олеееее  многоо е хубаво я дай некстт 

МАЙКО мила.. ;х просто е е е  АДСКО < 33333   
(arrow)  НЕКСТТ ?        

ощеееееее 

утре ще пусна следващата част.. сега имам друга работа 

моляяте дай некстт. много ми харессваааааааааааа   

5 част

Вече приснигнаха в пицарията. Бела се чудеше какво да хапне. Бе толкова гладна, че щеше да изяде всичко,което и дадат.
- За мен една пица с гъби и царевица и чаша вода- каза Бела.
- Мм.. за мен един тост с шунка и кашкавал и Coca Cola - каза Жан.
- Е, на коя маса искаш  да седнем? - попита я Жан.
- Ами, няма значение - отвърна Бела.
- Добре, хайде да седнем на тази отсреща -каза й Жан.
- Става- каза Изабел,като се усмихна. Храната пристигна и Бела веднага започна да яде. А Жан стоеше и я гледаше,като очите му бяха изпълнени с любов.
- Какво ме зяпаш няма ли да ядеш? - попита го Бела..
- А, да започвам - каза Жан, като започна да се смее, а Бела му каза..
- Ей, глупчо на мен ли се смееш?
- Не, не просто ти се радвам - каза й Жан, а тя се изчери..
- Бела.. ? - извика Жан.
- Да, кажи - каза му Бела.
- Довечера,когато се прибереш ще седнеш ли на компютъра? - попита я Жан.
- Дам, разбира се - каза му Бела и се усмихна. Телефона на Бела звънна.
- О, мама ме търси - каза Бела .
- Ало, кажи мамо?
- Мила, къде си? - попита я майка й..минава 3:30.
- Ами, аз съм навън с Жан..
- Жанн?  Кой е Жан?
- Ами,момчето с което се блъснахме в мола.-отвърна й Бела.
- А, да вярно. Добре - каза Миранда.
- И кога ще се прибираш? - попита я майка й.
- Ами някъде след час можеби. - каза Бела.Защо трябвам ли ти ?
- Ами в къщи е учителката по английски. - каза Миранда.
- Вярно  бях забравила. Добре мамо прибирам се след малко, хайде до после чао  - каза Бела и затвори телефона.
- Какво стана прибираш ли се? - попита Жан. .
Да, трябва да се прибера забравих, че днес имам урок по английски.- каза Бела.
- Ами, добре хайде да тръгваме.-каза й Жан,като отново хвана ръката на Бел, а тя се обърна и му се усмихна.
- Нали няма проблем да те изпратя до вас? - попита я Жан.
- Не, разбира се,че няма - каза му Бела.
- А, Жан на коя улица живееш? - попита го Бела.
- Ами, на '' Сейнт Лейн'' - каза Жан.
- Но, тя се само на две преки от нас. -каза му Бела.
- Даммм.. - отвърна й Жан като й се усмихна. Вече бяха почти до къщата на Изабел и тя му каза.
- Жан, благодаря ти много за този прекрасен ден, никога няма да го забравя.
- И аз няма да го забравя - каза й Жан.
Е, хайде чао и благодаря,че ме изпрати - каза му Бел,като се усмихна и се обърна. Но Жан я хвана за ръката й и каза.
- Е, само една усмивка ли? - попита я Жан.. Тя незнаеше, какво да му каже.
- Е, много си срамежлива, но така ми харесваш повече - каза й Жан и я притисна до себе си и устните им отново се впиха. Бела се отдръпна й каза:
- Ам, аз трябва да влизам..
На Жан му стана малко гадно, чувстваше се някак виновен, че я бе целунал,но каза - добре влизай. И тя тръгна.
- А, довечера ще чакам да седнеш на компютара - извика Жан. А, тя се обърна й каза:
- Добре, до довечера.

ами комплект парфюм или някаква блуза..   

Мерси за заблежката 

да имаме 2 нови ''бабки''    и двете са дърти. едната замества г-жата ни по география, а другата си е редовна и е г-жа по музика.  =

учителката ми по музика..