Мисля, че песента е тази. http://www.youtube.com/watch?v=8LVLzKLncb8

Няма да лъжа на 1-вата снимка, преди да видя надписа помислих, че е момиче.
Ами има още за оправяне, но като цяло не са толкова лоши или пък толкова хубави.
Бива ги.

Много ви благодаря получи се. Друг път съм слагала, но този път. Отново благодаря.

Мисля, че песента е на Jason Mraz- Life is Wonderful, но е някакъв кавър.
Ето песента http://www.youtube.com/watch?v=EZqFaPkm … re=related

И аз да се запиша.

Според теб дали има намерение да тръгне с нея и да те остави? Защото според написаното горе аз не смятам така. Освен това той е казал "все някога" не е казал, "Да утре или вдруги ден" това, че се е държал любезно с бившата си, не значи, че теб ще те зарежи. И по начина по който си го наредила, изглежда си действала преди да помислиш. Щом ти е дал паролата, значи ти е имал доверие и е нямало какво да крие от теб. Просто е бил любезен към момичето, защо като му бивша и айде да не им говори, да не й пише. Защо трябва да бъде груб. Вземи му кажи, че си сгрешила, ако наистина искаш да си с него. Освен това една връзка трябва да се оновава не само на любов, но и на доверие. А ти изглежда му нямаш.

Следващата част. Дано да ви хареса!

Какво искаш от мен?- попитах аз без страх, все пак знаех кой е.
-Защо не се откажеш? Знаеш ли защо убиха баща ни? –попита брат ми и се засмя, след което излезе на светлото.
-Дори и ти не знаеш. –отвърнах аз. Бях силна, доста неща ми се бяха случвали и точно те ме направиха силна.
-Аз бях там, когато о убиха и не направих нищо. –каза той и запали цигара. –Искаш ли? –попита ме като ми я подаде.
-Не, благодаря! –сопнах се.
-Баща ни, твоето скъпо татенце беше убито заради жена. Имаше връзка с една богаташка, но щом мъжа и разбра нае хора от квартала да го изпратят на онзи свят. –да макар да се познавах ме тук, всички имахме нужда от пари. Всеки пазеше своя живот.
-Направи си извода. И теб ще те учистят. –каза той. –Веднъж не успяха, но следващия път ще успеят. –рече той и тръгна на някъде. Дори и след тези думи не почувствах страх. Стоях на улицата сама, а светлините изгаснаха, след което тръгнах право към нас. Щом влязох видях майка си да стои на масата.
-Какво има мамо? Всичко наред ли е? –попитах аз.
-Да мила. –каза тя и изтри сълзите си. Имаше нещо, но тя не ми казваше.
-Сигурна ли си? –попитах аз и се приближих.
-Да сигурна съм. –извика тя, след което затвори очи и си пое дълбоко дъх. –Съжалявам. Просто.. ще излезя да подишам въздух. –рече майка ми и излезе. Видях на масата един плик и го взех, след което прочетох съдаржанието в него.
-Ало?1 –вдигна Брад.
-Трябва да се видим утре, ела в онзи склад. Имам малко работа за теб. –каза човека от другата страна на телефона сериозно, след което затвори. Брад не знаеше каква работа имаха за него, но определено беше опасна, както заобикалящия го свят.

Защо ли си мисля, че е на Джеси Джей- Домино? http://www.youtube.com/watch?v=UJtB55MaoD0
Не съм сигурна, но все пак..

Благодаря ви! 

Радвам се, че ви хареса. Благодаря ви! Днес ще се постарая да пусна още една част.

Пак взирам се в тъмнината.
Пак обзела ме тъгата.
На сред нищото се намирам,
път към дома си не откривам.

Уж в хората се взирам,
но през тях гледам.
Чувам гласове да викат,
но не се вслушвам.

Виждам болката на другите,
но мен не ме боли.
Вече в сърцето ми има забити сто игли,
но и болката са притъпили.

Enrique Iglеsias feat. Ciara- "Takin' Back My Love"

Днес написах нещо не знам дали ще ви хареса. Приятно четене! Пиша доста объркано, така че надявам се сте ме разбрали.

Лесно е глава да склониш, трудно е да победиш.
Всеки ден умира по една мечта. Всеки ден някой се предава. Всеки ден основите на някой пропадат и той просто се сломява. Всеки търси лесното, всеки иска да щракне с пръсти и да получи всичко, което някога е искал без усилия. Заради страха си от провал всеки ден някой се отказва. Всеки ден съдбата ни подарява възможности, които ние похабяваме заради глупавия си страх. Всеки ден даден ни от Бог захабяваме, както и всяка възможност, като се предадем защото това е по-лесния начин. Никой не е казал, че ще бъде лесно да стигнеш и да постигнеш мечтата си, но никой не е казал, че и всички положени усилия няма да си струват. Трябва да се борим за това, което искаме вместо да склоняваме глава. Ако няма кой да повярва в нас, сами трябва да повярваме в себе си. Често си казваме „Отказвам се, не мога!” –и грешим, това ни е грешката. Няма „не мога” има само „не искам”.
Често хората завиждат, обиждат и сломяват духа ти, но ти не трябва да им позволяваш. Често хората казват, че мечтите ти са глупави и че никога няма да се случат, не ги слушай казват това, защото те нямат мечти, защото техните желания са били разрушени от хората в които самите те са се превърнали.  Хората се присмиват, но понякога точно тези хора имат нужда от някой, който да повярва в тях. Когато няма кой да е до теб по пътя към мечтите ти понякога се предаваш, може би тези хора го правят точно за това, че няма кой да повярва в тях. Предават се и се променят. Но лично аз не смятам, че това трябва да е така. За мен най-важно е аз да вярвам в себе си, а не хората. Щом съм на този свят значи Бог вярва в мен. Вярва, че мога и точно за това ми дава препядствия, възможности и време. Ето защо аз няма да се предам защото е трудно, а ще следвам мечтата си защото ще е трудно. Лесното го има всеки, а трудното само силните.