Направи ми впечатление, това:

Тя взе телефона и вдигна.
-Скъпи,кога ще се прибираш,притеснявам се ?!-каза Джеси.
-Мъжът ти сега е зает.-отвърна момичето и затвори телефона.

От къде ще знае, какво е казала жена му, при положение, че не той говори с нея по телефона ? Нали след като разказваш от името на даден герой, трябва да пишеш така, че нещата да са пресъздадени през неговите очи. Липсват ти запетайки, поработи върху това. Също така оставяй място между препинателните значи, изглежда по - пригледно. Добави и повече описания. Ако ги имаше тях, текста ти щеше да изглежда три пъти по - добре. Имаш хубава идея, но трябва още да се постараеш относно писането.

'' Имало шанс да се получи ... '' С риск, да бъда малко груба ще кажа, че винаги съм мразела подобни реплики. Звучат ми така, сякаш говорим за някаква търговска сделка. Както и да е. Като за начало ще ти кажа, че наистина мислиш правилно, относно това, че трябва да продължиш. Не, че с другия си била кой знае колко дълго, но все пак ... В никакъв случей, не разчитай на приятелите си. Колкото и да са ти верни, по - скоро, често оплескват неща, в които се изиграват като сватовници. И, не вярвам да си чак толкова срамежлива, че да не можеш да му кажеш две думи, когато сте в компания. Момчето ти е симпатично, имате общи познати, така че, просто действа, малко, по малко. Честно казано, обаче, ми се струва, че няма да се получи това, което очакваш. Сякаш тази връзка я искаш повече, за да отбиеш нормера с предишното гадже. Не знам. Изкуствена ми изглежда, четейки това, което си написала. По - добре си дай малко свобода и почивка, пък който ще е следващия, няма да ти избяга. Ако не усещаш някакви по - особени чувства, защо в крайна сметка ти е да дръгваш с него, пилейки време на вятъра. Сигурно пак ще се разделите след два месеца. По - добре си намери някой, който си заслужава и когато си заслужава.

Маями. Сама или с някой, в чието доверие съм напълно сигурна. Откъсната от всичко зад гърба ми - проблеми, задачи, драми, тн. Грабейки с ръце всичко, което мога да извлека от там и забавлявайки се максимално.

Ето, надявам се да ти помогнат.

Грижата за другия. "Една Българка"

1. В човек е заложена нуждата да се грижи за нещо или някого. Още от най-ранна възраст, когато спасяваме котенце с чупено краче или решем косите на куклите си. Цял живот ние се грижим за някого, макар сами да не усещаме.
Инстинктивно изпитваме необходимост да дадем топлина, чисто безкористно.
Да се грижиш - това значи да обичаш. Да жертваш времето си, за да си от полза някому. Това е висша форма на Обич. Чрез грижата показваме истинската си същност, на преден план излиза човешкото в нас. Нуждата да се грижиш за някого е най-висша човешка добродетел.
Цял живот човек търси близост с другия. Търсим закрила, разбирателство, защита. Обичаме да демонстрираме сила и власт, да се показваме като независими, но всъщност дълбоко в себе си имаме нужда от някого. Грижата може да приема всякаква форма. Грижата е съпричастност, помощ, споделена болка, топла дума... протегната ръка. Дори и в най-грубата, лишена от емоции душевност, потрепват струни на нежност, на състрадание и загриженост.
Понякога, забързани и залисани в собствените си ежедневни дела, ние не забелязваме всъщност колко много хора имат нужда от нас. Понякога чисто егоистично подминаваме притегнатата ръка и отклоняваме поглед от очите, изпълнени с болка и молба за помощ. "Погрижи се за мен! Не ме оставяй, имам нужда от теб!". Дори безгласно, тези сигнали струят около нас. Кога за последно направихме нещо добро, кога за последно накарахме някого през сълзи да се усмихне и да забрави макар за миг страданието и болката си? И дали не беше това последния път, когато се почувствахме удовлетворени - от живота си, от самите себе си?

Да се грижиш за някого означава да го приемеш, както приемаш себе си, означава да стане част от теб - дори да не го осъзнаваш. Да усети вниманието ти, топлината, която безкористно му даряваш всеки миг, добронамереността ти. Само чрез грижата за другия човек човек се чувства пълноценен и намира вътрешен уют и спокойствие. Сякаш положителната енергия, която е дарил, се възвръща утроена при него.

Трябва да изключим егото си, когато се грижим за някого. Грижата, която възниква с някаква цел, потребността от признание - тук вече се скъсва нишката на отдадеността, когато се намесват тези фактори.

2. В трета част на разказа “Една българка” Иван Вазов разкрива нравствената красота на баба Илийца – грижовна, всеотдайна, майчински грижовна и по християнски милосърдна.Тя забравя собственото си страдание и болка в името на спасението на един човешки живот, на един българин. Чрез контраста с егоизма и себелюбието на калугера,художествено завладяващо и убедително, авторът рисува пред читателя образа на една истинска българка.

Успоредник, който има равни съседни страни, се нарича ромб. За ромба важи твърдениетоако, че ако диагоналите на един успоредник са перпендикулярни, то успоредника е ромб. Само че, не съм въобще сигурна, как точно трябва да стане този чартеж, а без него, не става. Впрочем, кой клас си и, ако може да ме ориентираш точно от кой урок е това ? ( :

Не го забранявам, казвам, че е излишно. Дали те ще си намерят сайта, от който да извлекат ифнрмация за есето си, примерно, или някой друг ще им го даде, няма никаква различка. Ставаше на въпрос, че другите не могат да им дадът нещо повече от това, което и самите те ще измислят, или намерят в интернет. Както казах, говоря само за нещата от този род. Задачи по математика, не ясни правила по български, не ясна граматика, относно чуждите езиците или нещо друго, подобно на това - тези неща не ги включвам. Както и да е. Не ми се влиза в спор.

Какво беше последното ти:
- Пътуване: Нямам спомен.
- Телефонен разговор: С баща ми.
- Съобщение: Най-добрата ми приятелка.
- Последната песен, която чу: Не помня името и, но беше френска.

Тази година:
- Направи ли много нови приятели: Може да се каже.
- Смя ли се, докато заплачеш: Не.
- Разбра ли кои са истинските ти приятели: Да, за поредeн път.
- Разбра ли някой да е говорил за тебе: Да.

- Колко хора от листа ти с приятели в Фейсбук познаваш наистина: Всичките.
- Колко деца искаш да имаш: Нито едно.
- В колко часа ставаш обикновенно сутрин: Различно, но може би към 8 най-често.
- Какво правиш посреднощ: Каквото си поискам.
- Кажи нещо, което много искаш да свърши: Училището, предполагам.
- Кажи едно нещо, което искаш да промениш в живота си: Не толкова в живота ми, от колкото в самата мен.
- Любовен статус: Необвързана.
- Зодия: Рак.
- Харесваш ли някой: И аз все още не знам.

Кое е по-добро:
- Устни или Очи: Очи.
- Прегръдки или целувки: Прегръдка.
- По-нисък или по-висок: Висок.
- По-голям или по-малък: По-голям.
- Романтичен или Спонтанен: Спонтанен.

Отговорете честно:
- Някога изневерявал ли си на някой: Не.
- Ако можеше да върнеш времето, колко далече би го направил: Не искам да го връщам.
- Ако можеше да избереш един ден от миналата година и да го върнеш, кой щеше да е той: Няма такъв.
- Колко важно за теб е бъдещето ти: Ужасно много.
- Вярваш ли в себе си: На приличи и отливи.
- Страхуваш ли се да се влюбиш: Предполагам, че не. Няма как да се страхуваш от нещо, което дори не си опитал.

Професия - човек. Толкова е елементарно.
Просто напиши, какво за теб означава да си човек, в пълният смисъл на думата.
Друг е въпроса под каква форма трябва да е написано. Ако не са ти казали, че задължително трябва да е есе, вид съчинение, или нещо друго, значи имаш пълната свобода да го направиш така, както на теб ти харесва и смяташ за правилно.

Tи въобще четеш ли коментарите, които пишем по '' произведението '' ти ?
И след като има продължение, първо го напиши и след това пусни цялостната глава. Частите ти и без това са ужасно кратки. Това накъсано четене доняса само раздразнение в читателите ти, не удоволствие. И, сериозно, прочети коментарите, защото децата в първи клас, могат да напишат по - богат и разширен текст. След като има хора, които могат да си направят труда да ти напишат коментар, по - дълаг от главите ти, показвайки ти грешките, значи и ти можеш да си направиш труда, като се редактираш. Щом ще се заемате с нещо, го правете както трябва.

Като за начало, някои неща просто се усещат от самосебе си. Понякога не са нужни думи. Иначе, за да разбереш дали някой има дадени симпатии към теб, трябва да го познаваш поне малко и да имаш случки с него. Няма как да ти кажем, как да разбереш дали те харесва, или не, по простата причина, че ние не го познаваме. Има неща, които на едни типове момчета им действат, на други обаче, не. Така че, дай малко инфромация за това какво е момчето, опиши някой момент с него и тн.

Рзбрах те идеално и много ти благодаря за всичко, което каза.
В последно време си мислех, че аз съм единствената, която толкова се вглабява в тези неща. В подробностите и въобще в почти всичко. Не знам, явно ми е в природата да бъда такава. Както и да е, радвам се, че сподели мнението си с мен. Наистина ми беше от полза. ( :

Направих тази тема, защото исках да прочета и видя други мисли, освен собствените си. Не знам колко хора ще ме разберат и не знам дали това е точното място за всичко, което искам да кажа, но просто имах някаква нужда да го направя.
И, само да отбележа, че ако не си падате по объркани неща, по – добре не си губете времето, като го четете. Наистина искам да кажа много неща, затова ще се опитам да бъда максимално кратка и ясна. Надявам се, да получа само истински отговори, защото това е от наистина голяма важност за мен.

Истината е, че напоследък наистина чувам само собствените си мисли. Постоянно размишлявам над нещо, постоянно се вглабявам, анализирам и осъзнавам, как всичко е едно и също. Дори не виждам и капчица смисъл във всичко, което правя и говоря. Усещам, как само пилея време на вятъра. Веднъж се връщам в миналото си, друг път градя планове за бъдещето, а понякога изключвам всичко и живея в настоящето, но не усещам удоволствие, нито смисъл от това. Ядосвам се на себе си и на това, в което се превърнах. Преди време бях само Аз, сега не знам коя съм. Никога не съм си представяла, че точно Аз, тази, която винаги е имала много мечти, винаги е знаела какво точно иска и винаги е работила над осъществяването на това, което иска, ще се превърне в една пълна развалина. Да, вмомента се определям точно като такава. Няма и капчица помен от онази енергия и искра, която имах. Съвсем честно си признавам, че си нямам ни най – малка представа какво се случи с мен. Никога не съм имала лесен живот. Винаги съм правела нещата по трудният начин, винаги е трябвало да се боря, отнасяла съм безброй обиди, но никога не съм се пречупвала. Защо тогава сега усещам, че се е случило точно това ? Искам отново да съм онова момиче, което усилва музиката късно през нощта, когато е сама и започва да танцува, забравяйки за всичко, защото знае, че утре е нов ден и още едно нова начало за нея. Защо съм се превърнала в една бездушна кукла, която с всеки изминал ден подбира нови маски, мъчейки се по някакъв начин да закрие празнотата. Не! Просто не мога да го проумея. Правя всевъзможни неща, за да се променя. За да намеря старото си Аз, но не успявам. Сменям прически, грим, дрехи, преподреждам стаята си по хиляди начини, различна музика, ставам по – рано, търся нови интереси, но отново и отново се провалям. Не знам. Имам чувството, че в мен на моменти се преплитат огън и лед, неотрализират се и от мен остава просто един сив, и безличен прах.
Истината е, че съм перфекционистка, огромна мечтателка и наиситна чувствителен човек. Последното се научих да го прекривам и подтискам, защото в днешно време това качество е по – скоро потъпквано от другите. Крия слабостите си, опитвам се да успявам във всичко, но накрая винаги се провалям. Никога до сега не съм се чувствала толкова не на място, толкова не в собствената си кожа и толкова не знаеща и объркана. Постоянно се захласвам по невъзможни нещата. Сякаш нарочно и едновременно несъзнателно, като чист навик, постоянно тласкам себе си към разни, кое от кое по – трудни предизвикателства. Но, истината е, че ми харесват. Всичко това, към което се насочвам ми доставя усотовлствие, извисява ме, докато не започна отначало. Докато не променя непостоянното си настроение от нищото. Докато не реша, че вече не искам това, но когато се докасно случайно до него, отново да изпитам пак онова чувство, доставящо ти удоволствие и щастие. В главата ми е пълна каша. Имам безброй мечти, цели и идеи, всичките направени, сякаш от злато, но за да стигнеш до съкровището, трябва да поставиш живота си на крачка от смъртта. Понякога просто се изумявам от себе си, как е възможно да съм толкова хаотична, разбъркана и едновременно прецизна и изискваща перфектност личност. Като че ли се противопоставям на себе си. А такива приказки, най – често завършват с не особено добър край. Истината е, че не мога да загърбя всичко това, което съм и което съм била. Това е. Просто не забравям нищо. Мога да се нарека дори ужасно злопаметен човек. Просто искам да имам всичко, да бъда всичко, но никой не може да е това, дори и аз, а аз, не обичам да се премирявам и губя. Не знам как да премахна този недостатък в себе си, който ми носи само проблеми и още недостатъци. Знам, че е отвратително качество, самата аз го изпитвам на свой гръб, но и знам, че вече това е моето Аз. А да се промениш на практика, не е толкова лесно, колкото на думи.

Благодаря на всички, които го прочетоха!
Наистина ще се радвам, ако споделите и изкажете някакво мнение.
Знам ли, може някой да е в същата ситуация. И, наистина, очаквам само сериозни мнениея.

Oще нещо. Нарочно съм сложила темата в този раздел, защото ми прилича повече на лично творчество, отколкото на нещо друго, от възможните опции. Така че, един вид, вашите кометари по ‘’ произведението ми ‘’ ще са отговорите, които може би търся.