Който е писал до сега ще получава вече съобщения когато има нова част.Тъй като съм рожденичка,направих малко по-дълга част.

3 част.

Докато пушех цигарата си,на терасата в която се бях загледала доста съсредоточено се появи някакво момче беше само по-боксерки,бе със светло руса разрошена коса.О да това беше той,момчето по-което си падах казваше се Хю Спенсър на 21 години,от както се бях нанесла тук се се срещахме дори се запознах с него по-случайност,когато се бутнах в него(нарочно),но е толкова привлекателен,искам го.
- Хей Изи. - извика се Хю,като се подпря на перваза и ме загледа така прекрасно.
Станах от стола и се облегнах да ме види по-добре,както и аз него.
- Ела да ми правиш компания. - предизвикателно му казах аз.
- Чакай ме,идвам - каза Хю,и влезна вътре,явно да се преоблече и да дойде.
Най-сетне,извиках се аз надявам се да не ме е чул,и влезнах вътре в стаята си облякох едни къси дънкови панталонки,все пак няма да му се показвам още на първата ни среща по-прашки,е на терасата може и да ме е видял но пък още по-добре за мен.Засмях се аз,а след минутка се позвъня на вратата.Отворих и.
- Здравей. - казах аз,и отворих широко вратата за да влезне.
- Изи,е тук съм какво искаш да правим? - каза той като събуваше тъмно сините си кецове.
Хванах го просто за ръката и го поведох към спалнята.
- Ама ти сериозно ли? - погледна ме той,и тогава забелязах светло зелените му очи.
- Ти да не си помисли нещо? - засмях се аз,а много добре знаех,че се бе сетил за секс,на едно момче първото нещо което да се сети е само това.
- Да. - усмихна се той и се показаха белите му зъби.
Седнахме на широкото ми легло,и пуснах телевизора.
- Да донеса ли пуканки? - усмихнах се аз.
- Няма да откажа. - каза той и се облегна на лилавата ми възглавница.
Станах от леглото,и отидох в кухнята изкарах един пакет пуканки,пуснах ги в микровълновата и изчаках три минутки,след това всички изпукали се пуканки ги сложих в една голяма пластмасова купа.Взех я и отидох при Хю.
- Е вече всичко е готово. - казах аз,а той просто се усмихна.
Седнах плътно до него и поставих пуканките до нас.
- Та какъв филм ще гледаме? - попитах.
- Гледа ми се някой страшен,а на теб? - попита той и си взе малко пуканки.
- Нещо комбинирано. - отвърнах аз и се засмях,като го погледнах в очите.
- Добре тогава,сега ще намеря. - каза той и взе дистанционното.
Боже толкова беше секси,исках да му се нахвърля,а толкова нежно натискаше копчетата,о не не и този път.
- Хю не издържам вече. - казах аз,и му се нахвърлих.
- От кога чакам да го кажеш. - погледна ме той и започна да целува вратът ми.
Започнах да разкопчавам дънките му,после махнах синята му тениска като всичко това го метнах на земята,изпъкнаха хубавите му мускули,които още повече ме възбуждаха.
- Колко си секси. - каза той и махна сивият потник от мен,след като ме постави в легнало положение махна и късите ми панталонки.Целувки,цулевки колкото исках опсипваше ме той,беше нежен това харесвах в него.След като и двамата останахме чисто голи,и всичките ни дрехи бяха на земята вече беше време и за най-интересната част,която я чаках от доста време.
- Готова ли си Изабела? - каза той,и стисна бедрата ми,толкова страстно,че изтенах.
- Ха,въпроса е ти дали си готов? - отвърнах аз,като го погледнах доста страстно и сам можеше да разбере,че го искам.

http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=21537 ТУк.

Мм като чили много малко хора следят историята,по-добре да я спирам.. 

Радвам се,че ви харесва очаквайте след малко и втора част,ще очаквам вашите мнения.

След като приключих с предишната история,дойде ми муза за нова,няма нищо общо с миналата ми история,надявам се тази повече да ви хареса,първата част не е нищо особено,но нататък мисля,че ще ви хареса.Сега само обобщавам.

1 част.

Отново бях в онзи забутан бар на улица „Монмартър“,пиех почти всяка вечер от любимият си коктейл „Блъди Мери“ с черешка,която изяждах накрая.А барат се казваше „Nèo“,този бар беше нещо като вторият ми дом,ходех винаги сама но все си намирах компания за вечерта,както сега.Един русокоско,със сини очи не преставаше да ме гледа,бе седнал на бара и пиеше някаква бира,взех си питието и седнах точно на другият стол до него.
- Е,да се запознаем. - казах аз най-нахално и подадох ръката си,но на него явно му хареса моята наглост и стисна ръката ми.
- Казвам се Томас Хънфорг на 20 години,приятно ми е. - каза той,а аз се загледах в тъмно сините му морски очи,които ме пленяваха.
- И на мен също,името ми е Изабела Рийф на 19 години. - и махнах русият си кичур,който бе точно пред очите ми.
След дълги разговори и изпити коктейли,с които ме черпеше той ме вкара в тоалетните,които си бяха малко мизерни но този тип не е хич за изпускане.Томас изкара една кутия цигари от висналите си дънки и запали една,издиша дима точно пред лицето ми.Аз взех цигарата му и я изпуших до край,след това я хвърлих в тоалетната.
- Е тази вечер съм улучил на палавница. - рече той,и започна да сваля панталоните си.
- Я чакай.. - казах аз несигурно,но след това го блъснах към стената и съблякох останалите му дрехи както той направи с мен,доближихме телата си и се обгърнахме с ръце целувахме се като за последно,е да това щеше да трае само една нощ.Томас ме свлече долу на земята и разтвори краката ми,като ги сложи на раменете си.Проникна в мен и пак,и пак,докато някой не ни обезпокои,набързо взехме с него дрехите си и се шмугнахме в кабинките на тоалетните.Беше тясно,но все пак успяхме да облечем дрехите.Аз сложих черната си пайетина рокля,нахлузих високите токове,пооправих косата си и излезнах,без никой да види,че е имало момче с мен.Отидох пред огледалото и започнах да оправям гримът си.След като жената до мен се махна,извиках Томас.Той излезна от кабинката като бе сложил зелената си тениска,висящите дънки и кецовете.Доближи се до мен и ме целуна по врата.
- Сладкишче,ще ми дадеш ли една цигара? - казах аз,като се обърнах,и устните ни бяха на няколко милиметър растояние.
- Разбира се. - измъкна от джоба си една,и ми я подаде.
Целунах го и взех цигарата от ръцете му,след това излезнах от тоалетната.
- Подай ми едно уиски Ерик. - казах аз на барманът.
Той подаде една малка чашка,а аз взех една запалка,която беше пред очите ми и запалих цигарата,която Томас ми даде.Глътнах от уискито,и дръпнах от цигарата си.Така приключи вечерта.

Ще се постарая.

30 част.

Запътих се към Карина,явно се бе случило нещо ужасно,щом се разплака пред очите ми.Точно бях на няколко крачки,когато тя каза.
- Стой,не влизай.Да не си посмяла! - каза ми тя.
- Какво? - застанах като статуя,и не мърдах.
- По-добре да се прибираме. - отвърна тя,и отиде до мен.
- Не,докато не влезна вътре,няма. - казах аз и леко я побутнах за да се отдръпне.
- Мелиса чуваш ли,за твое добро е? - каза Карина,и една сълза се стичаше по бузата и.   
Аз отидох до кафенето,а Карина застана на мястото си,където беше и само ме гледаше.Избутах вратата на кафенето,и като влезнах се шокирах.Кафенето си беше адски препълнено с хора,а тримата които организираха това ме изгледаха и погледнаха настрани,явно искаха да видя нещо.Спря се музиката,и всички спряха да танцуват само мен гледаха,и се смееха в лицето ми.Не разбрах отначало какво стана,и защо Карина реагира така като влезна,но като се обърнах видях с голям надпис,изрисувано "Парти за кучката в Ню Йорк."
- Това е някаква шега. - казах аз,и сълзи потекоха от очите ми.
Всички ме укражиха,и избухнаха в бурен смях а Каел,Ейдан и Стив на тях им бе най-забавно,кефеха се на моето унижение,вече абсолютно всичко ми стана ясно,всички ме мислеха за кучка.Посочваха ме с пръсти,и казваха реплики от сорта "Кучка","Мизерница","Идиотка","Колко ти е тарифата?" какво ли не,запуших ушите си и започнах да си тананикам,исках да излезна от кафенето,но Ейдан пропречи пътят ми.
- Е забавно ли ти е?Купонът е във вихърът си. - засмя се зловещо,и всички покрай него,като ме посочваха отново.
- Как можа,Ейдан. - разплаках се,пред всички и отърках с ръце очите си,но спиралата се разнесе навсякъде из лицето ми.
- Всичко се връща Мелиса. - усмихна се той,и погали косата ми.
Аз се отдръпнах от него,и с всичка сила го избутах,отворих вратата и започнах да тичам,колкото ме държаха краката,събух токчетата и ги хвърлих някъде в храстите,с босите си крачета аз пристъпвах по-шосето и с ръце махнах всичкият си грим,и отново се появи онова лице,което умоляваше някой да го успокои,и да му вдъхне надежда.Тичах,тичах докато не стигнах до едни скали,които погледнеш ли надолу се вижда една рекичка,но много-много надолу,беше тъмно,прекалено тъмно,нямаше абсолютно никой,само дървета и храсти,на това място където съм сега,са се случвали ужасни неща,но на мен не ми пукаше,аз исках просто да умра,вече нямаше смисъл да живея,нямаше смисъл да дишам,нямаше кой да ме обича,аз самата нямах.Пристъпих към скалите,колкото се може повече и оставаше ми само една крачка за да скоча от там,вятъра вееше копринената ми рокля,а косите ми ги разпиляваше.Разперих ръцете си,като някой ангел и вдишах за последно чистият въздух на природата.Тъкмо щях да скоча,когато някой викна името ми.
- Мелиса,не. - каза някой,но аз не се отдръпнах,сърцето ми биеше ускорено,това което виждах,бе плашещо ако скоча умирам,но ако не,ще ме тъпчат цял живот.Просто се обърнах и видях лицето му това Беше Ейдан,а до него Каел и Стив.
- Оставете ме намира. - разплаках се аз,и се приближих още повече към ръба.
- Какво за бога правиш,луда ли си ще умреш ако скочиш от тази височина. - разгневено каза Ейдан.
- Не ми пука. - отвърнах.
Тримата се приближаваха към мен,колкото се може по-бавно за да не ги забележа,но стана точно обратното.
- Не мърдайте,още една крачка и скачам. - едвам казах аз,гласът ми бе пресипнал от всичко това.
- Моля те не го прави. - казаха те.
Но аз си спомних за всичко,което съм правила за всичко,което съм причинявала,както и те на мен и не ми остана избор.Разперих ръцете си и се отпуснах,скочих от скалата.
- Обичам те. - това бяха последните ми думи,и затворих очи за да не виждам какво се случва с мен.

След месец.

Виждах как идваха хора и плачеха на гробът ми,а Ейдан той всеки ден оставяше по-една червена роза,но те увяхваха когато той си тръгнеше,родителите ми бяха съсипани,от постъпката ми.А Карина тя остана без приятелка,а аз и бях единствената упора в живота,но вече я няма.Бях със същата бяла,копринена рокля,и сложено снежно бяло цвете в ръцете ми.Аз не чувствах,а сърцето ми бе спряло отдавна,аз просто виждах хората,как идваха при мен и си отиваха,като лееха сълзи върху гробът ми.Така свърши моят неустоим живот.

КРАЙ.

Радвам се,че ви харесва.Ако има още толкова положителни коментари,
може още днес да напиша и 28 част,нещо като за подарък от мен за новата година.

Днес ще мога да пусна,само една част.

27 част.

На следващият ден,сутринта към 10:30 се бях събудила,сънят който бях сънувала снощи бе ужасен,гледах как умирах малко,по-малко.Чувствах се безпомощна,дори сега също съм така.Погледнах настрани и на леглото лежеше Кари,тя се бе сгушила в завивката и спеше.Реших да не я събуждам и слезнах долу,да си направя кафе.Като слезнах никой нямаше,и аз отидох в кухнята,стоплих вода и я изсипах във една червеникава чаша за накрая взех едно пакетче кафе,изсипах го и го разбърках.Качих се нагоре по-стълбите с чаша кафе и влезнах тихо в стаята ми.Но като затварях вратата,изведнъж се събуди Кари.
- Добро утро. - каза ми тя,и протегна ръце нагоре.
- Добро утро и на теб. - казах и аз,и поставих кафето си на нощното шкафче.
- Изглеждаш,адски бледа. - каза Карина и ококори очи.
- Сега ще погледна. - отидох в банята за да се оправя,все пак не бях се гледала в огледалото от както се случи този инцидент,а всеки знаеше,че външният ми вид е страшно важен.
Влезнах вътре и се видях,бях в ужасно състояние.Бях бледа като мъртвец,под очите си имах огромни торбички,устните ми бяха засъхнали,а копринената ми коса се бе превърнала в слама.Изглеждах доста жалка,а чувството бе неописуемо,болката в сърцето ми не спираше,а синините ми си мислех,че ще останат вечно.Измих само зъбите си,исках да изглеждам жалка в очите на хората като видят тъжното ми лице,и разплаканите от болка очи,и засъхналите ми устни,които никой не бе целувал.Тялото ми бе претърпяло доста надрасквания,удряния и падания.Изглеждах слаба и беззащитна.Е влезнах в стаята си,където беше и Карина.
- Мм вкусно кафе си направила. - каза ми тя.
- Странно,а на мен ми бе горчиво. - отвърнах,и седнах като някоя луда в края на леглото си,и гледах към прозореца.
- Какво ти има,Мел не си както преди,не си щастлива,не си изпълнена с енергия а в момента си като парцал. - разтревожено изреди тези думи,и отиде до мен и ме прегърна.
- Кари,нищо не знаеш,не знаеш как се чувствам наистина. - подпрях глава на рамото и.
- Стига,не мога да те гледам така. - разплака се тя.
Като гледах в очите и колко грижа и вдъхновение имаше,но тези сълзи разваляха всичко.
- Не плачи. - казах аз,и една сълза се стече по лицето ми.После още една,и още една..
- О,Мел стига сме циврели. - опита се да бъде силна Карина,и избърса сълзите си от лицето.
Нищо не продумах,просто я изгледах и избърсах няколко сълзи от едната ми буза.
- Та,нека да мислим положително. - каза ми тя,и се опита да се усмихне.
Аз просто я изгледах въпросително.
- Знам коя е твоята страст тъй,че там ще отидем. - каза тя и се засмя.
- Не мърдам от тук. - отвърнах и,и се върнах в леглото като се сгуших във възглавницата ми.
Чух само как Карина излезе от стаята ми,и се чуваха гласовете на майка ми и също така и нейният.
- Госпожо,Мелиса е в ужасно състояние. - чух Карина да го казва на майка ми,като едвам сдъвка думите си.
- С баща и поговорихме,и мислим да я заведем на психиатър. - тъжно каза тя.
- Какво не,не,не да не сте посмели. - развика се тя,и перфектно се чуваше в стаята ми все едно бяха пред мен.
Станах от леглото,и отворих вратата.
- Какво за бога става тук? - изкрещях се силно,нервите в мен не издържаха.
Двете се спогледаха,и на един глас казаха.
- Нищо не става. - и ококорени в мен ме изгледаха.
Изведнъж се позвъня на вратата,реших да отворя.Като отключих вратата,и отворих пред очите ми се появи..

Когато обиколих Испания.

25 част.

На другият ден,като се бях събудила Ейдан го нямаше.Направи ми страшно голямо впечатление нито дрехите му,нито нищо все едно снощи беше един сън.Но аз много добре знаех,че не беше все пак бях чисто гола в собственото си легло.Станах и измъкнах от гардероба един син сутиен със сини прашки.Сложих ги и отидох в тоалетната,не исках да се къпя все пак исках да мириша на него,само измих лицето си,махнах грима и измих зъбите.Облякох един черен клин на пума,и къс ръкав тениска тя беше на цвят бебешко розова,вързах косата си на конска опашка и слезнах да закуся,коремът ми така стържеше.Като слезнах седнах на стола,и зачаках.
- Добро утро,Мел. - каза ми жизнерадостно Аня.
- Добро утро и на теб. - усмихнах се,но не ми беше много за усмивки все пак Ейдан си е тръгнал без да ми каже.
- След малко ще ти дам и закуската,явно си много гладка. - каза тя и бъркаше в хладилника.
- Разбира се. - отвърнах и аз.
След минутка,тя ми даде чаша портокалов сок и чиния пълна с палачинки и отстрани няколко различни видове конфитюри.
- Благодаря ти,отново си надминала себе си. - казах и аз,с усмивка на лице.
- Благодаря ти. - каза тя и се качи нагоре по-стълбите явно щеше да оправя стаята ми.
Докато си похапвах,Аня се бе запъхтяла и носеше телефонът ми.
- Мел,бързо вдигни Ейдан се обажда. - каза едвам,едвам тя.
- Добре. - взех телефона от ръцете и  вдигнах.
- Мелиса,с теб незабавно трябва да се видим. - каза строгият глас на Ейдан.
- Какво по-дяво........ - прекъсна ме Ейдан.
- В 12 часа те чакам пред вас,да си готова чу ли? - заповяда ми Ейдан.
- Добре. - и той затвори.
Ох,оставих телефона на барплота и изядох останалото от закуската ми.Качих се горе,и отворих гардероба избрах една къс ръкав черна блузка,с дълго деколте и прилепнали тъмни дънки,обух токчетата си от снощи и прибрах телефона и парите в джобовете на дънките.Пооправих си конската опашка,сложих малко гланц и спирала и погледнах колко е часът.Беше 11:55,явно съм доста бърза.Слезнах си надолу по-стълбите и излезнах вънка като застанах пред външната врата,и зачаках Ейдан да дойде.След пет минутки,рязко спря джипа си,отвори прозореца на колата си и се провикна.
- Мелиса,влизай в колата.
- Какво му става на тоя човек. - помислих си аз,но все пак влезнах в колата.
- Е сега с теб хубавичко ще си поговорим. - каза злобно той и тръгна рязко.
- Ейдан,плашиш ме. - казах аз.
- Няма от какво да се страхуваш. - каза ми той и ме огледа.
- Е,кажи поне къде отиваме?
- Извън града.
- Какво? - сепнах се аз.
- Млъкни. - каза ми той още по-нервно.
- Добре,добре млъквам. - казах аз,но той дори не ме и чу.
След 20 минути път,спряхме пред една полянка,нямаше много движение и много рядко човек може  да срещнеш тук,по-принцип съм слушала лоши неща за това място.
- Слизай. - заповяда ми той.
Разбира се,слезнах и отидох на тревата,и той слезна и се приближи до мен.
- Ти си ме мамила. - заяви ми го той в лицето,като някоя приятна новина.
- Моля? - зачудено го погледнах.
- Какво си мислиш,че няма да разбера ли,че си се целувала със Стив? - кръстоса той ръце.
- О,не,не... - отдръпнах се аз от него,виждах пламъци в очите му.
Той от яда си ме бутна рязко,и паднах долу на земята.
- Кучка,кучка,кучка. - викаше ми той като ме риташе с крак в корема.
- Престани,Ейдан. - това и бяха последните ми думи,докато бях в съзнание.Само слушах,как той бе запалил джипа си и замина,остави ме така..