Никотин |Завършена|

sunshine5383 · 2013-03-12 18:12:16

Никотин

Отпих глътка уиски, прочистих гърло, а след това запалих цигара. Утолих желанието си да напълня дробовете си с никотин. От това гласа ми бе станал по-дрезгав и тежък. Аромата се просмукваше в устните ми, дрехите ми, тялото. Облегнах се на неудобното кресло в ъгъла на стаята и издишах дима през деликатните си устни. Усмихнах се носталгично. Дали щеше да дойде? Улових се, че пак мисля за него. След толкова години, дали би поел риска да дойде? Аз- стара мома, а той- човек със семейство, кариера, живот. Имаше за какво да живее. Обичаше я. Не би и го причинил. Но защо, не? Той го причини на мен, може да постъпи и с нея така. Едва ли! На същото място, както преди седемнадесет години. Дали щеше да дойде? Точно в полунощ. Довечера. Припомних си случката развила се в този апартамент, в съседната стая, в онова меко легло- преди толкова години. Потръпнах. Изгасих цигарата и допих уискито. Стана задимено. Оставаше малко време. Дали щеше да дойде? Дали щеше да поеме риска? Можеше да съсипе семейството си. Имаше деца, съпруга и живота, за който бе мечтал. Трябваше да е нашия живот. Да го живеем двамата, но...дойде тя. Кучката провалила целия ми живот- него. Влюби се. Той се влюби в нея и ме забрави. Забрави мечтите ни, забрави това, което щяхме да градим малко, по малко, заедно.
Бавно се надигнах от креслото и тръгнах към прозореца. Човек, който не е свикнал с цигарения дим и секунда нямаше да може да остане в тази стая. Отворих прозореца и вдишах дълбоко. Оставаше съвсем малко. Подпрях се и погледнах към небето. Беше толкова красиво. Звездите, луната- точно както в онази нощ. Някаква кола спря под прозореца. Дали бе той? Изгаси светлините, двагателя. Да, беше той. Слезе от колата и погледна нагоре. Почувствах онова гъделичкане в стомаха както преди седемнадесет години. Толкова време, а той още караше краката ми даомекват. Знаех, че ще направя грешка. Усмихна ми се, а сърцето ми започна да бие още по-бързо. Извади ключовете и отвори входната врата. Още ли ги пазеше? След толкова години?
- Марта?
Гласа му. Не го бях чувала от години. Звучеше по-различно, по-зряло.
- Тук съм.- отвърнах аз. Цялата треперех. Познавах го толкова добре, но бях притеснена както, когато се срещнахме за пръв път.
Той хлопна вратата остави якето на закачалката и тръгна към мен. Усещах как бавно се отдръпвам. Не знаех защо. Очите му. Косата му. Той. Нищичко не се бе променило. Беше толкова красив. Понечи да ме целуне, но аз отсякох:
- Не!

p.s. Тази история е къса и ще я завърша обещавам.

Unstoppablє · 2013-03-12 18:16:27

Хм, интересно е. Чакам некст. (y)

Chicharitooo · 2013-03-12 19:10:23

Хм, интересно е. Чакам некст. (y)

kuklata_love_you · 2013-03-12 19:31:05

Много ми хареса искам ощее

sunshine5383 · 2013-03-12 19:34:38

няма особено голям интерес, но аз ще пускам частите, пък който чете, чете.

Той се отдръпна объркан. Явно не знаеше защо го прекъсвам.
- Какво?
- Почакай. Искам да те погледам.- очите ми се насълзиха.
- Нали за това ме извика? Да довършим това, което прекъснахме преди време?
Не зная с ирония ли го каза или не, но ме заболя. Тоагава просто се разплаках. Това ли е значело любовта ми към него?
- Значи е било просто работа, която е трябвало да се довърши? За теб аз съм като предмет, който се използва само от време на време, просто за забавление?- Не зная колко силно крещях, но щом съседите започнаха за потропват значи е било доста силно.
- Не, Марта...
- Знаеш ли какво преживях? Знаеш ли колко болеше, дори и сега?! Не знаеш! Защо? Просто, защото ти реши да разрушиш всичко и да продължиш напред без мен. Беше трудно, болезнено. Имах моменти, в които имах нужда някой да е до мен, да ме прегърне. Теб те нямаше. Ти реши да бъдеш с онази пачавра К...,Р... Гр.., Грейс. Ти ми обеща Стийв. И защо се върна? - прекъснах го, без дори да ме интересува какво ще каже.
- Не зная.- отвърна простичко той.
В този момент ме накара да се замисля. Дали нарочно е правил всичко това? Било е просто игра.
- Игра си с мен.
- Не, не беше така.
- Изигра ме.- промълвих тихо аз.- А какво тогава?
- Просто не бях готов.
- С мен не беше, но веднага след това отиде при Грейс. Дни наред плаках и явно е било напразно. Мечтаех си, -млъкнах, за да преглътна сълзите- че някой ден ти ще се върнеш. Ще ми се извиниш. Ще ми кажеш, че е било грешка, че все още ме обичаш. Ти не го направи.
- Извинявай.- сведе глава той.

zaicheto006 · 2013-03-12 21:01:19

НЕКСТ !!! Супер е ..

xnekfonikfox · 2013-03-12 21:07:40

Оле, още!

DamonGirl · 2013-03-12 21:07:43

Некст

sunshine5383 · 2013-03-13 14:13:16

Благодаря на всички.

- Ти си глупак.
- Моля?
- Глупак. Мислиш си, че седемнадесет години болка и надежда ще се оправят с едно 'извинявай'?
- Не, но не знам какво да ти кажа. Съжалявам.- Той отново се опита да ме целуне, но аз се отдръпнах.
- Спри!
- Извинявай.
- Престани да се извиняваш, мамка му!- запалих цигара и започнах да ходя нервно напред назад.- Как е Грейс?
- Добре, предполагам.
- Предполагаш?- очудих се аз.
- Разделихме се. Преди три години. Защо не ме оставиш да обясня.
- Така значи- дръпнах от цигарата.- Имаш си гадже и късаш с него. Хващаш си друга, правиш и деца и после и биеш шута?!
- Не, не беше така. Остави ме да обясня.
- Обясни.
- Когато бях с теб всичко беше прекрасно, но след като започнахме да говорим за бъдещето ни... Изплаших се. Чувсвах, че вече няма да съм независим, свободен.
- И защо не ми каза Стийв?
- Не знаех как ще реагираш.

xnekfonikfox · 2013-03-13 20:32:00

Ощее

Unstoppablє · 2013-03-14 13:38:29

Некст

sunshine5383 · 2013-03-14 15:30:13

- И все пак, с Грейс щеше да се чувстваш по-свободен ли?- погледа ми сякаш премина през него и той се смути.
- Не зная. Това не мога да си обясня и до сега.
- Така или иначе си и бил шута.- изгасих цигарата в пепелника и се засмях.
- Не съм. След като се събрахме решихме да сключим църковен брак. Живяхме отделени първите четири години от брака ни. Просто не можех да те забравя. Грейс го усещаше и ми даваше свобода. След тези дълги години се пренесох у дома й. След година се роди Майки, а две години по-късно Бил. Привързах се към тях, но Грейс все повече се очуждаваше. Ставаше студена към мен. Държеше на страна децата, а аз все се опитвах да прекарвам повече време с тях.- Той се прокашля и продължи.- После разбрах за какво е всичко. Оказа се, че Майки не е мой син. Доста странно, а? Грейс поиска да се разделим и аз се съгласих. Знаех, че не трябва заради Бил, но нещо просто ме подтикваше да го направя.- той погледна към мен.
- Това нещо аз ли бях?
Той стоеше на околко метър от мен. Наля си чаша усики и запали цигара. Сякаш се опитваше да подреди думите си. Но какво толкова мисли. Или 'да' или 'не'. Погледите ни се срещнаха. Потръпнах.
- Все още си.- каза нечуто той.
- А?- онемях. Не знаех дали правилно бях чула, но се стъписах.
Той се прокашля и повтори:
- Все още си ти Марта. Все още те обичам. Цели седемнадесет години. Толкова време осмислях всичко. Разбирам болката ти. Аз бях виновен и ми тежеше. Едно извинявай няма да оправи нищо, знам.
Мълчах, дълго. Мислех. Какво да кажа? Дали го обичах още или беше просто част от 'играта'? Той ме гледаше с надежда. Очите му се напълниха със сълзи, моите също.
- Обичам те.
- Наистина ли?- той се приближи и повдигна брадичката ми.
- Всъщност, да.- засмях се аз. Той също се засмя. Опря челото си в моето и ме целуна по носа.
- Прости ми. Дай ми втори шанс.
- Обичам те.- повторих аз.
- И аз.

zaicheto006 · 2013-03-15 20:39:10

Супер ее !!! (y) (y)

Unstoppablє · 2013-03-16 09:19:12

Ощее

xnekfonikfox · 2013-03-16 09:44:24

Nеxt

Cookie Monster · 2013-03-18 20:07:08

Едно от малкото произведения ,които ми грабнаха вниманието ..няма ли да има некст :S ?

sunshine5383 · 2013-03-21 10:07:23

От този момент на татък всичко потръгна. Преместихе се в нов дом. Е, естествено, че имахме малки караници, но все пак си изяснихме всичко и сега е по-добре. Колкото и да си викахме той ме привличаше силно, като никотина в цигарите. О, междодугото ги отказах, защото съм малко бременна. Запознах се лично с Грейс след като се събрахе и тя се оказа приятна жена. Уговорихме се в събота да излем някъде навън, заедно с нейния съпруг.
Със Стийв обмисляхме идеята да се оженим, но това беше само веднъж. Явно никой от нас не беше готов, а и май така ни беше добре. С всеки изминал ден се опознаваме, смеем се заедно, а аз се опитвам да си възвърна доверието към него. И двамата работим. Той е адвокат, а пък мен наеха като счетоводителка в една голяма фирма. Сега съм освободена по майчинство, в шести месец. Живота бавно се нарежда, макар и да не беше започнал както аз исках. Важното е, че вече сме заедно и има още някой, който да ни сплути.

Една година по-късно...

- Хайде миличка, можеш.
- Ехо, Марта.- извика Стийв.
- Тук съм, ела бързо.
- Какво правите? О, Боже, тя ходи.- зсмя се той.
Роди ни се момиче, Чарли. Толкова е красива. Със Стийв бяхме много щастливи, за това и отделяхме толкова много време и винаги сме около нея. Тя е ангел. Очите и са същите като на баща й, а косата й е черна, като моята. Беше взела по малко и от двама ни. Никога не се предаваше и за това сега се научи да ходи.
- Прекрасна е.- въздъхнах аз, докато Чарли обикаляше из стаята и леко се клатушкаше.
- Обичам те толкова много.
- Аз също.- погледите ни се засякоха и едновременно се усмихнахме.
- Все още е несигурна.- каза той.
- Има много време пред нея.
Двамата стояхме и се радвахме на порастващата ни дъщеря. Тя беше нещото, заради което живеехме, тя ни правеше щастливи. Без нея нямаше да сме семейство.
- Тя е плод на една дълга неостаряваща любов.- Стийв ме прегърна и останахме така за още малко.

xnekfonikfox · 2013-03-21 13:53:48

Супер.^^

#1 2013-03-12 18:12:16

Re: Никотин |Завършена|

#2 2013-03-12 18:16:27

Re: Никотин |Завършена|

#3 2013-03-12 19:10:23

Re: Никотин |Завършена|

#4 2013-03-12 19:31:05

Re: Никотин |Завършена|

#5 2013-03-12 19:34:38

Re: Никотин |Завършена|

#6 2013-03-12 21:01:19

Re: Никотин |Завършена|

#7 2013-03-12 21:07:40

Re: Никотин |Завършена|

#8 2013-03-12 21:07:43

Re: Никотин |Завършена|

#9 2013-03-13 14:13:16

Re: Никотин |Завършена|

#10 2013-03-13 20:32:00

Re: Никотин |Завършена|

#11 2013-03-14 13:38:29

Re: Никотин |Завършена|

#12 2013-03-14 15:30:13

Re: Никотин |Завършена|

#13 2013-03-15 20:39:10

Re: Никотин |Завършена|

#14 2013-03-16 09:19:12

Re: Никотин |Завършена|

#15 2013-03-16 09:44:24

Re: Никотин |Завършена|

#16 2013-03-18 20:07:08

Re: Никотин |Завършена|

#17 2013-03-21 10:07:23

Re: Никотин |Завършена|

#18 2013-03-21 13:53:48

Re: Никотин |Завършена|

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook