,,Зъби"

petyyxbabyy · 2011-12-29 17:06:57

Страхотни са!

miss_cute_kiss · 2011-12-29 18:48:12

Страхотни са!

Благодаря ти,ей сега пускам некста : )

sladyr4etyy · 2011-12-29 19:12:12

Хаайде де нямам търпение да видя какво ще се случи...Впрочем пишеш УНИКАЛНО,макар и да не пиша коментари със страшно много интерес следя историята ти Чакаме некст! :p

miss_ya · 2011-12-29 19:25:22

Айде де,човеек...Иначе ше има "Некста ил иживота?!" !!!

miss_cute_kiss · 2011-12-29 20:01:30

Съжалявам,че го забавих толкова.

Шестнадесета Глава

,,Калинки-Кап,Кап!"

Останахме така още дълго.Но,Зак се надигна и каза.
-Някога опитвала ли си човешка кръв? -попита ме той най-неочаквано.Бях ли опитвала? Разбира се,но не беше особено приятно.
-Да.Защо? -кимнах аз,а той ме погледна с крайчеца на окото си и с полуотворена уста провлачи.
-Това в което вярваш не е истинското ми аз.Мракът ме изпълва малко по малко. -каза той и със светкавична бързина се изправи и сведе глава.Сянката падаше на лицето му и черната му коса изобщо не ми помагаше за да видя изражението му.
-Не мога да се сдържам.Толкова много пъти съм надушвал тази кръв.Никой не може да ми помогне,аз не мога да се контролирам! -заяви той.Какво му стана!?До преди секунди всичко си беше наред.Все едно в момента някой друг го контролираше.Той проявяваше някакъв ужасен изблик на честност,откровение и самосъжаление.Изобщо не го разбирах.
-За какво говориш Зак? -попитах като леко се изправях от леглото,а един кичур от русолявата,на тази светлина биеща на кафява коса се спусна пред очите ми и аз го придърпах зад ухото си.Леко повдигнах дясната си вежда.Беше ми навик.Точно преди да проговоря отново,започнах бавно да се изправям,а той отсече.
-Не се изправяй! Стой там! -казваше го така,сякаш не ме понасяше.Стъписах се и седнах.Премляснах в знак,че искам да заговоря,а той отново ме прекъсна.
-Не,не.Не мисли,че ти си виновна,просто аз съм чудовище.В някой момент ще ти свалям звезди,а в другия,мога да те убия без да ми мигне окото.А,не искам да те убивам. Искам да те пазва винаги.Да си тук с мен. -каза той и приклекна до мен,като пое ръцете ми.Гледаше ме право в очите.Сетне на свой ред отвърнах.
-Ти каза,че никой не може да ти помогне с това чувство -заявих самодоволно,сетне продължих. -Но,аз мога. -сдъвках най-накрая.Зак ме изгледа странно,сякаш казваше <Не знам за какво говориш.>
-Ти каза,че щом си с мен нещо те кара да си такъв,какъвто не си бил от векове,нали ? -попитах аз и приклекнах до него Той кимна и седна на замята.Съвсем неусетно ме повдигна и аз седнах в него.Бях с лице към него.Краката ми бяха зад гърба му.Представете си го.Кръстоса пръсти на гърба ми и ме притисна в себе си.Сетне започна да говори.
-Да,какво си намислила? -попита и аз се засмях тихичко.
-Ами,малко е глупаво,но ще стане,ще видиш! -казах с лек тон на радост в гласа си.
-Няма значение,кажи ми.нали знаеш,че можеш да ми кажеш всичко? -попита той и ме погледна.Аз кимнах.Нямах смелостта да кажа ,,Да".
-Аз ще те направя добър. -казах и после осъзнах,колко глупаво звучах.Зак само лекичко се подсмихна и нищо не каза.После внезапно се изправи,вдигна ме като булка и каза.
-Искаш ли да те запозная с едни приятели? -попита той.Още щом чух думата ,,приятели" настръхнах и той го усети.
-Спокойно.Те нямат нищо общо с Вайалет,а и тя не ми е ,,приятел". -каза той и аз се намусих и провлачих.
-Да,тя ти е ,,приятелка". -направих от онези физиономии в които въртиш очи.Зак се засмя.
-Позна Хевън,тя е моята тайна любов.Ама ти ума ли си загуби!? -попита той и ме целуна по челото.
-Не,него от отдавна го няма. -засмях се и той също се засмя.
-Е? -настоя Зак.Дали щеше да е правилно? Правилно или не,на кого му пука!? Замислих се и накрая казах.
-Ееее....Добре. -измънках и той тръгна ,,с мен" към антрето.
-Ама,чакай,няма ли да ме пуснеш долу? -попитах аз.
-Мм....не. -засмя се той.Тогава се замислих.Повече го харесвах такъв.Весел и мил и нежен и...ох,той е перфектен.
-Облечи се. -каза той и ме свали за да се облека.Облякох се и той отново ме понесе надолу.

sladyr4etyy · 2011-12-29 20:22:07

е тва е талант.. заинтригува ме и сега си принудена да пуснеш още

miss_cute_kiss · 2011-12-29 20:36:00

е тва е талант.. заинтригува ме и сега си принудена да пуснеш още

Мисля,да го пусна след малко.Благодаря ти ! ^^

sunshine < 3 · 2011-12-29 21:04:54

е тва е талант.. заинтригува ме и сега си принудена да пуснеш още
Мисля,да го пусна след малко.Благодаря ти ! ^^

Давай.

sladyr4etyy · 2011-12-29 21:35:54

е тва е талант.. заинтригува ме и сега си принудена да пуснеш още
Мисля,да го пусна след малко.Благодаря ти ! ^^
Давай.

miss_cute_kiss · 2011-12-29 22:32:50

Ето го,както обещах !Но,е доста дълга..Дойде ми музата,може и тази вече да пусна още една.. : )

Седемнадесета Глава

,,Калинки-Кап,Кап ІІ"

Пристигнахме пред огромна къща,толкова неусетно...Е,може би,защото през целия път (който не беше особено дълъг) Зак ме носеше на конче.Както и да е.Пред тази огромна къща,малкото ми апартаментче изглеждаше,като кибритена кутийка.Усетих кръвта ми да навлиза в лицето ми.Изчервих се до толкова,че приличах на огромен домат.Къщата беше прекрасна отвън.Беше със тъмно сиви стени и огромен двор.По средата на предния двор имаше фонтан,който беше спрян заради снега.Което ме навя на мисълта за снежинките които видях.Сега и ги усещах.Бяха навсякъде,по косите ми,по дрехите,по бузите,дори и по носа.Засмях се. После отново се огледах и забелязах,че пред нас има огромна черна порта и ограда която при върховете на стълбовете имаше големи шипове.
-Какво е толкова смешно? -попита Зак докато отваряше голямата порта,която поскърца и аз настръхнах.Беше невероятно красива къща,но и малко зловеща.
-Нищо. -поклатих глава аз. -Къщата ти е..Леле,уау.Невероятна! -възкликнах.Той се засмя и тихичко шепна в ухото ми и дъхът му го погали.
-Не е моя. -каза Зак.Опулих се срещу него.Как така не беше негова.Завел ме е при чужди хора,в чужда къща!? Е,не че ако бях отишла в неговата нямаше да съм на чуждо място но...така е дори още по-неудобно.Зак видя тревогата в погледа ми и побърза да ме успокои.
-Не се тревожи.Всички много ще те харесат.Обеден съм. -каза той.
-Ааа,когато някой каже ,,Обеден съм",във филмите на ужасите винаги става обратното. -казах с престорен глас аз и се засмяхме.Сетне той направи жест да го последвам и аз тръгнах.
Спряхме пред голяма (голяма-не огромна) дървена порта.На нея имаше позлатено чукало.Но,той вместо да почука,направо отвори и ме покани да вляза.Пристъпих плахо.Огледах цялото помещение.Стените бяха бели,по средата на помещението имаше огромна камина,а до нея четири големи кресла.Те бяха в лешников цвят.Камината бе тухлена,но много добре си пасваше с обстановката.В ляво имаше дълъг коридор.Пода беше от мрамор,а от таваните висяха кристални полилей.В дясно имаше врата,цялата обсипана със ситни камъчета.Не скъпоценни камъни,а просто обикновени малки сиви камъчета. Ахнах.
-Леле майко,много е красиво! -възхитих се след като на ум преразгледах всичко. -Всичко е толкова..не знам от класа? -ахнах отново.Зак се подсмихна.
-А ти какво очакваше,скелети,кости и висящи трупове? -засмя се той.Да,точно това си бях помислила.
-Не,нищо подобно. -излъгах. Прибрах падналия кичур коса зад ухото си и чух Зак да се провиква.Беше по-скоро шептене,но от голямото пространство,прозвуча като баш-викане.
-Дейв,Крисчън,довлечете се тук! -каза той и аз се зачудих кои са тези двамата странници,навярно вампири.Злобни вампирясали гадняри.Зак се засмя,сякаш прочел мислите ми се обърна и каза.
-Ще ти харесат.Много са готини...и бавни! -последното го изкрещя.
-Да бе братле,какво си се развикал,Йо. -чу се момчешки глас.Прекалено престорен.Сякаш детински.От големия бял коридор се появиха две момчета.Едното беше ниско,носеше торбести дрехи,а другото беше високо и слабо,не прекалено,но слабо.Носеше черно палто,черни дънки и обувки в стил ,,гъзар" или ,,богато момче".Косата му беше руса,не много дълга и рошава.Другото момче беше с широки дънки и много голям суитчър.Май беше объркал размера и вместо неговият,бе взел ..слонски.Огледах ги отново и се сетих от къде ги познавам.Намусеното момче в черните дрехи беше говорило с мен на площадката.Това бяха двамата ,,близнаци" както ги бях кръстила аз.Пък дали наистина бяха близнаци,не зная. Както и да е.
-Здрасти пич,как я караш. -каза момчето със торбестите дрехи.
-Извини Дейв.Опитва се да се впише. -каза Зак,възпитан както винаги.
-Йо,мацка.Теб те знам.Ти беше оная, бързотичащата. -каза той и аз се засмях. Не на това което каза,а по-скоро отново се сетих за шегата със слонския размер.
-Йо,по-полека с мислите. -каза така наречения Дейв. Всички ме погледнаха.Аз се изчервих и измънках.
-Опа,извинявай. -да,момчето можеше да чете мисли,както се и надявах.Странното е,че аз също го умеех,но с тях не се получаваше.
-Т'ва щото имаме магнитни щитове. -каза той.
-Добре,Дейв.Това е Хевън. -каза Зак. -Хвеън,Дейв. -посочи той и аз се здрависах с него.Намусеното момче в черното палто,седеше все така бръкнал в джобовете си.Изглеждаше зловещ.
-Не винаги е такъв.Понякога не м'оеш да го накараш да мъкне. -каза Дейв,а на мен ми писваше от фалшивият му начин на говорене.
-Дейв,престани. -каза Зак и Дейв сякаш се промени мигновено. -Хевън,това е Крисчън. -каза Зак и посочи момчето с рошавата коса. Подадох ръка за да се здрависам с него,но той не изкара нито едната си от джобовете.
-Приятно ми е ъъ..добре. -каза колебливо и прибрах ръката си съм тялото.Зак се усмихна и Крисчън се обади.
-Добре,хайде да ви настаним.Щом ти си момичето на Зак,заради което дойдохме от Париж,Чикаго,Индунезия,Сидни,чак до тук,не стой да мръзнеш на вратата. -леле,той можел да говори.Се тая.Крисчън ни поведе през коридора.От лявата страна на стените имаше прозорци.Приличаше на физкултурен салон.Усетих ръката на Зак да обгръща талията ми.В този зашеметяващ момент Дейв се обади.
-Е,Хевън,би ли ми разказала за себе си? -попита сдържано и културно той.Леле,бях изумена.
Прокашлях се и Зак се намеси.Не исках да разказвам за себе си на все още непознати.
-Дейв,къде по Дяволите е Вайалет? -попита Зак.При изговарянето на името и,сричките,буквите,настръхнах и страхът започна да завзема тялото ми.Не страхът от името,а страхът от отговора.
-А,споко..Тоест,не се тревожи,тя е в Акаро. -каза Дейв.Акаро?! Какво е това?
-Зак,какво е Акаро? -подшушнах,а той се усмихна,целуна ме по бузата и каза.
-Дейв ще ти разкаже.Върви с него.Аз и Крисчън идваме след малко. -каза той и с сърдиткото завиха и влязоха в малка тъмна стаичка.
-Така,Акаро е тайно вампирско общество,което обсъжда поражението от младите вампири. -каза Дейв и се усмихна.Младите Вампири!? Малъри! Изтрещях на ум.Господи,напълно я забравих.Дано да се върна преди тя да се прибере.
-И Вайалет членува там? -попитах,като си мислех,че съм го казала на ум,но на ум,на глас,имаше ли разлика!?
-Да и на мен ми се стори невъзможно,но все пак,тя е страхотна. -какво,той да не би да каза страхотна!? По-скоро страховита.Тази кучка се опита да ме убие.
-Е,всички се опитахме. -въздъхна Дейв.Застанах на нокти.
-Не се притеснявай.Това беше само за маскировка. -каза той -Аз съм добър вампир. -рече и се усмихна лъчезарно.Сетне,забелязах,че все още вървяхме по този ужасно дълъг коридор.
-Е,ами ти,с какво се занимаваш? -попита Дейв.
-Ъ-ъ,извини ме? -попитах.
-Знаеш,убийства,човешка храна,изучаване,помагане.. -изреди той.
-О,ами по-скоро с това да си седя кротко. -казах и се усмихнах. Дейв ме погледна с недоумение и каза.
-Е,няма как да си седиш кротко вече,щом си от бандата. -каза той.
-Банда,каква банда? -попитах,но вече беше късно.Изведнъж получих топла целува от Зак,който вече бе зад мен.

Не вървяхме още дълго,най-накрая стигнахме до една стаичка.Беше кафява и по средата бошуваше огън в камина.Всъщност,това беше единствената светлина,което успокои очите ми.Настаних се до Зак,който се ширеше на един диван.Вътре беше топло.
-Зак,къде е тоалетната? -подшушнах така,че никой освен той да не ме чуе.Зак съвсем леко се подсмихна и понечи да каже нещо,но Крисчън се намеси.
-Аз ще я заведа. -каза той и аз повдигнах дясната си вежда.
-Крисчън не мисля,че.. -Не успя да завърши Зак.
-Спокойно човече,няма да я изям. -каза безизразно той.Сетне направи жест и ми отвори вратата.Излязохме от стаичката и аз тръгнах след него.
-Тук мирише апетитно,не мислиш ли? -попита той и спря с гръб към мен.
-Не,на какво? -опитах се да запазя спокойствие.
-На кръв.

xvampirexbitchx · 2011-12-29 23:45:42

Този Крисчън ми е много съмнителен! Епизода е Перфе.. НЕКСТ! И да не забравя .. ЗАК!

petyyxbabyy · 2011-12-30 07:46:24

Уникален Епизод Некккст

miss_cute_kiss · 2011-12-30 09:39:14

Окей,пускам некста,щом ви харесва ! ^^

~smiley___face~ · 2011-12-30 10:04:29

Супер! Некст, моля

miss_ya · 2011-12-30 10:07:43

Пускай некста...Крисчън или както е там ми харесваше как говори в началото,защото имам един такъв приятел

Ох,обаче забелязах нещо ии ми се ще да те поправя.. Запетайките се слагат пред "а","но","че" и ако "и" се повтаря повече от 1 път в изречението,а ти ги слагаш зад тях.Това е,надявам се не ми се сърдиш или нещо...

miss_cute_kiss · 2011-12-30 11:09:51

Заповядайте ! ^^

Осемнадесета Глава

,,Калинки-Кап,Кап ІІІ"

Крисчън все още седеше с гръб към мен,но вече можех да си представя изражението му когато се обърне.Направи крачка назад и започна бавно да се обръща.Лицето му все още беше скрито,но виждах острите му зъби,които се показваха изпод горната му устна.Къде ли бях виждала тези зъби!? Той се приближаваше бавно,но едно бързо (почти нищичко не можах да видя и усетя в първата секунда) движение,му беше напълно достатъчно.Толкова светкавично се приближи и долепи мен и тялото ми до стената,че не можех да си поема дъх.Гледаше ме право в очите.
-Какво се изумяваш,не знаеше ли,че все още имаш кръв? -попита ме той като не отлепяше изумрудено зелените си очи от моите.
-К-кръв? -попитах и той кимна.
-Твоята Кръв.На колко години си? -попита той с лека полуусмивка.
-4358. -промълвих а той се засмя.
-Толкова малка,за Бога.Не ми казвай,че не знаеше за годините,те са като на кучетата четири хиляди вампири,се равняват на седемнадесет човешки. -изсмя се той тихо,сетне се приближи до мен и опря устни във врата ми.. -Как е възможно все още да не го знаеш? -прав беше,не знаех много неща.Крисчън видя,че не понечих да отговоря,за това продължи все така притиснат към мен.
-Крисчън недей,моля те.. -промълвих аз.
-И сега какво,няма да ми позволиш да я опитам? -шепна тихичко в ухото ми.Шептенето му не беше като на Зак.Неговото галеше кожата ми,а на Крисчън я караше да настръхва и да се смразява.
-Естествено....че НЕ! -изрепчих сена свой ред.Той се подсмихна и започна да говори.
-Ще видиш.Ти се съгласи и каза... -не успя да довърши,защото гласът на Зак го разсея.Какво ли съм щяла да кажа по-нататък!?
-Какво каза..? -попита той и Крисчън се стресна и се отдели от мен.
-Каза,че вече не и се ходи до тоалетната. -излъга Крисчън и тръгна обратно към малката стаичка.След като се отдалечи достатъчно,аз повдигнах едната си вежда и Зак попита.
-Добре ли си? -каза като се приближи до мен,пое ръката ми и с другата докосна лицето ми.Точно отворих уста да кажа,че съм добре,когато чух глух звук. Кап-кап-кап-кап-кап..Зак също го чу.Погледна надолу,към дясната ми ръка,която не бе хванал и спря да диша.От там се стичаха малки червени калинки,които бавно и грациозно падаха по пода.Зак все още не дишаше.Сигурно заради миризмата.Защото мен така ме удари в синозите,че премигнах няколко пъти за да не падна на замята.
-Какво е станало с теб? -попита Зак втренчен в кървящата ми китна.Нямах представа,нищо не съм усетила,как е станало!?
-Не знам Зак аз...нищо не съм направила. -той приклекна до китката ми и впи устни в нея.Започна да ме боли малко,после повече,и после не се търпеше,докато не разбрах,че той се опитва да изсмучи кръвта.Исках да махна ръката си от там,но знаех,че той няма да ме нарани.След секунди се изправи и болката спря,нямаше дори и кръв.Зак ме погледна в очите и каза.
-Прости ми! -каза той и очите му ме гледаха с такава болка...НО,аз какво можех да кажа,бях наполовина човек,наполовина вампир.А,до сега си мислех,че съм толкова стара..
-Зак..За какво да ти прощава,ти си този който трябва да го стори.Аз,съжалявам,обичам те. -казах и обвих ръце около врата му,а той сложи своите на кръста ми. После ме погледна и каза.
-Вечността е ужасно дълга,но искам да я споделя с теб любов моя. -промълви той и нежно докосна устните ми с неговите.Но,аз не го оставих,на свой ред жадно впих устни в неговите.Тялото ми се наелектризира.
-Добре,да се връщаме. -каза той и обгърна тялото ми с двете ръце.Погледа му беше все така на китката ми и раната,от която вече беше останал само един белег във форма на два кучешки зъба,но не само две дупки,ами цялата захапка.Тогава се сетих за зъбите на Крисчън.Наистина не помнех къде ги бях виждала,или сънувала...Да! Сетих се! Тези зъби,ги помня отлично.Те бяха на прозореца ми когато четях книгата.Когато се бях доближила,човекът,или не точно човекът ми се озъби.Ето от къде го бях запомнила,като изражение.Гласът на Зак разсея обстановката.
-Кога искаш да си тръгнем? -попита той и аз разтърсих глава,вече бяхме е стаята !? Уау.
-Ами,не знам.На теб кога ти се тръгва? -попитах и той се усмихна и каза.
-Мен ако питаш,с теб ми се тръгва постоянно. -засмя се той.Седнах го него,но не огледах обстановката.В малката стая нямаше и следа от двамата близнаци.Зак започна да ми изпраща телепатични картини на легла и спални.Схванах намека.
-Добре,хайде да си ходим тогава. -засмях се и станахме от местата си.

Не мина много време,вече бяхме у дома.Малъри все още бе на училище.Зак ме целуна по челото и аз отидох да видя Сами,той остана в стаята ми.Когато се върнах той лежеше на леглото ми и си мислеше за нещо.
-Ела тук. -каза той и посочи мястото до него.Аз поклатих глава в знак на отрицание. Точно след като мигнах Зак вече беше при мен.Вдигна ме,сложи ме на леглото и легна до мен.Започна да върти кичур от косата ми,а аз се надигнах и го целунах.Той ми отвърна на свой ред .Качи ме върху себе си и свали тениската ми,после и дънките ми.Останах по бельо.
-Хайде обличай си пижамата. -засмя се той.Опулих се срещу него.
-Какво? -зяпнах и той се засмя.
-Само се шегувам. -каза той и аз съблякох и него. -Леле, ти не си губиш времето. -шепна той в ухото ми.
-Съмняваш ли се? -засмях се аз.
-В теб!? Да бе. -каза той и свали останалото по мен.Ще ви призная,че до сега не го бях правила никога,но с този човек,можех всичко.

Беше невероятно,той беше толкова нежен с мен.Не след дълго от цялото това ,,внимание" от негова страна заспах,сгушена до него,а той ме беше обвил с ръце и нямаше да ме пусне.

miss_cute_kiss · 2011-12-30 11:11:44

Пускай некста...Крисчън или както е там ми харесваше как говори в началото,защото имам един такъв приятел
Ох,обаче забелязах нещо ии ми се ще да те поправя.. Запетайките се слагат пред "а","но","че" и ако "и" се повтаря повече от 1 път в изречението,а ти ги слагаш зад тях.Това е,надявам се не ми се сърдиш или нещо...

Не споко. И аз съм забелязала,че им бъркам местата :д

miss_ya · 2011-12-30 11:33:20

Ауу,страхотно е

~smiley___face~ · 2011-12-30 11:53:43

Ауу,страхотно е

sladyr4etyy · 2011-12-31 12:35:57

ам скоро ще има ли некст

Пiiпни мее за късмет* · 2011-12-31 13:05:42

ам скоро ще има ли некст

+

miss_cute_kiss · 2011-12-31 14:54:36

ам скоро ще има ли некст
+

Да,тази вечер : )

miss_cute_kiss · 2011-12-31 23:00:41

Ето,харесалите историята : )

Деветнадесета Глава.

,,Твърде Близо"

Събудих се от говоренето на висок тон.Зак викаше на някого.Разбира се,щах да стана,но се заслушах.
-Не,няма! Много добре знаеш какви са чувствата ми към теб Вайалет! И ми е все тая твоите какви са ! -той се беше развикал,може би не осъзнаваше,че спях,може би не му пукаше!? -Казах ти и докато бяхме в Италия, ТИ вече си на това място в живота ми.Няма връщане.И се радвам за това! -какво по Дяволите говореше той.Толкова ли я обичаше!? Не..не би трябвало.След всичко което стана снощи.Случилото се снощи по-точно.Аз и той бяхме спали заедно.Буквално с днешни думи.Бяхме правили секс.И то моят първи път...Бях загубила нещо свое в неговите ръце.Една сълза се стече от окото ми.Падна и намокри възглавницата.Сетне и още една.Но тя капна на пода.Чу се звук като от падащо сребро.Зак свали телефона от ухото си и се обърна с широко отворени очи.Имаше физиономия от типа ,,Не може да бъде!" О,определено можеше.Захвърли телефона и той издрънча по паркетения под.С бързината на светлината се доближи и клекна до мен,аз се изправих до поза ,,йога" (моята любима) и го погледнах с очи пълни със сълзи.
-О,не,не,не.Какво се е случило? -попита той и очите му зашариха из тялото ми,което незнайно как беше облечено с неговата (за мен) широка тениска.
-Какво се е случило любов моя? Защо плачеш?Какво по Дяволите ти се е случило? -попита той и обхвана голите ми бедра със студените си ръце.Кожата ми настръхна.И едновременно ми се прииска да повърна.
-За Бога Хевън,кажи ми!! -той се бе побъркал,очите му блестяха заради напиращите в тях сълзи.Аз мълчах,мълчах и накрая шепнах съвсем тихо.
-Защо не ми каза,че я обичаш? -попитах и при тази дума,от очите ми рухнаха сълзи.Усетих буцата в гърлото си.Опитах се да я преглътна,но не можах.
-Да кажа,че обичам кого,любов моя? Само теб,ти го знаеш!! -каза той и хвана лицето ми в шепи.Очите му блестяха все повече и повече.Какво очакваше да кажа?
-Не,знам с кого говореше.Чух всичко.Не се опитвай да ме лъжеш! -казах,опитвайки се да се измъкна от хватката му,но не успях.
-Какво!? По Дяволите Хевън,разговора ли чу? -попита той и се усмихна.Нямах сили да говоря,за това кимнах в знак на съгласие.
-Не,не.Любов моя,аз просто се опитвах да я премахна от живота си.Казах,че чувствата ми към нея не съществуват! И ми е все тая дали тя ме обича или само се преструва.А и,докато бяхме в Италия и казах,че дори не може да бъде на последно място в живота ми.Нея я няма там.Животът ми си ти! -изглеждаше толкова искрен.Знаех,че ме обича,но понякога се съмнявах.
-Кажи,че ме обичаш! -казах през сълзи и се усмихнах.Той се опули за секунда.В следващия момент падна на колене и каза.
-Обичам те!Обичам те ! Обичам те! Обичам те ! Обичам те ! Повече от всичко в живота ми,повече от всичко на света! -каза Зак.Беше прекрасен.Паднал на колене.Беше като принцът който никога не бях имала.Той се изправи и седна до мен на леглото.
-Сега вярваш ли ми? -попита ме той. НО,преди да отговоря той сведе глава и каза. -За всичко което ти причиних,преди да ти призная,колко отчаяно влюбен съм в теб.Съжалявам.За всичко което не съм ти казал и си помислила,че не значиш нищо за мен или не те обичам наистина.Съжалява.Просто те обичах толкова много,че си мислих,че ще те убия от толкова жажда! -заяви той и аз съвсем омекнах.
-Не,ти няма да ме нараниш.. -казах аз.Но,той бе непреклонен.
-Не, ти не разбираш.Дори в момента искам да те убия и изям. -засмя се той. -Понякога все още искам и трябва да убивам хора заради този на когото служа... -каза отчайващо той и сведе поглед отново.
-Защо си решил да служиш на Стийвън? -попитах аз.
-Аз не съм го решил.Човек,в нашия случай, вампир се ражда с бъдеще.Съдбата му определя на кого да служи.Мислиш ли,че ако можех да избирам,щях да избера този ужасен живот!? Да убивам невинни хора и да ги белязвам!? Не,щях да съм кротък,като теб. -каза той и погали косите ми.
-Да,но така нямаше да сме толкова влюбени,нали. -казах аз,сигурна в думите си.
-Обичам те повече от всичко,давам живота си за теб! -каза той и хвана ръката ми.
-Обичам те ! -казах и впих жадно устни в неговите.
-Ако те попитам нещо,ще отговориш ли с ,,Да"? -попита той,след като се отдели от мен.
-Е,ти вече ме попита. -засмях се аз. После станах сериозна. -Питай. -подканих го.
-Би ли се омъжила за мен? -попита той и падна на колене пред мен.

sladyr4etyy · 2012-01-01 01:05:33

охх разтапя ме тази история чакам некстт

sunshine < 3 · 2012-01-01 02:20:01

охх разтапя ме тази история чакам некстт

#151 2011-12-29 17:06:57

Re: ,,Зъби"

#152 2011-12-29 18:48:12

Re: ,,Зъби"

#153 2011-12-29 19:12:12

Re: ,,Зъби"

#154 2011-12-29 19:25:22

Re: ,,Зъби"

#155 2011-12-29 20:01:30

Re: ,,Зъби"

#156 2011-12-29 20:22:07

Re: ,,Зъби"

#157 2011-12-29 20:36:00

Re: ,,Зъби"

#158 2011-12-29 21:04:54

Re: ,,Зъби"

#159 2011-12-29 21:35:54

Re: ,,Зъби"

#160 2011-12-29 22:32:50

Re: ,,Зъби"

#161 2011-12-29 23:45:42

Re: ,,Зъби"

#162 2011-12-30 07:46:24

Re: ,,Зъби"

#163 2011-12-30 09:39:14

Re: ,,Зъби"

#164 2011-12-30 10:04:29

Re: ,,Зъби"

#165 2011-12-30 10:07:43

Re: ,,Зъби"

#166 2011-12-30 11:09:51

Re: ,,Зъби"

#167 2011-12-30 11:11:44

Re: ,,Зъби"

#168 2011-12-30 11:33:20

Re: ,,Зъби"

#169 2011-12-30 11:53:43

Re: ,,Зъби"

#170 2011-12-31 12:35:57

Re: ,,Зъби"

#171 2011-12-31 13:05:42

Re: ,,Зъби"

#172 2011-12-31 14:54:36

Re: ,,Зъби"

#173 2011-12-31 23:00:41

Re: ,,Зъби"

#174 2012-01-01 01:05:33

Re: ,,Зъби"

#175 2012-01-01 02:20:01

Re: ,,Зъби"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook