Уф, ама давай 14, държиш ни в напрежение. 

Интересна е историйката. Започвам да я следя, давай некст.

Ъгх. По английски.
Трябва да избирам в кое време да е глагола: Present Perfect or Present Perfect Progressive.

Изречението е:
He ( make ) nothing but trouble fo years.

Най-накрая нова част.  Давай некст. 

Пак съм аз. С продължение. Та така, разказах на Т(приятелка) за случващото се, при което тя реши да каже на И как се чувствам, понеже аз нямах смелост, защото си мислих, че ще нараня И по някакъв начин. Аз отидох до магазина и през това време Т разказала всичко, което сме си говорили на И и след това отидохме в парка. И се умълча и по едно време започна да плаче, при което на мен ми стана гадно и аз също започнах да плача. Решихме да извикаме и Н(друга приятелка) . По пътя и 2-те плачехме и Т ми каза да спра да плача за едно момче, но аз й казах, че не плача за него, аз плача за И. След това Т попита И за какво плаче и тя отговори, че плаче за мен. След това Н и Т ни успокоиха и се разбрахме с И да забравим за него и да приключим всякакви контакти с него, защото така ще е най-добре и за двете ни. От този ден нито дума за него, държахме се както преди, но на 31.12 влязох за нещо в фейбук профила й и забелязах, че са си писали от доста отдавна, в смисъл те не са спирали да си пишат, дори когато си обещахме. Видях, че той и е предложил и си помислих, че тя ще му откаже, но уви тя му се разсърди, че той не и предложил в 00:00. На Нова Година се бяхме събрали в една приятелка. И излязохме в центъра към 00:00. След минути тя идва и ми казва как той й е предложил и аз я попитах и ти какво отговори. И тя каза "Еми да, много ясно" ... Понеже си казахме, че ще забравим за него, аз се държах все едно съм го забравила и си мислех, че и тя ще е така, но не .. И точно преди въпросното момче да й предложи по телефона, друго момче и предложи очи в очи и я целуна, а те не се отдръпна, но прие да станат гаджета с въпросното момче .. И с нахалство дойде и ми го каза .. Просто вече не знам какво да правя ..

Всичко започна от 18 септември. Ново училище, нов клас. Харесах си едно момче от класа ми и постоянно говорих за него на най-добрата ми приятелка. Понеже тя ме разпитваше и й беше интересно. След известно време реших да ги запозная. Всичко вървеше наред. И ( приятелката ми) знаеше колко много го харесвам. От деня, в който ги запознах, те започнаха да си пишат и да си говорят по телефона (имат си телефоните по моя вина). Вече беше очевидно, че тя го харесва със сигурност. Но нищо не знам за него. В училище доста често се закачаме двамата, държи се много мило. И започна да идва всеки ден до моето училище уж да ме види, понеже ни е мъчно една за друга. Но като дойде, каже ми 2 думи и се залепва за него. Вече беше прекалено очевидно, че го харесва и се реших да я попитам. При което тя ми отговори, цитирам " Как можа да си го помислиш, за тези 7 години не ме ли опозна. Как можа просто? Изкарваш ме съвсем НЕприятелка. Виждам колко го харесваш, не бих те наранила. " С това приключи разговорът. Аз останах радостна и с мнение, че спира всякакви контакти с него и си продължава, но уви не е така. Тук идва моята ( поне за мен ) лоша постъпка, да вляза във фейсбука й. При което виждам чат от деня в който се запознаха, до ден днешен. Познавам И от 7 години, до сега не сме се карали изобщо. Мислех си, че я познавам прекалено добре, че и имам -пълно довери и че не би постъпила толкова предателски и егоистично. Просто не нам какво да правя. Идеи ?