Една съвременна приказка

niksan_908 · 2011-01-07 22:07:59

Здравейте, капризни! Като гледам всички пускат разни историйки и разказчетаи реших да не оставам по-назад ето какво сътворих. Това е само като увод, ако го удобрявате ще го продължа. Искам само,като забележка, да спомена ,че направих заглавието на темата така, защото смятам наистина да завърши щастливо точно като приказка:)
И така...Началото:
Бяха минали 15 години от смъртта на Рон и Мария...
Единственият спомен от тяхната любов бе 16-годишната Елизабет. Родителите й починаха в автомобилна катастрофа, когато тя беше още пеленаче – някакъф тираджия ги забърсал.
Нека се върнем на Бети и как се разви нейният живот в последствие. След смътртта на нейните родителите , малкото момиченце бе отгледано в дом.
Едва едногодишна , Бети преживя най-големият катаклизъм в живота си. Домът в който я преместиха беше в малко, тихо градче, където всички се познаваха. Там никой не я очакваше – персоналът сякъш беше безчувствен, но някак отгледаха детето докато навърши 7 години. След като Бети започна училище нещата се утежниха. Според г-жа Диксън: „След като си започнала училище си достатъчно голяма, че да се справяш сама! Възприемай това място само за подслон, където да спиш и ядеш!”
Нека ви разкажа малко повече за г-жа Диксън. Тя беше една недоволна от живота жена, имаше два неуспешни брака зад гърба си. Живееше сама в една голяма и празна къща с двете си котки. Тя работеше като заместник директор в дома. Предполагам, че заради тежката й съдба тя се бе превърнала в една безчувствена КУЧКА! Така я определяха и повечето жители на гарда. В дома тя беше шефа, макар че постът й е заместник директор. Всички се страхуваха от нея, а тя правеше каквото си иска. Може би единственото й добро качество беше изключителната й точност – едва ли не като нацист. Мисля, че разбрахте достатъчно за Диксън.
Както казвах от както Лиза започна училище всичко се промени, тя трябваше да се справя почти изцяло сама. Във втори клас тя вече си переше дрехите самичка. Не беше рядкост да върши работата на персонала срещу някое друго лакомство. В четвърти клас момичето вече готвеше и то доста добре. И так годините минаваха с всяка следваща Бети саваше все по-оправна. Като че ли на пук момичето вярваше, че ще успее в живота и не позволяваше на обидите на г-жа Диксън да я засегнат. Макар че Диксън не я понасяше, всички деца я обичаха – и малки и големи.
От разказаното до тук Ви стан ясно , че Бети е много сръчна и оправна и не губи вярата си. Но както са казали хората, Бог ти взима едно , но ти дава друго – макар да имаше тежка съдба, Елизабет бе изключително красива. Около 13-годиша тя рязко започна да се „променя” и в порядъка на 3-4 месеца заприлича на млада дама. Фигурата й бе страхотна висока слаба и много фина, кожата й бяла като порцелан, очиите й небесно сини, косата черна и мека като сатен, а устните яркочервени.

Demolina · 2011-01-07 22:11:49

Продължи. Изглежда интересно.

ludoto_muniche · 2011-01-07 22:14:55

Харесва ми..!! Ще има ли продължение .. ;?? :]]

mimeto9823 · 2011-01-07 23:47:31

Продължи.Интересно е!

TwilightGirl90 · 2011-01-08 07:13:52

Хубаво е ! Продължавай .. !

krisinka_pufinka · 2011-01-08 07:51:02

харесва ми

Black_pois0n · 2011-01-08 08:42:14

хубавко е .. и аз чакам продължение

niksan_908 · 2011-01-08 08:54:16

радвам се че ви хареса, ще гледам до карая на деня да напиша и следваща част

xfreakx · 2011-01-08 12:39:17

Мм.. харесва ми .

niksan_908 · 2011-01-08 13:17:04

продължение...
Училището...
След смърттта на родителите й и проблемите пред които я изправи г-жа Диксън в първи клас, Бети живееше сравнително спокойно. Дните и минаваха по един и същи начин. Сутрин ставаше рано да почисти стаята в която спеше с още 7 деца след което отиваше на училище.
От както Бети навърши 14 нещо сякъш се промени – тя навлезе в един характерен за всички тийнейджъри период на вълнения и трепети. Но нека оставим това за сега...
Тя учеше в едно съвсем обикновенно училище, където всички бяха еднакви – никой не се различаваше от останалите на пръв поглед, можеби Лиза бе единствената „различна”. Именно заради това тя не беше приета добре от останалите деца – всички я отбягваха и общо взето та беше самотна. И колкото и родителите да учеха децата си да бъдат толерантни към останалите, те бяха безмилостни(знаете как е в малките американски градчета). Въпреки всичко Бети не им се даваше, когато положението ставаше сериозно. Тя беше една от малкото отличници, което правеше омразата на другите още по-голама.
А сега нека се върмен на това, което казах по-рано. Като всички тийнейджъри и в живота на Елизабет настъпи период на много вълнения...всичко започна през един слънчев ден в началото на Май – скоро след нейния рожден ден. Сутринта беше минала леко – без ставане в 5 сутринта и чистене докато не стане време за училище, но не това бе толкова важно. По-важно беше, че някак момичето беше събрало близо 100 долара и планираше да си купи нови дрехи.
До мента тя ходеше с едни и същи износени дънки, които редуваше с 3-4 тениски.
Та както казвах, сутринта минаваше добре, на училище всичко вървеше както обикновенно до голамото междучасие. Тогава вървейки към тоалетната, Бети си мислеше за новите неща, които щеше да си купи и изобщо не забелязваше никой. Така се блъсна в една от най-големите фръцли в училището – Оливия и разсипа кафето си върху нейната нова рокля.
Оливия се разкреща:
- Гледай къде ходиш парцалке! Толкова ли си зле, не ме ли видя?! Виж какво направи с новата ми рокля!
Бети се притесни, още малко и щеше да се разплаче. Оливия продължи да й крещи, даже я хвана за косата. Иведнъж сякаш някой „наля” на сирачето малко повече смелост и тя се изправи и наплю Оливия в лицето. Това беше нещо, което повечето ученици искаха да направят, но не смеех, защото се страхуваха от „обстоятелствата”.
Оливия се разяри, но Бети не отстъпи и й се разкрещя:
- Ти за каква се мислиш!? Това, че си богата и всички ги е страх от теб не значи, че ще въртиш училището на малкият си пръст! Ти...някога чувала ли си за пералня?? И какво като изцапах роклята ти, не е било нарочно, но ти си го просиш!
И без много да му мисли Елизабет се нахвърли на Лив – започна женският бой , който цялото училище очакваше с нетърпение( циганска работа, американци, но пак само от сеир се интересуват)...директорката почти веднага разбра и двете „дами” бяха разтървани. Очакваше ги строго наказание.

vampire_ · 2011-01-08 17:31:14

Много е интересно.

#1 2011-01-07 22:07:59

Re: Една съвременна приказка

#2 2011-01-07 22:11:49

Re: Една съвременна приказка

#3 2011-01-07 22:14:55

Re: Една съвременна приказка

#4 2011-01-07 23:47:31

Re: Една съвременна приказка

#5 2011-01-08 07:13:52

Re: Една съвременна приказка

#6 2011-01-08 07:51:02

Re: Една съвременна приказка

#7 2011-01-08 08:42:14

Re: Една съвременна приказка

#8 2011-01-08 08:54:16

Re: Една съвременна приказка

#9 2011-01-08 12:39:17

Re: Една съвременна приказка

#10 2011-01-08 13:17:04

Re: Една съвременна приказка

#11 2011-01-08 17:31:14

Re: Една съвременна приказка

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook