Некст! 

Много е хубавоо! 

Част 6

Приключих  с работата за днес. Трябваше да хапна, не бях яла нищо през деня, но проблема беше, че не чувствах глад. Бях изплашена и то много. Време беше да поговоря с Дерек. Сигурно беше на рецепцията, преди да се кача в стаята си минах от там. Имах право, той беше там.
- Бела, къде беше днес? – каза той с престорена радост, но беше разтревожен.
- На работа. Но не аз бях тази, която не се появявам цял ден. Виж трябва да поговорим. Удобно ли е да дойдеш в стаята ми или ще отидем в твоята?
- Да, ела в моята стая. Аз тъкмо приключих за днес.
Качихме се в стаята на Дерек. Беше доста луксозна и това беше нормално. Седнах на леглото, а той – срещу мен.
- Чух разговора с баща ти и ако наистина ме обичаш трябва да измислим нещо.
- Чула си ни?? Какво, по дяволите, правеше там? – изглежда се ядоса.
- Да. Нямаше те цял ден и те търсех през почивката си, а Роб ми каза, че си горе и се качих. Крещяхте си като обезумели. Всичко се чуваше.  Какво мислиш да направим?
- Ясно, чула си почти всичко. Но имам само един въпрос.
- Да?
- Обичаш ли ме както аз теб?
- Обичам те повече от всичко на света.
Приближи се до мен, усещах дъха ми да пари по кожата ми. Затаих дъх и устните ни се сляха в целувка. Кръвта нахлу в мозъка ми, а сърцето ми заби учестено, усещах го как бие в ушите ми. Трябва да призная, че се целуваше много добре.
- Имам една идея какво трябва да направим.
- Така ли? – попитах аз учудена.
- Да, ще се примириш. Баща ми ще те отведе някъде, в някаква вила. И ще задоволяваш само този, които пожелаеш. Отбрани хора от средите на баща ми, жените им са прекалено заети да прахосват парите на съпрузите си и нямат никакво време, дори за децата си… Ако имат такива.
- Но не искам да го правя…
- Моля те, това е единствения начин да живееш. Ако избягаш каза, че ще те убие, а аз не искам това. Прекалено си ми ценна, мила. Разбираш ли ме? – погали ме по бузата.
-  Но ти ще ме намериш нали?
- Разбира се, мила моя. Ще те намеря. Обикнах те за толкова кратко време, но те обичам така, както никоя друга. Ти си моята истинска любов, сигурен съм в това. Просто нещо ми го подсказва. И не, няма да се откажа от теб каквото и да става. Искам щастлив край с теб!
- Обичам те, Дерек!
- И аз те обичам, Бела.
- Моля те, спаси ме от там. Не искам да го правя, но заради теб, заради нас съм готова на всичко.
- Ще те измъкна и ще сме си заедно. Все пак ще накарам баща ми да размисли, но не знам какво ще каже.
- Добре.  – казах с насълзени очи.
- Не плачи, мила моя, недей! Не искам да виждам сълзи в прекрасните ти очи, а само как ми се усмихват. – изтри сълзите, които се стичаха по бузите ми и ме прегърна – Шшштт мила, няма да плачеш. Ще сме заедно, любима. Днес, утре и завинаги!
Прегърнах го още по силно. Наистина ме е обичал, обичах го и аз. Имах  чувството, че всичко ще оправи и ще сме заедно. Вече бях малко по – спокойна, въпреки че ме беше страх. Бе станало късно и щях да се прибирам в стаята си.
- Е, аз ще отивам в стаята си, стана късно.
- Добре, Бела. – станах и се запътих към вратата – Милаа…
- Да?
- Не, нищо. Само да ти кажа лека нощ и обичам те!
- Лека и на теб! И аз те обичам!

Неекст! 

Невероятно е! 

Търся филм подобен на "Идеален образ". Тоест героите отначало да се преструват, че са заедно, но после да се влюбят един в друг и да заживеят заедно. 

Съжалявам, че не съм пускала отдавна, но вече имам доста написани части и ще се реванширам.

ЧАСТ 5

Всичко вървеше идеално. През деня работех в бюфета, а вечер си почивах. Храната, която приготвях се харесваше от всички и това ми доставяше огромно удоволствие. Труда ми този път беше оценен и аз бях горда със себе си. С Дерек нещата се задълбочиха. Споделяхме си различни неща, прекарвахме много време заедно. Разказа ми за покойната си майка, а аз за семейството си и за Нико.Усещах, че се влюбваше в мен, както и аз в него. Но бях предпазлива, все пак бях ранена. Един ден не го видях, което не беше нормално. През почивката си отидох до рецепцията, за да разбера какво ставаше, имаше нещо гнило и аз го усещах. Там беше Робърт, другото момче, което работеше на рецепцията.
- Хей, Роб! – поздравих го и се усмихнах.
- Здравей, Изи! Дерек ли търсиш?
- Да, днес не съм го виждала и ми стана любопитно къде е. – излъгах. Не ми беше любопитно, а притеснено.
- Ами баща му го викна преди няколко часа, сигурно още са в кабинета му.
- Много ти благодаря, Роб! – усмихнах се, отново.
- За нищо. – тръгнах нагоре по стъпалата, за да отида до кабинета на Джери, докато Роб не викна след мен – Хей, Изи…
- Да?
- Виж, знам, че ти и Дерек, има нещо между вас. Но има ли шанс да излезем някъде?? Само двамата?
- Ще си помисля.
- Добре, ще чакам отговора ти.
Качих се до кабинета, после щях да мисля за Роб. Чуваха се викове, приближих се до вратата, но не посмях да вляза. Разговора течеше доста разпалено:
- Новата ти забежка е идеално попълнение за бардака ми. – каза Джери.
- Не, татко! Няма да правиш нищо на Бела!
- Ооо, я стига! Има още много като нея!
- Не е така, тя е единствена!
- Колко си глупав, сине мой!? Тя ще пълни джобовете ни с пари, с пачки. Ще излезе чудесна лолита от нея. А и няма да е от онези, които работят за нас на улицата. Ще я настаня в имението, ще живее като царица и ще прави секс само с отбрани клиенти. С този, с който тя пожелае да задоволи.
- Не! Обичам я, разбираш ли?!
- Не, не разбирам! Няма любов и обич сине, има само общи интереси!
- Не е така, татко! Престани, остави момичето намира!
- Решено е! И не смей да й казваш нищо! Ако избяга, ще държа теб отговорен. Ще я намеря и ще я погубя пред очите ти!
Дерек не каза нищо. Бях изплашена, не знаех какво ще стане с мен. След малко почивката ми свършваше. Трябваше да се махна от там, а вечерта щях да говоря с него, ако наистина е така трябваше да измислим нещо.

Некст! 

Интересно е, но ако може да е с по - едир шрифт. Ще се следи, определено! 

А ако си на Мозилата аз ще ти обясня как да си оправиш Home page на Google.

2х100%.

Аз съм.
Никога не съм пяла пред публика.