1-во.Ще спамя ,колкото си пожелая.Дискусията си е моя!!!
2-ро.Щом историята не ти е интересна,просто не я чети!Много по-лесно е ,отколкото да си хабиш пръстите за коментари,които слабо ме вълнуват
и 3-то.Относно това дали аз имам нужда от уроци по български-Не,не мисля ,че ми трябват!А и какво ми е нужно за мен,мисля че не те засяга ..
PEACE OUT

След няколко минути Роберта се качи при мен.Тя беше пълничка жена.Цветът на косата й беше наситен-тъмно кестеняв.Имаше вид на жена към петдесетте .Гледаше ме и се усмихваше с кристалните си на вид зъби.
-Здравей!-поздравих я.
-Джо ми каза,че си искала да ме видиш.
-Ами да!Трябва ми помощта ти.Косата ми хвърчи на всички страни.
-Когато бях млада,моята също беше такава.Имах доста проблеми с нея,като се замисля.-Роберта се засмя.
-Радвам се,че в тази къща има някой , на който мога да разчитам.
        Роберта не каза нищо.Само ми се усмихваше.Явно й бе харесала мисълта,че й имам доверие.Аз наистина я вярвах.Не изглеждаше като човек,който идва на работа само,за да клюкарства-като всички останали в тази къща.
         Както споменах бе събота.Работата ми започваше късно вечерта.В полунощ трябваше да съм в клуба,а дотогава имах много време.Реших да използвам солидната сума в кредитната си карта за малко шопинг.Викнах две приятелки и отидохме в мола.Денят ми мина в скитане по магазините.Накрая се прибрах с десет торби ненужни неща.
         Вечерята ми мина много бързо-закъснявах , а още не се бях приготвила.Уверих се ,че нашите са си легнали-не можех да рискувам да ме видят,че излизам.Качих се в стаята си.Облякох си дънки,тениска и яке и излязох.
         Бях в клуба точно в полунощ. Купонът там вече бе започнал.Моята част бе в 2 часа,затова отидох и се облякох.Пуснах си някаква телевизия.Загледах се в новините.Нищо интересно..След малко при мен дойде Анджела.Тя беше най-старата от нас.Вече не работеше на пилона-сега се грижеше за нас.Беше привикнала към мен-беше ми като майка.Обожавах я.Тя притежаваше тънка талия.Лицето и бе красиво-прекалено красиво за годините й.Косата й бе оформена в стегнат кок-тя държеше да изглежда добре дори и на петдесет и пет.Беше се поизпотила.Явно бе бързала към мен ,защото едвам дишаше.
-Какво ти е ?-попитах я.
-Нищо ми няма,скъпа.Дойдох да ти кажа ,че трябва да излезеш веднага на сцената.Имало едно момче ,което платило доста добре..
-И колко платил?
-10 000 .. Хайде момичето ми.Излизай след 5 минути!

Харесва ми!Много .. пускай още

Все пак мерси за отделеното време !

Казвам се Миранда.Живея в Манхатан,Ню Йорк.Живея в къща пълна с купчина сноби-прислуги.Има само една дребна жена , с която мога да се разбера.Не знам името й.Вкъщи от два дни.Работя в един от най-елитните стриптийз клубове в Ню Йорк.За това знам само аз.Винаги съм искала да се занимавам с нещо такова.Никога не ми се е налагало да го споделям за никого-живеем в такова време,че на никой не му пука за теб.Имам доста приятели.И всички те работят в клуба.Знам каква е представата за един такъв клуб - куп пияни курви,които си въртят задника на един пилон.Съвсем не е така..Всички сме едно семейство.Всеки от нас има своите проблеми и ги споделя.Шефът ни също не е такъв,какъвто си го представяте.Той е с мен във всеки труден момент,когато баща ми ме е пренебрегвал.Бил е до мен и ми е помагал.
Баща ми..Той е пример за недосегаемост.Вкопчил се е в парите,които печели от фирмата му и не иска да чуе за нищо друго.Постоянно повтаря как трябва да стана като него.Майка ми..Тя не е нищо по-различно от него.Алчна жена,която се интересува само от това,дали има нещо ново по ботиците.Двамата заедно са пример за това какъв не трябва да станеш.До тук за тях и за всички останали!
Сутринта станах късно.Бе събота.Слънцето осветяваше стаята ми.Станах от леглото и отидох до огледало.Образът в него леко ме ужаси.Бях забравила да си сложа ластик преди да заспя и сега косата ми бе на всички страни.Определено ми трябваше помощ за нея ,но я оставих за по-късно.Влязох в банята си и си взех душ.След него набързо облякох някакви късни панталони и потник за вкъщи.Седнах на леглото си и звъннах в кухнята.
-Добро утро,Джон/Джон бе готвачът.Забравих да го спомена по-горе.Беше добър човек и готвеше изумително/
-Я,съкровището се е събудило. Сигурно искаш закуска?
-И това.Но ще ми пратиш ли новата ни прислужница.Не знам името й -надявам се ти да го знаеш.
-Казва се Роберта,захарче.Прашам ти я веднага.