Всички.
Звездата, Втора Цедка, Кради Кради

7 част.

След като Биг Тайсън даде на всеки стока и листче със адреси, всички се разпръснахме. Аз отидох до онази закусвалня, имах клиент там. Сигурно онази Бриана. Когато отидох, я видях седнала на тротоара. Тя веднага ме разпозна и ме викна до себе си. Беше ме страх да и дам стоката тогава, все още беше светло и улицата бе доста оживена. Седнах до нея на тротоара. Както винага, Бриана не се усмихваше.
- Мери, нали? Дай ми стоката
- Да, добре. Но да се отдръпнем на по-тихо място, че тук има много хора.
Тя се съгласи и отидохме зад закусвалнята, там беше по-спокойно, макар че видях, че едно момче ни наблюдаваше отвърте. Не ми пукаше, изглеждаше ми нормален. Дадох стоката на Бри, тя ми даде парите и тръгнахме, всеки по своя път.
Този ден нямах много клиенти. Само двама. Отидох на втория адрес, който изненадващо, беше до къщата на Майк. Знаех, че не беше той, но се притеснявах, че може да ме види. Човекът, който бе дошъл за стоката нисък бял мъж, на около 35, със брада. Изненадах се, но това ми беше работата. Той бе дошъл за марихуана. Даде ми парите и си тръгна. Докато броях парите, видях Майк да наднича от прозореца. Веднага щом ме видя, той си отиде. Мислех, че той почва да губи доверието си в мен. И това ме натъжаваше. Той беше човекът, за който бих направила всичко, и наистина не исках той да се разочарова от мен.
Часът беше 8, и заповаше да се стъмнява. Отидох до къщата на Тайсън, за да не се разкарвам утре. Исках да му дам парите още на деня. Когато влезнах в къщата, чух, че той разговаря по телефона с някой много яростно. Когато ме видя, затвори. Подадох му парите.
- Мери, искам да поговорим. Седни.
- Да, добре. - седнах - Какво има?
- Днес си била до закусвалнята, нали?
- Да.
- Видяли са те.
- Какво, как? Аз отидох зад закусвалнята за да не ме видят. - казах очудено аз
- Видял те е един от синовете на Джей Малш.
Значи все пак е било онова момче.
- Говорех си с Джей сега и казва, че иска тази територия. - каза Тайсън
- Какво? Не, това е наше място.
Чуха се спирачки на кола отвън. Тайсън стана и ме взе за ръка. Не знаех какво става.
- Това са те. - каза Биг Тайсън.
Уплаших се още повече. Тайсън ме заведе до една малка стаичка. Взе един сак с пари и стока и два пистолета.
- Вземи това. - Тайсън ме погледна в очи и ми подаде пистолета.
Знаех, че трябваше да действаме бързо, затова нищо не посмях да кажа. Излязохме от задния двор и чух как предната врата хлопна. Мъжете бяха 5, бяха навсякъде из къщата. Викаха и стреляха с пистолет. Отидохме до гаража и се качихме в колата. През това време видях как мъжете излизаха от задния двор. Започнаха да стрелят по колата. Биг Тайсън бързо потегли и заобиколи до входа на къщата, като ме накара да прострелям кумите на колата им. Всичко стана много бързо. Той дори не спря. Но бяхме сбъркали. Мъжете бяха шестима. Eдиният седеше в колата. Не успях да запомня много от него, видях само, че насочва пистолет към мен. Уцели ръката ми. Болката беше ужасна. Веднага щом Биг Тайсън видя ръката ми, той настъпи газта и ме отведе в болницата.

Еми ние си правим такива снимки със една такава кръг.а леща за фотоапарат. Тя си беше в комплект с фотоапарата и прoсто когато искаш да снимаш я слагаш на камерата и готово

Карина
Си..

Историята ми не се радва на особен читателски интерес, но .. oh well, аз ще продължа.

4 част.

В закусвалнята имаше едно семейство, което празнуваше рождения ден на дъщеричката си. Винаги съм харесвала да гледам как хората се усмихват, макар и да знам, че са много малко нещата, които ги карат да чувстват щастливи. Хората във Бронкс бяха бедни, но винаги оптимисти. Това харесвах в тях.
Седнах на тротоара, замислена за първия ми "клиент". Мислех си за историята му, какво беше станало, че е посегнал към наркотиците. Чаках 10 минути и близо пет пъти погледах листчето, което ми даде Биг Тайсън, защото си мислех, че съм объркала часа .. но не, просто клиентът се забави. Обхваната от най различни мисли, видях, че едно чернокожо момиче с къса пострижка, облечено в шорти и тениска, с татуировка на бедрото идва към закусвалнята. Тя запали една цигара и просто стоеше там. Бяхме само аз и тя и си помислих, че тя е клиетката ми. Казах си "Уау, това е доста под очакванията ми. По-скоро очаквах някой мъж на 20-30 години .."
Отидох до нея и я заговорих.
- Аз съм Мери
- Готино. Аз съм Бриана. Какво искаш?
Погледът й беше безличен, на лицето й нямаше усмивка .. тя ли беше?
- Аз май имам нещо за теб.
- Оуу, ти си значи .. давай стоката. - Бриана прошепна. Сякаш това, че казах, че имам нещо за нея я зарадва .. Тогава се замислих, "ако й продам това, тя ще се съсипе", не исках да правя нещо лошо. Но от друга страна, тя е решила така.
Извадих едно пакетче кокаин и й го дадох.
- Добре, имам нов дилър. - тя започна да вади портфейла си. - цената не се е променила, нали?
- Не, същата е. - отговорих плахо, защото честно казано не знаех цената ..
- Ето. - подаде ми 150 долара и преди да се осъзная тя вече бе изчезнала.
Уау, първата ми печелба, 150 долара за една малко пакетче кокаин?! зарадвах се и продължих към следващия адрес.
Доставих всичко. Всичко мина по план и общо събрах 450 долара от кокаина и 300 от пакета с екстази-то. Всички други места бяха в едни забутани улички на Бронкс ..срещах все едни и същи, отчаяни от живота лица, търсещи утеха в дрогата.
Вече беше към 8 вечерта и майка ми щеше да се върне всеки момент. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА! Тя беше оставила списък със задължения! Трябваше да изчистя апартамента, да сготвя и да измия чиниите. Бързо се прибрах вкъщи, но преди това минах през магазина на нашата улица. Знаех, че ми бяха положени пари от печалбата и взех вино и спагети, общо платих към 20 долара. Щях да обесня всичко на Биг Тайсън утре.
Прибрах се вкъщи и толкова бързах, че свърших с всичко за 35 минути. Само вечерята не беше готова. Бърках спагетите, когато чух че мама си е вкъщи. Изтичах до вратата да я посрещна.
- Здравей, мамо! - целунах я по бузата и взех чантата от ръката й.
- Здравей, Мери .. много весела ми се струваш - усмихна се мама - а свърши ли с домакинската работа? - тонът изведнъж стана по - сериозен.
Усмихнах се и я поканих в кухнята. Точно се бяха сварили спагетите. Сложих ги в една чиния и ги залях със сос, после налях на мама вино и й сервирах. Учудването беше голямо.
- Не помня да сме купували вино.
- Аз го купих със парите от първия ми работен ден.
- Мери това е чудесно, къде работиш?
Смутих се при този въпрос, какво трябваше да й кажа ?
- Няма значение, мамо.
Сложих спагети и за мен и си отидох в стаята.

Благодаря за коментарите .. радвам се, че ви харесва.

Част 2
Легнах да спя и през цялата нащ не спрях да мисля за това как ще се захвана с наркотиците. Бях обмислила всичко, както обичам да правя. Щях да отида при Биг Тайсън. Бос-а на бизнеса във Бронкс. Живееше недалеч от нашия апартамент. Не знаех много за него, само бях чувала, че живее в голяма, луксозна къща, сменя жените през ден, няма деца и не обича обвързването, а най-очудващото беше, че до сега не е бил в затвора .. странно, но пък значи че е добър. Бах решила, че ще продавам наркотици, но няма да опитвам. Знаех, че са лоши за здравето и щях да се въздържам. Не исках да стана отрепка, както повечето дилъри. Просто щях да взимам парите.
Сутринта, когато се събудих, знаех, че трябваше да се заема с работата. Измих се, облякох се и отидох в кухнята. Майка ми, както винаги беше на работа и ми беше оставила бележка на масата с куп задължения. Нямаше как да не ги свърша след вчерашното .. но преди това, работата.
Излезнах от апартамента и си взех лонгборда. Познавах едно момче от квартала - Робърт, той беше навътре в нещата и отидох при него. Почуках на врата на апартамента му и той отвори.
- Здравей, имаш ли минутка? - попитах го
- Уау, Мери! Да, разбира се ..
- Ти познаваш Биг Тайсън, нали?
- Да, какво те интересува?
- Искам да продавам - казах плахо аз - искам да печеля пари.
Робърт се изсмя
- Ти? Мери, ти? Ти да продаваш наркотици?
- Какво? Какво има ..
- Ама ти сериозно ли?
- Трябват ми пари.
Усмивката изчезна от лицето му, той стана сериозен
- Искаш при Биг Тайсън?
- Да, ще ме заведеш ли?
- Добре.
Робърт излезе от апартамента и тръгнахме.По пътя той ме питаше за какво са ми нужни парите и аз му обясних. Вървяхме около половин час и стигнахме до една къща. Изглеждаше внушителна за Бронкс. Робърт извади телефон от джоба си и явно се обади на Биг Тайсън. Каза му нещо, изчакахме 3 минути и след малко варта се отвори. Излезе едър, черен мъж със шапка и много татуировки по ръцете.
- Какво има Роб, коя е тази?
- Иска да участва в бизнеса.
Биг Тайсън ме погледна, погледът му бе смразяващ.
- Искам да печеля пари. - казах аз
- Готова ли си за това, малката? - ме попита Биг Тайсън
- Да, напълно!
Той се усмихна и ни покани да влезем вътре. В къщата всичко беше тапицирано с кожа. На масичката лежеше кутия от скъпи кубински пури.
- Какво ще продаваш? - ме попита Тайсън
- Каквото дадете, сър.  - отговорих уплашено аз.
Биг Тайсън се засмя
- Харесваш ми .. как се казваш?
- Мери.
- Мери, ти це продаваш кокаин и екстази.
- Добре, съгласна съм.
Не посмях да попитам за печелбата, но знаех, че със сигурност ще има такава.
Биг Тайсън ми подаде една раничка и едно листче със адреси на улици и часове. Каза ми да ида на дадения адрес в точния час. Каза ми още, че бързо ще позная клиетите. Биг Тайсън нареди на Роб да дойде с мен, което доста ме смути, но пък щеше да ми гарантира сигурност.
Стиснахме си ръцете и отидохме у Роб, където той искаше да ми разясни всичко.

Това ми е първата история и не знам дали ще ви зантригува .. но пък си срува да опитам, нали? Някои неща са взаимствани от живота ми .. така, че да знаете, че не са много преувеличени.

Част 1
Случи се преди две години, тогава бях на 15. Казвам се Мери. Израснах във сравнително не заможно семейство. Живяхме в апартамент под наем. Условияте не бяха луксозни, но поне успявахме да си платим наема, не на време но .. успявахме. Майка ми е рускиня, дошла в САЩ преди години, за да последва голямата си любов - баща ми. Мама е най - силният човек, който познавах, отказала се от всички удобства, които тогава й е предлагала Русия, сега тя е тук в Ню Йорк. Работи за мизерни пари, плаче всеки ден .. но оцелява. Баща ми - работи във Вашингтон. Не изкарва кой знае колко, но ни праща всеки месец. Обажда се всеки ден, но това не ми стига. Много рядко виждам баща си и това е ужасно. Идва си за най-мого 3 дена през месец, понякога през два.
Ние живяхме във Бронкс, гето квартала на Ню Йорк, нищо че бяхме бели. Хората ни приемаха, защото никой от тях не се различаваше по нищо друго от нас .. освен по цвета на кожата си. Всички тук имаха своя начин за оцеляване. Семействата се изхранваха от мръсни пари. Всеки пети тук беше дилър.
В училище бях много добра, винаги се стараех да изкарвам шестици и петици и ми ставаше ужасно, когата донеса 3 или 2, защото майка ми винаги поставяше един аргумент на първо място " Баща ти работи на мили от тук, аз не съм виждала семейството си от години, не разбираш ли .. всичко правим за теб! Да станеш успешен човек!" и това беше истина. Всички лишения - заради мен.
Най-добрия ми приятел беше Майк, и той на 15 и имахме сходни интереси. С момичета и момчетата от квартала ходехме в близкия скейт парк и правехме трикове. Майк снимаше всичко на професионалната си камера и всичко беше страхотно. Единственото ми занимание, което ме отвличаше от реалността. Аз бях мъжко момиче, карах скейт, колело, лонгборд. Може би затова се сработвах по-лесно с момчетата от колкото с момичетата.
Един ден докато бяхме в скейт парка, правех трикове.
- Давай, Мери ще успееш! - провикна се Том, едно момче от квартала
- Хайде, Мери .. снимам всичко. Не се излагай! - засмя се Майк
Беше ми притеснено, защото бях на една голяма рампа и всичко можеше да свърши зле ако не бях изпипала всичко детайлно. Най-накрая си събрах силите и скочих. После .. само вятърът вееше косите ми, отвя шапката ми и .. БАМ! Счупих си скейта. Майк притича към мен с камерата като снимаша скейта или по-точно останките му.
- Добре ли си?
- Да, така мисля.
- Хайде да се прибираме.
Разбира се аз нямах рани .. но най-голямото ми предизвикателсво предстоеше, да кажа на мама. Тя мразеше когато чупех нещо, щеше да се вбеси като разбереше, че 70- доларовият ми скейтборд е счупен.
Прибрах се.
- Мамо? Мамо, къде си ..?
- В кухнята съм, Мери. - чух я да се провиква от там.
Напрежението растеше със всяка стъпка.
- Мери! Какво е това? - тя видя счупения скейт в ръцете ми.(
- Мамо, правех трик и ..
- Трик? - прекъна ме тя - какъв ти за Бога трик .. Мери, стига вече!
- Мамо, аз не исках, мислех, че всичко ще мина по план.
- Третият ти счупен скейт за последните 5 месеца. Вече не мога да ти ги купувам. Ти си момиче, мисли за ученето не за момчешки работи.
Бах разстроена, защото ми трябваше нещо, което да ме разсейва сред всичкия този хаос в семейството ми. Скейтбординга беше това, което исках.
- Намери си работа! Време ти е ..
- Аз съм само на 15! - ядосано възкликнах аз
- Намери си работа! - мама ме погледна ядосано и излезе от стаята.
Работа ли? Каква работа? Във Бронкс? Само една идея ми идваше на ум .. масовата мръсна работа в квартала. Доходосния бизнес с наркотиците. Така де .. мама не уточни каква работа.

Супер много ме кефят .. имах около пет но сега си махнах :]
Скоро може пак .. и това за къпането, мм да по добре да не си ги къпеш иначе стават прекалееено рошави и хлабави но пък има много продукти за расти така че .. който знае как да ги поддържа може да си ки мие редовно ..

Фийби и Джоуи са ми любите герои
Любимата ми двойка .. Рос и Рейчъл
И обожавам сериала .. най-добрия е!

На мен ми харесва, защото ми омръзнаха всички тези вампирски и свръхестествени щуротии. Доста нормален е, харесва ми.

Абе не са кой знае какво .. но 3 ми хареса най-много

Според мен трябва да си свалиш Samsung Kies и със нея да си слагаш работи .. пробвай