Последен ден във Варна...

Гледах снимки

Ще се срещна с едни приятели и тръгваме към гарата.Отиваме във Варна за събота и неделя. 

Боли ме главата    ...  |-(

1оооо 

След като се преоблякох излязох пред театъра,а Денислав не беше там.Звъннах му няколко пъти,но той така и не ми вдигна.Чаках го към 15 минути.Много се ядосах,че е забравил,че трябва да ме вземе.Най-много,защото първият ми час започваше след 45 минути,а аз не си бях взела учебниците.След като се прибрах в нас пеш,бягайки,защото нямах пари дори за автобус,си взех учебниците по най-бързия начин и хванах такси към училище.Пристигнах с 15 минути закъснение и разбира се ...
- Румина!!! -каза ядосано класната.Имаш отсъствие.
- Може ли да седна? -попитах аз.Без да си прави труда да ми отговори ЗЛОБИЛА продължи да преподава урока.След като седнах на чина и си извадих учебниците ...
- Руми.Какво стана?Защо закъсня? -попита ме Десислава.
- Денислав стана!!! -казах аз злобно.Не исках за си го изкарвам на нея,но бях извън релси.След като звънеца за излизане би,се опитах да  и се извиня,но тя излезе от стаята още преди да продумам.Когато излязох в коридора да се поразходя и да помисля чух познат глас.
- Руми.Руми.Румина!! -извика някой приближавайки се към мен.Беше Денислав,но аз така и не му отговорих. - Хей,почакай. -каза той и ме дръпна във физкултурния салон където нямаше никой и можеше да поговорим. - Моля те.Не се дърпай. -каза той притискайки ме с тялото си към стенета. - Искам да ти се извиня.
- Добре.Давай.Пробвай да се извиниш за това,че те чаках 15 минути да ме вземеш,пробвай да се извиниш за това,че заради теб закъснях за час и с това отсъствие си спечелих накзание. -казах аз съвсем спокойно.Исках да чуя отговора му.
- Знам,че беше глупаво.Знам го разбери,но сега когато съм наказан и не мога да се виждам с приятелите ми ...
- Заради "приятелите ти" ли не ме взе? -прекъснах го аз. - Ти си наказан заради тях,а в крайна сметка те са по-важни от мен?!?
- НЕ!!!Щях да дойда просто изгубих представа за времето.Наистина.Съжалявам -каза Денислав навеждайки се към мен.Започна да ме целува по врата като след всяка целувка ми шепнеше,че съжелява.Не можех да устоя и му простих.А и в крайна сметка след всеки спор ни беше още по-добре заедно.
- Добре.Вече не ти се сърдя. -казах аз целувайки го бебешки по устните.Той ме прегърна силно.Радваше се,че се бяхме здобрили. - Хайде да излизаме от тук,защото пак ще закъснея за час. -казах аз.
- Добре.Ще те испратя до стаята.

Ами фотошоп нямам така,че ще е с фотоскейп.
Може ли само да ми обясниш как става.Ако искаш по скайп,че тук малко трудничко ?

На sladkobaby

Да.
Зелени

Яница.

Не.
Ягода ?

На Black Diamond