Най-страхотната песен 3 Doors Down - When Youre Young

Ами в час по история
Г-на:Аз моите връстници вече ги виждам по стълбовете..
Аз:Жици ли крадат господине ?
 

Госпожата по английски вместо парно казва порно и вика:А някой знае ли как е порно да английски? Коко:Аз знам! Госпожата:Някой друг, за тебе не се и съмнявам !   

Класната"Валя,ще викна майка ти!
Аз:Ами тя сега спи!

Класната : Аре отивайте на майната си!

Тая по бг на една от моя клас:Абе ей простачко!  

Амии :
Nokia C7
Nokia n85
Nokia n97

Он;; Не си купувай nokia c6 -ще съжаляваш.По-бавен и отвратителен телефон няма,а камерата му е под всякаква критика..

Не постя основно,защото го мисля го мисля за вредно.А и не мога да живея без кисело мляко и млечни продукти.Ям много сирене ,заради спорта,който тренирам-трябват ми здрави кости,бойните спортове го изискват. "Така се пречиства организма" .. да бе!Човек трябва да приема всякакви видове храни.Не можеш да се лишаваш от нещо в продължение на месеци.  

     
Името ми е Йоана.Родена съм през 1691 в София,България,в семейството на видни търговци.Така и не помня тази страна.Семейството ми се премества в Америка ,когато аз съм на годинка.Израстнах в близост до границата с Канада.Своето детство прекарах безгрижно.Играех с момчетата до късно,плувахме и се пръскахме в реката.Вечерите бяха любимата ми част от деня-събирахме се около масата и си разказвахме истории и върколаци и вампири.Мислех ги за измислици,за шеги.Въпреки това понякога ме бе страх да заспя-стоях цяла нощ будна,мислейки дали наистина ги има.След години щях да се обедя,че е така ..
Не помня всичките си рожденни дни,но един няма да забавя никога.Бе лятото на 1709 година.Ставах на 18.За мен тярбваше да започне един нов живот-така и стана.Събудих се рано сутринта.Помогнах за мама за ястията-щяшя да има голямо празненство.Получих и подаръка си-едно радио.Сега може а ви се струва тъпо,но за времето си беше велико.Разопаковах го и го включих.Стана време за вечерята.Масата бе подредена ,а храната-сервирана.Гостите започнаха да идват.Имаше много непознати за мен лица.Всички те бяха колеги на баща ми.Поздравих ги с усмивка.Идваха и приятрели на моите приятели.Всичко вървеше чудесно ,докато не усетихме  миризма на изгорено.Конюшната ни се бе запалила.Остра болка прониза сърцето ми-там бе и моят кон.Ами ,ако бе мъртъв ? Не..Трябваше да го спася.Хукнах в пламтящата постройка ,мислейки да спася поне неговия живот.Върте беше много топло,даже горещо.Пот обля челото ми.Избърсах се с ръката си и понечих да тръгна към обора на Хектор.Тръгвайки,нещо ме бутна на земята,до пламаците.След миг осещах силна болка във врата.Нещо бе забило събите си в мен и нахално пиеше всяка капка кръв.Това са последните ми спомени от онази нощ..
Сутринта се събудих сред отломките от конюшната.Костите на животните бяха разпръснати навсякъде.Огледах се и видях ужаса в цялата му сила.На стотина метра от мен се намираха телата на родителите ми,мъртвите ми родители.Свих колене и заплаках.Болката бе огромна ,но не можеше да се сравнява с болката от жаждата.Исках да я махна,но не можех.Толкова много исках да пия..кръв.Не ми отне усилие да се изправя.Отидох над труповете на родителите ми.Клекнах на зелената трева,а сълзите ми не спираха.Макар и мъртви,мама и татко си оставаха най-близките ми хора.

_____________________________________________________________________________________
Няма много,много описание ,но просто с описанието всичко ми изглеждаше безсмислено.   

Честно казано не ми хареса!Някак си много бързо се развиват нещата.Трябва да има малко повече подробности./Не казвам,че трябва и да го разтилаш/ Опитай се да напишеш следващата си част по-подробно.Стилът ти ще се изглади само с писане.   

Слънце , много е хубаво!Прекрасно,удивително ..  

Твърдо не!Такива "личности" не могат и не трябва да са на една снимка ,заедно с велики хора като хан Аспарух,Иван Вазов и т.н  

бтв:А да не говорим за Максим     

_______________________________________________________________________________________
+1 аз също не можах да схвана за какво става въпрос   

- Аз съм Роджар. Не ме ли помниш днес се запознахме -исках само да ти кажа лека нощ
- И на теБ,но ме остави да си почина, не ме притеснявай толкова късно виж колко е часа
- Съжалявам просто искам да ти кажа,че имаш невероятна усмивка и ако искаш утре да излезеш с нас в 11 часа на Мелодията (това беше кафето където цялата тайфа се събираха да пийнат по кафе и да обсъдят някои клюки и общи приказки)
- Мерси,но за кафето ще си помисля може и да дойда ще реша.
-Добре, ще те чакам хайде лека нощ оставям тЕ да си почиваш, щом искаш.
-Най-после-довиждане.
И той се изгуби в тъмнината,а Миранда започна още от сега да търси какво да облече и каква прическа да си направи за новата си среща с непознатия още за нея младеж.Винаги е била отхвътляна от околните и никога не се е срещала с такова мило момче,затова незнаеше как да се държи с него.И го отблъскваше както всички останали правеха с нея.Прочете доста статии в интернет и цяла нощ не спа, за да отиде на тази среща да се оправи.Сутринта отиде още в 10 и половина там поръча си Дерби кола ии изчака да дойдат всичко следмалко дойде Ралис- момичето с сините очи и русата коса. което всички обичаха и можеше да играе баскетбол както и да рисува. Имаше неуспорим талант и беше много красива. Дойде и комшията на Роджард ,а него го нямаше той дойде по- късно поръча си Спраит и само мълчеше и гледаше Миранда в очите и тя го гледаше с някакъв поглед, който изразяваше всичките и чувства.Сякаш говореха помежду си с думи.Беше настанала жестока тишина ,докато Ралис не се обади:
-Хайде да играем баскет кой иска много ми се играе.
а Роджър отговори:
-Ай да те видим колко си добра. Отидоха всички към баскетболното игрище.Играха час-два а Миранда седеше и гледаше чакаше ги да свършат а като свършиха искаха да се приберат у дома.Роджър каза на всички,че харесва две момичета с едното има а с другото няма бъдеще всички искаха да разберат кои са те.А кои са те вие ще разберете в следващата част разбира се, ако искате да има такава .

_____________________________________________________________________________________
Ужас!Толкова много грешки не бях виждала до сега,а това са само половината.Набиват се и адски дразнят окото.А израз като "Ай да те видим колко си добра" на мен лично ми звучи,как да се изразя, не на мястото си.Нещото ,което си писала би трябвало да е литературно произведение, а не простащина.Поправи се!С толкова грешки в текста няма да имаш много читатели./Намери някой,който да ти поправя текстовете/

Ооо шет .. НЕВЕРОЯТНО Е! И защо ,п дяволите, пак на най-интересната част го спираш ..  Не разбираш ли,че ме изяждаш отвътре .. Пускай следващата част!   

Леле!Пускай следващата част много бързо!