Надявам се, да си имала в предвид нещо подобно?

http://weheartit.com/entry/55911380/via/NordigardsEmma
http://weheartit.com/entry/55872504/via … inkpinypon
http://weheartit.com/entry/55963168/via/selenamaries
http://weheartit.com/entry/55147119
http://weheartit.com/entry/54762938/via/endless1pride
http://weheartit.com/entry/54203204http
http://weheartit.com/entry/54233054/via/BubbleGuumm
http://weheartit.com/entry/54129109/via/endless1pride
http://weheartit.com/entry/52887371/via/BubbleGuumm
http://weheartit.com/entry/52875403/via/smilinginny
http://weheartit.com/entry/52130634/via … StayStrong
http://weheartit.com/entry/50110382/via … breezylove

От този момент на татък всичко потръгна. Преместихе се в нов дом. Е, естествено, че имахме малки караници, но все пак си изяснихме всичко и сега е по-добре. Колкото и да си викахме той ме привличаше силно, като никотина в цигарите. О, междодугото ги отказах, защото съм малко бременна. Запознах се лично с Грейс след като се събрахе и тя се оказа приятна жена. Уговорихме се в събота да излем някъде навън, заедно с нейния съпруг.
Със Стийв обмисляхме идеята да се оженим, но това беше само веднъж. Явно никой от нас не беше готов, а и май така ни беше добре. С всеки изминал ден се опознаваме, смеем се заедно, а аз се опитвам да си възвърна доверието към него. И двамата работим. Той е адвокат, а пък мен наеха като счетоводителка в една голяма фирма. Сега съм освободена по майчинство, в шести месец. Живота бавно се нарежда, макар и да не беше започнал както аз исках. Важното е, че вече сме заедно и има още някой, който да ни сплути.

Една година по-късно...

- Хайде миличка, можеш.
- Ехо, Марта.- извика Стийв.
- Тук съм, ела бързо.
- Какво правите? О, Боже, тя ходи.- зсмя се той.
Роди ни се момиче, Чарли. Толкова е красива. Със Стийв бяхме много щастливи, за това и отделяхме толкова много време и винаги сме около нея. Тя е ангел. Очите и са същите като на баща й, а косата й е черна, като моята. Беше взела по малко и от двама ни. Никога не се предаваше и за това сега се научи да ходи.
- Прекрасна е.- въздъхнах аз, докато Чарли обикаляше из стаята и леко се клатушкаше.
- Обичам те толкова много.
- Аз също.- погледите ни се засякоха и едновременно се усмихнахме.
- Все още е несигурна.- каза той.
- Има много време пред нея.
Двамата стояхме и се радвахме на порастващата ни дъщеря. Тя беше нещото, заради което живеехме, тя ни правеше щастливи. Без нея нямаше да сме семейство.
- Тя е плод на една дълга неостаряваща любов.- Стийв ме прегърна и останахме така за още малко.

сутрин: кифла
по-късно: белвита и република
обяд: дфве филии със сирене
по-късно: филия с боровинки
вечеря: картофи (ще вечерям)

Истинската любов няма край

• ''- И какво сега?
  - Не зная.- отговори той.
  - На къде?
  Той помълча. Наистина не знаеше какво да каже. Мислише, че отново би й причинил болка. Той не искаше тя да страда. Обичаше я. Тя беше всичко за него, най-добрата му приятелка. Хали не подозираше за чувствата на Мартин. Неговите чувства. Не приятелските, тези, които са по- силни от всичко. Не искаше да и признае, защото знаеше какъв ще бъде отговора й. Мислеше, че би я загубил. Най-ценното нещо в живота му.
  - Предполагам, че се прибирам. Ти също?- сведе глава той. Отново се бяха скарали за глупости. Тя също го ревнуваше. Може би и тя чувстваше нещо повече от приятелска любов?
  - Не. Исках да кажа...
  - Разбрах те.- усмихна се леко, като се надяваше и тя да направи същото. Вместо това Хали се бе загледала в рошавото кученце, което тичаше на поляната. ''Обичам те'' искаше му се да изкрещи. ''Но не по този начин''. Хали се обърна и механично му се усмихна.
  - Сърдиш ли ми се?- попита го тя.
  - Каквото и да се случи... Завинаги ли ще си моята най-добра приятелка?
  - Докрай!-усмихна се тя. Ах, тази усмивка. Тя го караше да се стопли.- Защо ме питаш?
  - Обичам те.- каза простичко той.
  - Знаеш, че и аз те обичам.
  - Не така.- очите му се напълниха със сълзи. Подсмръкна и се обърна настрани.- Обичам те. Знам, че не искаш да разваляма приятелството си, но толкова много те обичам. Има моменти в които се питам защо ли просто не ти кажа, пък каквото стане. Не мога! После ще ме боли, тук.-той посочи с длан сърцето си.- Няма да си простя грешката, макар, че много искам да го сторя. Искам да ти кажа, че ти за мен значиш много, нямаш си представа колко си важна за мен.
  - Мар...
  - Почакай. В момента не знам какво си мислиш, за това просто ще затворя очи. Ако искаш да продължим, като нещо повече от най-добри приятели остани тук, но ако не искаш... Ще те разбера. Можеш да си тръгнеш.- Той затвори очи, а тя го гледаше. Ума и беше чист, не мислеше за нищо. Въздъхна и стана. Хали се огледа, наведе се и го целуна.
  - Обичам те.- прошепна му тя в ухото.- Искам да съм с теб.
  - Както преди ли?- долови се надежда в думите му.
  - Не. Нещо ново.
  - Обещавам ти Хали, че никога, ама никога няма да те оставя. Обичам те. Обожавам те.- Мартин крещеше с всички сили, а хората около тях се обръщаха и се подсмихваха.
  - Шшт, тихо.- смееше се Хали.
  - Обичам я. Чухте ли?
  - Не отговори на въпроса ми. На къде?- каза тя.
  - Напред, към бъдещето.''

  - И какво искаш да кажеш с това бабо?-попита Роки, баба си Хали.
  - Искам да кажа, че исктинската любов няма край.- Хали погали нежно Роки по главицата.
  - Значи вие с дядо сте имали вечна любов.
  - Все още я имаме. Тук дълбоко в сърцето и съзнанието.
  - Но, защо си писала за себе си и дядо в трето лице?- позачуди се Роки.
  - Ох, милата ми.- засмя се Хали.- Всеки път, когато реша да я препрочета изживявам всичко отново и отново... Сякаш някой друг е бил там и ни е гледал. Всяка дума, всеки жест, полъха на вятъра. Усещам го всеки път, когат си спомня за случката.
  Роки скочи на крака и весело започна да обикаля околко Хали. Какво разбираше тя от любов беше едва на седем. Важното бе, че тя винаги оправяше настроението на баба си. Беше добър слушател.

• - И все пак, с Грейс щеше да се чувстваш по-свободен ли?- погледа ми сякаш премина през него и той се смути.
  - Не зная. Това не мога да си обясня и до сега.
  - Така или иначе си и бил шута.- изгасих цигарата в пепелника и се засмях.
  - Не съм. След като се събрахме решихме да сключим църковен брак. Живяхме отделени първите четири години от брака ни. Просто не можех да те забравя. Грейс го усещаше и ми даваше свобода. След тези дълги години се пренесох у дома й. След година се роди Майки, а две години по-късно Бил. Привързах се към тях, но Грейс все повече се очуждаваше. Ставаше студена към мен. Държеше на страна децата, а аз все се опитвах да прекарвам повече време с тях.- Той се прокашля и продължи.- После разбрах за какво е всичко. Оказа се, че Майки не е мой син. Доста странно, а? Грейс поиска да се разделим и аз се съгласих. Знаех, че не трябва заради Бил, но нещо просто ме подтикваше да го направя.- той погледна към мен.
  - Това нещо аз ли бях?
  Той стоеше на околко метър от мен. Наля си чаша усики и запали цигара. Сякаш се опитваше да подреди думите си. Но какво толкова мисли. Или 'да' или 'не'. Погледите ни се срещнаха. Потръпнах.
  - Все още си.- каза нечуто той.
  - А?- онемях. Не знаех дали правилно бях чула, но се стъписах.
  Той се прокашля и повтори:
  - Все още си ти Марта. Все още те обичам. Цели седемнадесет години. Толкова време осмислях всичко. Разбирам болката ти. Аз бях виновен и ми тежеше. Едно извинявай няма да оправи нищо, знам.
  Мълчах, дълго. Мислех. Какво да кажа? Дали го обичах още или беше просто част от 'играта'? Той ме гледаше с надежда. Очите му се напълниха със сълзи, моите също.
  - Обичам те.
  - Наистина ли?- той се приближи и повдигна брадичката ми.
  - Всъщност, да.- засмях се аз. Той също се засмя. Опря челото си в моето и ме целуна по носа.
  - Прости ми. Дай ми втори шанс.
  - Обичам те.- повторих аз.
  - И аз.
  

1 от тази година (учебна)- и преди съм имала

Ами пишеше: N. 5 без домашно по френски. ;D

      ОЩЕ!

1.One direction- One way or another
2.Rihanna - Stay
3.Rihanna - What now
4.David Gueta (ft. Sia) - She wolf
5.One direction- Little tings    
фрефрф

Бейзи, Дит или Арфа :D:D Туко що ми хрумната