629 ;д

Ето я и нея.. Утре сигурно ще пусна само 1 част.

Не прочетох съобщението, не исках да се забърквам в неприятности..:
- Кой е ? - попита любопитно Стив, като вече стигнахме до стаята му и отвори и влязохме.
- Непонзат номер. - отговорих аз ..
- Добре, да започваме. - и взе учебниците по български. Аз седнах на дивана и започнах да преглеждам учебника, за да си преговоря.
- Така, това означава .. - започнах да му обяснявам.. Времето минаваше, но съм напъло сигурна, че той абсолютно нищо не разбра.. Забелязах как зелените му очи постоянно ме гледаха.
- Ти слушаш ли ме изобщо? ..
- А да, разбира се! .. - отвърна той разсеяно. Засмях му се и го погледнах.. Той също. Доближи се бавно за мен, а аз се отдръпнах и го попитах:
- Какво става с Джен..
- А нищо.. - това беше гаджето му.. Врагове сме от 9 годишни. Тя е "секси", с черна средно дълга коса и сиви очи.. Имаше ужасен характер, не знам как още я търпи!
- Ще продължаваме ли? ..
- Д-да разбира се .. - отговори той като все още беше разсеян.. 20 минути обяснявах все едно и също .. Но за днес трябваше да спрем. Написах му няколко задачи и показах текст в който да открие няколко неща. Това беше нещо като тест. Станах и облякох палтото си, тръгнах към вратата, а той ме спря:..
- Остани, моля те .. Не ми се седи сам, и без друго няма какво да правя ..
- Виж, малко е късно. В къщи ме чакат.. 7:40 е ..
- Моля те .. - помоли ме той като изгледа с някакъв странен .. тъжен поглед, който ме караше да остана .. И това направих. Обадих се на баща ми и му казах, че ще остана да спя във къщата на Ан, след което се обадих и на нея. Обясних й всичко. За сега нямаше проблеми.. Цяла вечер прекарахме заедно. Легнахме на леглото и си говорихме, на лунна светлина. Разказах му какво ми се е случило, а той ми разказа защо е бил тъжен по обяд. Усещах, че започвам да се влюбвам. Изведнъж той ме прегърна и ме погледна, и аз него, но странно, а той направи топла усмивка.
- Спи ми се, трябва да си тръгвам.
- Защо да не спиш тук? ..
- Не, няма нужда. Не искам да те притеснявам.
- Спокойно, нашите ги няма. - отговори той и ми намигна.
- Д-добре .. Тогава ще остана .. - гледах го в продължение на няколко минути без да казвам нищо. Бавно започнах да затварям очи.. Заспивах, само усетих как той ме целуна по челото ..
На сутринта.
- Добор утро! .. - отворих очи и той беше пред мен.
- Ти си добър приятел. - казах аз, макар че исках нещо повече от приятелство. След като чу това, той направи странна усмивка, усещаше се тъга, беше фалшива.
- Закуска?
- Не, благодаря. Къде е банята? - попитах го аз като станах и се запътих към вратата..
- Третата врата в дясно.. - излязох на коридора и затворих вратата след себе си.. Стоях пред стаята, без да помръдвам. Изведнъж ме удари някаква вълна на тъга .. Беше ми мъчно исках да заплача, но не можех. Бавно закрачих към банята, когато стигнах, влязох вътре и затворих след себе си. Застанах пред огледалото и се погледнах. Обхвана ме депресия, не знам защо. Просто ми стана много тъжно, плачеше ми се. Някакви мисли влязоха в главата ми, започнах да си мисля как със Стив се караме.. Отново започнаха да се стичат сълзи по лицето ми.. Поседях дълго пред огледалото, като си мислех за него, определено бях влюбена! Чух тропане и набързо се измих, за да прикрия сълзите си..
- Добре ли си? .. - попита ме той, като зачака отговор.
- Излизам. - отворих вратата и го прегърнах силно, а той бавно отвърна..
- Какво ти е? .. - попита ме той като се отдръпна и повдигна главата ми към него, а аз не отговорих.. Затворих вратата след себе си, отидох в стаята му като оставих вратата след себе си отворена. Стив ме последва, аз облякох палтото си и се запътих към изхода. Той продължаваше да върви след мен.. Стигнах до изходната врата и той ме спря ..
- Случило ли се е нещо? Сърдиш ли ми се? ..
- Няма нищо, спокойно. - отговорих аз .. и направих топла усмивка.. Тръгнах си. Отидох в парка, да в онзи в който намерих тялото и онзи в който ходех като малка.. Седнах на една пейка и се загледах към небето.. Започнах да си спомням мама. Как това място се промени.. Като малка мама ме водеше тук и прекарвахме по цял ден заедно, вчера намерих мъртво момче.. а днес си мисля за миналото и .. Стив! .. Не ми излизаше от главата.. Искаше ми се да извикам.. просто ей така .. Мислех си колко хубаво щеше да е ако тя беше тук. И ако Стив наистина имаше чуства, а не просто нужда от помощ по български ..

Кажете ако искате следващата част..

Харесва ми.

Хайде .. моля тее .. ! 

Все тая. Яд ме е само че няма да празнувам 13-тия си рожден ден ..

Не знам .. ;/ Ако само трима човека ще следят, няма смисъл ..

Твоето не е фотография, когато някой има желание и снимките са правени с чуство - личи си.
На една снимка видях пръстите ти, на друга се виждаш самата ти, а третра снимка е размазана. Ако се постараеш, поне малко, ще станат много по-хубави снимки. Прегледай снимките на summer.time, това вече се нарича фотография. За съвети, няма какво да ти кажа, тя вече каза най-важното (summer.time). И не убиждай, защото никой не те е убидил, ако си се засегнала от това, че всички казаха, че снимките ти не струват, просто можеше да се постараеш и да направиш по-добри.

Ем аз да си кажа, че историята е уникална! И двата сезона изгледах, надявам се да пуснеш последния епизод на 2-ри сезон .. 

Върнах се при останалите. Татко вече беше изкарал играчките, герляндите и самата елга. Всички започнаха да украсяват. Тази годинаа всички решихме елхата да е в два цвята - червено и зелено. Тъй като елгата беше бяла, зеленото щеше да се вижда.
- Мисля утре да отида до фризьорката, за да ме подстриже, косата ми е пораснала. - сподели баща ми, който имаше къса, кестенява, права коса и големи зелени очи, всъщност беше много различен от майка ми по външен вид. Тя имаше дълга, руса, къдрава коса, стигаща до бедрата й, и кафяви очи. Също така имаше добре оформено тяло, беше хореограф.. Почина преди 3 години, бях на 12 .. Леля изглеждаше по - същия начин, само че беше по-висока.
- И аз ще дойда! Трябва да се консултирам с нея за прическа за Коледа. А ти миличка? - попита тя гледайки към мен, а аз отговорих:
- Аз ли .. Ами азз.. Не мисля, че ще идвам с вас.
- Както решиш.. - въздъхна леля и се усмихна.
Том и Едуард започнаха да си играят, а аз помагах на татко и леля. След околу два часа всичко беше готово и затова се качих в стаята си. Беше 18:20 и нямаше какво да правя .. Загледах се през прозореца и гледах как снежинките падат .. "Мама може би е щастлива сега, когато сме знаедно и ще бъдем заедно на Коледа.." - мислех си .. Изведнъж телефона ме прекъсна, получих съобщение. Беше от непознат номер. Пишеше:
- "Утре ела към 15:00 в парка, трябва да видиш нещо .. " - аз дори не знаех от кого е, но трябваше да разбера..
- Слизайте всички за вечеря! - отново чух този приятен глас. Слязох, на бързо вечерях и се върнах в стаята си. Заспах..
"Just gonna stand there and watche me burn.. But that's alright because I like .. " - тази песен отново .. Уфф ! Събуди ме .. Господи! Телефонът ми звъни.. Станах за секунди и вдигнах:
- Кат, познай какво! - гласът на най-добрата ми приятелка, с нея си приличахме много и не само по характер, а и по външност, цветовете ни бяха еднакви, само че имаше по - тъмна кожа и по - големи устни.
- Какво има, Ан? - попитах я разсънено, да името й беше Анна, но така й виках, учим заедно в един клас и сме приятелки.. най-добри ! ..
- Нова година.. Мат.. В неговата къща.. Купон!
- И какво ще отидеш ли? .. - попитах я учудено, изглеждаше весела. По гласа й се разпознава.
- Да, хайде мила! Приятелки сме от 4-ри годишни, не можеш да ми откажеш! - молеше ме тя..
- Добре, добре ..
- И това означава.. ШОПИНГ! - мразя, когато се извика по телефона.. Мат, той е приятел на Стив, от групичката и до сега никога не беше канил Ан на купон, колкото и сладка да е .. Явно тази година се е сетил и за нея .. Тя си пада по него. И той наистина е много сладък.. Има тъмно-кестенява коса, сини очи и много секси тяло. Нормално е да си пада по-него, а и беше един от най-известните в училище.
- Ще те чакам в 14:00, ела да ме вземеш че в 15:00 имам среща ..
- С кого? .. - попита тя учудено ..
- Нямам си ни най-малка представа ..
- Добре, чао .. Целувки.. ! - и затвори телефона.
Беше 11:30, рано станах.. Татко беше на работа, те още не бяха в почивка, все пак е 22.12.2010, след два дена, всичко щеше да е чудесно, само че тя щеше да ми липсва.. Влязох в банята и се изкъпах. След което излязох и прибрах косата си в една кърпа, която седеше на главата ми, само докато се облека. Облякох си една розова, дебела блуза с поло и една къса, Сива, дънкова поличка и бял клин. Отидох пред огледалото и започнах да се къдря. Исках да изглеждам сладка, все пак щях да ходя в мола, а там беше пълно със сладури.. След околу 15 минути бях готова, беше 12:30.. Сложих светло-розов гланц, спирала, молив за очи и съвсем малко - бели сенки. Седнах на леглото и просто зачаках да мине времето.. Разглеждах албуми, рисувах си сърчица и подобни глупости, които прави всяка тийнейджърка. И така времето бавно мина.. 13:40 се звънна на вратата, погледнах часовника.
- Рано е дошла. - отидох до вратата, отворих я и неочаквано пред мен се появи..

Некст.. Довечера, ако искате.  

Благодаря на всички, още утре ще й пиша, че като гледам тая вечер си е легнала с кокошките.

А само да ви попитам, какво бихте направили ако ваша прятелка ходи с бившото ви гадже? Питам, защото имам подобен проблем с друго момиче ..

.. Последна? .. Иначе историята беше уникална .. Харесва ми ..