Ghetto (Нова част)

Hrisi. S. H · 2012-02-14 15:19:14

Не се сдържах. Една нова история, вчера ми хрумна, докато слушах една песен. Надявам се да ви хареса! Приятно четене!

-Миа, Миа.. –чувах как викат името ми. Бях простреляна и лежах върху земята, а около мен имаше хора, които се опитваха да ми помогнат и хора, които просто стояха и бяха в шок. За хората от онова място където бях израснала, не бе нещо страшно, но за хората, които бяха от града беше истински шок. Усетих нечии ръце да ме вдигат, след което загубих съзнание. Не помня след колко време отворих очи, но не се събудих на онова място където ги затворих. Бях в някаква стая, окичена с маркучи от апарати. Огледах се и видях майка си да плаче до мен.
-Миа ти се събуди. –каза тя през сълзи от щастие, че съм оживяла.
-Къде съм? –попитах аз едвам долувимо.
-В болница! –каза тя и се засмя. –Толкова се радвам, че Бог те върна при мен, каза тя и ме целуна по челото. Изведнъж някакъв спомен мина през главата ми.
-Джо. –извиках аз с колкото глас имах.
-Спокойно Джо е отвън, всичко е наред с него. –каза тя и се засмя. –Ще повикам доктора. –целуна ръката ми и напусна стаята, но след като тя излезе веднага някой друг влезе в стаята ми.
-Доста бързо! –казах аз, но това не бе майка ми.
-И това е добре. –чух този глас и се усмихнах. Това бе той Джо, момчето, което ме караше да се чувствам принцеса, макар и да бях израснала в гетото.
-Как е ръката ти? –попитах аз леко изморено, с лека усмивка.
-Аз съм добре, сега е важно ти да си добре. –каза ми той и с другата си ръка хвана моята.
-Аз също Джо. –усмихнах се и майка ми влезе с доктора и една сестра.
-Ще се видим после Миа. –каза той и излезе с усмивка.
-Добре. –отвърнах аз и се засмях. Макар и простреляна щом видях Джо знаех, че всичко ще е наред.
След като мина прегледа на доктора успях да остана сама и да разбера какво ми се е случило. Не бе нещо малко, все пак ме простреляха. Изведнъж някой отвори вратата, надявах се да е Джо, но не бе той.
-Как си мила? –попита ме майка ми и седна на стола до мен.
-Кога ше мога да си тръгна от тук? –без да отговарям на въпроса й веднага й зададох въпрос. Нямаше още ден, а вече не исках да стоя там. Тя се засмя и ме погали по косата.
-Рано е още. Има време докато те изпишат. –рече тя и се усмихна се. –Радвам се, че всичко е наред и не те загубих малката ми. –зарида тя, бе загубила баща ми по същия начин. Застреляха го на улицата. Мама беше в шок, едвам успях ме да я накараме да се чувства по-добре, но това е друга история. Единствено аз и брат ми й останах ме.
-Къде е Брад? –попитах аз.
-До преди малко бе тук, мисля, че отиде да се разходи. –отвърна ми тя и тръгна към вратата. –Ще те оставя да си починеш. –усмихна се и излезе.

lady_ss1 · 2012-02-14 15:27:10

Харесва ми. Продължи я!

geri18 · 2012-02-14 15:46:57

Харесва ми. Продължи я!

beautiful_kitty · 2012-02-14 16:42:53

Харесва ми. Продължи я!

xnekfonikfox · 2012-02-14 17:34:49

Харесва ми. Продължи я!

Iv4eto_L0ve · 2012-02-14 17:50:55

мн ми харесаа

faninkata < 33 · 2012-02-14 17:56:06

Дай некст.

djuu · 2012-02-14 18:22:20

Дай некст.

Hrisi. S. H · 2012-02-15 18:33:12

Радвам се, че ви хареса. Приятно четене! Малко по-късо е за, което се извинявам.

След известно време прекарано в болницата ме изписаха и отново се върнах на онова място. То бе единственото ни място, дори и опасно то бе нашия дом. Там бях отраснала.
-Хей Миа. –засмя се пред мен Кларк и ме прегърна. –Липсваше ми бейби! –този Кларк, макар и в опасен дом той бе винаги усмихнат. –Имам малко от нашето, но сега няма да те товарим. –рече той и се засмя.
-Утре Кларк. –отвърнах му аз.
-Това е моето момиче. –смееше се Кларк, толкова жизнен, спокоен и свободен.
-Ще се видим после. –прегърнах и влязох в нас.
-Отново у дома, а? –каза брат ми като ми даде чаша с вода.
-Къде е майка? –попитах аз, а той отпи от чашата си със сок.
-Няма я. Излезе, когато ти отиде до Кларк. –отвърна ми Брад и се засмя.
-Довечера разбрах от Кори, че довечера има парти в Джим. Искам да ме заведеш. –казах аз сериозно, а той започна да се смее.
-Тъкмо излезе от болницата, как ще позволя да отидеш там. –рече той.
-Брад искам да отида. –сопнах се аз.
-За да се надрусаш ли? –попита ме ядосан той.
-Не е твоя работа. –извиках и аз. Исках да отида на този купон. Толкова време в онази болница. Имах нужда.
-Няма да стане, забрави. –каза той и отиде до хладилника, остави сока на масата и си взе бира, след което излезе пред вратата.
-Какво става Брад? –попита майка ми носейки плик с продукти.
-Нищо! –отвърна Брад и отпи от бирата. Майка ми разбира се, не му повярва и влезе вътре.
-Всичко наред ли е Миа? –попита ме тя. –Брад изглежда ядосан! –каза тя и остави покупките на масата.
-Всичко е наред. –отвърнах аз и влязох в стаята си.

djuu · 2012-02-15 18:40:43

Интересно е. Чакам некст.

nqkfa_si_tam · 2012-02-15 19:27:01

Некст.

ronnie · 2012-02-16 15:48:10

Некст.

Hrisi. S. H · 2012-02-18 20:34:52

Следващата част. Приятно четене. Дано да ви хареса!

Разбира се бях инат и нямаше да позволя на това, че съм излязла от болницата днес да ми попречи. Когато живееш тук, нищо не те спира, трябва да се забавляваш, защото времето понякога е кратко. Преоблякох се и отидох при майка ми.
-Здравей! –каза аз и се усмихнах.
-Здравей мила. След малко ще е готова вечерята! –каза тя засмяно и продължи да готви.
-Всъщност ще отда да вида Кори. –усмихнах се и излязох.
-Значи все пак ще отидеш! –каза зад мен брат ми.
-Да и ти няма да ми попречиш. –отвърнах аз и тръгнах към Кори.
Щом пристигнах всичко бе по старому. Едни пиеха бира, други се натискаха, трети пушеха трева, четвърти смъркаха.
-Виж текой е тук. Миа... –видях Кори да вдига чаша с бира и да вика за мен. Дойде и ме прегърна. –Да пием за Миа. –отново вдигна чашата и всички заедно с нея.
-И до дъно! –казах аз и започнах да се смея, а всички изпиха чашите с бира до дъно.
Изведнъж сред цялата тълпа, като трън в окото ми се наби, не кой да е, а самият Джо Кенлър. Да, момчето по което въздишах. Направих се, че него виждам, но той ме видя. Веднага дойде при мен.
-Здравей Миа. –каза той и се засмя.
-Оу Джо здравей, не те видях сред тълпата. –отвърнах аз леко нервна. Да, това беше нормално бях луда по него, но някои обстоятелства не позволяваха да бъда с него. Излъгах го. Не трябваше да знае нищо.
-Джо ти какво правиш тук? –попитах аз леко учудена.
-Защо да не дойда? –отвърна той засмивайки се. –Какво ще кажеш да излезем навън и да поговорим. Тук е доста шумно, а и освен това, някой може да те бутне и да стане нещо. –рече Джо, а аз се съгласих, след което излязох ме навън.
-Наистина вътре е доста шумно и бурно. –засмях се аз леко гледайки надолу в земята.
-Е как си? –попита ме той държейки чашата си с бира.
-Добре съм. Оправям се. –усмихнах се и продължих ме да се разхождаме.
-Радвам се за теб! –усмихна се той и отпи от бирата. Настъпи неловко мълчание, той не говореше, аз не говорех, мълчахме, сякаш мълчанието говореше вместо нас. Точно тогава аз го наруших.
-Забравих да попитам ти как си? –попитах Джо и се засмях.
-Добре, ръката ми почти се оправи, но не мога да я движа толкова добре. –каза той засмивайки се.
-Супер! Ъмм Джо знаеш ли трябва да тръгвам, ще се видим отново. Чао. –казах аз и набързо си тръгнах. Не можех повече да стоя около него. Не издържах, да бъде до мен и да знаех, че няма да е мой. Тръгнах към вкъщи, но по пътя се натъкнах на някого.
-Значи заради него, а? –каза човека и се засмя.

Aleks_stz · 2012-02-20 16:57:39

НЕееекст

Hrisi. S. H · 2012-02-24 13:49:15

Следващата част. Дано да ви хареса!

Какво искаш от мен?- попитах аз без страх, все пак знаех кой е.
-Защо не се откажеш? Знаеш ли защо убиха баща ни? –попита брат ми и се засмя, след което излезе на светлото.
-Дори и ти не знаеш. –отвърнах аз. Бях силна, доста неща ми се бяха случвали и точно те ме направиха силна.
-Аз бях там, когато о убиха и не направих нищо. –каза той и запали цигара. –Искаш ли? –попита ме като ми я подаде.
-Не, благодаря! –сопнах се.
-Баща ни, твоето скъпо татенце беше убито заради жена. Имаше връзка с една богаташка, но щом мъжа и разбра нае хора от квартала да го изпратят на онзи свят. –да макар да се познавах ме тук, всички имахме нужда от пари. Всеки пазеше своя живот.
-Направи си извода. И теб ще те учистят. –каза той. –Веднъж не успяха, но следващия път ще успеят. –рече той и тръгна на някъде. Дори и след тези думи не почувствах страх. Стоях на улицата сама, а светлините изгаснаха, след което тръгнах право към нас. Щом влязох видях майка си да стои на масата.
-Какво има мамо? Всичко наред ли е? –попитах аз.
-Да мила. –каза тя и изтри сълзите си. Имаше нещо, но тя не ми казваше.
-Сигурна ли си? –попитах аз и се приближих.
-Да сигурна съм. –извика тя, след което затвори очи и си пое дълбоко дъх. –Съжалявам. Просто.. ще излезя да подишам въздух. –рече майка ми и излезе. Видях на масата един плик и го взех, след което прочетох съдаржанието в него.
-Ало?1 –вдигна Брад.
-Трябва да се видим утре, ела в онзи склад. Имам малко работа за теб. –каза човека от другата страна на телефона сериозно, след което затвори. Брад не знаеше каква работа имаха за него, но определено беше опасна, както заобикалящия го свят.

lady_ss1 · 2012-02-24 14:59:06

Неекст!

h0neyy^^ · 2012-02-24 15:23:52

Харесва ми.

Aleks_stz · 2012-02-24 17:24:52

супер е нексттт

Hrisi. S. H · 2012-02-27 21:07:40

Следващата част, дано да ви хареса!

На следващия ден, дори и да бе слънчево, на онова място слънце рядко изгряваше. Брад стана, облече се и напусна къщата, но аз го видях през прозореца, не знаех какво прави той, но определно не бе нещо хубаво. Облякох се и напуснах къщата. Тръгнах след Брад и го проследих до онзи изоставен слад. Той изчака навън пушейки. Изведнъж една кола спря до него, след което влязоха вътре в склада, но видяното определно не ми стигна и реших да подслушам какво ще си кажат, като се скрих.
-Май си подранил? -каза човек оправяйки костюма си.
-Исках да бъда тук навреме. -отвърна Брад и се засмя. -Е какво имате за мен? -попита той, поглеждайки единия от бодигардите, а човека с костюма направи знак да му дадът един плик.
-Какво е това? -попита той оглеждайки плик.
-Работата ти. Имаш срок, искам до 20:00 да ми кажеш решението си. Сега изчезвай! -рече сериозно човека.
-Но.. -веднага бе прекъснат.
-Казах да се махаш или още сега ще се простиш с този свят. -сопна се той, а Брад напусна сградата. Не знаех какво става, не знаех с какви хора се бе замесил, но определено не го чакаше нещо хубаво. Притеснявах се, все пак той бе моя брат, с когото бях от дете. Щом Брад излезе, веднага и аз си тръгнах. За мое щастие никой не ме видя. Тръгнах към вкъщи бях на някъде около 100 метра от вкъщи, когато чух някой да вика зад мен.
-Миа.. -това бе Кори.
-Кори. -усмихнах се аз.
-Къде се загуби снощи? -попита ме тя. Изведнъж някой се провикна.
-Кори веднага идвай. -извика майка й.
-Мамка му млъкни. Боли ме главата. -извика тя. -Ще се видим по-късно. -целуна ме по бузата и си тръгна, а аз се прибрах в нас.
Щом влязох в нас видях плика, който оня човек даде на брат ми. Посегнах до го взема, но точно тогава Брад излезе от някъде.
-Какво правиш? -попита ме той сериозно.
-Какво е това? -отвърнах аз и го взех от масата.
-Дай ми го. -сопна се той и го взе грубо от ръката ми. -Не е твоя работа. Гледай си там онова богаташче и не се меси в моите работи. -каза той и влезе в стаята си.
След около половин час някой почука на вратата и аз отворих.
-Хей бейби, брат ти тук ли е? -попита засмяно един от приятелите му.
-Ще го повикам. -казах аз и отидох в стаята на Брад. Почуках и отворих. -Онзи твой приятел, забравих му името те чака вън. -рекох аз на брат си, а той остави плика под дюшека на леглото, след което излезе.
-Не влизай в стаята ми. -бутна ме, затвори вратата и излезе с приятеля си. Не бях от послушните и щом кажеха не прави това, аз правех точно обратното. Правех това, което ми казваха да не правя. Огледах се и влязох в стаята му. Извадих плика и прочетох всичко, което пишеше вътре, но за мое нещастие брат ми влезе и ме видя.
-Тъпа пукла. -изнерви се той. -Казах ти да не влизаш. -хвана ме за ръката и ме изкара от стаята си.
-Брад пусни ме, боли. -виках аз и се опитвах да се освободя от лапите му.
-Предупредихте да не влизаш в стаята ми. -викаше той. Бе ядосан, а това което прочетох в плика изобщо не беше хубаво.

djuu · 2012-02-27 22:55:14

Некст?

music_addicted · 2012-02-27 23:50:30

нееекстт <33

Aleks_stz · 2012-02-28 15:19:32

нееекстт <33

Hrisi. S. H · 2012-02-29 14:27:37

Тази и заедно с другите ми истории е спряна. Не е защото няма интерес. Работя по нова история, нямам време за други, а и освен това в сайта се навъдиха доста мои истории, така че сега слагам край на всички.

#1 2012-02-14 15:19:14

Re: Ghetto (Нова част)

#2 2012-02-14 15:27:10

Re: Ghetto (Нова част)

#3 2012-02-14 15:46:57

Re: Ghetto (Нова част)

#4 2012-02-14 16:42:53

Re: Ghetto (Нова част)

#5 2012-02-14 17:34:49

Re: Ghetto (Нова част)

#6 2012-02-14 17:50:55

Re: Ghetto (Нова част)

#7 2012-02-14 17:56:06

Re: Ghetto (Нова част)

#8 2012-02-14 18:22:20

Re: Ghetto (Нова част)

#9 2012-02-15 18:33:12

Re: Ghetto (Нова част)

#10 2012-02-15 18:40:43

Re: Ghetto (Нова част)

#11 2012-02-15 19:27:01

Re: Ghetto (Нова част)

#12 2012-02-16 15:48:10

Re: Ghetto (Нова част)

#13 2012-02-18 20:34:52

Re: Ghetto (Нова част)

#14 2012-02-20 16:57:39

Re: Ghetto (Нова част)

#15 2012-02-24 13:49:15

Re: Ghetto (Нова част)

#16 2012-02-24 14:59:06

Re: Ghetto (Нова част)

#17 2012-02-24 15:23:52

Re: Ghetto (Нова част)

#18 2012-02-24 17:24:52

Re: Ghetto (Нова част)

#19 2012-02-27 21:07:40

Re: Ghetto (Нова част)

#20 2012-02-27 22:55:14

Re: Ghetto (Нова част)

#21 2012-02-27 23:50:30

Re: Ghetto (Нова част)

#22 2012-02-28 15:19:32

Re: Ghetto (Нова част)

#23 2012-02-29 14:27:37

Re: Ghetto (Нова част)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook