина от християните, които поради страх от идолослужителите се криели вън от града в пещери и пропасти, излезли през нощта от своите скривалища, взели тялото на светия мъченик и с чест го погребали в една от пещерите.

Скоро хегемонът заминал за друг град, наречен Сура. Той заповядал да вземат заедно с него и свети Сергии. Там, като седнал на съдийското място, той се обърнал към светия със следните думи:

- Оня нечестив човек, който се наричаше Вакх, не пожела да принесе жертви на боговете и предпочете да умре от насилствена смърт пред това - да им отдаде почит. И ето - той прие наказание, достойно за делата си. Но ти, Сергии, защо се прелъстяваш от това безбожно учение и сам се подхвърляш на такава злощастна смърт? Благодетелю мой, не се предавай сам на мъчения! Аз се срамувам от предишните ти благодеяния към мене и от твоя сан. Защото, ето - ти сега стоиш пред мен като подсъдим, а аз извършвам съд над тебе. Някога незначителен човек, сега аз, благодарение на твоето застъпничество пред царя, съм издигнат и почетен с голям сан и сега дори съм по-високо от тебе. А ти, който чрез своето ходатайство изпроси от царя толкова много благодеяния и стори толкова добрини, сега сам на себе си желаеш да сториш зло. Умолявам те, послушай съвета ми! Изпълни царската заповед, принеси жертва на боговете! И тогава ще бъдеш възвърнат в предишния си сан и ще се удостоиш с предишната си слава. Свети Сергии му отговорил:

- Суетни са временната чест и слава, а след временното безчестие следва вечната слава. За мен това земно безчестие и позор е нищо, временна слава аз не търся, защото се надявам да бъда удостоен от моя Спасител с истинска и вечна чест и небесна слава. Ти спомена за моите предишни благодеяния към тебе, за това, че изходатайствах от царя за тебе такъв висок сан. А сега аз ти казвам: послушай ме и като познаеш истината, отвърни се от своите лъжливи богове и се поклони заедно с мене на Небесния Бог и Царя на вековете! И аз ти обещавам да изходатайствам за тебе от Него още по-големи блага от тия, които ти даде Максимиан.

Антиох страшно се разгневил и казал:

- Виждам, че моето дълготърпение те прави само още по-дързък.

След това той заповядал да обуят светия мъченик в железни обуща с дълги и остри гвоздеи отвътре, които при всяка крачка се забивали в нозете му. В тези обуща свети Сергии трябвало да върви пред колесницата на Антиох, който заминал за град Тетрапиргий. Оттам той имал намерение да отиде в град Розаф.

След като пристигнали в Тетрапиргий, който се намирал на разстояние около 20 км от Сура, Антиох наредил да затворят мъченика в тъмницата.

През нощта, докато мъченикът се молел в тъмницата, явил му се ангел Господен и изцелил раните му.

Като не могъл да го откъсне от изповядването на Христа, най-накрая Антиох осъдил мъченика на смърт. Извели светия вън от града. Когато пристигнали на мястото на наказанието, той помолил да му дадат време за кратка молитва. По време на молитвата си мъченикът чул глас от небето, който го призовавал в небесните обители. И той с радост преклонил главата си под меча и така завършил своя подвиг. Тялото му било погребано от християни на същото място. След немного време християните от град Сура тайно се наговорили да вземат тялото на светия мъченик от Розаф и да го пренесат в своя град. Но когато през нощта се приближили до гроба, изведнъж от него излязъл огромен огнен стълб, който достигал до небето. Някои от войниците, които се намирали в Розаф, като видели в полунощ огнения стълб, който осветявал целия град, побързали да дойдат въоръжени на това място. Там те видели сурските жители, които били обхванати от ужас при вида на това огнено явление. Скоро чудесният стълб изчезнал. Но от това жителите на Сура разбрали, че свети Сергии не желае да остави мястото, където пролял кръвта си и положил душата си за Христа. В чест на мъченика те построили на това място чудна каменна гробница. След като християнството престанало да бъде преследвано, в град Розаф бил построен храм на името на светия мъченик Сергии. Петнадесет епископи от околните градове се събрали и тържествено пренесли в новопостроената църква нетленните и благоухаещи мощи на светия мъченик и постановили неговата памет да се празнува на 7 октомври, денят на неговата смърт. И на едното, и на другото място - и в църквата, при мощите на светия мъченик, и на мястото, където той завършил живота си и бил погребан - много бесновати и болни получили изцеление от своите недъзи.

Заслужава да се отбележи и това, че всяка година в деня на паметта на светия мъченик дивите зверове, като да спазвали някакъв закон, излизали от околните местности и се събирали на мястото, където първоначално той бил погребан. Техният див нрав се преобразявал и те ставали кротки като овци: не нападали нито хора, нито добитък, а само кротко обикаляли светото място и после отново се връщали в своите обиталища. Така Бог прославил Своя угодник, че не само на хората, но сякаш и на зверовете внушавал да празнуват неговата памет.

По молитвите на свети Сергии да укроти Господ яростта и на нашите врагове, както някога укротявал лютостта на тия диви зверове. За слава на Неговото име во веки. Амин.

Call Again · 2011-10-08 20:25:44

Св. преподобна Пелагия

† около 457 година

Чества се на 8 октомври

Житие на св. преподобна Пелагия

Преподобна Пелагия живяла в петия век. Родила се в Антиохия. Животът й е описан от илиополския дякон Яков, който я познавал лично.

Веднъж антиохийският архиепископ свикал на съвещание по църковни дела подчинените си епископи. В Антиохия пристигнал и блажени Нон, епископ Илиополски. Нон бил известен с високата си мъдрост и с праведния си живот. Другите епископи обичали да слушат поученията му.

Един ден, седнали при вратите на катедралната църква, те внимателно слушали неговата назидателна беседа. В това време минала покрай тях една жена, известна в Антиохия със своята красота и лекомислие – известна и като блудница. Тя с гордост гледала наоколо, обкръжена от тълпа млади жени и мъже. Всички били разкошно облечени. Но тя се отличавала от тях по чар и накит. Косата й била украсена със злато и скъпоценни камъни. Вратът й бил открит. Когато минавала, въздухът се изпълвал с благоухание от парфюмите й. Нямало в Антиохия по-красива жена от нея.

Когато тя съвсем се отдалечила, епископ Нон заплакал и рекъл:- На много неща може да ни научи тая жена. Тя си е поставила за цел на своя живот да се харесва на хората. И погледнете как се старае за това! Как внимателно е избрала своите накити, как е умила тялото си с благоухания! Как се е нагиздила! А ние имаме безсмъртен Жених, за Когото не украсяваме старателно душите си, както тя старателно е украсила своето тяло. Не умиваме душите си с покайни сълзи. Не ги обличаме с красотата на добродетелите, за да можем достойно да се явим пред Господа!

Като казал това, блажени Нон станал и влязъл в своята килия при църквата. Там в усамотение паднал на колене и със сълзи на очи молил Бога за грешницата – да яви Бог над нея Своето милосърдие и я приведе към покаяние.

На другия ден след утринното богослужение епископ Нон разказал на своя дякон Яков, че е имал странен сън. Присънило му се, че през време на светата Литургия летяла около него непрестанно една черна гълъбица, която изпълвала въздуха със зловоние. Когато дяконът произнесъл "Оглашени, излезте...", тя отлетяла от църквата. Но след литургията започнала отново да лети около него. Епископът я хванал и потопил във водата, която била при църковната врата. След като била потопена във водата, гълъбицата излязла от нея бяла като сняг. Епископът я пуснал и тя полетяла право към небето и изчезнала.

Като разказал тоя сън, епископ Нон отишъл в църквата да служи литургия заедно с другите епископи. След службата архиепископът му казал да произнесе проповед пред богомолците. Думите на епископ Нон били прости, понятни за всички, изпълнени с топла вяра и любов към ближните. Той говорил тоя път за страшния Божи съд, за наказанието на грешниците, за блаженството на праведниците. Слушателите се просълзили.

В онова време в храма влязла и оная жена, за която се молил епископ Нон. За пръв път в живота си тя влизала в християнски храм. За пръв път чувала да се говори за грях и покаяние, за прощение на грешниците, за блаженство на праведниците. Изведнъж в душата й бляснал лъч. В ужас тя си спомнила в какви грехове прекарва своя живот и разплакана, излязла от храма.

Продължавала да плаче и у дома си. С безпокойство разпитвала християните за Христовото учение. Минала пак покрай храма и запитала служители от храма къде може да намери и поговори със светия епископ Нон. Като узнала неговото жилище, тя му изпратила следното свое писмо:

"До светия Христов ученик Нон – писмо от грешницата, ученичка на дявола – Пелагия ... Аз чух за твоя Бог, че Той оставил Небето и слязъл на земята не за праведниците, а грешниците да призове към покаяние. Той смирил Себе Си, скрил божеството Си, ял с митарите, живял с грешниците, беседвал с блудниците. А между това херувимите на небесата не смеели да погледнат към Него. Чух от християните, че ти си истнски служител Христов. Не отхвърляй мене, грешницата, която иска чрез тебе да дойде при Спасителя на света и да види Неговото пресвето лице!"

Като получил това писмо, епископ Нон й съобщил, че е готов да я приеме, но в присъствието на другите епископи. Грешницата с радост се запътила към църквата "Св. Юлиан". Когато влязла в събранието на епископите, с плач паднала в нозете на епископ Нон и промълвила:

- Моля те, господарю мой, приеми ме, както твоят учител Христос е приемал грешниците! Прояви към мене, грешницата, милост и ме направи християнка! Аз съм море от грехове! Аз съм бездна от беззакония! Умий калта на душата ми чрез светото тайнство кръщение!

Всички присъстващи се просълзили, като видели това дълбоко, искрено разкаяние.

Св. Нон казал, че църковните правила забраняват да се дава веднага кръщение на хора, известни със своя порочен живот.

Като чула това, тя пак се хвърлила в нозете му и с лице, обляно в сълзи, му заговорила:

- Ти ще отговаряш пред Бога за душата ми, ако още днес не ме кръстиш! От твоите ръце трябва Господ да приеме преобразена душата ми. Ако аз се върна към предишния живот и отново се поклоня на идола, ти ще отговаряш за това!

Блажени Нон видял как сърцето на грешницата гори от желание час по-скоро да приеме светото Кръщение. Понеже на това събрание архиепископът не присъствал, епископ Нон пратил до него молба за разрешение. Антиохийският архиепископ с радост дал благословение епископ Нон да извърши кръщението. Същевременно пратил благочестивата Романа, първа дякониса в града, за възприемница.

Когато Романа влязла в събранието на епископите, каещата се грешница лежала при нозете на епископ Нон. Той и наредил да стане с висок глас пред всички да изповяда греховете си.

Пелагия с плач заговорила:

- Като се вглеждам в душата си, не намирам нищо добро. Греховете ми са по-многобройни от морския пясък. Водата на цялото море не може да умие греховете ми ... Надявам се на Твоята милост, всеблаги Господи! Знам, че Ти милостиво ще ме приемеш и ще облекчиш тежкото бреме на моите беззакония...

Епископът я запитал за името й. Тя оговорила, че родителите й я наричали Пелагия, но в Антиохия била известна под името Маргарита, което значи "бисер". Наричали я така поради блестящите накити, с които се украсявала.

Като й дал наставления във вярата, епископ Нон я кръстил в името на Отца и Сина и Пресветия Дух. Помазал я със свето Миро и веднага я причастил със светите Христови Тайни.

Романа станала нейна възприемница – кръстница и я взела при себе си в жилището на новообърнатите християнки.

Пелагия веднага не могла да почувства радостта от покаянието и утехата от молитвата. Сатаната я преследвал постоянно с изкушенията си. Внушавал й да съжалява за оставените от нея удоволствия. Тя се обръщала с гореща молитва към Бога. Молила добрата Романа да усили молитвите си за нея.

На третия ден от кръщението Пелагия поръчала на своя служител да пресметне нейното богаство и всичко да предаде на епископ Нон. По нареждането на същия епископ богатството й било раздадено на бедните.

Пелагия не оставила за себе си нищо. Тя получавала храна и облекло от Романа. Не искала да притежава нищо от своето предишно греховно богатство.

Част от него получили нейните преки служители, с които се разделила. При раздялата си тя им казала:

- Ние дълго живяхме заедно. Помолете се за мене, грешната, за да бъдем пак заедно в Небесното царство!

Когато настъпил осмият ден, в който, според обичая на древните християни, трябвало да се снеме бялата дреха, дадена при светото кръщение, Пелагия облякла груба черна власеница. Като взела старата дреха на блажени Нон, рано сутринта напуснала Антиохия.

Никой не знаел къде отишла. Романа много плакала за изчезването на Пелагия. Епископ Нон я успокоявал:

- Не плачи! Пелагия избра добрата част, която няма да й се отнеме. Тя се уподоби на оная Мария, за която се говори в Евангелието.

Скоро след това блажени Нон се върнал с дякона си в своя град Илиопол.

Три години по-късно дякон Яков, който предал на Църквата тоя трогателен разказ, отишъл в Йерусалим да се поклони на Гроба Господен. Като го изпращал, епископ Нон му поръчал непременно да отиде при един отшелник, който доброволно живеел в килия – затвор на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Казал му, че от него ще научи много назидателни неща.

След като се поклонил на светия Гроб и на другите свети места в Йерусалим, Яков отишъл на близката Елеонска планина, където наистина намерил затворника. Почукал на прозореца на килията. После със затаен дъх дълго слушал неговите душеспасителни беседи. Благодарил му и тръгнал след това да разглежда други манастири и църкви.

На връщане пак дошъл при килията на затворника. Напразно чукал на прозореца. Никой не се обадил. През прозореца видял, че вътре отшелникът лежи мъртъв. Със скръб обадил това на съседните манастири. Монасите, които знаели за светия живот на доброволния затворник, дошли да го погребат. Влезли в килията, след като счупили вратата й, понеже отшелникът се бил заключил отвъртре.

Започнали да го готвят за погребение. Дякон Яков се приближил до тялото. Познал, че мъртвецът е в расото на неговия владика свети Нон. В чертите на извънредно отслабналия отшелник разпознал оная знаменита красавица, която някога пълнела Антиохия с мълвата за своите грехове и похоти. Всички останали изумени, като узнали, че в тая килия се спасявала жена, известна някога със своя порочен живот.

Пелагия дошла тук да спасява душата си с благословението на епископ Нон. Едва сега дякон Яков разбрал защо епископът му поръчал непременно да се отбие при тоя пустинник.

При строго постническо житие преподобна Пелагия блажено починала в своята килия – затвор на 8 откомври 461 година.

Монахините от околните манастири се стекли на нейното погребение със свещи и кандилници. Тялото й било тържествено погребано в същата килия, където тя предала в ръцете на Бога своята разкаяна душа.

Житие на преподобната наша майка Пелагия

Трябва винаги горещо да благодарим на Господа за това, че Той не желае смъртта на грешните, но дълготърпеливо очаква тяхното обръщане към праведния живот. Дивно събитие - пише дяконът на Илиополската църква Иаков - се случи в наши дни. Затова и аз за него ще ви разкажа, свети братя, та като четем с внимание, да получим голяма полза.

Светейшият архиепископ на Антиохия извика при себе си, във връзка с църковните нужди осем епископи от околните градове. Между тях беше и светият Божий човек, моят епископ Нон - мъж предивен, който по-преди беше най-строгият монах в Тавенския манастир. Заради своя добродетелен живот той беше взет от манастира и поставен за епископ. Нон дойде от Илионол, като взе и мене със себе си. Когато епископите се събраха в църквата на светия мъченик Иулиан, те пожелаха да чуят поучение от Нон и седнаха всички при църковните двери. Нон веднага започна да поучава, за полза и за спасение на слушащите. Всички благоговейно внимаваха в неговото свето учение. В това време една жена - езичница, известна в цяла Антиохия блудница, премина покрай църковните двери с голяма гордост, облече на в скъпи дрехи и украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Придружаваха я множество девойки и юноши в красиви дрехи и със златни огърлици. Тя беше така прекрасна по лице, че светските юноши не можеха да се наситят от съзерцанието на нейната красота. Когато премина покрай нас, тя изпълни целия въздух с ароматно благоухание. Щом я видяха да върви така безсрамно, с непокрита глава и с голи рамене, епископите закриха очите си и тихо въздишайки, се отвърнаха, както подобава - от голям грях. А блаженият Нон съсредоточено и дълго я погледна, докато тя не се скри от очите ни, а после се обърна към епископите и каза:

- Нима не ви се понрави красотата на тази жена?

Те мълчаха. А Нон каза:

- Наистина, аз много научих от нея. Защото тази жена ще постави Господ на Своя страшен съд и чрез нея ще ни осъди. Как мислите, колко време е прекарала тя в своите покои, миейки, обличайки и украсявайки с различни средства своето тяло? Колко време е прекарала пред своето огледало, полагайки цялата си мисъл и грижа в това, да се яви по-красива от всички в очите на своите временни (смъртни) поклонници? А ние, които имаме Безсмъртен Жених на небесата, Когото ангелите с възхита съзерцават, не се грижим за украсяването на собствената си окаяна душа, осквернена, оголена и изпълнена със срамотии. Не се стараем да я омием със сълзите на покаянието и да я облечем в красотата на добродетелите, за да се яви тя благоугодна пред Божиите очи и да не бъде посрамена и отхвърлена по време на сватбената вечеря на Агнеца.

Като завърши поучението си, блаженият Нон отведе със себе си мене, многогрешния негов дякон, и ние влязохме в килията, която ни беше дадена при същата тази църква на свети Иулиан.

След като измина този ден и нощта, след утренята (беше неделен ден) свети Нон ми каза:

- Брате Иаков, чуй какъв сън имах тази нощ. Стори ми се, че стоя в един от ъглите на светия олтар. И ето - докато се извършваше службата, се яви някаква черна гълъбица, покрита с нечистота, която изпълни въздуха със смрад. Тя летеше около мене и аз не можех да понеса нейното зловоние. А когато дяконът произнесе: „Оглашени, излезте!", гълъбицата отлетя и аз не я видях, докато не завърши Литургията. А след края на Литургията, когато излизахме от църквата, изведнъж тази нечиста гълъбица отново се яви и започна да лети около мен. Аз протегнах ръка, хванах я и я хвърлих във водата, която стои в църковния притвор. А във водата гълъбицата се уми от цялата си нечистота и излетя чиста и бяла като сняг, понесе се към висините и стана невидима.

След като ми разказа съня си, блаженият Нон ме взе със себе си и тръгна с останалите епископи към съборната църква, където принесоха приветствие на архиепископа и извършиха Божествена служба. След края на светата служба Антиохийският епископ предложи на блажения Нон да преподаде поучение на народа. Нон отвори уста и започна да поучава народа чрез силата на Божията Премъдрост, Която обитаваше в него.

Според промисъла на милостивия Бог се случи, че тази блудница, за която е нашето повествование и която преди това никога не бе влизала в църква и не бе си спомняла за своите грехове, в същото време минаваше покрай църквата и реши да влезе в нея. Щом чу поучението на свети Нон, тя се изпълни със страх Божий. Мислейки за своите грехове и узнала от поучението на свети Нон за вечната мъка, която я очаква заради тях, тя започна да изпада в отчаяние. Потоци от сълзи се изливаха от очите й и съкрушавайки се сърдечно, тя не можеше да спре да плаче.

След това епископът я огласи, кръсти я в името на Отца и Сина, и Светия Дух, помаза я с миро и я причасти с Пречистото и Животворящо Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Духовна майка на Пелагия стана дякониса Романа. След като я прие от купела на Кръщението, тя я отведе от църквата в помещенията за оглашените.

На третия ден след кръщението си Пелагия извикала при себе си един от слугите си и му казала:

- Отиди в дома ми и опиши всичкото злато, което се намира в моите ковчежета и всичките ми накити. А после донеси всичко тук.

Слугата отишъл и направил така, както му било наредено.

Тогава блажената Пелагия извика светия епископ Нон и предаде в неговите ръце цялото си имущество с думите:

- Ето богатствата, с които ме обогати сатаната. Предавам ги в твоите святи ръце. Прави с тях, каквото поискаш, а аз трябва да търся съкровищата на моя Господ Иисус Христос.

Блаженият епископ Нон извика църковния иконом и в присъствието на всички му предаде съкровищата на Пелагия, като му каза:

- Заклевам те в името на Светата и Неразделна Троица - не внасяй нищо от това злато нито в епископския дом, нито в църквата Божия, нито в своя дом, нито в дома на когото и да било от клириците. Но раздай всичко със собствените си ръце на бедните, нищите и немощните, та това, което е събрано чрез зли дела, да бъде изразходвано за добро, и греховното богатство да стане богатство на правдата. А ако нарушиш тази клетва, да бъде анатема над твоя дом и да наследиш еднаква участ с тия, които викали: „разпни Го, разпни!"

Божията рабиня Пелагия не остави нищо от своето имущество, дори и за собственото си препитание, а получаваше храна от дякониса Романа; понеже се закле, никак да не се ползва от греховното богатство. Тя събра при себе си всички свои слуги и слугини и ги пусна на свобода, след като на всеки даде достатъчно сребро и злато.

Когато настъпи осмият ден, в който, според обичая за новопокръстените, тя трябваше да свали бялата дреха, дадена й при светото Кръщение (беше първият ден от седмицата), Пелагия станала рано, свалила белите дрехи и се облякла във власеница. Като взе старата дреха на свети Нон, тя тайно от всички напусна Антиохия и оттогава никой не знаеше къде се намира. Дякониса Романа скърбеше и плачеше за нея. Но всезнаещият Бог откри на блажения Нон, че Пелагия е отишла в Йерусалим.

Немного дни след това архиепископът ни пусна да си вървим и ние се върнахме в Илиопол. След три години в мен се появи желание да отида в Йерусалим, за да се поклоня на светото възкресение на нашия Господ Иисус Христос. Помолих моя епископ, блажения Нон, да ме пусне да отида там. Когато ме изпращаше, той ми каза:

- Брате Иаков! Когато пристигнеш в светите места, потърси там един монах, когото наричат Пелагий. Той е евнух, много добродетелен, и от няколко години живее в доброволен затвор. След като го намериш, поговори с него и ще получиш голяма полза за себе си. Понеже той е истински Христов раб и монах, който е достигнал съвършенство.

А това Нон говореше за Божията рабиня Пелагия, която си беше построила килия в околностите на Йерусалим - на Елеонската планина, където някога се молил и нашият Господ - и пребивавала затворена в нея, живеейки за Бога. Но това епископът не ми откри.

И така, аз заминах за светите места, там се поклоних на мястото, където е възкръснал нашият Господ Иисус Христос, и на Неговия честен Кръст, а на другия ден потърсих монаха на име Пелагий, както ми заповяда моят епископ. Намерих килията му на Елеонската планина. А тя беше заградена отвсякъде и нямаше врати. Видях на стената само едно малко прозорче, почуках на него и когато ми отвориха, аз видях Божията рабиня. Тя ме позна, но не каза пред мене коя е. А аз не я познах. Та и как бих могъл да позная тази, чиято голяма красота така бързо беше повяхнала, подобно на полски цвят. Очите й бяха дълбоко хлътнали, а от суровото и постоянно въздържание се бяха разкрили костите на лицето й. Всички в Йерусалим и околностите му я смятаха за евнух. Нито един човек не знаеше, че е жена, а и аз самият не знаех това, понеже моят епископ ми беше говорил за монах евнух и аз получих благословение от нея като от монах, тоест - от мъж.

След това се върнах в Йерусалим, обиколих различни манастири, посещавах братства, беседвах със свети мъже, приемах благословение от тях и получих голяма полза за душата си. А добрата слава на евнуха Пелагий беше достигнала до всички обители и примерът на неговия живот беше полезен за всички. Затова пожелах отново да отида при него и да се утеша с неговите душеполезни слова. Когато пристигнах до килията му, почуках на прозорчето и казах молитвата. Дръзнах дори да го назова по име, като казах:

- Отвори, отче Пелагие!

Но той не ми отговори.

Аз помислих, че той се моли или си почива и след като малко почаках, отново почуках и го помолих да ми отвори, но не получих никакъв отговор. Пак почаках известно време и после отново почуках. Три дни прекарах така до прозорчето, като през известни промеждутъци от време почуквах по него, тъй като имах силно желание да видя светото лице на Пелагий и да получа неговото благословение. Но не се чуваше никакъв глас. Тогава си казах:

- Или е излязъл от тая килия и в нея вече няма никой, или се е преставил.

Дръзнах да отворя прозорчето и видях, че Пелагий лежи мъртъв на земята. Ужасих се и ми стана много мъчно затова, че не се сподобих да получа неговото последно благословение. След като затворих прозорчето, се отправих за Йерусалим и известих живеещите там свети отци, че авва Пелагий - евнухът, се е преставил. И начаса се разнесе по целия Йерусалим вестта за това, че свети Пелагий, духоносният монах, е починал в Господа. На погребението на неговото честно тяло се стекоха монасите от всички околни манастири, всички жители на Йерусалим и безбройно множество хора от Иерихон и от тази страна на Йордан.

Като разбиха прозорчето, направиха място, достатъчно, за да влезе един човек. След като влязоха през направения по този начин вход, благоговейни мъже изнесоха честното тяло. Дойде и Иерусалимският патриарх, придружен от множество други отци. Когато започнаха, според обреда, да помазват тялото с аромати, видяха, че починалият подвижник беше жена.

- Боже, Който дивно се прославяш в Своите светии! - просълзени възкликнаха тогава всички присъстващи. - Слава на Тебе! Защото Ти имаш на земята скрити и незнайни светии, не само сред мъжете, но и сред жените!

Пожелаха да запазят пред народа тайната на Пелагия, но не можаха, защото на Бога беше угодно да не остави скрита, но да яви и прослави Своята рабиня. Събра се голямо множество народ; стекоха се тук и монахини от техните манастири, които носеха свещи и кандила, пееха псалми и църковни песнопения. Взеха честното и свято тяло на Пелагия, с подобаваща чест го внесоха в килията, където тя се беше подвизавала, и там я погребаха.

Такъв беше животът на бившата блудница, такова - обръщането на погиващата грешница, такива - нейните трудове и подвизи, с които тя угоди на Бога. Да даде нашият Господ Иисус Христос, заедно с нея, и ние да получим милост в Съдния ден! А на Него, заедно с Отца и Светия дух, въздаваме слава сега и всякога, и во веки веков! Амин.

miss_vampire · 2011-11-19 11:59:09

Уауу, докато го прочета.. обаче полезна тема!

lowet0o · 2011-11-19 17:43:04

Уауу, докато го прочета.. обаче полезна тема!

+ ;д

Call Again · 2011-11-25 07:32:18

Введение во храм Пресвятой Богородицы
Entrance (Entry, Presentation) of Our Most Holy Lady Theotokos into the Temple

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

"Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.
Слово за въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария

Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в служба на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои родственици от царския и архиерейския род - понеже сам праведният Иоаким бил от царския род, а неговата съпруга, света Анна, била от архиерейския род, а също така и хор непорочни девици. Приготвили много свещи и обградили Пречистата Дева Мария с царско благолепие, както за това свидетелствуват светите отци.

Свети Иаков, архиепископ Иерусалимски, говори от лицето на праведния Иоаким така:

- Повикайте непорочните еврейски дъщери, за да вземат горящи свещи.

Св. Герман, патриарх Цариградски, говори от лицето на праведната Анна така:

- Аз изпълнявам пред Господа обета, който изказах в състояние на скръб и затова събрах хор девици със свещи, извиках свещеници, поканих сродници, като казвам на всички: радвайте се всички с мене, понеже станах майка и родителка, и сега довеждам своята Дъщеря не при земен цар, но при Бога, небесния Цар.

За царската украса на Богоотроковицата свети Теофилакт, архиепископ Български, говори:

- Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за Нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Трябваше именно с царска одежда да Я облекат, за най-голяма слава и украса.

Като устроили всичко така, както трябвало да бъде за честното и славно въведение, те се отправили на път от Назарет за Йерусалим и пътували в продължение на три дни.

Като стигнали в град Йерусалим, те тържествено влезли в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи, както свидетелства свети Тарасий, архиепископ Константинополски, който влага в устата на света Анна следните слова:

- Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата.

Светите родители, застанали от двете й страни, хванали за ръце дадената им от Бога Дъщеря и с нежност и чест Я водели. След тях радостно следвало цялото множество родственици, съседи и познати със свещи в ръце и окръжавали Пречистата Дева както звезди светлата луна за удивление на целия Йерусалим.

С веселие и голяма радост Отроковицата вървяла в Господния дом като в чертог, понеже, макар и малка по възраст, но била съвършена по Божия благодат като предпозната и предизбрана от Бога преди създание мира.

Така Пречистата и Преблагословената Дева Мария била въведена в храма Господен. При това първосвещеник Захария извършил необикновено и удивително за всички дело: той въвел отроковицата в самата скиния, наричана "Святая Святих", която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат не само жените, но и свещениците, а само първосвещеникът, един път в годината. Там отредил първосвещеник Захария място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева. На всички останали девици при храма, според свидетелството на свети Кирил Александрийски и свети Григорий Нисийски, било определено място за молитва между църквата и олтара. Нито една от тези девици по никакъв начин не трябвало да доближава олтара, понеже това се забранявало най-строго от първосвещениците. На Пречистата Дева пък, от момента на въвеждането Й, не било забранено да се приближава до олтара, ежечасно да влиза във вътрешния олтар, зад втората завеса, и да се моли там. Това било направено от първосвещеника по тайнствено Божие вразумление, за което свети Теофилакт говори така:

- Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази отроковица е вместилище на Божествената благодат и че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че трябва да се намира в Святая Святих, той веднага разбрал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки Закона, да Я въведе в Святая Святих.

Праведните родители Иоаким и Анна, както пише блаженият Иероним, като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли дарове на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор па свещениците, върнали се у дома си заедно с всички свои сродници и устроили там пир, като се веселели и благодарели на Бога.

От самото начало на живота си в дома Господен Преблагословената Дева била дадена в помещението за девици, понеже Иерусалимският храм, построен от Соломон, след това разрушен и отново построен от Зоровавел, имал много жилищни помещения, както пише древният иудейски историк Йосиф. Отвън, към стените на храма, били пристроени каменни здания, на брой 30, отделени едно от друго, просторни и много красиви.

Тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария, била отдадена в помещението за девици, при което към нея били прикрепени по-големи на години и изкусни в писане и ръкоделие девици, за да може Богоотроковицата от млада възраст да се научи на писане и ръкоделие. Богоотците Иоаким и Анна често Я посещавали. Света Анна особено често идвала като майка да види Дъщеря си и да Я поучи. Според свидетелствата на свети Амвросий и историка Георгий, Девата скоро изучила ветхозаветното еврейско Писание в съвършенство. И не само Писанието, но Тя изучила прекрасно и ръкоделието, както за това говори свети Епифаний:

- Тя се отличавала със сила на ума и любов към учение. Не само се поучавала от Свещеното Писание, но се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна. С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се предимно с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя така изучила ръкоделието, че впоследствие, при Сина си, можела да изкарва прехраната си с него. С ръцете си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан.

Пречистата Дева, както и другите девици (казва същият светия) обикновено приемали храна от храма. Но Тя я давала на просяците и странниците, понеже се хранела с небесен хляб, както възпява Църквата. Свети Герман говори, че Тя обикновено пребъдвала в Святая Святих, където приемала сладка храна от ангел. Свети Андрей Критски говори така:

- В Святая Святих, като в чертог, Тя приемала необикновена и нетленна храна.

Въведение Богородично

Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане "за една свещ само", както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.

Въвеждането в храма е събитие. Въведението - състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек.

Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм - не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече - сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.

За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други - в юношеска, а за мнозина - дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!

За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. "Кръстихме го - готово!" - гордо и самодоволно възкликват щастливите родители. И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че "сме християнско семейство и по традиция - православно". От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък. Продължават и стремежите за добро образование - престижно училище, компютър... Бедата, разбира се, не е в това, а във факта, че неписаната табела "християнски дом" остава самотна, прашна и забравена въображаемо да виси над блиндираната входна врата с модерни ключалки и алармени системи...

Така един ден единственото, което си спомня от своето "въведение в храма" порасналият християнин, е чуваното понякога: "ти си кръстен". Защото той сам не може да помни този миг. Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът (за да не бъдат обвинени родителите) широко е отворил и други двери - към материализма или към "алтернативната духовност", сиреч секти, наркомания, заблуди. Съвременните интелектуални ариадни, освен че са в духовен лабиринт, пред себе си имат и заплетена мрежа от десетки нишки. Коя да избереш?

Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата - лошо няма. Мнозина се венчават - вече почти всички минали през "съвета". Кръщенета също не липсват. И това добре.

Ала въведенията са малко.

P.S. /простете,че не бях поствала наскоро,просто не намирах време/

Call Again · 2011-11-26 07:47:46

Св. Алипий Стълпник Адрианополски

St. Alipij the Stylite (Alipi Stylites)
Св. преп. Алипий Столпник

† 640 година

Чества се на 26 ноември

Житие на преподобни Алипий Стълпник

Преп. Алипий бил син на благочестиви родители, които живеели в Адрианопол (Пафлагония) през VІ век. Още при раждането му неговата майка имала тайнствено предизвестие за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиите рогове горели две запалени свещи.

След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя син на епископ Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял необикновения разум и кротостта на Алипий, който вече пораснал, епископът го ръкоположил за свой дякон. Не за дълго обаче той останал на тази служба. Него повече го привличал безмълвният и самотен живот.

Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".

Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.

Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.

Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.

Житие на преподобния наш отец Алипий Стълпник

Христовият раб Алипий бил родом от Пафлагонския град Адрианопол. Господ го избрал за Свой служител още преди раждането му. През една нощ, малко преди да роди сина си, майка му имала следното видение. Сторило й се, че държи на ръцете си едно агне, което било много красиво, с две запалени свещи на рогата си. А когато настъпило времето да се роди Алипий, стаята се изпълнила с Божествено сияние: това било предзнаменование на сиянието на бъдещия праведен живот на Алипий, тъй като му било определено да стане светилник за света. След раждането на Алипий майка му заспала и в съня си отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята й и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещени песно-пения. Майката запазила тези видения, като ги скътала в сърцето си и размишлявала за бъдещата съдба на своя син.

След известно време се поминал мъжът й и като не желаела да се омъжи повторно, тя започнала да прекарва времето на вдовството си в пост и молитва, угаждайки на Бога с чистотата на живота си, като заедно със сина си възложила цялото си упование на истинския Отец на сирачетата и вдовиците.

Като откърмила сина си и като го посветила в служба на Бога, тя, както в древността Ана, майката на Самуил, го отвела в Божия храм и го поверила на Адрианополския епископ, блажения Теодор. Като познал духом Божията благодат, почиваща върху детето, епископът силно го обикнал и започнал да го обучава в Божественото Писание. Като пораснал, Алипий надминал връстниците си по мъдрост и по разум; а с доброто си поведение и с добродетелите си спечелил любовта на Бога и на хората. Душата му била пълна със страх Божий, смирение и кротост; а в мъдростта си той проявявал като че мъдрост на старец, защото „мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта"2. Заради тези добродетели той бил назначен за църковен иконом, а след това бил ръкоположен за дякон и в този сан извършвал своята непорочна служба на Бога. След известно време Алипий възжелал уединен живот, за да може сам в безмълвие по-усърдно да служи на Бога и да се наслаждава на непрестанно Богомислие. Той открил това желание на сърцето си на своята праведна майка, която, подобно на Анна пророчица, не се отделяла от църквата, и в пост и молитва денем и нощем извършвала своята служба на Бога. Тя отдавна вече била раздала своето имущество на бедните и сгодена за Христа, била поставена за дякониса.

- Искам да отида на изток - казал й той, - защото съм чувал, че там, в пустините, живеят в безмълвие много свети отци; ще се поселя при тях и като гледам богоугодното им житие, ще се постарая, с Божията помощ, да подражавам на добродетелния им живот. А ти, майко моя, се моли за мен, та Господ да насочи пътя ми според Неговата свята воля и да му бъде угодно Моето начинание.

Без да се огорчава ни най-малко от раздялата със сина си, майка му повдигнала ръцете си към небето и след усърдна молитва към Бога го благословила и го пуснала с мир. Без да казва на никого, освен на майка си, свети Алипий напуснал родния Адрианопол и пламтейки от божествено желание, се устремил по пътя, като кошута към воден поток. Вестта за заминаването му силно опечалила епископ Теодор, клира и миряните, лишили се в негово лице от добър съгражданин, който украсявал Божията Църква с примера на своя добродетелен и ангелски живот и донасял голяма полза на мнозина от верните й чеда. Епископът веднага разпратил навсякъде свои слуги, за да издирят светеца; след немного време те го намерили в Евха-ит в деня на празнуването на паметта на свети мъченик Теодор. Едва след много труд, прибягвайки ту към молби, ту към заплахи, им се удало да го върнат обратно в отечеството; защото не било угодно на Бога Пафлагония да се лиши от такъв светилник, чрез който мнозина трябвало да бъдат призовани от греховната тъмнина към светлината на богоугодния живот.

Като се върнал у дома си, свети Алипий силно скърбял за неуспешното пътешествие и за неизпълненото желание. Но Бог на всяка утеха утешил и неговата печал с божествено явление. Някакъв дивен мъж, или по-добре да кажем - ангел Божий, му се явил във видение и рекъл:

- Алипий, не скърби за връщането си от желания път, но твърдо знай, че е свято всяко място, което обичащият Бога човек избира за благочестив и богоугоден живот.

Утешен от това видение, Алипий престанал да скърби и продължил монашеския си живот, подвизавайки се прилежно и служейки на Бога. Но желанието да се уедини на някое пустинно място не го напускало. Затова той много пъти излизал от дома си и обикалял околните планини, поля и гори, търсейки удобно за богомислие място. Като се изкачил веднъж на планината, разположена на юг от града, той намерил там високо и живописно място, отдалечено от градския шум и суета. То му харесало и той си изкопал тук кладенец. При това той изкарал вода от земята не толкова, работейки с лопата, колкото с усърдна молитва към Бога. Като завършил този труд, свети Алипий отишъл при епископа, като го помолил да му разреши да се носели там и да построи църква. Макар че не му забранил да изпълни това желание, епископът тайно изпратил слуги да затрупат извора с големи камъни и да го засипят с пръст. Той не искал блаженият да се посели на това място, тъй като планината била много висока и почти непристъпна за всеки, който би пожелал да посети светеца, и при това се намирала далеч от града; епископът желаел Алипий да се посели по-близо до града и на по-удобно място. Като намерил кладенеца си засипан, блаженият напуснал тази планина и започнал да си търси друго място в околностите на града.

Пред самия град имало пустиня, в която в древни времена езичниците елини погребвали покойниците си. Пустинята била населена от легиони нечисти духове; следствие на това всички се бояли от това място и никой не можел да мине през него поради ужасите, причинявани от бесовете. Като забелязал, че всички избягват тази пустиня, блаженият Алипий се поселил там в един от гробовете. Над гроба имало каменен стълб, а на стълба - идол. Като разбил идола като глинен съд, преподобният издигнал на мястото му честен кръст. По такъв начин, без ни най-малко да се бои от бесовските ужаси и нападения, той започнал да живее там, прогонвайки далеч от себе си бесовските полкове с оръжието на кръста и със стрелите на молитвите си. Веднъж по време на сън двама честни мъже, облечени в свещенически одежди, се явили във видение пред свети Алипий и му казали:

- Защо така дълго ни застави да те чакаме тук, човече Божий? Ако ти си този Алипий, комуто е определено от Бога да освети това място и да умножи Божието славословие на него, тогава незабавно пристъпи към делото, което ти подобава да извършиш.

Като се събудил, преподобният се удивил на думите на мъжете, като недоумявал кои са те и какво трябва да извърши на това място, за да умножи славословието на Бога. Скоро след това на Адрианополския епископ Теодор му се наложило да отпътува при царя по някаква работа и свети Алипий трябвало да го съпровожда в качеството на клирик. Против желанието си и единствено подчинявайки се на волята на епископа, той се отправил на път и го придружил до Халкидон, където епископът възнамерявал да се качи на кораб, за да отплава към Цариград.

Междувременно Алипий влязъл в една църква, която се намирала на брега на морето, и като се помолил в нея, задрямал. И ето, явила му се във видение прекрасна като слънце девица и казала:

- Алипий, стани по-бързо!

Изумен от красотата й, Алипий я попитал:

- Коя си ти, госпожо, и защо ми нареждаш да стана по-бързо?

- Аз съм Евфимия, Христова рабиня и мъченица - отговорила тя. - Стани и ако искаш, да отидем в отечеството ти! По воля Божия аз ще ти бъда спътница и помощница.

След като светата мъченица произнесла тези думи, Алипий се събудил и не видял никого пред себе си, но сърцето му било пълно с духовна радост. Той разбрал, че Бог иска връщането му към безмълвие. Затова, като оставил епископа, той се върнал в отечеството си, съпровождан от невидимата помощ и молитвите на светата великомъченица Евфимия, чудния образ на която и сладката беседа той през цялото време пазел в сърцето си и се радвал духом.

Като дошъл в Адрианопол, в своята безмълвна пустиня, той намислил да построи на това място църква, носеща името на света Евфимия. Той нямал нужните за това средства, защото, като раздал целия си имот и като последвал обеднелия заради нас Господ, той, като беден, нямал нито злато, нито сребро, нито дори и мед в пояса си. Тогава той помолил познатите си съграждани и съседи да му помогнат. Като узнали за желанието му, те с усърдие му донесли всичко нужно и в близко време между езическите гробове била съградена църква, носеща името на света мъченица Евфимия. Когато основите били изкопани, двамата гореспоменати мъже в иерейски одежди отново се явили насън на свети Алипий. Единият от тях държал в ръката си кадилница и кадял основите, показвайки с това каква велика църква ще има тук, а другият пеел:

- Осанна на това място!

Не е известно кои са били тези мъже, но след време там били намерени нетленни и благоуханни мощи на тези двама мъже, които два пъти се явили във видение на свети Алипий. По негова заповед тези свети мощи били положени в съградената от него църква.

Още преди освещаването на църквата бесовските легиони, като видели, че със старанието на свети Алипий сред техните жилища се издига селение на светиите и там, където по-рано те причинявали страх и ужас във всички, започва да се проявява Божията благодат, със силни крясъци и вопли се устремили срещу новосъздадената църква и срещу килията на светеца, желаейки да разрушат сградата до самите й основи, и като уплашат светия мъж, да го изгонят оттам. В яростта си бесовете викали с различни гласове - като раздразнени зверове или като разгневени бойци; но Христовият воин застанал на молитва, въоръжил се с нея, като с непобедимо оръжие, веднага победил призрачната бесовска сила, така че бесовете избягали с позор, като прах, отнесен от вятъра.

Когато църквата била осветена, към нея започнал да се стича народ от града, за да славослови Бога и да слуша душеполезните поучения на светеца. Тогава Алипий, като се въоръжил още по-силно против врага, се покачил на стълба, подобно на свети Симеон, първия стълпник, и застанал като страж, съзирайки отдалеч настъпващите бесовски пълчища и борейки се мъжествено с тях денем и нощем. А бесовете, макар че винаги били побеждавани от него, не прекратявали безсрамните си нападения срещу светеца.

През една нощ злите духове започнали да хвърлят камъни по свети Алипий, причинявайки му тежки наранявания. Понасяйки ударите от камъните, светецът казал на бесовете:

- Какво искате от мен, човеконенавистни и гибелни бесове? Напразно се възмущавате и въставате злобно срещу Божиите раби. Камъните, с които ме замеряте, в деня на второто пришествие ще свидетелстват пред Христа за вашата безсрамна дързост и злоба. Знайте, че смятам за нищо това, което правите, и го считам за детска игра. Ето, свалям леките дъски, които ми служат за покрив над главата, за да приемам с по-голямо удобство ударите и да претърпя за моя Господ това, което е претърпял свети първомъченик Стефан. Вие го убихте с ръцете на иудеите, с които и ще наследите огнената геена.

Като чули тези думи и като разбрали, че непобедимият страдалец е готов да претърпи всичко за Бога, бесовете се разбягали на всички страни. Това чули през същата нощ и няколко минувачи, които видели и бесове, бягащи оттам в най-различен вид, силно ридаещи и викащи:

- Алипий ни изгони от нашето жилище! Къде ще ходим сега? За нас никъде няма място!

А преподобният снел от стълба лекия навес, който бил над главата му и стоял, имайки небето за свой единствен покров, мъжествено понасяйки студ и зной, дъжд и град, сняг и мраз. И той бил такъв доброволен мъченик не за кратко време, а за 53 години, страдайки на своя стълб, все едно, че бил прикован към кръст. И през това време при него се стичали множество хора, мъже и жени, юноши и старци, за да послушат полезните му поучения и да получат изцеление от недъзите си. Поради това, че мнозина от тях се поселили тук при него, светецът наредил да се устроят два манастира, мъжки и женски, единият - от едната страна на стълба, другият - от другата. А самият той стоял на стълба, по средата, просвещавайки двата манастира с учението си и с примера на ангелския си живот и защитавайки ги с молитвите си. Свети Алипий им дал закони и устави за монашеско житие, като им наредил старателно да се пазят от бесовските козни, при това специално на жените заповядал никога да не се показват пред очите на мъжете.

В женския манастир живеела майката на блажения Алипий със своята дъщеря и негова сестра, Мария, и с други знатни адрианополски жени, и между тях, Евфимия и Евула, които оставили целия си имот, децата, роднините и приятелите, и цялата суета и сладост на този свят, за да се облекат в ангелския образ, а с живота си да се уподобят на ангелите.

Майката на преподобния била дякониса и макар че живеела по монашески, не искала да приеме пострижение.

- Едно и също е дали ще бъда дякониса, или монахиня - казвала тя.

Синът й нееднократно я молел да се облече в монашески одежди, но тя не го слушала, докато не получила указание за това в нощно видение. Тогава сама започнала да моли сина си да я постриже в монашество. Явили й се богати палати, от вътрешността на които се чувало сладкогласно пение, славещо Бога. Когато тя пожелала да влезе там, някакъв славен и светоносен мъж, стоящ пред входа на палата, й преградил пътя и казал:

- Ти не ще влезеш, защото тук ликуват рабините Господни, които са Му послужили в монашески чин. А на теб няма монашески одежди, затова и не можеш да влезеш тук и да вземеш участие в радостта им.

Тези думи силно засрамили майката на свети Алипий и щом се събудила, тя започнала да моли сина си да я пострижат в монашески чин. След пострижението тя удвоила подвизите си, като към предишните си трудове прибавяла нови трудове. Като проживяла още много години в монашество, тя отишла при Господа, след като Му благоугодила на земята. А синът й, преподобният Алипий, бил така угоден Богу, че още през живота си бил осияван от небесна светлина: няколко пъти над главата му се явявал огнен стълб, който достигал до облаците и озарявал цялото място около него. Това явление се случвало често, понякога денем, понякога нощем, повечето пъти нощем и когато имало гръмотевици и мълнии.

Мнозина от свято живеещите вярващи се сподобявали да видят това. Други, на които им се случвало да наблюдават светлината отдалеч, мислели, че стълбът на светеца гори с истински веществен огън. А достойните можели ясно да гледат това неизказано знамение на небесната слава. Така Бог прославил Своя угодник.

И много чудеса извършил светецът с благодатта Христова, изцерявал болни, изгонвал бесове от хора, предричал бъдещето. Четиринадесет години преди кончината му, нозете му били поразени от люта болест, така че през цялото това време той не можел да стои и до самото си преставяне лежал на едната си страна.

Когато учениците на светеца искали да го обърнат на другата страна, той не им позволявал, но като втори Иов търпял всичко, благодарейки на Бога, при Когото и отишъл с радост. И след преставянето му от светите му мощи се подавали много изцеления на болните за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух във вековете. Амин.

Call Again · 2011-12-04 14:46:43

Св. великомъченица Варвара

Holy Great-martyr Varvara (Barbara) at Heliopolis in Syria

† около 306 година

Чества се на 4 декември

Житие на света великомъченица Варвара

През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срешне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувставйки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето й сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал й той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение.

В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно съкрушение гледала страданията на мъченицата. Кагато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цял нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й вяра, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.

Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:

- Боже, Който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята силна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, но погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да извършим до край нашия подвиг, понеже духът е бодър, но плътта е номощна!

Бог изпълнил нейната молитва. И двете мъченички с търпение и твърдост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:

- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов!

Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.

Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.

Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.

Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква "Св. Преображение" (квартал Лозенец).

Житие и страдание на света великомъченица Варвара

При царуването на Максимиан, нечестивия римски цар, на Изток, в Илиопол живял един богат човек от знатен род, на име Диоскор. По произход и по вяра той бил езичник. Диоскор имал дъщеря Варвара, която пазел като зеницата на окото си, защото освен нея нямал други деца. Варвара пораснала и станала красива девойка, така че в цялата област нямало девица с подобна на нейната красота. Затова Диоскор издигнал за нея висока и изкусно построена кула, а в нея направил великолепни покои. В тях той затворил своята дъщеря, като я заобиколил с прилежни възпитателки и слугини, тъй като нейната майка вече била умряла. А той направил това, за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота; защото смятал, че техните очи не са достойни да виждат прекрасното лице на дъщеря му.

Живеейки във високите палати в кулата, девойката намирала утешение за себе си, когато гледала от тази височина Божиите създания и съзерцавала небесните светила и красотата на земния свят. Като наблюдавала така сиянието на слънцето, движението на луната и красотата на звездите, веднъж тя попитала живеещите с нея възпитателки и прислужнички:

Кой е сътворил това?

По същия начин, гледайки земната красота, покритите със зеленина поля, горите и градините, планините и реките, тя ги питала:

Чия ръка е създала всичко това?

Те й отговорили:

Всичко това са създали боговете.

Девицата ги попитала:

Кои богове?

Прислужниците отвърнали:

Тези богове, които почита твоят баща. Тези златни, сребърни и дървени богове, които той е поставил в своя дворец и на които се покланя те са създали всичко това, което е пред очите ти.

Но девицата се усъмнила в техните думи и разсъждавала в себе си:

Боговете, които почита моят баща, са направени от човешки ръце: златните и сребърните са излети от майстор златар, каменните са направени от каменоделец, а дървените от дърворезбар. И как тия, създадени от човеците, богове са могли да сътворят тази пресветла небесна висина и тази земна красота, когато те самите нито могат да ходят с нозе, нито да вършат нещо с ръцете си?

Размишлявайки по такъв начин, тя често и денем, и нощем гледала небето, като се стремяла по творението да познае Твореца.

Веднъж, когато тя дълго съзерцавала небето и била обзета от силно желание да узнае кой е сътворил неговата прекрасна висота, шир и светлост, внезапно в сърцето й възсияла светлината на Божествената благодат и отворила очите на ума и за познанието на Единия Невидим и Непостижим Бог, Който премъдро е сътворил небето и земята. Тя си казала:

Един трябва да бъде Този Бог, Когото не е създала човешка ръка, но Сам Той като имащ собствено битие, със Своята ръка осъществява всичко. Един трябва да е Този, Който е прострял широтата на небето, утвърдил е основите на земята и просвещава свише цялата вселена с лъчите на слънцето, сиянието на луната и блясъка на звездите, а земята е украсил с различни дървета и цветя и я оживотворява с реки и потоци. Един трябва да е Бог, Който всичко владее, на всичко дава живот и за всичко промисля!

Така младата Варвара се учела от творенията да познава Твореца и над нея се сбъднали думите на Давид: "Поучих се във всичките Ти дела, от делата на Твоите ръце се поучавах" (Пс. 142:5). От тези размишления в сърцето на Варвара се разгорял огънят на Божествената любов и разпалвал душата й с постоянен стремеж към Бога, така че тя нямала покой ни денем, ни нощем, мислейки само за едно и желаейки само едно да узнае повече за Бога и Създателя на всичко. Сред хората тя не можела да намери наставник за себе си, който да й открие тайните на светата вяра и да я настави в пътя на спасението; защото никой, освен слугините, не можел да влезе при нея, тъй като баща й Диоскор я бил обкръжил с бдителна стража. Но Сам Премъдрият Учител и Наставник, Светият Дух, със Своето вътрешно вдъхновение невидимо я поучавал в тайните на Своята благодат и съобщавал на нейния ум познанието на истината.

И така живеела девицата в своята кула, "като самотна птица на покрив" (Ср. Пс.. 101:8), размишлявайки за небесното, а не за земното. Защото нейното сърце не се прилепяло към нищо земно: тя не обичала нито злато, нито скъпоценни бисери и камъни, нито разкошни дрехи, нито каквито и да било девически украшения; никога не помисляла за брак, но цялата й мисъл била обърната към Единия Бог и тя била пленена от любовта към Него.

Когато станало време девойката да се омъжи, много богати, благородни и знатни младежи, които били чули за необикновената й красота, поискали ръката й от нейния баща. Диоскор се качил в кулата при нея и започнал да й говори за брак, като й посочвал различни добри кандидати за женитба и я попитал за кого от тях тя би желала да се сгоди.

Щом чула от баща си такива думи, целомъдрената девица се изчервила, срамувайки се не само да слуша, но дори и да помисля за брак. Тя по всякакъв начин се противопоставяла на желанието на баща си да я омъжи и всякак се стремяла да избегне това. Защото считала като по-голяма жертва за себе си това да не позволи да увехне цветът на нейната чистота и да не загуби безценния бисер на девството. На неотстъпните увещания на своя баща да се подчини на неговата воля, тя смело възразявала и накрая му заявила:

Ако ти продължиш още да ми говориш за това и да ме принуждаваш да се омъжа, то тогава няма повече да се наричаш "баща", защото аз ще се убия и ти ще загубиш своето единствено дете!

Щом чул това, Диоскор се уплашил и си отишъл, не смеейки повече да я принуждава да встъпи в брак. Той смятал, че е по-добре да я омъжи с нейно съгласие, а не насила, и се надявал, че ще дойде време, когато тя самата ще размисли и ще пожелае да се омъжи. След това той намислил да замине по някои дела на далечен път, като предположил, че Варвара ще скучае без него и че когато той се върне, ще му бъде по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля и съвет. Преди да замине, Диоскор заповядал да построят разкошна баня до намиращата се в градината къпалня, а в банята да направят два прозореца, обърнати на юг. На прислужниците, които се грижели за дъщеря му, той наредил да не й пречат свободно да излиза от кулата, където поиска и да прави всичко, каквото й е угодно. Диоскор мислел, че неговата дъщеря, когато започне да общува с хората и види, че много от девиците са сгодени и омъжени, сама ще пожелае да встъпи в брак.

След като Диоскор тръгнал на път, Варвара, ползвайки се от свободата да излиза от дома си и безпрепятствено да разговаря с когото поиска, се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях Името на Иисуса Христа. Това име изпълнило духа й с необикновена радост и тя се стремяла да разбере от тях повече за Него. Новите й приятелки й открили всичко за Христа: за Неговото неизказано Божество, за въплъщението Му от Пречистата Дева Мария, за Неговото доброволно страдание и за Неговото възкресение, както и за бъдещия съд, за вечните мъки, очакващи идолопоклонниците и за нескончаемото блаженство на вярващите християни в Небесното Царство. Слушайки за всичко това, Варвара усещала сладост в сърцето си, възпламенила се от любов към Христа и пожелала да приеме кръщение.

В това време се случило един презвитер да пристигне в Илиопол, представяйки се за търговец. Когато узнала това, тя го поканила тайно при себе си и се научила от него да познава Единия Създател на всичко и Вседържителя Бог и на вярата в нашия Господ Иисус Христос, което отдавна горещо желаела. Презвитерът, след като й разкрил всичките тайни на светата вяра, я кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух. След като я наставил как да живее, той си заминал за своята страна. Просветена с кръщението, света Варвара се възпламенила от още по-голяма любов към Бога и се подвизала в пост и молитва денем и нощем, служейки на своя Господ, за Когото се обручила, като дала обет да пази в непорочност своето девство.

В същото време, според заповедта на Дискор, продължавал строежът на банята. Веднъж света Варвара слязла от кулата си, за да разгледа постройката, и като видяла двата прозореца на банята, попитала работниците:

Защо сте направили само два прозореца? Не е ли по-добре да се направят три? Тогава и стената ще бъде по-красива, а и банята по-светла.

Работниците отговорили:

Така ни заповяда твоят баща да направим два прозореца на южната стена.

Но Варвара настоятелно поискала от тях да направят и трети прозорец на банята (в чест на Светата Троица). А когато те не се съгласили с това, боейки се от нейния баща, тя им казала:

Аз ще се застъпя и ще отговарям за вас пред баща си. А вие направете това, което ви заповядвам.

Тогава работниците изпълнили нареждането и направили три прозореца. Както беше казано, там имало и къпалня, до която се строяла банята. Къпалнята била покрита с дялани мраморни плочи. Когато веднъж отишла в тази къпалня, света Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си върху мрамора изображението на светия Кръст, което така ясно сеотпечатало върху камъка, все едно че го издълбала с желязо. Освен това в същата баня, върху един от камъните се отпечатала и следата на девическото й стъпало. От това място започнала да извира вода и по-късно тук се извършили много изцеления над тези, които идвали с вяра.
Когато веднъж се разхождала из палатите на своя баща, света Варвара видяла неговите богове безумните идоли, които били поставени на почетно място. Тя дълбоко въздъхнала и се натъжила заради гибелта на душите на тези, които служат на идолите. После светата заплюла идолите, като казала:

Да бъдат подобни на вас всички, които ви се покланят, и от вас, безумните, очакват помощ!

След като изрекла това, тя се качила в кулата си. Там, по обичая си, се предала на молитва и пост, вглъбявайки се с целия си ум в богомислие.

Междувременно баща й се върнал от своето пътешествие. Като тръгнал да разглежда постройките, той стигнал и до новопостроената баня. Когато видял на стената й трите прозореца, той се нахвърлил с гняв срещу слугите и работниците, защото не били изпълнили неговата заповед и направили не два, а три прозореца. А те му отговорили:

Направихме това не по наше желание, а според волятана твоята дъщеря Варвара. Тя ни заповяда да направим три прозореца, макар че ние не желаехме това.

Диоскор повикал Варвара при себе си и я попитал:

Защо си наредила да направят трети прозорец в банята?

Тя отговорила:

Да има три прозореца е по-добре, отколкото два. Защото ти заповяда да се направят два прозореца, както мисля, за двете небесни светила слънцето и луната, за да осветяват банята. А аз заповядах да се направи и трети като образ на Троичната светлина, защото у непристъпната, неизказаната, незахождащата и непомръкваща Троична светлина, Три са прозорците, Които просвещават всеки човек, идващ в света.

Бащата се смутил от новите наистина дивни, но непонятни за него думи на своята дъщеря. Като я довел на това място в къпалнята, където върху камъка с пръста си света Варвара била изобразила светия Кръст, който той още не бил видял, Диоскор започнал да я разпитва:

Какво говориш? По какъв начин светлината на трите прозореца просвещава всеки човек?

Светата отговорила:

Изслушай ме внимателно, татко мой, и разбери това, което ти казвам: Отец, Син и Дух Свети, Трите Лица на Единия в Троицата Бог, Които живеят в непристъпна светлина, просвещават и оживяват всяка твар и дихание. Затова и аз заповядах да се направят за банята три прозореца, та единият да изобразява Отца, другият Сина, а третият Светия Дух, така че дори и стените да прославят името на Света Троица.

След това, като посочила изобразения върху мрамора Кръст, тя казала:

Също така аз изобразих и знамението на Божия Син: по благоволението на Отца и при съдействието на Светия Дух, заради спасението на човеците, Той се въплъти от Пречистата Дева и доброволно пострада на Кръста, чието изображение виждаш тук. Начертах тук знака на Кръста, та неговата сила да прогонва цялата бесовска сила оттук.

Това и още много друго за Светата Троица, за въплъщенито и страданието Христови, за силата на Кръста и за другите тайни на светата вяра разказала премъдрата дева на своя жестокосърдечен баща, с което го изпълнила със страшна ярост.

Диоскор пламнал от гняв и като забравил естествената любов към дъщеря си, извадил меча си и поискал да я прониже, но тя избягала. С меча в ръката си, Диоскор се втурнал да я гони, подобно на вълк, преследващ агне. Той вече почти настигнал непорочната Христова агница, когато нейният път неочаквано бил преграден от каменна планина. Светата не знаела къде да избяга от ръцете и меча на своя баща, или по-добре да се каже на своя мъчител. Тя имала само едно-единствено убежище за себе си Бога, Когото помолила за помощ и закрила, като възвела към Него душевните и телесните си очи.

Всевишният чул Своята рабиня и я изпреварил със Своята помощ, като заповядал на каменната планина да се раздели на две половини пред нея, както някога пред първомъченицата Текла, когато тя бягала от развратниците. Светата дева Варвара се скрила в образувалата се пукнатина и в същия миг скалата се затворила зад нея, а пред светата се открил свободен път до върха на планината. Когато се изкачила там, тя се скрила в една пещера. А жестокият и упорит Диоскор, който внезапно изгубил пред очите си своята бягаща дъщеря, извънмерно се учудил. Недоумявайки по какъв начин тя изчезнала пред очите му, той дълго време старателно я търсил.

Докато ходел из планината и търсел Варвара, той видял двама пастири, които пасяли стада овци. Те видели как Варвара се изкачила на планината и се скрила в пещерата. Когато се приближил до тях, Диоскор ги попитал дали не са виждали неговата избягала дъщеря. Единият от пастирите, който бил състрадателен човек, като видял, че Диоскор е изпълнен с гняв, не поискал да издаде невинната девица и казал:

Аз не съм я виждал.

Но другият мълчаливо посочил към мястото, където се била скрила светата. Диоскор се втурнал нататък, а пастирът, който издал светата, бил постигнат на същото място от Божието наказание: сам той се превърнал в каменен стълб, а овците му в скакалци.

Диоскор намерил в пещерата дъщеря си и безмилостно се нахвърлил да я бие. Проснал я на земята и започнал да я тъпче с нозете си, след това я хванал за косите и я повлякъл към дома си. Там той я затворил в тясна тъмна къщурка, залостил и запечатал вратата и прозорците и поставил стража отпред. После заповядал да измъчват девойката с глад и жажда.

След това Диоскор отишъл при управителя на тази страна Мартиан, разказал му всичко за своята дъщеря и му открил, че тя отхвърля техните богове и вярва в Разпнатия. Той помолил управителя да заплаши Варвара с различни мъчения, надявайки се с това да я върне към своята вяра. После Диоскор извел светата от нейния затвор, довел я при управителя и я предал в неговите ръце, с думите:

Аз се отричам от нея, защото тя отхвърли моите богове. И ако тя не се обърне отново към тях и не им се поклони заедно с мен, то тя не ще бъде повече моя дъщеря, а аз не ще й бъда баща. Подложи я на каквито искаш мъки, управителю.

Като видял девицата пред себе си, управителят бил поразен от необикновената й красота и започнал да й говори кротко и ласкаво, възхвалявайки нейната красота и благородство. Той я увещавал да не отстъпва от древните отечески закони и да не се противи на волята на своя баща, но да се поклони на боговете и във всичко да се подчинява на своя родител, за да не се лиши от правото си да получи в наследство цялото му богатство. Но света Варвара, след като изобличила с мъдри думи суетата на езическите богове, започнала да изповядва и да прославя името на Иисуса Христа. Тя се отказала от цялата земна суета, от богатствата и утехите на света, стремейки се единствено към небесните блага. Управителят продължил да я увещава да не позори своя род и да не погубва своята прекрасна цъфтяща младост. Накрая той й казал:

Пожали себе си, прекрасна дево, и побързай да принесеш заедно с нас жертва на боговете, защото аз изпитвам жалост към тебе и желая да те пощадя. Не искам да предам такава красота на мъчения и рани. Но ако не ме послушаш и не ми се подчиниш, аз ще бъда принуден макар и против волята си да те подложа на жестоки изтезания.

Света Варвара отговорила:

Аз всякога принасям на моя Бог хвалебна жертва и желая самата себе си да Му принеса в жертва, защото Той е Истинният Бог, Творецът на небето и земята и на всичко, което е в тях. А твоите богове са нищо и нищо не са създали, защото са бездушни и безсилни. Те самите са дело на човешки ръце, както говори Божият пророк: "а техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце" и "всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори" (Пс.. 113:12; Пс. 95:5). Тези слова на пророка аз изповядвам и вярвам в Единия Бог, Създателя на всичко; а за вашите богове изповядвам, че са лъжливи и че напразно се надявате на тях!

Разгневен от думите на света Варвара, управителят заповядал веднага да я съблекат. Това първо мъчение да стои гола пред очите на много мъже, които безсрамно се взирали в разголеното девическо тяло било за целомъдрената и чиста дева страдание, много по-тежко от това, да й нанасят рани. След това мъчителят заповядал да я проснат на земята и дълго време безпощадно да я бият с волски жили. Цялата земя се обагрила с нейната кръв. След като по заповед на управителя прекратили бичуването, мъчителите за да усилят страданията й започнали да стържат раните на светата дева с остри чирепи. Но всичките тези мъчения, които връхлетели по-силно от буря храма на младото и слабо девическо тяло, не поколебали крепката вяра на мъченицата; защото нейната вяра била основана върху Камъка Христа Господа, заради Когото тя с радост търпяла жестоките страдания.

После управителят заповядал да я затворят в тъмница, докато измисли още по-жестоки мъчения. Останала едва жива от страшните изтезания, в тъмницата света Варвара със сълзи се молела на своя възлюбен Жених Христа Бога да не я оставя сама в тези ужасни страдания. Тя се молела с думите на Давид: "Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой" (Пс. 37:22-23). В полунощ, докато тя се молела така, я озарила необикновенасветлина. Светата усетила в сърцето си страх и заедно с това радост: към нея се приближавал нейният Безсмъртен Жених, Който желаел да посети Своята невеста. И ето Сам Царят на славата й се явил в неизказана слава. О, как се възрадвала тя духом и каква сладост почувствала в сърцето си, когато Го видяла! А Господ, гледайки я с любов, й казал със Своите пречисти уста:

Дерзай, невесто Моя, и не се бой, защото Аз съм с теб! Аз те закрилям, гледам твоя подвиг и облекчавам болките ти. За твоите страдания Аз ще приготвя вечна награда за тебе в Своя небесен чертог. Претърпи докрай, за да се насладиш по-скоро на вечните блага в Моето Царство!

Слушайки словата на Христа Господа, света Варвара се топяла, както восъкът се топи от огъня, от желание да се съедини с Бога, и като река по време на разлив, се преизпълнила с любов към Него. След като утешил възлюбената Си невеста Варвара и я усладил със Своята любов, Сладчайшият Иисус изцелил раните й, така че върху тялото й не останала дори и следа от тях. После Той станал невидим, оставяйки я в неизказана духовна радост. А тъмницата била за света Варвара сякаш небе. Тя пламенеела, подобно на серафимите, от любов към Бога, славословейки Го със сърце и уста и непрестанно възнасяла благодарение на Господа, задето Той не презрял Своята рабиня, но посетил страдащата заради Неговото име.

В този град живеела една жена на име Иулиания, която била богобоязлива и вярвала в Христа. От мига, когато света Варвара била заловена от мъчителите, Иулиания я следвала отдалече и наблюдавала нейните страдания; а когато светата била хвърлена в тъмницата, тя тайно се приближавала до прозореца на затвора и се взирала през него. Иулиания била удивена, че такава млада девойка, в разцвета на младостта и красотата си, презряла своя баща, целия си род, богатство и всички блага и утехи на този свят, и без да пощади живота си, целия го положила за Христа. А когато видяла как Христос изцелил раните на света Варвара, тя пожелала и сама да пострада за Него и започнала да се приготвя за този подвиг, умолявайки Подвигоположника Иисуса Христа да й даде търпение в страданията.

Когато настъпил денят, света Варвара била изведена от тъмницата пред нечестивия съд, за да бъде отново измъчвана. Иулиания я следвала отдалече. Щом света Варвара застанала пред управителя, той и останалите присъстващи с изумление видели, че девицата е напълно здрава. Лицето й светело и била още по-прекрасна отпреди, а върху тялото й нямало и следа от раните.

При вида на това, управителят казал:

Виждаш ли, девице, как се грижат за тебе нашите богове? Вчера ти беше жестоко изранена и изнемогваше от страданията си, а сега те напълно те изцелиха и ти дариха здраве. Бъди благодарна заради тяхното благодеяние! Поклони им се и им принеси жертви!

Светата отговорила:

Какво говориш, управителю сякаш са ме изцелили твоите богове, които сами са слепи, неми и безчувствени! Те не могат нито на слепите да даруват зрение, нито на немите думи, нито на глухите слух, нито пък на хромите способност да ходят. Те не могат да изцеляват болни, нито да възкресяват мъртви. Тогава как биха могли да ме изцелят и защо да им се покланям? Изцели ме Иисус Христос, моят Бог, Който лекува всяка болка и подава живот на мъртвите. На Него аз с благодарност се покланям и на Него принасям себе си в жертва! Но твоят ум е заслепен и ти не можеш да видиш Този Божествен Лекар, бидейки недостоен за това!

Думите на светата мъченица изпълнили с ярост управителя. Той заповядал да я повесят на дърво и да стържат тялото и с железни куки, а след това да опалват с горящи свещи ребрата й и да я бият с чук по главата. Света Варвара мъжествено търпяла всички мъчения. При такива изтезания не би могъл да остане жив никой, не само тя младата девойка, но дори и силен мъж. Но Христовата агница била укрепявана невидимо от силата Божия.

Сред тълпата народ, която гледала мъченията на света Варвара, била и Иулиания. При гледката на жестокото страдание на светата, Иулиания не могла да сдържи сълзите си и заплакала. Изпълнена с ревност, тя издигнала глас сред народа и започнала да изобличава безмилостния управител заради неговата нечовешка жестокост и да хули езическите богове. На часа я заловили и когато я попитали каква е вярата й, Иулиания обявила, че е християнка. Тогава управителят наредил да я измъчват по същия начин като Варвара. Иулиания била повесена до Варвара и започнали да я стържат с остри железни гребени. А светата великомъченица Варвара, като видяла това и самата търпейки жестоки страдания, издигнала взор към Бога и започнала да се моли:

Боже, Който изпитваш човешките сърца! Ти знаеш, че аз цялата се принесох в жертва на Тебе и се предадох във властта на Твоята всесилна десница, понеже се стремя към Тебе и обичам Твоите свети заповеди! Не ме оставяй, Господи, но милостиво погледни към мене и към моята състрадалница Иулиания! Укрепи ни и дай ни сила да завършим този подвиг; защото "духът е бодър, а плътта немощна"! (Мат. 26:41; Марк. 14:38).

Така се молела светата и мъчениците невидимо получавали небесна помощ, за да понесат мъжествено страданията. След това мъчителят заповядал да им отрежат гърдите. Когато това било изпълнено и страданието на светите мъченици станало още по-страшно, света Варвара отново издигнала очите си към Своя Лекар и Изцелител и извикала към Него:

Не ни отхвърляй от лицето Си, Христе, и Светия Твой Дух не отнимай от нас! Дай ни, Господи, радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов! (Пс 50:13-14).

След тези изтезания управителят заповядал да отведат света Иулиания в тъмницата, а света Варвара за да бъде унизена още повече да развеждат гола из града, като я бият и издевателстват над нея. Светата дева Варвара, като се покрила със свян като с дреха, призовала своя възлюбен Жених Христа Бога:

Боже, Който обличаш небето с облаци и повиваш земята с мъгла, като с пелени, Ти Сам, Царю, покрий моята голота и направи така, че очите на нечестивите да не виждат моето тяло и да не бъде докрай опозорена Твоята рабиня!

Господ Иисус Христос, Който заедно с всичките Си ангели гледал отгоре подвига на Своите рабини, побързал веднага да й се притече на помощ и изпратил при нея светъл ангел със светозарна дреха, за да покрие голотата на светата мъченица. Поради това нечестивците не можели повече да виждат голото тяло на мъченицата и тя била заведена обратно при мъчителя. Свалили дрехите и на света Иулиания и тръгнали да я развеждат из града. Накрая мъчителят, като видял, че не може да ги отвърне от любовта към Христа и да ги накара да приемат идолопоклонството, ги осъдил на смърт, чрез посичане с меч.

Диоскор, жестокосърдният баща на Варвара, бил така ожесточен от дявола, че не само никак не се съжалил над дъщеря си при вида на ужасните й страдания, но и не се поколебал даже сам да стане неин палач. Хванал в едната си ръка своята дъщеря и държащ в другата извадения си меч, Диоскор я повлякъл към мястото на наказанието, което се намирало на една планина зад града. Един от войниците водел след тях света Иулиания. Докато вървели, света Варвара се молела на Бога така:

Безначални Боже, Който си прострял небето като покров и си утвърдил земята върху водите, Който заповядваш на Своето слънце да свети над добрите и злите и пращаш "дъжд на праведни и неправедни" [Изрази от Св. Писание, ср. Пс. 103:2; 135:6; Мат. 5:45], чуй и сега Своята рабиня, която Ти се моли!

Чуй, о Царю, и изпрати Своята благодат на всеки човек, който ще ме спомене мен и моите страдания! Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт, защото Ти знаеш, Господи, че ние сме кръв и плът и творение на пречистите Твои ръце!

Докато тя се молела, от небето се чул глас, който призовал нея и Иулиания в горните обители и й обещал да изпълни това, за което тя молела. Двете мъченици Варвара и Иулиания отивали с голяма радост към смъртта, желаейки по-скоро да се освободят от тялото и да отидат при Господа.

Когато пристигнали на определеното място, Христовата агница Варвара склонила под меча главата си и била обезглавена от своябезмилостен баща. Така се изпълнило над нея казаното в Писанието: "И брат брата ще предаде на смърт, и баща чедо" (Мат. 10:21; Марк. 13:12). А света Иулиания била обезглавена от войника.

Така двете мъченици завършили своя подвиг. Техните свети души с радост се устремили към своя Жених Христос, и били посрещнати от ангелите и приети с любов от Самия Владика. А Диоскор и управителят Маркиан още в същия час били постигнати от Божието наказание. Веднага след изпълнението на присъдата и двамата били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел.

Call Again · 2011-12-25 13:47:35

Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

Еже по плоти Рождество Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа
The Nativity According to the Flesh of Our Lord, God, and Savior Jesus Christ

25 декември (7 януари)
Лук 2:1-7
Мат. 2:1

Тридневен празник и разрешение на всичко в продължение на 12 дни

Рождество Христово

"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. от XIV в. в Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.

Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Бягство в Египет.
Детайл от рождественска икона от XII в. от манастира "Св. Екатерина" в Синай

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: "Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец". Тогава пресветата Дева казала на разбойника: "Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази". Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

А в деня на Рождество Христово Църквата пее:

"Твоето Рождение, Христе Боже наш, огря света със светлината на познанието, защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и Тебе да признават за Изток от горе. Господи, слава на Тебе!"

"Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по (указание на) звездата пътешестват; защото заради нашето спасение се роди младо Отроче – предвечния Бог!"

Рождество на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Рождеството на Иисуса Христа станало така: то станало след годежа на Преблагословената Му Майка, Пречистата Дева Мария с Иосиф, мъж праведен и вече стар (защото бил на осемдесет години).

Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева му била дадена като съпруга, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си от Светия Дух.

Праведният Иосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот. Защото на Господа било угодно да укрие от дявола тайната на Своето въплъщение от пречистата Дева, и затова Той покрил девството на Майка Си със съпружество, за да не знае врагът, че това е тази Дева, за Която Исаия предрекъл: "ето, Девицата ще зачене" (Ис. 7:14).

За това свидетелства свети Атанасий, архиепископ Александрийски със следните думи:

"Иосиф е трябвало да послужи на тайнството, за да се слави Девата, като че имаща мъж, и за да остане скрита за дявола самата истина за нещата, тъй че той да не знае това, което има да стане, по какъв начин Бог ще благоволи да пре бивава с хората" (Слово на Рождество Христово).

И свети Василий Велики казва:

"Годежът с Иосиф е извършен за това, да се укрие от княза на този век (тоест дявола) въплъщението на Сина Божий" (Слово на Рождество Христово).

Същото казва и свети Иоан Дамаскин:

"Иосиф се сгодява за Мария като мъж, та дяволът, не знаейки за безмъжното Рождество Христово от Девица, да отстъпи, тоест да престане да подбужда Ирод и да подстрекава иудеите към завист. Защото дяволът още от времето, когато Исаия предрекъл, че "ето, Девицата ще зачене и ще роди", зорко следял всички девици да не би някоя от тях да зачене без мъж и да роди, оставайки девица. Божият промисъл устроил годежа на Дева Мария с Иосиф, за да се скрият от княза на тъмнината и девството на Пречистата Богородица, и въплъщението на Бога Слово."

Още преди извършването на съпружеската тайна, Пречистата Дева Мария се оказала непразна от Светия Дух и святата й утроба възраствала, вместявайки в себе си невместимия Бог. А бременността й започнала особено да се забелязва тогава, когато, след като изминало тримесечното й пребиваване при Елисавета, тя се върнала у дома си и Божественият плод вътре в нея възраствал с всеки изминал ден, а денят на раждането на младенеца Христос все повече и повече приближавал.

Като видял това, Иосиф бил в голямо недоумение и печал, защото мислел, че тя е нарушила обета на девството. В голямо смущение праведният старец казал:

- Как е могло да стане това? Аз не съм я познал и дори с мисъл не съм съгрешил против нея, а ето, тя е бременна. Уви, как се случи това? Кой я прелъсти? И какво да сторя, не зная. Да я изоблича ли като законопрестъпница, или да замълча заради срама, който тогава ще легне върху нея и върху мен? Ако я изоблича, тогава, разбира се, тя ще бъде убита с камъни по Моисеевия закон и аз ще се явя като че мъчител, който я е предал на люта смърт. А ако не я подложа на изобличение, ще имам част с прелюбодейците. Какво да сторя? Недоумявам. Ще я изпъдя тайно, нека върви където иска. Или аз сам ще избягам от нея в далечна страна, за да не видят очите ми този позор.

Размишлявайки така, праведният Иосиф се приближил до Дева Мария и й казал, както свидетелства за това свети Софроний, патриарх Иерусалимски:

"Мария, какво е това, което виждам в теб: зад честта срамота, зад веселието скръб; и вместо похвали, укор ми донесе; приех те непорочна от иерея в църквата, а какво виждам сега?" (Из службата на Предпразнество на Рождество Христово, тропар на първия царски час)

И свети Атанасий Александрийски повествува за същото така:

"Иосиф, като видял, че Дева Мария е заченала в утробата си, но като не знаел, колко е велико съкровището вътре в нея, в смущението си я попитал: "Какво се е случило с теб, Мария? Не си ли ти чистата Дева, възпитана в свещените притвори на храма? Не си ли ти тази Мария, която не искаше да погледне лицата на мъжете? Не си ли ти тази, която свещениците не можеха да уговорят да встъпи в брак? Не си ли ти тази, която обеща да съхрани неувяхнала розата на девството? Къде е чертогът на твоето целомъдрие? Къде е горницата, охраняваща девствената ти чистота? Къде е срамежливото ти лице? Аз се срамувам, а ти чувстваш дръзновение, защото скривам греха ти."

Докато Иосиф й говорел всичко това, о, как се срамувала нескверната Агница, непорочната гълъбица, целомъдрената Дева, изчервявайки лицето си от тези Иосифови думи? Тя не смеела да му разкрие благовестието, което й донесъл Архангелът, и пророчеството, което изрекла за нея Елисавета, не смеела да стори това, защото се бояла да не се покаже тщеславна и обичаща похвалата. За това свидетелства и свети Атанасий, който влага в устата й следните думи към Иосиф:

"Ако сама започна да ти разказвам за себе си, ще ти се сторя тщеславна. Потърпи малко, Иосифе, и пастирите ще ти открият (истината) за мен."

Само едно казала Дева Мария на Иосиф в отговор на недоумението му:

- Жив Господ, Който ме пази и досега в непорочно девство, защото аз не съм познала грях и никой не ме е докоснал, а това, което е в мен, е от Божието желание и по Божие действие.

А Иосиф, като човек, мислел по човешки и подозирал, че зачатието й е станало от грях. Но бидейки праведен, той не искал да я изобличи, а пожелал тайно да я отпусне, или (както е написано в сирийския превод) той намислил тайно да я остави, тоест да замине от нея някъде надалеч. И когато той помислил това, ето ангел Господен му се явил насън, казвайки:

- Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си.

Ангелът затова нарича Девата жена на Иосиф, за да опровергае мисълта му за прелюбодейство (понеже Иосиф мислел, че жена му е заченала от прелюбодейство). Ангелът като че ли казвал на Иосиф така: "Сгодената е твоя жена и не принадлежи на друг мъж."

За това блаженият Теофилакт казва така:

"Ангелът нарича Мария жена на Иосиф, показвайки с това, че сгодената за него не се е осквернила с друг. А също и затова, заедно с девството да бъде почетено и законното съпружество."

Така разсъждава и свети Василий Велики:

"Ангелът нарекъл Мария и Дева, и сгодена за мъж, та така и девството да почете, и брака да не укори. Девството било избрано като необходимо за светото рождение, а годежът, който е начало на брака, бил извършен по закона за това, за да не помисли някой, че раждането е произлязло от беззаконие, а също и за това, Иосиф да стане всякогашен свидетел на Мариината чистота, за да не бъде подлагана тя на упреци, че уж е осквернила девството си. Тя си имала (в лицето на Иосиф) годеник, който бил свидетел и пазител на живота й" (Слово на Рождество Христово).

Ангелът казва на Иосиф: "Не бой се да приемеш Мария, жена си". Тези думи означават:

"Приеми жена си, според годежа, и девицата, според обета й, даден на Бога (така обясняват свети Григорий Нисийски и блажени Иероним), защото тя е първата девица от израилския народ, която е обещала на Бога да запази девството си неосквернено до самата си кончина. Не бой се, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името, ще наречеш името като баща, макар че не си участвал в зачеването Му; защото за бащите е обичайно да дават имена на децата си, както и Авраам е назовал своя син Исаак (Бит. 21:2). Така и ти, макар че не си природен, а само мним баща на Младенеца, ще Му послужиш по бащински, като Му наречеш името."

Блажени Теофилакт от името на Ангела казва на Иосиф така:

"Макар че не си имал никакво участие в зачеването на Младенеца, аз искам да ти дам този сан (бащинския), за да Му наречеш и името; ти ще Му назовеш името, макар че Той не е твоя рожба; така ти ще Му сториш това, което е свойствено за бащата. А кое е името? Иисус, което значи Спасител, защото Той ще спаси народа Си от греховете му."

Като станал от сън, Иосиф направил така, както му наредил ангелът Господен, и приел жена си, сгодена за него, която била непорочна Девица, посветена на Господа чрез обета за девство, и Майка на Владиката, заченала Спасителя на света от Духа Светаго. Той я приел като своя годеница, въздавайки й с любов голяма чест, като на Господня Девица, служейки й с благоговение и страх, като на Майка на Спасителя.

"И не познаваше я, докле тя роди" (Мат. 1:25), тоест (според изяснението на Теофилакт) никога не я познал като жена. Защото как би могъл той, бидейки праведен, да познае тази, която му била дадена от храма Господен не за брак, а за опазване на девството й под вид на брак? Как би могъл да се докосне до девицата Господня, която била обещала на Бога вечно девство? Как би могъл да се докосне до Пренепорочната Майка на своя Господ и Създател? А това, че Евангелието казва: "докле тя роди", представлява обичаен начин на изразяване на Писанието, което употребява думата "докле" в смисъл на безкрайно време.

Защото и Давид казва: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1). Тук мисълта не е тази, че Господ - Син само дотогава ще седи отдясно на Господа - Отца, докато Той не положи враговете Му в подножието на нозете Му; но тази, че и след като враговете Му бъдат покорени под нозете Му, Господ - Син още по-преславно ще седи, като Победител, в безкрайните векове.

Подобно на това и за свети Иосиф се пише: "не познаваше я, докле тя роди" (Мат. 1:25), не в смисъл, че той после уж я бил познал, както мислели някои еретици, каквото учение е чуждо на Православната църква; но в този смисъл, че след раждането на такъв Син, Който бил въплътен Бог, и след толкова велики чудеса, станали по време на раждането Му, на които Иосиф бил очевидец, този благочестив старец не само не смеел да я докосне, но и дълбоко я почитал, както роб господарката си, служейки й със страх и трепет, като на Божия Майка.

За тази дума "докле" свети Теофилакт пояснява:

"За Писанието е обичайно да говори така, както казва то и за потопа: "врана(та)... отлиташе и прилиташе (в ковчега), докле изсъхна земята от водата" (Бит. 8:7), а враната после не се върнала.

И Христос казва: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). А нима след свършека на света Той не ще бъде с нас? Напротив, тогава, в безкрайните векове, Той още повече ще бъде с нас.

Така и тук се казва: "докле тя роди", тоест, че Иосиф не е познал Пресветата Дева нито преди раждането, нито след раждането на Христа, подобно на това, както и Господ ще бъде неотстъпно с нас и докато свят светува, и след свършека на света. А и как би могъл Иосиф да докосне Пречистата Дева, след като е узнал за неиказаното раждане на Спасителя от нея?"

Непорочното девство на Пречистата Богородица и след рождеството на Спасителя се открива ясно и от това, че когато Иосиф започнал да се съмнява относно бременната Девица и дори си мислел дали тя не е лишена насилствено от девството си, тогава ангелът му се явил и нарекъл Мария негова жена: "не бой се (казал той) да приемеш Мария, жена си" и с това опровергал съмнението му за прелюбодейство.

А когато същият ангел се явил на Иосиф вече след Рождеството Христово във Витлеем и в Египет, и когато този праведен старец вече получил откровение за Мариината чистота и за Богомладенеца, заченат от Светия Дух, тогава ангелът вече не нарича Пречистата Дева Мария негова жена, а само Майка на Родения, защото в Евангелието пише така: "А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: "стани, вземи Младенеца и майка Му (а не "жена ти"), и бягай в Египет" (Мат. 2:13). И в Египет ангелът отново казва на Иосиф: "стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева" (Мат. 2:20), явно показвайки с това, че той насочвал Иосиф не към брак, а към служение на Младенеца и на Майка Му.

И така, не само че Иосиф не познавал Мария като своя жена дотогава, докато тя родила своя първороден Син, но и след раждането на Богомладенеца тя останала нетленна Дева, както всички велики църковни учители единогласно свидетелстват за това.

* Този разказ се съдържа в апокрифното Евангелие на Иаков, т.н. "Първоевангелие на Иаков", в 15 и 16 глави. Той е повторен и в много други апокрифни съчинения, например в "История на раждането на Мария и детството на Спасителя", макар с някои изменения.

Разказва се и това*, че по времето, когато Пресвета Дева Мария вече била заченала в утробата си, един от книжниците, на име Анин (вече след явяването на ангела на Иосиф), като дошъл в дома им и като видял бременната Девица, бързо отишъл при първосвещеника и при целия синедрион и им казал:

- Този дърводелец Иосиф, когато вие наричахте праведен, е извършил беззаконие: той тайно е обезчестил и осквернил Девицата, която му беше дадена от храма Господен, за да я пази, и ето, тя сега е заченала в утробата си.

Изпратените от първосвещеника слуги отишли в Иосифовия дом и намерили Мария бременна, както им казал онзи книжник. Те я хванали заедно с Иосиф и ги завели при първосвещеника и при целия синедрион. А първосвещеникът казал на Дева Мария:

- Забрави Господа Бога ти, възпитаната в Светая Светих, получавалата храна от ангелски ръце и слушалата ангелско пение! Какво е това, което си сторила?

А тя с плач казала:

- Жив Господ, Бог мой, чиста съм и мъж не познавам.

След това първосвещеникът казал и на Иосиф:

- Какво е това, което си сторил?

Той отговорил:

- Жив Господ, Бог мой, чист съм от нея.

А първосвещеникът му казал:

- Тъй като ти не преклони главата си под крепката Божия ръка, за да бъде благословено потомството ти и тайно от синовете Израилеви се смеси с Девицата, посветена в дар на Господа, затова двамата с нея трябва да изпиете горчивата вода, що докарва проклятие, за да разкрие Господ греха ви пред всички.

А от Бога чрез Мойсей бил установен такъв съд, както пише за това в 5-а глава на 4-ата Моисеева книга (Числа): ако някой мъж или някоя жена бъдат заподозрени в прелюбодеяние и не открият истината за себе си, на такива в храма Господен им се давала клетвена вода при специални свещенодействия и при специален чин. И след изпиването на тази вода Божият съд извършвал някакво изобличително знамение над извършилите прелюбодеяние, с което знамение ставало явно извършеното беззаконие. С такава именно вода първосвещеникът по подобаващия чин напоил отначало Иосиф, а после Мария, и над нея не се извършило никакво изобличително знамение, тъй че народът се чудел на това, че грехът им не се открива. Тогава първослещеникът им казал:

Щом Господ Бог не яви греха ви, идете си с мир.

И ги отпуснал. А Иосиф, като взел Дева Мария, отишъл у дома си, радвайки се и славейки Бога Израилев.

След това излязла заповед от кесария Август да се направи преброяване по цялата земя, и всички отивали да се записват, всеки в своя град. Тръгнал и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, града Давидов, наречен Витлеем, понеже произхождал от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която била бременна.

Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. от XIV в. в Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.

Витлеем е малък град, недалеч от Иерусалим, в южна посока; разположен край пътя, който води към планинската страна, към Хеврон, свещеническия град, където се намирал домът на Захария и където Пречистата Дева, след архангелското благовестие, посетила и поздравила Елисавета, майката на Предтеча. По такъв начин Витлеем е разположен на средата на пътя между Иерусалим и Хеврон, а от галилейския град Назарет той е на разстояние три дни път или малко повече.

Витлеем се нарича град Давидов, защото в него се родил Давид и в него бил помазан за цар; там е умряла Рахил, там е и гробът на Иесей, бащата Давидов (Бит. 35:19).

Предишното название на Витлеем било Евфрат, но Иаков, когато пасял там стадата си, назовал това място дом на хляба (Витлеем), предвиждайки с духа си и предвъзвестявайки, че в това място трябва да се роди "хляб(ът), слязъл от небето" (Иоан. 6:51), Христос Господ.

А близо до Витлеем, на изток, срещу Давидовия кладенец, до който той веднъж силно ожаднял и казал: "Кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите" (2Цар. 23:15) в скалистия хълм, върху който е разположен град Витлеем, се намира една пещера. Недалеч от тази пещера се намирала нива, принадлежаща на Саломия, която също била жителка на Витлеем и се падала сродница както на Дева Мария, така и на Иосиф.

Детайл от Рождественска икона. Архив Pravoslavieto.com

И когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста й дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си. Но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в посочената пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към вечер.

Тази пещера служела за подслон на добитъка, и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки нашия Господ Иисус Христос, в двадесет и петия ден на месец декември.

Така безболезнено и трябвало да роди тази, която заченала без съпружеска сладост: "не познах (казала тя) сладост, към брака съм непричастна" (Стихира втора на Благовещение на Пресвета Богородица, на "Господи воззвах"). И тъй като тя заченала в чистота, то и родила без болка, както казва за това свети Григорий Нисийски:

"Девата заченала, Девата носила (плод) в утробата си, Девата родила, Девата си останала дева; на земята още не е бивало чудо, подобно на това" (Слово на Рождество Христово).

И свети Дамаскин казва:

"О, чудо ново сред всички древни чудеса! Кой е видял майка, без мъж родила".

Пресветата Дева родила без мъж Христа, подобно на Адам, който без жена произвел Ева, за което свети Иоан Златоуст казва така:

"Както Адам без жена е произвел жената, така и тук Девата без мъж родила Мъжа, връщайки чрез това дълга на мъжете за Ева. Адам останал цял след вземането на ребро от тялото му, и Девата пребивавала непокътната след раждането на Младенеца" (Слово на Рождество Христово).

И се изпълнило това, което като че в сянка било преобразувано в неизгарящата къпина и в Червено море:

"И както къпината опалвана не изгаряше (възпява Църквата), така и дева си родила, и дева си останала" (Догматик глас втори).

И на друго място:

"Морето след преминаването на Израиля остана непроходимо; Непорочната след раждането на Емануил остана непокътната" (Догматик глас пети).

Така Приснодева Мария родила въплътения Бог, без да накърни девството си. И това раждане станало без обичайната помощ и прислужване на баба, както свидетелства за това свети Атанасий Александрийски, когато, беседвайки за следните евангелски слова: "роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли" (Лук. 2:7) казва така:

"Погледни тайнственото раждане на Девата: сама родила тя, и сама повила Младенеца. При светските жени една ражда, а друга повива, а при Пресветата Дева не е така. Сама родила тя, и сама повила в пелени, Сама бидейки безболезнена майка и необучена баба, не позволила на никого да се докосне с нечисти ръце до Пречистото Рождество: сама послужила на Родения от нея, и Го повила, и Го положила в ясли."

А свети Киприан казва така:

"В раждането и след раждането Девата с Божествена сила си останала дева, тя, която родила безболезнено и не се нуждаела от никакви услуги от страна на акушерка, но сама била и родителка, и прислужница на раждането, и затова полага благоговейни грижи за своя Младенец: милва Го, прегръща Го, целува Го, подава Му гърдите си, и всичко това извършва радостно, без никаква болка, без никаква немощ на природата, обичайна при раждането."

И така, тя сама с девическите си ръце послужила на некърнимото си Рождество (на Божествения Младенец), очаквайки старицата Саломия, сродницата си, която Иосиф отишъл да повика, за да прислужва на Пресветата Дева. Но Саломия дошла, когато делото вече било извършено, защото тази, която родила, тя също и служела, носейки Младенеца, повивайки Го и полагайки Го в ясли. * Това сказание е взето от "Първоевангелие на Иаков"

Свети свещеномъченик епископ Зинон предава още, че бабата, като дошла, не повярвала, че раждането било девствено и безболезнено, и се опитала с помощта на обичайните прийоми на акушерското изкуство да узнае наистина ли е такова това раждане. Но веднага я поразило наказание за дръзката й постъпка, защото ръката й, осмелила се да извърши тази проверка, внезапно силно се възпалила от огнена болест и изсъхнала. А когато боледуващата допряла ръката си до Божествения Младенец, тя веднага се изцерила и станала така здрава, както била и по-рано. Тогава Саломия повярвала, че Майката е Дева, а Младенецът Бог*.

След това непорочната Родителка и необичайната Служителка на новородения си Младенец, като повила пресладкото си Чедо с чисти бели ленени тънки пелени, предварително приготвени за това и донесени от Назарет, и като Го положила в яслите, намиращи се в тази пещера, Му се поклонила, като на Свой Бог и Създател, за което си спомня блаженият Йосиф, творецът на канони, когато се обръща със следните думи към Пречистата Дева:

"Откровице, като държеше на ръце и се покланяше, и майчински целуваше Въплътения и Покрития с човешко подобие, ти казваше: пресладко Чедо, как така държа Теб, Държащия в ръката Си цялата твар?"

"Воплощенного Отроковице, и обложеннаго человеческим подобием, держащи руками и покланяющися и лобызающи матерски: чадо, глаголала еси, сладчайшее, тако тя сице держу, дрожащего рукою всю тварь".
(Служба на предпразднество на Рождество Христово 23 декември, трипеснец на вечерни, песнен девета) .

Достоверно е, че Богоотроковицата се е поклонила до земята на Родения от нея, лежащ в яслите и ангелските чинове с удивление невидимо ги окръжавали, както и Църквата свидетелства за това, когато казва:

"Ангелите окръжиха яслите като херувимски престол; пещерата виждаха като небе, заради лежащия в нея Владика".

А към яслите били привързани вол и магаре, за да се изпълни Писанието: "Волът познава стопанина си, и оселът яслите на господаря си" (Ис. 1:3). А тези вол и магаре били доведени от Иосиф от Назарет. Магарето било доведено заради бременната Дева, за да я носи на себе си по време на пътя, а вола Иосиф довел, за да го продаде и да даде дължимия данък, събиран по заповед на кесаря, а също и за да си купи всичко нужно. Тези две безсловесни животни, стоейки до яслите, с диханието си съгрявали Младенеца, по случай тогавашното зимно време и по такъв начин служели на своя Владика и Творец.

А Иосиф се поклонил и на Родения, и на Родилата, защото тогава той разбрал, че Роденото от нея е от Светия Дух, както говори за това и свети Атанасий:

"Наистина Иосиф не я е познавал, докато тя не е родила своя пръвороден Син; дотогава, докато Девата носела Заченатото от нея, той не я познавал, не знаел какво има в нея, не знаел какво се извършва в нея. А когато тя родила, тогава той познал; тогава Иосиф познал, каква била силата на Девата и каква се е сподобила да стане тя. Тогава познал той, виждайки Девата, кърмеща с гърдите си и в същото време запазваща нетленния цвят на девството. Тогава познал той, когато Девата родила, но не изпитала това, което е свойствено на родилките. Тогава познал той, че неразсичащият се камък подавал гърдите си на духовния Камък. Тогава познал Иосиф, че за нея е писал Исаия: "ето, Девицата ще зачене."

Тези думи на свети Атанасий потвърждават, че в този момент Иосиф познал силата на тайнството и като познал, поклонил се със страх и с радост, благодарейки на въплътения Бог, Който го сподобил да бъде очевидец и служител на тази тайна.

А относно времето на Христовото рождество, мнозина достоверни писатели казват, че това е било в полунощ в събота срещу неделя; и това известие се съгласува с Шестия вселенски събор, който обяснява празнуването на неделния ден така:

"Понеже в този ден Бог сътвори светлината; в същия този ден Бог благоволи да се роди; в същия този ден Той прие кръщение в Иордан от Иоан; в същия този ден Самият премилостив Изкупител на човешкия род, заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите; в същия този ден Той изля Светия Дух върху учениците Си".

И тъй както, според достоверно известие, Той бил заченат в девическата утроба по време на благовещението в петък и пострадал пак в петък, така и в неделен ден се родил, и в неделен ден възкръснал. И на Христа Му приличало да се роди в неделния ден, в който Бог рекъл: "да бъде светлина" (Бит. 1:3), и в който "биде светлина" (Бит. 1:3); подобавало и в същия този ден и Самият Той, вечносъществуващата Светлина, да възсияе на света.

А това, че Христос е трябвало да се роди през нощта и в определен час, за това пророчески е предречено в книгата "Премъдрост Соломонова", където се казва така:

"когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин" (Прем. 18:14-15).

* Вероятно тези сказания св. Димитрий Ростовски е заимствал от някои западни сказания за Христовото Рождество.

По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в който нашият Господ излязъл през девическите врати, запечатани с чистота, внезапно в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил; идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.

А особено чудесно било това, което е описано в Евангелието, когато ангели слезли от небето с песнопение и явно се показали пред хората. Това се случило така.

Срещу пещерата, в която се родил Христос, според свидетелството на блажения Иероним, се намирала много висока кула, наречена Адер, в която живеели пастири на стада. Там през тази нощ трима от тях случайно бодърствали и пазели стадото си, и ето, върховният сред небесните сили ангел (който, според мнението на свети Киприан, бил светият благовестител Гавриил) им се явил в голямо сияние, блестейки с небесна слава, с която той ги осиял; като го видели, те много се уплашили. Но явилият се ангел, като им наредил да оставят страха и да не се боят, им благовестил радостта, настъпваща за целия свят чрез раждането на Спасителя. При това той им казал и белег за истинността на благовестието си: "ще намерите (казал той) Младенец повит, лежащ в ясли."

Докато ангелът им казвал това, внезапно във въздуха се чуло пение на многобройни небесни воинства, които прославяли Бога и възпявали: "слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" (Лук. 2:12-14)!

След това ангелско явяване и пение на небесните сили, пастирите, като се посъветвали помежду си, отишли бързо във Витлеем, за да видят, истинни ли са думите на ангела, и те отишли и видели Пречистата Дева Мария Богородица и свети Иосиф, годеника й, а също Младенеца повит, лежащ в ясли. И като повярвали, че това несъмнено е Христос Господ, очакваният Месия, дошъл да спаси човешкия род, те Му се поклонили и разказали всичко, което видели и чули, и което им било казано от ангела за Този Младенец. И всички слушащи (Иосиф, Саломия и тези, които през това време дошли тук) се чудели на думите на пастирите, а особено Пречистата Дева Майка, безболезнено родила, спазвала всички тия думи, слагайки ги в сърцето си. И пастирите се върнали, славейки и хвалейки Бога.

Така станало Рождеството на Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото и от нас, грешните, да бъде чест и слава, поклонение и благодарение, с безначалния Му Отец и с Вечносъществуващия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

За тайната на Рождеството

Помните ли съвета, който ви дадох неотдавна, молейки ви да изслушвате всичко, което се говори, в съвършено мълчание и тишина, както подобава на една тайна? Напомням ви това, защото сега ще пристъпим свещените двери и ще влезем в града на великия Цар.

Ще говорим за рождението на Иисус Христос, син Давидов, син Авраамов. И ще говорим не за Неговото вечно рождение, а за земното Му рождество, за което има хиляди свидетели. А когато чувате, че Бог е слязъл на земята, размислете и потръпнете. С Неговото земно рождество започва св. Евангелие. Вижте по какъв дивен начин Бог запазил св. Дева от подозренията на евреите, като я поверил на праведния Йосиф. Защото ако евреите знаели за тайната на нейното зачатие, те не биха повярвали и биха пребили Девата с камъни като блудница. Те не повярвали на Христос след всички знамения, които извършил сред тях и продължили да Го наричат син на Иосиф. А как без знамения биха повярвали, че Той се е родил от девица? Ако дори самият Иосиф, този праведен и чуден мъж, се усъмнил, като разбрал, че св. Дева е непразна, и било нужно да се яви Ангел и да му разкрие пророчески тайната: то как биха приели тази тайна евреите, бидейки лукави и развратени? Дори Неговата Майка не се осмелявала да говори публично за това: Аз и баща Ти Те търсихме (Лука 2:48). Защото ако това станело известно, то щяло да събуди подозрения сред евреите и те нямало да почитат Иисус като син Давидов. А ако не Го признавали за син Давидов, то от това щели да произлязат множество други злини. Ето, и ангелите не на всички казали за тайната на рождението Му, а само на Иосиф и Мария. А когато благовестили на пастирите за родилия се Младенец, не им разкрили, че се е родил от Дева.

И така, когато Иосиф се убедил, че "заченатото в нея е от Духа Светаго", той я приел и помагал й докато се роди Младенецът. Ако не е бил твърдо уверен в ролята на Св. Дух в тайнственото зачатие, той не би задържал св. Дева Мария при себе си и не би й служил.

Така и ти не искай повече от това, което е казано, и не питай как точно е станало зачатието. Защото ако е тайна естественото зачатие и рождение на човека, то колко повече тук, когато е чудодествал Духът и когато тази тайна е неведома дори за ангелите.

И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание.

Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди].

От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.

Св. Игнатий Антиохийски Богоносец

Даровете на влъхвите

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода,
ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим....
И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна".
(Матея 2:1, 11)

Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем се родил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него. Ангелите запяли "Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение". Първи чули хвалата им овчарите, дошли при Младенеца Христос с чиста вяра.

По друг път стигнали до Бога влъхвите. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.

Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е именно появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна.

* Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.

И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.

Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.

Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.

Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.

Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години.

Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.

И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Виж също:
Поклонението и даровете на влъхвите

Христос се ражда - славете Го!
Христос слиза от небето - посрещнете Го!

Mариета Иванова

Във вековната история на Христовата църква са намерили място такива велики и бележити събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството. Безспорно, Рождението на Богочовека Иисус Христос е едно от тях. То е изпълнение на древните обещания и пророчества, завършек на старозаветното домостроителство и начало на новия живот. Още в зората на човешкото съществуване (помрачено и смутено от непослушанието на прародителите в Едем (Бит.гл.3), Бог в промислителната Си грижа и любов към падналия човек, обещава да изпрати Спасител на света. Вярата и надеждата в изпълнението на това обещание дълбоко осмислили живота и дейността на Божиите праведници, които по неведомите пътища на духовното прозрение, смътно са предчувствали славното Витлеемско събитие. Страниците на старозаветните свещени книги свидетелстват, че Спасителят ще се роди във Витлеем, но Сам Той ще води началото си от дните на вечността (Мих. 5:2). Той ще бъде примирител на народите (Бит. 49:10), Син на Девица (Ис.7:14). Ще бъде Творец, Вестител и Княз на мира (Йов 32:2), (Зах. 9:10), (Ис. 9:6). В Негово лице милостта и истината ще се срещнат, правдата и мирът ще се целунат (Пс. 84:11).

Наближавало времето да се роди многоочакваният от древното човечество Месия. Пророчествата, които предсказвали различни исторически събития, предшестващи Неговото раждане, се били изпълнили. Когато се изпълнило и времето, предвидено в пренебесния план, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята (Гал. 4:4).

По-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек. Ако всичко това е станало, то всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас - Христос се роди по дух, за да ни възроди по дух. Богочовекът Иисус Христос и тайната на Неговото боговъплъщение могат да бъдат освидетелствани най-вече в светлината на посланията на св. ап. Петър. Тук ясно е подчертано, че:

1. Иисус Христос по плът е един от израилтяните.

2. Той е роден по плът от Давидовото семе и се открил за Син Божи чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите.

3. Съгласно Божието домостроителство, когато се изпълнило времето, Единородният Син Божи се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

4. Общественото служение на Иисуса Христа преминало сред сънародниците Му по плът йудеи.

Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана в Никео-цариградския символ на вярата (чл.3) - "вярваме и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и дева Мария и стана човек".

Иисус Христос прие човешка плът, за да сложи началото на изкуплението, което е осъществено по-нататък чрез кръстните страдания, смъртта, Възкресението и Възнесението на Богочовека. Боговъплъщението е начален момент на изкуплението от първородния Адамов грях с цел човечеството да се възвърне към живот - живот в Христа и с Христа. Който е истински живот, съгласно Неговите слова: "Аз Съм пътят и истината и животът" (Иоан 14:16).

В боговъплъщението тайната на Бога и тайната на човека се съчетаха и така образуваха най-дълбоката и най-непостижимата тайна на земята и небето - тайната на Богочовешката личност. "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (Тим. 3:16), "Словото стана плът" (Иоан 1:14). Като съпричастник на човешката природа, въплътеният Син Божи стана посредник между нас и Бога - вечен ходатай за човешкия род пред Божията правда. Това е изразено от св. ап. Павел: "Христос не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема, затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:16-18). За да възстанови в първоначалната си чистота човешката природа, разстроена при грехопадението в Едем, Бог-Слово прие пълна човешка плът. По този начин, според св. Григорий Богослов възприетото от Сина Божи човешко естество е било излекувано.

Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове-смирение, преклонение и обич. Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече две хилядолетия, за да стопли и просветли душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. В навечерието сме на юбилейната двехилядна година от Раждането на Богомладенеца. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.

Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно.

Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека приготвим пътя Господен в живота и в душите си.

Други четива

Единородное Слово соединилось со Своим созданием по воле Отца и сделалось плотью, (Оно) и есть именно Иисус Христос Господь наш, который и пострадал за нас и воскрес ради нас и опять имеет придти во славе Отца, чтобы воскресить всякую плоть и явить всем спасение... Итак, один Бог Отец, и один Христос Иисус Господь наш - во всем же Он есть и человек, создание Божие; поэтому и человека восстановляя в Себе Самом, Он невидимый сделался видимым, необъемлемый сделался объемлемым и чуждый страданиям - страждущим, и Слово стало человеком, и как в занебесном, духовном и невидимом мире начальствует Слово Божие, так и в видимом и телесном Оно имеет начальство и присвояя Себе первенство и поставляя Себя Самого Главою Церкви, все привлечет к Себе в надлежащее время.

Св. Ириней Лионский

Великое и чудное таинство видим ныне мы, братие. Пастыри с радостными восклицаниями являются вестниками к сынам человеческим... В вышних поют Ангелы, возглашают гимны Архангелы; небесные Херувимы и Серафимы воспевают хваля во славу Бога. Все вместе совершают радостный праздник, видя Бога на земле и человека, взъемлемого к небесам. Дольние Божественным провидением воздымаются до вышних, вышние по любви Божией к людям склоняются к дольним, ибо Высочайший, по смирению Своему, "вознесе смиренныя". В этот день великого торжества Вифлеем становится подобным небу: вместо звезд восприемлет Ангелов, поющих славу, и вместо видимого солнца — беспредельное и неизмеримое Солнце Правды, творящее все сущее. Но кто дерзнет исследовать столь великое таинство? "Идеже хощет Бог, так побеждается естества чин". Итак, немощи людей непричастный Бог восхотел и снисшел, совершая спасение людей, ибо в воле Божией — жизнь всех людей

Свт. Григорий Неокесарийский

Ние проповядваме Бога, станал Човек, а не обожествен човек.
Преп. Йоан Дамаскин

Въплъщавайки се, Бог не употребил насилие над нашето естество, не го използвал като инертен материал за осъществяване на Своята воля. Човешката природа в резултат на свободен личен избор е дала съгласието си да послужи за въчеловечаването на Бога.

При въплъщението Бог се съединява не с онази безгрешна природа, която Адам би притежавал в случай на безпрепятствено движение по пътя на богоуподобяването. Не, историческата личност на Иисус Христос е конкретна човешка индивидуалност, разделяща наравно с другите хора последиците от грехопадението. Тази индивидуалност е ограничена, крайна, изложена на всички превратности на тварното битие. Само веднъж на планината Тавор, Христос открива явно следствието от съединяването на човешката природа с Божествената: преображението на човека в Божията слава. С изключение на този момент в продължение на целия земен живот на Христа Божествената Му природа останала скрита. Църквата проповядва учението за кенозиса на Бога, т.е. за смирението и себепринизяването на Бога дори "до смърт", проповядва доброволния отказ на Христа да открие явно на света Своята Божественост.

Така кенозисът на Божеството в лицето на Христа е плод на личностната Божествена свобода, свобода на въплътилия се Син и Слово Божие. Кенозисът не намалява, нито поврежда истинното съединяване на двете природи в Христа. Бидейки неподчинен на никаква същностна или природна необходимост, Бог може да ипостазира в Своето Лице не само Своето битие (Своята собствена Същност или Природа), но и човешкото битие. При тяхното ипостасно съединение в една Личност се запазват природните свойства на двете естества. Но не е задължително тези свойства да се изявяват винаги. Ето защо Христос е в състояние да не открие Своето Божество "в слава", както и да преодолее материалността на Своето човешко тяло, като например тежестта му, и в резултат Той може свободно да ходи по водата. Ако битието намира своя ипостас само в Личността, то никаква природна необходимост (Божествена или човешка) не може да ограничи проявата на личностната свобода.

Call Again · 2012-01-13 17:03:43

Свв. мъченици Ермил и Стратоник

Св. мученики Ермил и Стратоник

† 315 година

Зетят на Константин Велики (306-337 г.) император Ликиний (311-324 г.), който водел негова сестра, имал зъдължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с Константин през 314 г., което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник.

Когато се намирал на р. Дунав и узнал за славата на християнския дякон св. Ермил, той заповядал да го заловят, бил го жестоко с железни пръчки и го хвърлил в тъмница. Воинът Стратоник охранявал тъмницата. През нощта стражът видял как затворникът разговарял с един ангел. Тази гледка през тъмничното прозорче решила съдбата на Стратоник. Той повярвал в Христа и станал приятел на св. Ермил.

На другия ден отново принуждавали с нови изтезания дякон Ермил да принесе жертва на боговете. Като наблюдавал неустрашимото мъжество на своя нов и непреклонен във вярата си приятел, Стратоник не могъл да удържи сълзите си и те издали пред всички неговото обръщане. След като били жестоко измъчвани, двамата християни били удавени в реката. Телата им били намерени на 18 стадии от Сингидунум, днешния Белград.

Call Again · 2012-01-22 02:39:30

Неделя на Йерихонския слепец

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

Ние встъпваме днес в подготвителните седмици към Великия пост. От Църквата е положено не през Великия пост да се замисляме над своите грехове, а именно в течение на тези подготвителни седмици: в течение на седмиците на Поста ще бъдем съсредоточени върху силата Божия, която се в немощ извършва; но в течение на настъпващите сега седмици Църквата обръща нашето внимание върху нас самите.

И първото, което тя поставя пред нашите очи, е образът на слепия Вартимей, който седи до йерихонските порти. Както и той – и ние сме слепи; ние не виждаме славата Божия, разлята по цялата земя, сияеща около нас. Ние виждаме само сумрак, понякога само тъмнина. Ние не виждаме и себе си нито в доброто, нито в злото, само в отделни минути провиждаме нещо в себе си.

Когато Христос призовал Йерихонския слепец при Себе си, Той го попитал: какво искаш да ти сторя?.. И той отвърнал: дай ми да прогледам!.. Той съзнавал своята слепота, - ние в по-голямата си част не я осъзнаваме; той съзнавал пленът, и нещастието, и мъката, които тя съставлява, - ние така сме свикнали с нея, че даже повече не я чувстваме.

И ето, ако Христос би застанал пред нас и би казал: какво искаш? – би ли се намерило в нас мъжество от всички дарове на земята да поискаме зрение, виждане, знаейки, че щом прозрем, ще видим не само светлината, нои тъмнината? Ние се страхуваме да прогледаме, боим се да видим себе си, каквито сме, защото встъпваме в това съзерцание без цел и без надежда. Без цел: защото не сме уверени, че онова, което виждаме, можем да го преодолеем, че онова, което ще се открие в нас греховно, тъмно или несъвършено, ние можем да поправим: затова струва ли си да се потапяме в тази тъмнина само за да изпаднем в отчаяние? В отчаяние не само за това, че нашият живот е така тежък и мъчителен, а за това, че и вътре в нас освен тъмнина, разруха, няма нищо.

И тук трябва да си спомним и да държим в паметта си през цялото време думите на Йоан Кронщадски, който в своя дневник говори, че Бог ни открива виждането на нашите недостатъци, на нашето несъвършенство, злото в нас само в мярата на онази вяра и надежда, които Той в нас вижда. Затова всеки път, когато пред нас се разкрива нова дълбочина на нашето падение, всеки път, когато чувстваме с още по-голяма сила, колко сме далеч от Бога, колко сме не примирени със своята съвест, колко ни е трудно с хората, колко далеч сме от онази слава, която ни е предназначена, ние трябва да си спомним: значи, Господ е видял в нас достатъчна мяра вяра и надежда, за да разкрие това пред нас, Господ знае, че ние заедно с Него можем да победим това.

И затова, встъпвайки в тази седмица, през немногото дни до следващата неделя, нека се замислим над самите себе си, нека се молим на Бога, да ни открие Той, дани даде да видим всичко, което можем да видим, без да се съкрушим, без да се скършим. Нека се вглеждаме в нашите дълбини и в нашия живот, в най-повъхностното и в най-дълбокото, за да видим всичко, което трябва да бъде победено, преодоляно, покорено на Бога, с вяра, че с Него – всичко е възможно за нас. Нека кажем и на Него: Господи! Дай ни да прозрем! – и дълбоко да се вгледаме във всичко, което ни открие Бог, с увереността, че Той вече със самото това ни дава победа. Амин.

Call Again · 2012-02-11 23:22:34

Неделя на Блудния син
втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово

Блудният син

Блудният син се осъзнал. Осъзнаването е началото на обръщането на грешника към Бога. Осъзнавайки се, той ясно разбира от какво точно се нуждае душата му и какво не му достига. Спомня си за Небесния Отец и благата, от които се е лишил самоволно, отлъчвайки се от Него. Така решава и да се завърне при Бога, т. е. да остави греховния живот и да живее отново по Божиите заповеди.

Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.

Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.

Call Again · 2012-02-18 21:37:36

Задушница. Молитви и приноси за починалите

Кога Църквата прави (и кога не прави) помени за починалите?

Съществуват много поверия и суеверия относно това, кога се прави или не се прави помен за починалите, включително за новопреставилите се в Господа. Общ помен за починалите Църквата извършва

в съботния ден срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост) - срещу Месни заговезни
в съботния ден срещу Петдесетница (наричана не съвсем удачно и Черешова задушница)
в съботния ден срещу Архангеловден - Архангелова задушница
В определени периоди Църквата е отредила също помени-панахиди да не се правят. Ние почитаме първом Господаря на живота и на смъртта, без да прекъсваме да се молим за нашите покойници в следните дни:

през първата седмица на Великия пост
от Лазарева събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)
от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.

Call Again · 2012-02-18 21:40:00

Неделя на Страшния Съд
(Неделя на Месни заговезни)

Задушница пред Великия пост
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Call Again · 2012-02-20 14:27:44

Св. Лъв Катански

† ок. 780 година

Чества се на 20 февруари

Блажи се - риба и млечна храна

Житие на св. свети Лъв Катански

Свети Лъв бил родом от Равена (Северна Италия). Той бил син на знатни и благочестиви родители и получил добро образование.

Лъв преминал всички степени на свещенството. Той бил избран за епископ на град Катана (остров Сицилия), който се намирал близо до известния вулкан Етна. Като епископ св. Лъв се проявил със своето изключително милосърдие: грижел се за сираците, вдовиците, бедните, болните, странниците. Той усърдно проповядвал и поучавал своето паство на закона Господен.

За високите си добродетели и възвишен духовен живот той бил удостоен с чудотворна сила. Неговото чудотворство било известно и в императорския дворец.

В дълбока старост св. Лъв Катански се преставил в Господа и бил погребан в църквата на света мъченица Луция. Той светителствал през годините 886-919 – времето на византийския император Константин Багренородни и българския цар Симеон Велики.

Житие на светия наш отец Лъв, епископ Катански

* Равена - Италианска провинция на адриатическото крайбрежие. Бел.ред.

Божият угодник Лъв, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от областта Равена*. Заради своя чист живот и разум той бил удостоен последователно с всички свещени степени, а след като блаженият Савин, епископ на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския престол. Град Катания се намира на остров Сицилия, близо до планината Етна, която и сега продължава да изхвърля огнена лава.

С приемането на епископския престол свети Лъв поел и всички трудове, които съпътствали новия му сан. Грижил се за сирачета, бедни, вдовици, болни, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милостив отец към чадата си и верен пастир на стадото си, но за бесовете и техните слуги бил страшилище, както лъвът за вълците.

По онова време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, син на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, но впоследствие тайно се отрекъл от Христа и започнал да служи на бесовете, след като един иудей го научил да чародейства. Той смятал себе си за християнин, но всъщност бил езичник, слуга на бесовете и голям влъхв. Не бил по-различен от древния влъхв Симон, когото с молитвата си светите върховни апостоли Петър и Павел предали на смърт. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа сила правел поразителни чудеса. Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, така че гражданите от двата пола си сваляли дрехите сред града и прекосявали, както им се струвало, реки. Превръщал камъни в злато, но не за дълго. С магьосническата си сила причинявал на търговците по тържищата големи загуби. С чародейства така възбуждал за плътски грях благородните девици, дъщери на честни и видни граждани, че те забравяли срам, напускали дом и родители и се щурали от място на място заради плътско наслаждение.

* Лъв III Исаврянин (717-741); неговият син Константин царувал от 741 до 775 година.
Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни*, те заповядали да го хванат, но Илиодор сам се предал в ръцете на онези, които дошли да го търсят. Качили го в Катания на един кораб и същия ден корабът пристигнал в Цариград, като за един час изминал такова разстояние, каквото биха могли да си представят само хора, които са прекосявали с кораб морето от Сицилия до Тракия. Завели го при царя и неговия син, които го осъдили на смърт, но той веднага станал невидим пред очите им и се появил отново в Катания. Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, но влъхвът пак станал невидим в мига, когато войникът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл само въздуха. Магьосникът пак се появил в Катания.

Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си дела, да се разкае и да се обърне към Бога, но било невъзможно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се превърне в мек восък. Нечестивецът не само че не се поправил, но замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си сила срещу Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него.

В един тържествен празничен ден в присъствието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влязъл и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и тайно започнал да чародейства. В резултат на това едни от хората започнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали. Магьосникът се похвалил, че може да накара самия епископ с презвитерите и клириците да прекрати службата и да започне да подскача и танцува, сякаш под звуците на музика.

Като разбрал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия престол, помолил се усърдно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и така го вързал. Извел го от църквата и сред града заповядал да донесат много дърва и да накладат голям огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и злини, които бил сторил, и както го държал свързан с омофора, влязъл с него в огъня, сред пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, докато нечестивецът не изгорял напълно. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената служба.

Това дивно чудо хвърлило в ужас всички, защото, докато държал влъхва сред пламъците, самият светител не само че не пострадал от огъня, но и светителското му облачение не било докоснато от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела сред пламъка.

Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с големи почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молитви. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които изобщо не я прогорили.

Този велик Божий угодник извършил и много други чудеса: чрез него слепи проглеждали, болни се изцелявали, бесове били пропъждани. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в почтена старост.

По това време една кръвоточива жена от сенаторски род дошла от околностите на Сиракуза в Катания при светеца. Тя страдала отдавна от болестта и лекарите вече се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си епископ Лъв лекува болни, се запътила при светителя, за да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула погребален звън. Попитала кой е починал и й отговорили, че се преставил свети епископ Лъв. Изпълнена с дълбока скръб, жената отишла при покойния и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението веднага спряло и тя оздравяла напълно.

Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, построена от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всякакви недъзи за слава на Христа, Нашия Бог.

#1 2011-10-01 14:33:59

Re: Църковен календар

#2 2011-10-01 15:23:16

Re: Църковен календар

#3 2011-10-01 15:28:22

Re: Църковен календар

#4 2011-10-01 15:31:39

Re: Църковен календар

#5 2011-10-01 22:11:57

Re: Църковен календар

#6 2011-10-02 13:51:08

Re: Църковен календар

#7 2011-10-02 13:59:46

Re: Църковен календар

#8 2011-10-02 21:38:00

Re: Църковен календар

#9 2011-10-04 16:31:17

Re: Църковен календар

#10 2011-10-05 22:58:02

Re: Църковен календар

#11 2011-10-05 23:02:38

Re: Църковен календар

#12 2011-10-08 20:20:30

Re: Църковен календар

#13 2011-10-08 20:25:44

Re: Църковен календар

#14 2011-11-19 11:59:09

Re: Църковен календар

#15 2011-11-19 17:43:04

Re: Църковен календар

#16 2011-11-25 07:32:18

Re: Църковен календар

#17 2011-11-26 07:47:46

Re: Църковен календар

#18 2011-12-04 14:46:43

Re: Църковен календар

#19 2011-12-25 13:47:35

Re: Църковен календар

#20 2012-01-13 17:03:43

Re: Църковен календар

#21 2012-01-22 02:39:30

Re: Църковен календар

#22 2012-02-11 23:22:34

Re: Църковен календар

#23 2012-02-18 21:37:36

Re: Църковен календар

#24 2012-02-18 21:40:00

Re: Църковен календар

#25 2012-02-20 14:27:44

Re: Църковен календар

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook