А,пуснах преди разкази,но не пожънаха успех.Сега поствам нова история,искрено се надявам да ви хареса.Помолила съм някои от модераторите да заключат предните две теми

-Ставай-чух познатия глас на майка ми.
О,за бога.Наистина ли трябваше да го правя?Всяка година.Докато стана на 18.Мисля,че се сещате . 15 септември.Денят,в който аз почвах тъпото даскало ,изпълнено със задръстени даскали,ученици,фалшиви усмивки,само интриги и нищо повече от това.Денят,в който Ива пак започваше с нейните глупави песни и малките деца от детската танцуваха.Деня,в който посрещахме малките първолаци,деня в който всички са се събрали около двора на училището и слушат прослувутата,изпълнена с множество излишни епитети реч на директорката.Денят,в който трябваше да даваме ония работи,наречени цветя,от които не можех да дишам.Мириса на всяко цвете винаги е уникален и смесят ли се няколко вида миризмата става ужасна,особено за асматик като мен.Мразех този ден.Мразих всеки ден след 10.10.2010 година.Всичко рухна и от тогава ставам с фалшивата усмивка и си живея виртуалния ми живот с истинските предатели.Наистина,бях в нещо като Симс.Само дето вместо на работа ходех на училище.Някой друг ме управляваше и аз не можех да възразя,тъй като бях кукла.Нямах право на мнение.
-След малко-измънках аз с затворените си очи и дръпнах одеалото така,че майка да не може да ми го вземе.Знам го аз тоя трик.Много често действа.
Спах още 1 час.Беше 7 и 10 . Наистина трябваше да ставам,не трябваше да закъснявам още първия ден.Както винаги прислужницата ( тоест аз ) станах и си оправих леглото,минах през банята и тоалетната за бързо и пак отидох в детската.Всъщност това не беше точно детска.След смъртта на сестра ми вече нищо не беше детско.Взех някаква глупава блуза,на която пишеше BOOM ,сиви широки дънки и кецове.Честно казано вообще не се харесвах.Но никой не ме разбираше.Нима  не се виждаше лицето ми,пълно с пъпки,които ежедневно бяха тормозени с какви ли не кремове и не се махаха,дебелите ми крака,които не искаха да са на показ и кривите ми зъби,които ако не бяха скобите ,които нося,досега да са "етаж в/у етаж" . Всеки ми казваше ,че съм хубава.Какво ви лъжа.Няма всеки.Има някои хора.Хората,които дори знам,че ще ме предадат,ги допускам до живота ми . Научих се да се пазя..Моите предателки,така ги наричах аз,които ми се водеха приятели,нямаха избор: винаги ме лъжеха.Майка ми - майка ми е ! Няма да ми каже,че съм грозна.А когато я питах за недостатъците ми тя винаги обръщаше глава към бялата стена,нашерена от малката ми сестра и казваше
-Пъпките от пубертета,ако се мислиш за дебела ще отслабнеш,а с времето леко изкривените зъби ще се оправят.- МОЛЯ? ЩО ЗА МАЙКА Е ТОВА?
Тя наистина ме обичаше много ,но все пак - както казах нищо не беше същото от 10.10.2010 година.
Както и да е. Облякох се и дойде време за косата.Охо,забравих да спомена за нея - тя никога не приемаше моите команди за прически и винаги ако се среша и се вържа едната страна щръкваше и накрая оставах с пусната коса,а чупката отзад ,която след къпане се създаваше ме вбесяваше и не можех да ходя с нея така .Вързах я криво-ляво и вообще не ме интересуваше къде ще щръкне и къде не.Имах 5 преси,от които ползвах само една и то един път в месеца.Не съм от кифлите,които имаха ежедневие : преси,деколкета,грим.Когато се оправих погледнах часовника 8 без 10.Трябва малко да побързам.Сложих чантата през рамо,в която нямаше нищо друго освен една тетрадка и се запътих към училище.Имахме кола.Имахме пари.Не оставяйте с грешно впечетление.Просто без сестра ми съм като дух,интересуващ се само от това,което по закон трябва да се прави. Даже някой път ми се идваше да удуша някой,бях от ония ненормалните..Майка ми един път ми беше ядосана и ми беше казала,че някой дявол ме е завзел.Сигурно е духът на сестра ми.Целият ми мозък е в черни мисли.Това ангелче,както казах,дори малко,ми помагаше да не го правя.Не ви интересува какви действия съм вършела след тази страшна дата,по-нататък ще разберете.
Стигнах до училище.Мамка му,цветя!Е,нищо ще го приживея.Отидох на двора и там веднага видях Елена и Лидия .
-Хей,скъпа,как си ? - това беше най-честия въпрос,който те ми задаваха,защото знаеха ,че настроението ми се мени,колкото космите по главата ми.
-Добре-измънках аз-Къде е мястото ни?
-Ето там-посочи Лидия.
Отидох.О,да ,имаше други идиоти,които бяха застанали в началото на мястото,където стои класа,но аз се избутах и застанах най-отпред.Мразех всеки от нашия клас . И те бяха тровели живота ми.И аз отрових тяхния.Някои в буквалния смисъл,други не.Оф,боже,а пред мен ,с моя късмет,веднага се домъкна една дебела госпожа,уж преподавателка по български.Защо ли 3 години съм в училище и не съм я виждала.Нова,нова,колко да е нова?
-Драги ученолюбиви ученици-този диалект и излишните епитети .. оф,пак тъпата реч-събрали сме се на това място,за да отпразнуваме..дрън-дрън,кой я слуша?Да си покаже грозното сако ли целеше незнам.
Както подхващах тема с Лидия,се чу се химн.Явно втората част от мъчението почваше.Всяка година някви маршируващи носеха опетненото ни българско знаме.Беше опетнено,знаете ли защо-всяка години различни ръце хващаха това знаме.Не ме интерва,че знаме на България никога не е превзето.Като толкова искат ще отида до маршируващите и ще им го изтръгна от ръцете.Пак се брои нали,госпожо ? Всички трябваше да мълчат.Какво пък?И аз да зема да го направя.И така 3 минути киснехме,гледайки как 11 клас,2 момичета и 1 момче,с бели ръкавици обикакалят глупаво в кръг.
ОО,свърши.Но тепърва почнаха глупавите изпълнения.Няма да ви разказвам как пя Ива,по-добре да не знаете,всяка година като за начало обичаше да ни пука тъпанчетата.Както и да е.Влезнахме в новата класна стая,която лъхаше на пот и седнах до Елена.Лидия е много ревнив човек,нямаше избор и седна сама.Всички родители бяха там.Само моята майка беше заета.Изприказваха ни куп глупости,дадоха ни програмата и ни пуснаха.О,да забравих.Имаме нова тъпа,злобна,глупава,безсърдечна и без никаква стипендия класна.
Отидох до нас с двете ми "приятелки" преоблякох блузата си с един потник и реших да излезна с тях.Не се гримирвах,не намирах смисъл да го правя.Никога до сега не си бях имала гадже и не ме интересуваше дали ще си имам някога.Аз исках само сестра ми да е до мен,явно няма да стане.Заключих,слезнахме по асансьора и се разходихме из парка,купихме си сладоледи,лигавахме се,но и двете ми "приятелки" знаеха,че аз никога не се забавлявам,както трябва и винаги когато се смея не е истински.Само един човек можеше да ми вървне усмивката. Каквото попринцип правят обикновените хора,това правехме и ние.Но аз не бях обикновена.Никой не знаеше каква съм.Не позволявах да узнава..Отидохме до сънрайса* и Лидия я взеха и я прибраха в Коматево . Тя там живее.След нея и Елена си би шута,аз се прибрах и направих каквото трябваше-избърсах и пуснах пералнята.КОМПЮТЪР- време е за теб.Седях на него,по-скоро в Фейсбук до 11 часа и се чудех как може да ми стане по-тъпо от това.Известия често,но все покани за игри. Тъкмо реших да си лягам,когато изведнъж получих покана за приятелство...                                                                                                 
*сънрайс-Слънчеви лъчи.( магазин )
а има част от нещата,които станах от първия учебен ден .