Ами нямаш фокус,пък нали беше се занимава с непрофесионална фотография.То да беше само фокуса...;)..Ама от ония мазала,това е  много по-добре.Давай други

не,но виж,че няма интерес  

Явно няма интерес,такаче я спирам

от началото го следяя ,обаче ме мързи да пиша,ама ся казвам НЕКСТ,за да не си мислиш,че няма хора,които следят тази яка история !!      

ох,ето малко се озорих и нямах муза,нито има много интерес,но айде само заради 2-ма човека пускам нещо,пък ще видим как ще се развият нещата..Извинявайте,ако има грешки !

1 година по-рано
-Хайде,поспаланке,ставай-някой ме побутна
Веднага разпознах гласа на баща ми.Той беше строг човек,но и страшно безотговорен и никога не спазваше обещанията си.Аз винаги,ама винаги му се отварях ,а той винаги,ама винаги ми забърсваше по един шамар.Но поне си струваше.От както той почна да се прибира посред нощите и майка ми разбра що за човек е,го мрази,но само заради мен не се развеждат.Въпреки,че 100 пъти поне им казах да ме оставят сама ,а те не слушат..Глупави хора,не мислите ли? Добре,че е баба ми,че иначе сигурно сега щях да съм в лудницата.
-Ходи си на работа,пък мен не ме занимавай..Ще си стана когато искам- казах аз и се свих под чаршафа.Толкова бях намразила баща си ,че дори,когато той искаше да бъде мил с мен,аз го игнорирах напълно
-Пикло,ставай-последва един шамар,след което вече бях на пода,заедно със завивката.
-Мразя те!-това бяха ежедневните ми думи.
-Виж к''ва си разглезена,заради майка ти и ти ме мразиш.-каза баща ми
-Не е заради мама.Погледни се в огледалото-казах аз,станах,оправих си леглото и се запътих към банята.
-Ела тук - разкряка се баща ми
-Няма-и затръшнах вратата на банята.Седнах и заплаках.Все пак той ми беше баща.Взех...................е,какво си помислихте?Ножа ли? Не съм от онея психота..Поне така си мислех.Взех една чаша,където държахме четките за зъби и я хвърлих през прозореца.Изведнъж се чу аларма.Бях направила грешка,голяма грешка.Хубавата кола на съседите.Счупих им стъклото.Ох,подяволите..Живота ми беше крив.И 100 процента,единствения ми човек,който ме обичаше беше Иван.Не,той не ми беше гадже.Той ми беше братовчед.Който винаги ме измъкваше от такива ситуации,като тази.Само че уви-не бе в България.
-Елено,слизай веднага-чу се гласа на майка ми.Представете си -имах най-разкошното семейство и обичаха най-много да ми викат ЕЛЕНО..
-Нищо не съм направила- казах аз в своя защита преди да разбера за какво ме вика тази жена,наречена майка.
-Какво да си направила..Иван е тук-каза майка ми и в този момент вратата се отвори .
-Иванееееееееееееееееееееееееееееееее-извиках се аз и го прегърнах.Една сълза се стече по лицето ми,защото знаех,че щом е дошъл тук,ще е за кратко,но бързо я избързах,защото не позволявах на семейството ми да вижда сълзите ми.Как ми се искаше да ми е брат.Да се забавляваме както едно време.
-Идвам да ти кажа една добра новина-усмихна се Иван-качи се горе .
Качихме се в стаята си.А там,да точно в онзи миг аз бях най-щастливия човек на света.Защо ли?Защото след 1 ден заминавах за Холивуд!Беше най-хубавото нещо,което можех да чуя в близките години.Нови приятели,ново време,ново училище,нова държава,нова къща,НОВ ЖИВОТ !.
-Накарах майка ти да те пусне,пък баща ти няма мнението тук.Опаковай си нещата,днес на училище няма да ходиш,и не забравяй да си вземеш личния транспорт ,че на летището няма да те пуснат.- каза Иван и излезе отвън.
О,да бях най-щастливата на света.Ще се возя в самолет.Погледнах през прозореца.Нищо нямаше да ми липсва.Най-малко забутаното ми семейство.Бях като Пепеляшка!Иван беше на 20 години,такаче можеше да поеме отговорността за едно малолетно момиче.Отидох на балкона на нашата къща.Но там се натъкнах на една неприятна гледка-Иван пушеше.Слезнах долу.Исках да му навра цигарата в устата..Когато слезнах баща ми ме спря.
-Разбрах къде ще ходиш.Ти нормална ли си? И не сте ме питали?Никакво заминаваме,никакъв Иван.Качвай се горе,оправяй се за училище и да те няма-кресна баща ми.
Деня..дойде деня,в който го намразих повече от всеки!Та той..той не ми даваше и капка щастие.Какво искаше от мен този човек? Не,няма .. Щях ,каквото и да ми струва,щях да отида в Холивуд.

Вместо да се кача горе в стаята си аз минах покрай баща ми и излязох..Когато Иван ме видя изгаси цигарата си.
-Искаш ли?-засмя се той-знам ,че ме видя.
Само Иван знаеше,че някога бях пушила.Разказах му какво се случва,а той ми каза да си оправя багажа и да тръгвам с него.Оправих го -все пак бях бедна ,нямаше какво да оправям толкова и слязох.
-Аз какво казах-развика се баща ми и ме удари
-Отивам на училище,Иван ще ме закара.
Баща ми мразеше това момче.Незнам защо,питах всеки,който мислех,че знае..И всеки отбягваше темата
-Добре-въздъхна той.
Но за беда точно когато слязох на вратата стояха семейство Костадинови.
-Вашата дъщеря ни счупи колата-възмутително каза г-жа Костадинова
-Не съм -изплезих се аз и ги подминах.Не ми отиваше за годините да се плезя.Но не понасях никой от този забутан град.
Иван запали колата и тръгнахме.Нима всичко се случваше?Нима наистина шях да ходя в Холивуд?Супер..

Изведнъж газта свърши.Вече бяхме извън града,в една забутана гора,само от иглолистни дървета..
-Ще потърся наблизо бензионстанция..Пък ти стой тук-предупреди ме той.
Кимнах в знак на съгласие.Когато Иван се загуби от погледа ми едно малко дяволче в мен казваше,да сляза от колата и да се разходя..За бога,защо винаги слушам това дяволче.Отключих се и се огледах наоколо..Ах,колко красиво беше.Като малка често отивахме с Иван на ракива места.Молих се на майка ми и на баща ми да идваме,но те винаги бяха заети,въпреки,че когато ги молих беше събота и неделя,не се работеше и единственото ,което виждах,бе как майка ми стоеше на компютъра,а баща ми си гледаше мача.То явно то малка съм била проблемна,защото никога ама никога не са ми угаждали.Та,както и да е. Птиците пееха,чуваше се кълвач.Всички беше приятно.Както си гледах обаче настана тишина.Дори птичата песен спря..Много предизвестна смърт-казах си аз и продължих да се наслаждавам на гледката.Но продължавах да се страхувам от тази изведнъж настъпила тишина.Забързах се ,бях на метри от колата и тъкмо да натисна дръжката да вляза в колата и да се заключа,внезапно някой ме хвана за врата и покри с ръка устата ми.Усетих студа в ръцете на този човек.Не,това не беше Иван.Той никога нямаше студени ръце.И никога не би направил такъв гаден номер,защото знаеше колко много ме е страх.Опитах се да викам за помощ,но от първия път,когато стон излезна от устата ми усетих как нож допира врата ми.Имах ли избор?Какво ставаше подяволите?Сънувах ли?Защо не послушах Иван?Кой беше този човек,който все повече продължаваше да се отдалечава от колата ни,държейки ме за врата?.Помощ,помощ,помогнете ми ..Молих се аз наум   

Ахааахаххаах,мерси мерсси,много се радваам <333 .. Само още малко интерес и ще пусна още !

Надявам се да ви хареса.Ако я видите на една страничка на фейсбук-страничката е моя затова.Малко е депресираща,но обещавам,ако има интерес,другите части ако искате да не се такива. 

Скъпа Ели- част 1
Тя плачеше . Плачеше толкова силно,но никой не можеше да я чуе . Плачеше вътрешно . Горчивите сълзи бяха във гърлото и,не в очите и . Щеше да излее мъката си ,ако бе казала нещо . Но тя не можеше . Нямаше сили . Мисля,че преиграваше . Но тя наистина не беше на себе си . Сама в ъгъла,без ничия подкрепа,незнаеща къде се намира,осеяна от куп поражения-убийства,загуби,груби думи . Живота-тя незнаеше какво е живот.Беше го загубила отдавна и само спомена ,че душата и все още живееше в нея и даваше сили . Сърцето ли - то биеше нормално,но тя не го усещаше . Сложеше ли ръка на лявата гърда усещаше единствено кожа . Студена кожа,носеща още аромата на кръв . Не ,тя не се беше рязала . Беше наранена . Не с бой. Беше пострадала . Не вътрешно . Имаше пожар . Той беше причината тя да загуби себе си . Усещаше,че костите и ще излезнат извън тялото,защото те нямаха вече място в нея . И те не можеха да живеят вътре.Ели беше само тяло . Нямаше сърце . А всичко в нея искаше да излезне,защото не можеше да стои при сърцето,което разнясаше спомените и горчивите сълзи из целия организъм . Мозъка ли - тя нямаше мозък . Той беше твърде зает да се занимава със спомени . Но да не създава нови . Ели мислеше ,че това е краят..но само мислеше ..