Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

Unstoppablє · 2013-01-12 10:27:20

Това е новата ми история. Надявам се да я харесате. (Не възлагам големи надежди де )

Част I

- Добре, добре. Хубаво, да, окей. Не, няма разбира се. Добре, айде чао. Оф, добре де, разбрах. Даа. Хубаво, чао. - приключих поредния досаден разговор с майка си
Вървях към гимназията, в която учех, като внимателно оглеждах всяка уличка, всяка къща и всяко дръвче. Не вървях за пръв път по тези улици, но просто ми беше интересно. Всеки път къщите по тази улица бяха с различен дизайн. Един ден са бели на цвят, друг път пък са жълти. Тези хора явно не могат да избират.
Тъкмо пресичах последната улица, когато чух клаксон на кола. Изстрелях се с 3 крачки назад и се заковах на тротоара. Някаква черна кола бясно мина покрай мен, чак косата ми се развя. Проследих с поглед въпросния автомобил до момента, когато пое единия завой и изчезна от погледа ми. Повдигнах едната си вежда, огледах се за още такива бързащи коли и когато установих, че е безопасно, отново се запътих към гимназията. Тъкмо стъпих на отсрещния тротоар, когато зад мен профучаха някакви мотори. Обърнах се, но те вече бяха поели завоя. Завъртях очи и продължих да вървя. От скоро съм в града, затова всяко нещо ме впечатляваше по някакъв начин. Имах приятели тук, но градът беше особен. Очите ми се завъртяха в посока на едно дърво. Вчера, когато идвах тук, него го нямаше. Не съм експерт по природата, но едва ли едно едро дърво може да порасне за 1 денонощие. Присвих леко очи, обработвайки информацията, така да се нарече. Повдигнах ръка, отместих ръкава си и погледнах часовника на ръката си. Оставаха 3 минути до биенето на звънеца за час.

marleyandme · 2013-01-12 11:29:17

Заинтригуващо е, некст.

lozanka98 · 2013-01-12 12:12:51

Интересно. Давай некст.

florchety · 2013-01-12 12:19:35

Интересно. Давай некст.

Krusu123 · 2013-01-12 12:58:32

Интересно. Давай некст.

ecei · 2013-01-12 13:10:46

Стана ми интересно като изключим,че не разбрах почти нищо в началото с пряката реч.

Unstoppablє · 2013-01-12 13:27:39

Стана ми интересно като изключим,че не разбрах почти нищо в началото с пряката реч.

Ами с това изречение, показах, че героинята не слуша какво говори майка й, а само повтаря едно и също с надеждата да затвори. Наистина изглежда малко неясно, но се надявам, че ти е харесала първа част.

Unstoppablє · 2013-01-12 13:28:04

Част II

Вече бях пред стълбите, които водеха до входа на гимназията. Нещо тук беше по - различно от вчера, но какво? Някак си не беше същото. Но нямах време да оглеждам и да мисля. Трябваше по най-бързия начин да вляза в стаята и да седна на чина, преди учителят да е влязъл. Отворих входната врата на гимназията. Вътре беше пусто и празно. Огледах се. Извадих телефона си и погледнах какъв ден сме. Беше сряда, значи трябваше да има ученици из коридора. Нито имаше някой, нито се чуваше звук. Беше доста странно. Отидох до шкафчето си, като през целия път до него се оглеждах и се ослушвах, но така и не видях и не чух никого. Между тоалетната и моето шкафче имаше още шкафчета. Реших да надникна в тоалетната. Влязох. Нямаше никой. Отворих почти всички кабини, но без резултат. Запътих се към изхода. Когато излязох, пред мен беше пълно с ученици. Всеки се разхождаше из коридорите, като в едно обикновено училище. Останах изумена.
- Ама какво?! - обърнах се към вратата на тоалетната, след което отново насочих очите си към учениците
Отново повдигнах едната си вежда. Звънецът би. Учениците се запътиха към стаите си. Направих се, че нищо не е станало и потеглих кабинета, в който имах час. Влязох и се настаних на чина си. След около минута влезе и учителя. След него дойде и някакво момче, не от нашия клас. Сигурно беше нов и учителят щеше да го представи. Господинът остави документите, които носеше на бюрото си, след което с усмивка се приближи до новака. Прокара ръка зад гърба му и постави китката си на рамото му.
- Тишина моля! - извика с дрезгавия си, но плътен глас - Това, драги ученици, е новият ви съученик. Казва се.. ъм как каза, че се казваше? - обърна се към него
- Гордън - отговори с един дебел, плътен глас.. като на чудовище
- Да, Гордън. Това е Гордън. Той е от Южна Италия и семейството му се преместиха тук. Искам да се държите подобаващо с него. - каза, след което посочи с ръка чинът зад мен
Въпросният Гордън се довлачи с мрачен поглед до чина и седна. Исках да се обърна, но не изглеждаше особено дружелюбен, затова не го направих.
***********************
Часът ми се стори много дълъг. Имах чувството, че не са 45 минути, а 45 часа. Но това не беше единственият проблем. През цялото време зад мен се чуваше някакво ръмжене. Тихичко, но много досадно. Няколко пъти си помислих да се обърна и да му кажа да спре, но се отказвах всеки път. Нещо ставаше в този град и аз бях решена да разбера какво.

ecei · 2013-01-12 13:36:15

И предната и тази част ми харесаха,но просто в първата не ми стана много ясно,може би защото не бяха отделени думите на майката и на нея по отделно,но е супер.Браво давай все така и пускай следващата част бързо.

Murderer . · 2013-01-12 13:44:25

И предната и тази част ми харесаха,но просто в първата не ми стана много ясно,може би защото не бяха отделени думите на майката и на нея по отделно,но е супер.Браво давай все така и пускай следващата част бързо.

xnekfonikfox · 2013-01-12 14:40:08

Още.

Unstoppablє · 2013-01-12 15:49:33

Благодаря на тези, които проявяват интерес към историята. Съжалявам, че частите са малко кратки, но ако има интерес, по - нататък ще станат по - дълги.

Част III

Вече беше време за предпоследния час. Вървях бавно по коридора, наблюдавайки всеки детайл по стените, тавана и пода. Направиха ми впечатление едни портрети. Доближих се до тях и почнах да "изпивам" с поглед всеки детайл от рисунките. Бяха малко необичайни за гимназия. На единия беше изобразен един голям черен вълк с червени очи как е захапал врата на един вампир. Всъщност е отхапал врата му. В по зъбите му капят капки кръв, а в устата му стои парче бяла кожа, вероятно от вампира. Колкото до него, той е легнал на земята със полу-врат. От едната страна се вижда врата, а от другата се вижда кост с кръв, вероятно от отхапването. Вампирът се е вторачил в очите на вълка, а от устата му също излиза кръв. Отдолу имаше някакъв надпис. Наведох се и присвих очи, за да го прочета, защото беше написан с много ситни букви. Пишеше "До Директора с любов.", но май беше на старо-английски език. Отместих поглед до съседния портрет. На него беше изобразен един обратен кръст, за който бях чела, че значи вяра в Сатаната. Върху кръста имаше красива девойка, чиито ръце бяха завързани за кръста, а краката й бяха оковани. Тя беше с тъмнокафява коса, покриваща половината от лицето й. Очите й бяха кърваво-червени, гледащи надолу. Носеше бяла рокля, която беше доста скъсана. Малко под гърдите й беше написано с кръв (вероятно нейната кръв) "Тя те гледа", пак на старо-английски. Отместих поглед нагоре към лицето й и се стъписах. Дръпнах една крачка назад. Лицето й вече не беше красиво. Беше чисто бяло с някакви драскотини, а не женствено и хубаво, като преди малко. Очите й не гледаха надолу, а гледаха право в моите очи.
- Май полудявам - казах си, след което се приближих и я огледах отново
Помислих, че просто ми се е сторило, че е била красива, и че очите й са сочели надолу.
Доста странни портрети бяха. Обикновено портретите в една гимназия трябва да са свързани с миналото й, а тези бяха някакви фантазии, доста красиво нарисувани, но все пак фантазии.

Murderer . · 2013-01-12 16:13:22

Страхотно е. Продължавай.

ecei · 2013-01-12 16:44:13

Хохо стана ми доста интересничко.

marleyandme · 2013-01-12 17:52:18

Хохо стана ми доста интересничко.

LostGirl · 2013-01-13 10:00:20

хохо, много е интересно. Давай некст

Unstoppablє · 2013-01-13 10:27:50

Част IV

Отместих поглед от портретите и се запътих към кабинета, в който имах час. Главата ми се въртеше в посока на тавана, пода и стените, като очите ми внимателно оглеждаха всичко.
Изведнъж усетих как лицето ми се приближава до земята. След части от секундата бях забита в земята. Обърнах се назад и видях една дупка в пода. Вероятно в нея съм се спънала. Оттърсих се, събрах си листите от пода и станах. Приближих се до дупката и я огледах. Нямаше нищо необичайно в нея, но защо никой не я беше запълнил с нещо? Изтупах си клина и пак тръгнах. Отнякъде се чу писък. Спрях и се заслушах. Тръгнах по гласа, за да видя от къде идваше. Писъците се засилваха с всяка крачка. Накрая се озовах пред тоалетната. Доближих ухото си до вратата. Според гласовете, определих, че бяха момиче и момче вътре. Не можах да разбера за какво говорят и по каква причина момичето пищеше, понеже говореха на старо-английски.
Чу се силен трясък. Чуваше се и плач от момичето. Посегнах към бравата, но когато вече спрях да чувам писъците, отдръпнах ръката си. Отново доближих ухото си. Чуваше се някакво хрупане и мляскане. Вратата не беше прозрачна, което засилваше любопитството. Нещо в мен ми казваше да вляза, но въпреки това не го направих.
Мляскането спря. Отдръпнах се от вратата. Почнаха да се чуват стъпки, което значеше, че въпросното момче щеше да излезе. Изтръпнах. Това нещо, което преди малко ме караше да вляза, сега ми казваше, че трябва по най-бързия начин да се махна от вратата. Този път го послушах и влязох в най-близкото шкафче, което видях. Момчето излезе. Не изглеждаше необичайно, само зъбите му бяха малко по-остри от обичайното. Той се приближи до шкафчето. Настръхнах. Не се обърна с лице към него. Стоеше в профил. Имаше нещо червено по устата, което избърза с ръкава си, премлясна няколко пъти и си тръгна.
Когато установих, че е безопасно, открехнах леко вратата на шкафчето и огледах внимателно коридора. Бях закъсняла за час, но това не ме интересуваше в момента. Излязох напълно. Доближих се до вратата на тоалетната, посягайки към бравата. Не знаех какво да очаквам да видя вътре. Затворих очи и отворих. Отворих само едното си око и усетих как нещо ме опръска. Запуших устата си с ръката си и влязох в едната кабина. Надвесих се над тоалетната чиния и повърнах. Едновременно с това плачех. Взех една салфетка, избърсах си бузата, която беше опръскана и устата. Хвърлих я в коша и излязох от кабинката. Веднага избягах от тоалетната. Не исках да виждам това никога повече. Плачех и бягах, където ми видеха очите.

marleyandme · 2013-01-16 08:46:36

Става много интересно, некст.

the cutie · 2013-01-19 10:08:04

Некст. <33

ecei · 2013-01-20 15:22:30

Оле стана ми супер интересно дай следващата част.

Unstoppablє · 2013-01-20 15:33:48

Част V

Тази част ще я направя много кратка, защото ще има продължение, ако ви пука изобщо.

Обърнах се да видя дали някой ме преследваше, но точно тогава се блъснах в някого. Погледнах напред и видях, че там стоеше онова ново момче, което издаваше едни ръмжащи звуци.
- О, много съжалявам! - казах и избърсах сълзите си
Погледна ме с такъв поглед, все едно съм му изяла десерта. Не каза нищо, а само тръгна напред и блъсна рамото си в моето.
- Ей, казах извинявай, ясно?! - не можах да се стърпя и извиках
Той не се обърна. Продължаваше да върви. Хората от този тип "Не ми пука за нищо и никой" направо ме вбесяваха. Какво му бях направила, че да ми се прави на голямата работа?!
Продължих си пътя. Вървях с наведена глава, когато на обувката ми капна нещо. Загледах се. Беше подобие на кръв, но откъде можеше да капе? Извърнах глава нагоре. Започнах да заеквам, в опити да изпищя.

Murderer . · 2013-01-20 19:33:01

Най-накрая нова част. Давай некст.

nedi · 2013-01-20 19:44:56

Доста късно се усещам аз.
Давай некст

vili_ss · 2013-01-20 21:10:34

Давай некст.. повече от невероятно е..

Unstoppablє · 2013-01-21 11:56:41

Продължение на част V

Върху челото ми падна още една капка. Отдръпнах се и почнах да пребърквам в раницата си, опитвайки се да намеря телефона си. Когато най-сетне го извадих, набрах 911. Нещо обаче не можех да се свържа с тях. Звъннах и на майка си - същият резултат.
- Но какво става тук?! - извиках и с бавни крачки се отдалечавах от мястото.
- Помощ - някакъв замрял глас едва изрече
Обърнах се. Всъщност капките капеха от врата на едно момиче, висящо на въже, тоест обесено. Тя ме гледаше и едвам изрече отново "Помощ". Знаех, че живота й зависеше от смелостта ми. Трябваше да я откача, но как по дяволите щеше да стане това? Та тя беше окачена на тавана! Потърках челото си, когато ми хрумна една изключително глупава идея. Въздъхнах.
- О, Господи, кажи ми, че ще оживея - продумах и се доближих до редицата шкафчета, които бяха най-близо до мястото, където висеше момичето.
Оставих чантата, телефона и листите на земята и с голямо усилие се покатерих. Всяка секунда, тя загубваше все повече въздух. Една грешна стъпка и щях да се озова на пода, а тя - щеше да е мъртва. Вървях внимателно върху тях. Стигнах до ръба, но ръцете ми не бяха достатъчно дълги, за да стигна въжето. И ако си мислите, че да се кача на шкафчето е глупава идея .. точно тогава ми хрумна една изключително опасна и глупава идея, но нямах избор. Направих няколко крачки назад, след което се засилих и се хвърлих върху въжето. То не ни издържа и се скъса. След секунда лежахме на пода.
- Добре ли си - едва продумах
Тя просто кимна, опитвайки се да си поеме дъх. Сетих се, че по някаква причина майка ми беше сложила малка аптечка в раницата ми. Сутринта й мънках, че няма да ми трябва, но сега се радвах, че не я махнах. Изправих се внимателно, защото цялото ми тяло ме болеше. Довлачих се до раницата си и извадих аптечката. Приближих се до момичето и клъцнах въжето около врата с ножица. Извадих малко йод, памук и бинт. Добре, че гледах онова медицинско предаване, на което показваха какво се прави при рана.
- Добре, сега малко може да щипе и да боли, но ще потърпиш - казах и сложих йод на памука. Приготвих и кислородната вода и почистих врата й. След това лепнах памука. Тя леко изохка и го притисна към раната. Взех бинта, сложих го и го залепих с лепенки. Не изглеждаше така добре, както по телевизията, но все пак бях още начинаеща. Когато тя най - сетне се опомни, я попитах:
- Какво става тук и кой ти причини това?
Момичето погледна през гърба ми и със заекващ глас изрече:
- Т-т-той - посочи с пръст зад мен
Обърнах се.

#1 2013-01-12 10:27:20

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#2 2013-01-12 11:29:17

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#3 2013-01-12 12:12:51

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#4 2013-01-12 12:19:35

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#5 2013-01-12 12:58:32

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#6 2013-01-12 13:10:46

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#7 2013-01-12 13:27:39

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#8 2013-01-12 13:28:04

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#9 2013-01-12 13:36:15

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#10 2013-01-12 13:44:25

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#11 2013-01-12 14:40:08

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#12 2013-01-12 15:49:33

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#13 2013-01-12 16:13:22

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#14 2013-01-12 16:44:13

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#15 2013-01-12 17:52:18

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#16 2013-01-13 10:00:20

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#17 2013-01-13 10:27:50

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#18 2013-01-16 08:46:36

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#19 2013-01-19 10:08:04

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#20 2013-01-20 15:22:30

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#21 2013-01-20 15:33:48

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#22 2013-01-20 19:33:01

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#23 2013-01-20 19:44:56

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#24 2013-01-20 21:10:34

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

#25 2013-01-21 11:56:41

Re: Мaybe it's just a fortuity || Може би е просто случайност

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook