Някой може ли да ми даде линк, чрез който да си изтегля книгата на Бека Фицпатрик - " Ш - ш - шт! " ? Благодаря предварително на този, който ще си направя труда да ми помогне, ако въобще се намери такъв. :д

Много мислих и се колебах отностно това мое, ново произведение. Ще бъде доста по - различно от нещата, които пишех преди. Всъщност, не съм писала от месеци и се надявам, че няма да ви разочаровам. Е, пожелавам ви приятно четене ! ( :

• ПРОЛОГ

  21.11.2018г.

Въздухът наоколо бе тежък, напоен с мириса на цигарен дим, скъп алкохол и секс. Прекалено сладникав и едновременно горчив. Досущ като незаконен наркотик, каращ те да притаиш дъх, мислейки си, че ако вдишаш от него ще се отровиш, но въпреки това, без дори да си осъзнал, в следващия момент вече поемаш от него, отново и отново. Тази нощ управляваха онези импулснивни и греховни, мисли и желания. Празненството едва сега започваше, а вече половината от гостите напълно бяха забравили онзи заобикалящ ги свят отвън, потопили се в този, магически и нов, на когото пренадлежаха вмомента. Всеки един от присъстващите бе приел послушно поканата, специално адресирана до него, чието име, старателно изписано със златни букви, заемаше определеното си място на белият лист. Някои с удоволствие, други от чисто задължение, примесено с доза страх. Не обичаше да кани гости, нито пък да се среща с хора, чиито тела с най – голямо желание би закопал в земята, но работата му го налагаше. Поробените врагове имаха нужда от сплашване, в противен случaй, долнопробните твари можеха да си въобразят, че са достатъчно силни за него, а той щеше да бъде принуден, да им извади сърцата.
Един след друг, едно по едно, бавно и болезнено.
Намираше се седнал върху едно от кожените канапета, обкръжен от поредните курви, всяка следваща, по – жадна за внимание от предишната. Обхождаше с поглед цялото огромно помещение, наблюдавайки движещите се тела в такт със силната музика и всяка една безсрамна, любовна афера, която се разиграваше пред спокойният му поглед. Цялата тази атмосвера бе  толкова различна и далечна от обикновеното. Сякаш времето бе спряло. Изпивайки на екс кехлибарената течност в чашата си, придърпа грубо едно от момичетата, което вече започваше да му лази по нервите с всички тези жалки опити, от които се очакваше да привлече погледа му. Лицето й се намираше опасно и достатъчно близо до неговото, позволявайки му да види всичкият страх и несигурност, които изпитваше вмомента. Прокара нежно ръка през дългата й права, руса коса и впи болезнено устните си в нейните, давайки й да вкуси от собственото му, люто питие. Крадеше безпощадно от собственият й въздух и контролираше съзнанието й, само с една целувка. Стегна захвата си около светлите й коси, причинявайки й болка. Усети как тялото й иска да се откъсне от неговото, затова я притисна още по – плътно до себе си, а дълбоката му целувка стана дори още по – груба от преди. Тя искаше внимание, затова щеше да си го получи.  Виждаше шока, който се изписваше в синият й, блуждаещ поглед. Знаеше, че е ужасена и че усеща натрапчивата му сила и власт, която не можеше да се мери с нейната и която упражняваше върху скованото и тяло. Унижаваше я, а това го забавляваше, защото сама си го бе заслужила.
Усети позната аура и рязко освободи момичето от ръцете си, изблъсквайки я от себе си. Арогантният му смях се извиси във въздуха, подарявайки един последен поглед на треперещото до него, женско тяло.
-    Свободни сте. – Изрече сухо, изчаквайки всички момичета да се разотидат, включително и блондинката, чиито устни бе подпалил.
Извърна глава, кръстосвайки очите си с тези на своя глуповат, но верен приятел, който ръкопляскаше звучно и престорено с широка усмивка. Винаги бе смятал, че е сбъркал професията си и вместо това, сега трябваше да работи като клоун в цирка, или да представлява любимият шут, на някоя разглезена, малка принцеса. Хвърли му предупредителен поглед, който гласеше, че ако продължи още малко с евтиното си представление, нямаше да го очаква нищо добро и отново наля от отровната течност в чашата си.
-    Нося ти подарък, по случей рожденният ти ден, друже. -  Беше готов да се изсмее на поредното си изобретателно изречение, но единственото, което направи, бе да се прокашля сухо, решен да не предизвиква отново звярът в клетката. Пристъпи крачка напред и хвърли плавно черната папка, която дръжеше, върху дървената маса. Настани се тромаво до него, протягайки лениво ръце във въздуха, които след това положи върху горната част на меката, кожена облегалка.
-    Е, няма ли да погледнеш ?
-    Не. – Бе краткият му и ясен отговор, показващ, че не е в настроение.
-    О, хайде де, Ерик. Мацето наистина си го бива. – Единственият отговор, който получи бе иронично извита вежда, а след нея последва и напрегната тишина. Познаваше го отдавна и бе научил, че да се бориш с големият му инат бе, като да се опитваш да летиш срещу вятър. Силен вятър.
-    Добре, млъквам. Но ще ти оставя папката. – Пресуши стъклената си чаша. – Не забравяй, че му дължиш поне това. Помисли си. – Изправи се също толкова тромаво, колкото се беше и настанил. Грабна една от скъпите бутилки с алкохол, седяща на масата, надявайки се вглъбеният му във важните документите, които четеше, приятел, да не забележи.
-    А, да … за малко да забравя. Имаш седем месеца и няколко дни на разположение, преди тя да се промени, или … е, знаеш другата крайност. Помисли си наистина добре. – Скри бутилката, закривайки я с едната страна на коженото си яке и побърза да си тръгне.
-    Нестор ... – Чу онзи негов глас, който беше едновременно упрекващ и пълен със сърказъм. Боже, защо все на него. Знаеше си, че нямаше да се измъкне толкова лесно. – Не забравяй Уискито.

*Ерик - от старогермански - богат, могъщ.
*Нестор – мъдър.

Напоследък - нищо. Просто думи, празни, при това.

Вмомента си нямам на идея какво ще ям утре, пък камо ли каква ще бъда след години. Честно казано, научих, че колкото повече планове си правиш за далечното бъдеще, толкова повече от тях се провалят. Преди време и аз исках да направя и да стана много неща, в крайна сметка, вмомента съм загубила интерес към всичко това. По - лошото, от това да се бориш за мечтите си, но да не ги достигнеш, е точно това. Да си имал големи амбиции, а в края, когато най - малко си очаквал, без дори да си опитал някой от многобройните сладкиши, да изгубиш апетит към всички тях.

Или тръгваш с Иван, или заебаваш тия глупости и продължаваш да си живееш живота.
Доста е глупаво от твоя страна, да се чудиш какво да правиш. Те нещата по - зле от това няма как да станат, така че вземай някакво решение в крайна сметка и не се вкрвай в разни сериали повече.

Хубаво е, но избягвай да повтаряш толкова често '' тя '' .

Venus, аз ти казвам да опиташ. Нищо няма да загубиш, така или иначе.
Ако наистина, все още харесваш толкова много бившият си приятел, едно кино няма да промени чувствата ти. За теб няма да има проблем, по - скоро проблема ще е за момчето, което те е поканило. Ако пък стане така, че въпросното момче, с което си споделяш те впечатли и ти хареса по някакъв начин ... тогава действай и продължавай напред ? Нали знаеш как се замества стара любов ? - С нова. Пък и нали затова сте бивши. Всеки си продължава отново, по неговия собствен път и си търси своето щастие. А може дори всичката тази любов, която казваш, че все още изпитваш към него, да е просто един стар навик. Имали сте си вашите хубави моменти за две години и те все още те държат на някаква определена вълна. Но това не значи, че няма да изпиташ същото и с друг. Дори и да не е това точното момче - опитай, никога нищо не се знае със сигурност. Късмет. ( :

Очна линия, спирала, сенки ...

Слабите ми страни:
Ядосвам се и отдавам прекалено голямо значение на глупости.
Прекалено и незаслужено добра съм с околните.
Лесно ранима съм и много чувствителна.

Не мога да откажа на някой, който ...
Всъщност, при мен това кой, какъв ми е, няма никакво значение.
Зависи от ситуацията и от въпроса. Отказвала съм неща на много близки хора.
Давала съм на такива, които дори нямам за приятели. Всичко е относително.

Разбира се, че ще има резултат.
Само не прекалявай много с упражненията, за да не ти се получи обратен ефект. Всмисъл, ако прекалено много се натоварваш, можеш да образуваш мускули, вместо само да отслабенш и да се стегнеш. За момче този обратен едект няма проблем, но за момиче ... не е толкова хубава глетка, поне според мен.

Mисля, че те харесва, но е предпазлив и не е сигурен в твоите чувства. А това с въпросният приятел, най - вероятно е номер. Всмисъл - изпробва те, иска да види реакцията ти, за да може да си направи някакви изводи, взависимост от отговора ти. Попринцип тази реплика е доста изтъркана ... Смятам, че няма смисъл да обяснявам по - подробно от това. Аз ти казвам да действаш, според мен момчето наистина има някакви симпатии към теб.

За сега съм най - много на вълна Джейсън Екълс. Иначе има още много звезди, на които със сигурност не бих отказала.