Благодаряя !!
он : И аз немога да рисувам мухи      

Извини ме !  Наистина си добра !

Айде само сладурче, не обиждай хората. Може и да нямам кой знаек много талант, ама поне го приемам !!!  И не се правим на " яки ", приемам товаче не ти харесват но не обиждай !! 

Нарисувах един дракон. ;д Исках да ви покажа стъпките, за да се уверите че е лесно

-ии е готов : ) 

Мерсииии        

Радвам се че ви харесвааа !  Довечера ще пусна некст !!!!!!

Вмести да слагам надписи с photoscape , ще слагам на всяка картина по едно S ! ( Сашка от Александра )

- Би трябвало да е знака на Аvenged Sevenfold

- Kитарка

[/img]

Стоях на малкото абаносово шкавче в ъгъла на стаята, гледах се в огромното огледала и бавно сресвах средно дългата си коса. Усещах как мъжки парфюм изпълни стаята. Изведнъж на вратата се почука. Влезе мъж с тайнствена усмивка и започна бавно да разкочзава колана си. Като си помисля за миналото , за училищния живот, за приятелите ми.. Е здравейте ! Казвам се Елинори имах съвсем нормален живот като вашия, докато един кучи син не преобърна живота ми. Един ден, една минута , на едно място..
Гледайки в една точка се върнах в шибаната, мрачна реалност. Усещах топлаъа , груба ръка на странника по бедрото ми, и колкото докостването ставаше по-настойчиво и страстно, толкова повече сърцето ми се разпукваше и умирах отвътре.
- Миличка, - присмехулно каза мъжа - хайде да си пойграем !
Тялото ми се отврати, сърцето ми прескочи няколко пъти, искаше ми се да викам.. но НЕ! Това беше съдбата ми. С всяко проникване, с всеки тласък частица от останалото ми достойнство изчезваше и умираше в болезнена агония. Гадното копеле се изправи взе дрехите си, хвърли една пачка пари и ме целуна по корема. Минаха се няколко минути, останах в леглото легнах по гръп. Отново се отдадох на спомените, против воялта си.. Не го исках ! Не исках да се връщам към онзи ден..

Бях в училищната столова, чувах силните шумове и усещах миризмата на старо развалено месо. Беше ужасно.. вървях към масата на " известните ", както ни наричаха. Там се озовах по случайност. Минавах и развявах прекрасната си коса, всички ме гледаха виждах завистливите и влюбени погледи на съучениците си. Видях Барбара ..  как да я нарека " Най-добрата си приятлека ". Тя е богато момиче, което трябва да има всичко, но е доста глупава. Трябва винаги да взимам решенията, за да не оплеска работата. Сигурно ви звуча като повърхностна кучка, но не е така. Поддържах тази теория, защото не исках да ме мачкат и нямаше ! Тя се изправи и тръгна към мен целуна ме по бузата и се засмя. Зад нея стоеше Джейкъп. Момчето което искаха всички, и което АЗ имах.

Мнения ??!

Не ми хареват !! 

- И просто стоеше пред врата ? - ме попита с странен поглед Джон.- Какво ще правиш ? Не се обаждай в полицията, моля те.
- За какво говориш ?
- Искам това дете. -  той бавно се приближи до мен. Погледна ме и надигна главата ми, целуна носа ми и се усмихна. - Знаеш ли исках да те видя още преди, но просто незнаех какво да ти кажа. Знаеш откакто Лили изчезна, всичко се преобърна. Искам това дете Нани.. искам да го отгледаме заедно. - тези думи, тези думи бяха по-сладки от шоколадова торта , бяха по красиви от пролетните дни. С цялата си душа се умолявах това да не е просто, от онези мой сънища. Тогава го усетих, усетих топлата му груба кожа на бузата ми. Имах чуството , че сърцето ми е цвете и разцъфва бавно,по-бавно. За момент просто се чуствах на друга планета, но бързо се опомних. Целунах го. Да целунах устните му и миг по-късно усетих как езиците ни се преплитаха. 

Спеециално за miss_cute_kiss

СЪЖАЛЯВАМ, МНОГО Е КРАТКО !

Когато отворих вратата, навън стоеше.. бебе ?! То беше увито в груба хавлия, а на главата си имаше шапка на която беше залепена бележка : " Грижете се за Меридит ! ". Устата ми се отвори, погледнах с тъп поглед и изкрещях. Дори не знам защо, просто не можех да го оставя навън. А когато погледнах в очите , та те бяха същите като на Лили . Лили беше дъщеря ми. Когато бях  с Дейв забременях. Тогава родих малко момиченце, но докато бяхме в болницата бебето изчезна. От тогава започнаха кавгите с Дейв. Внимателно вдигнах детето, влязох отново и го оставих на канапето. То спеше не можех да повярвам колко прилича на Лили. Но това не бе възможно.. Звънецът отново звънна.
- Супер сега сигурно ще има куче.- но когато отворих там беше Дейв. Усмихнах се той стоеше и ме гледаше. Беше толкова прекрасен. Тъмните очи се забиваха като стрели в сърцето ми. Мусколестите му ръце, който сякаш всеки момент щяха да разкъсат тениската му.. точно тогава се чу детски плач.
- Нани какво е това ?
- Ъ-ъ бебе.
- Чувам, но от къде се взе..
- Дълга история влез и ще ти разкажа.- прекъснах го.