Много,много рядко избухвам (зодия Дева съм,нормално) , ама ако избухна..наистина избухвам.Само милата ми майчица знае за какво става въпрос.  

Някакви хамстери грозни..

Ще има,разбира се!Тази част е доста интересна {:

--

На сутринта се събудих от отворения прозорец.Стиснах очи-не го бях отваряла,явно това е дело на Марио.Марио?Веднага отворих широко очите си,а усмивка се изписа на лицето ми:
-Марио?-казах аз като леко повиших тона когато повторих името.Хм,душа не се чуваше,не беше в банята.Ами ако е излязъл да се поразходи?Скокнах бързо от леглото,изкъпах се за около 4 минути,сложих къса бяла плетена рокличка без презрамки,оставих косата си пусната и излязох,като преди това не забравих да се напръскам.
-Ей,Рут,виждала ли си Марио?-задъхана я попитах.
-Хъ?Кой Марио?Клиент?
-Ъъм,нещо такова.
-Не,няма си и..-прекъснах я,защото започвах да се притеснявам.
-Добре,мерси.-търсих го още дълго време,но уви,не го намерих.Очите ми се насълзиха,но с последна надежда отидох и почуках по вратата на Диего.
-Диего?Диего,отвори ми,Оливия е.-щом чу името вратата моментално се отвори,сякаш преди това е бил до нея.-Къде е Марио?Моля те,кажи ми,трябва да знаеш-нервно въртях кичур коса.
-Марио?О,да..ами той тръгна.
-К-какво?Защо?
-Какво защо?Какво да прави тук?При теб?Скъпа..-каза той и ме докосна по рамото,аз само погледнах ръката му.-..нима изпитваш чувства към него?О,та той беше с теб за една вечер!Нощес ще се бие пак за някое красиво момиче и със сигурност,някое,което да не е девствено.-след което се засмя.-бутнах много грубо ръката му.
-Напускам.-понечих да се обърна,но не успях,защото той ме беше хванал за косата.
-О,я ела тук.-след което ме вкара в стаята му.Блъсна ме на един стол.-Какво те прихваща,Оливия?Тук си от един ден и искаш да си ходиш.Защо?
-Марио го няма.-извиках аз през плач.
-Оо.-каза тихо и "съжалително" той.-Ама ти си мислиш,че ще остане тук?И защо?
-Защото..защото му се доверих.Обеща ми..-не довърших,а спрях,защото той ме удари силно по бузата.Болеше,много болеше.
-Да те спаси?От къде?Питам те от къде,Оливия?Не разбираш ли?-след думите си се приближи и допря глава в челото ми.Дишаше тежко.-Тук е твоя дом,ние сме ти семейство.Всички сме сплотени и се грижим един за друг,колкото и безумно да ти звучи това.Факт е!Но който не върви по свирката ми..е,мислиш,че знаеш какво следва.-След което стисна силно брадичката ми и ме целуна,но не по устата,а по бузата,грубо.Какво му имаше на този?-Сега,излез,мила.Пък и разсей се малко,довечера те очаква сигурно по-горещ клиент и от Марио.-станах и спокойно излязох,като накрая му се усмихнах.Щом затворих вратата отвън,побягнах към стаята си.Не,не можех да сдържам повече сълзите си.По пътя ревнах,като за световно и на всичкото отгоре Рут ме видя.
-Лив?Лив!-и побягна след мен.
-Остави ме!-изкрещях аз в опит да я спра,но това не се получи.Легнах на леглото и започнах още по-горчиво да плача.Усетих женска нежна ръка по гърба ми.-Рут,какво правиш тук?
-Знам как се чувстваш,Лив.И аз като теб бях предадена.-обърнах се и избърсах сълзите си.
-От кой?
-От Феликс.Беше ми първия.Още помня нощта,но уви,той никога не се завърна.-след последните й думи,тотално се отчаях и отново зарових глава във възглавницата.-Но хей.-обърнах се с лице към нея.-Аз съм тук.Спокойно и след случилото се,ще си останем приятелки.
-След случилото се ли?Какво се е случило?
-Ето това.-докато се опомня тя впи устни в моите,толкова грубо,че забравих за миг за нежните допири на Марио.Ноктите й се спуснаха по гърба ми-огромна възбуда ме облада!Легнах върху нея,и повдигнах прозрачния потник,под който се намираше червения сутиен.Не го премахнах,изглеждаше секси,а само се докопах до твърдите й зърна.Грубо започнах да ги смуча,зацелувах корема й,след това по-надолу,още по-надолу..
-А-ах.-издаде стон на удоволствие.Това още повече ме възбуди.Бързо се раздвижих в нея,като не спирах да драскам бедрата й.
-И-искам.-с тежко дишане успях да изрека тези думи.Тя напълно ме разбра.Изпи устните ми,засмука езика ми,поигра си с твърдите ми гърди,като зацелува интимните ми части.-Аах.-наслаждавах се,докато накрая не сгафих.-Н-не спирай,Марио..

Леле,много ми харесва!Особено метафорите,пишеш прекрасно <3 !

Специално за cosmo_girl666 

--

Отдръпнах се и го погледнах право в очите-толкова топли и изненадани.
-Бъди с мен.-прошепнах.-Искам ти да си ми първия.-беше потресен,но след няколко секунди се опомни и ми се усмихна.
-Сигурна ли си,Оливия?-целунах бузата му и отново го погледнах.-Добре.-леко ме побутна за да легна на леглото,след което се надвеси над мен.Кръста на врата му беше точно на лицето ми и едвам виждах.Той се засмя,е това вече не е сладко,а смешно.
Започна да целува шията ми,да докосва корема ми.Беше прекалено приятно за да бъде истина.Бавно целуна устните ми и пъхна топлия си език в устата ми.Усетих възбудата му на лявото си бедро-кораво,сякаш пулсиращо.
Докато ме обсипваше с ласки,не съм усетила кога сме захвърлили дрехите по земята.Разтвори краката ми бавно,а аз не се притесних.Стиснах очи,готова за предстоящата болка,но чух лек смях.
-Не се страхувай,Оливия.-след секунда се озовах върху него.-Докосни ме.-докоснах твърдите гърди като го целунах.-Не,не тук.-взе ръката ми и я постави на най-интимната част от тялото си.-А тук.-преглътнах шумно.-Няма страшно,аз съм,не Диего или някой друг-след думите му наистина се успокоих.Започнах да го целувам навсякъде-по устните,шията,гърдите,корема..спусках се нарочно все по-надолу.Трябваше да преодолея срама.Целунах пулсиращата вена..там и чух стон на удоволствие от пълните му устни.Продължих,но изведнъж той ме хвана,преобърна ме и отново се надвеси над мен.
-Н-нещо грешно ли направих?-попитах го.
--Не,не.Просто..-не довърши,а ме дари с настоятелна целувка.Отново разтвори краката ми и бавно и внимателно,започнах да го усещам в мен.Не,заболя ме за секунда,но само толкова.Той ме беше предразположил,пък и не само това,възбуди ме.
-А-ах.-се изтръгна от устата ми.
-Наранявам ли те?-прошепна той до ухото ми.
-Не,не,изобщо.
-Искаш ли да продължим?
-Абсолютно.-след тези думи се потопихме изцяло в насладата.Ускоряваше темпото,след което рязко го намаляваше.Бил е с много момичета явно,но сега е с мен,с мен.Имах чувството,че тази игра продължаваше дни,години,векове.Но когато стигнахме на върха,двамата се отпуснахме един до друг и явно сме запали в спокоен и дълбок сън..

--

ДОВОЛНИ ЛИ СТЕ,А?!

Аз пък гласувам за ecei. ^^

Потник и бельо.

Три,само ТРИ!!!!

Ревността и недоверието-изгубих всичките си чувства към по-бившия ми,защото ми забраняваше дори да излизам с приятелки,а за момчета да не говорим.

Вие сте на ти със секса

В отношенията си с мъжете сте постигнали високо равнище на психологически комфорт. Можете да съсредоточите усилията си върху по-нататъшното им усъвършенстване.

Ето следващата част ^^ .

Докосна ме с пръсти по корема толкова нежно,но уви,аз се притеснявах:
-Спокойно,нищо лошо няма да ти направя.-след което седна на леглото.Трябваше да се обърна,трябваше.-Няма да ти сторя нищо,просто ще си говорим.-рязко се обърнах и го погледнах в очите.Изпитвах такава благодарност.Той ми се усмихна и потупа леглото.С бързи крачки се озовах до него.-Е,ще ми разкажеш ли за себе си?-аз погледнах надолу,но той повдигна брадичката ми.-Оливия,не се срамувай.
-Ти знаеш името ми.-прошепнах едвам.Отново се усмихна.
-Е,ще ми разкажеш ли живота си и как се озова тук?
-Ами аз..аз живеех в Мурсия.Имах си семейство и приятели,но животът ми беше прекалено скучен.Всички се държаха с мен сякаш аз нямах мнение.Понякога си мислех,че те живеят живота ми,а имало е и случаи,в които си мислех,че съм невидима.Реших с приятелки да отида в новия бар,не бях ходила преди на такива места,освен на кафета.Тогава три момчета дойдоха при мен и Сесилия,приятелката ми.Заговориха ни,след което ни предложиха да ни закарат по домовете.Съгласихме се и тук беше най-голямата ми грешка.Пред очите ми убиха Сесилия,а мен ме натикаха в някакъв джип и ето ме тук.
-Значи си тук по принуда?
-Естествено.-след което полюбопитствах.-Ами ти?Защо се биеш?-той стана и започна да се разхожда из стаята.
-За забавление.-беше краткия му отговор,но аз знаех,че не е заради това.Нямах намерение да го разпитвам повече.Приближи се до мен.-Искаш ли да те измъкна от тук?
-Ти?Как?
-Нямам си и идея.
-Марио,не познаваш Диего.Той е толкова жесток,може да те убие всеки момент,пък и защо да помагаш на някаква си непозната?-той клекна и опра ръцете си на кръстосаните ми бедра.
-Не,не си непозната.Преди малко разказа историята си,не помниш ли?-след което се засмяхме и двамата.Спрях се за секунда и се вгледах в него.-Какво?-каза през смях,но нищо не отвърнах,а просто впих устни в неговите.