да определено ми беше полезна..Аз днес си купих една пудра на miss sporty,so clear,но то  е май за проблемна кожа, а не за постигане на някакъв цвят...

ето я и последната 4та част.За съжаление историята не завършва с хепи енд

Те доста си говориха.От разменените думи тя разбра,че и той много я е обичал и всеки ден я е следял и всеки път е изтръпвал,като я види...тя беше в шок... и очевидно разстроена.
Е истината беше наяве.Тя стана бързо,но той също.Хвана я за ръката и страстно целуна.Това беше първата им и единствена целувка.След това и двамата се усмихнаха,но тя рязко се дръпна и тръгна по една оживена магистрала,той естествено я последва.Тя беше объркана и плачейки му се разкрещя,че е  трябвало да бъде по-смел и вече няма смисъл да се живее-казвайки това,тя рязко тръгна срещу една бързо движеща се кола,а той за да я спаси бързо скочи пред колата и мощтно я избута...Колата блъсна нега и докато той си отиваше,тя бързо се върна при него и се разкрещя...НЕЕЕЕЕЕЕ! Вече беше късно.Тя жално гледаше притворените му умиращи очи и продължаваше да плаче,казвайки, че вече НАИСТИНА няма никакъв смисъл да живее.В това време мина едни засилен  и ръмжащ мотор,чийто водач не беше видял злополуката.Последва удар....
Вече и двамата бяха на земята...мъртви...,но поне си бяха хванали за ръце.Мир на праха им и дано вече са заедно-в един,може би,по-добър свят!

Обръщение: Тази история е написана за онези плахи момичета,които се измъчват,че младежа не ги забелязва.Момичета,борете се! Правете всичко възможно и бъдете смели в името на любовта!Знайте,че правилното целуване,външния вид или пък хорските приказки трябва да ви са най-малкия проблем.Човек като иска,ще му бъде дадено и най-важното: бъдете щастливи,но и не се оставяйте да бъдете унижавани!Знайте,че старата/или още казано първата/ любов ръжда не хваща!Действайте,за да не стане и вашата история като моята!

Персонажите от тази история не са упоменати,умишлена,но са пряко свързани с автора.

нз дали нататък ще ви хареса,но поне опитах...

/2част/
В продължение на месеци нашата героиня се опитваше да заинтересува въпросния младеж,но той,дали защото не беше от нейната класа или пък имаше голямо самочувствие,та не смееше да й отговори на кратките съобщения или пък на милите и така чувствени пожелания за празниците в социалните мрежи.Естествено,че от тази позиция, момичето страдаше,защото малчанието е злато,но то и убива. Поне да й беше казал дали чувства нещо към нея или пък ако я обичаше пане малко....да беше й казал,но не!!!От прегръдките и закачките му с другите момичета,тя бавно умирайки разбра,че той изобщо не е за нея,въпреки че май той даже си нямаше представа за нейните чувства и интереси към него.И да...тази красива и любовна история завършва тук...
За съжалание това беше всичко.Един ден момичето се измори от намеци и тем подобни и просто се премести в друг град.Драстични мерки,но никакъв друг начин нямаше да го забрави.Всички погледи,снимки,жестове,казани неща се бяха запечатали така добре в ума й,че й бяха нужни нови приятели,нов град и 3 години....3 тежки години,в които тя отчаяно се опитваше да не бъде себе си,да влезе в ролята на някоя друга,дори и да не се получаваше много добре.Тя беше упорита,защото знаеше,че веднага щом „стане” себе си- мислите и чувствата ще се върнат....
Момичето се опитваше и да не гледа към лявата си китка,защото на нея бяха татуирани неговите инициали-да се сеща,че все пак на тази земя някога е живял такъв уникален  човек. Все па-често младата почти жена проклинаше оракулите и всякакви видове хороскопи,защото за нея това бяха пълни глупости и тя беше заблудена и като така стриктно ги следеше и четеше...
И така измина времето.Времето,в което момичето някак си бе успяло да го забрави.Дори беше започнала да си мисли,че няма лек за първата любов-дори и времето не беше способно така да нареди нещата.И все пак вече порастналата жена срещта друга любов- не толкова силна,но пак беше нещо и се омъжи и деца си имаше.Беше що-годе щастлива до този заветен ден,в който нейнана приятелка, с която години наред вече не си бяха писали, я намери.

Преди няколко дни както си слушах музика и някак си реших да напиша една любовна история-драма.Естествено няма да я пускам цялата наведнъж-на 4части-стига и да ви хареса.Историята е нещо като вътрешно огледало на това,което чувствам сега в момента,дори персонажите са приятели и един по-специален за мен човек. Та ...дано да ви хареса!

           За любимия с любов.../ Iчаст/

    Когато някой пише история,той винаги се чуди как да я започне...учителите в училище ни учат да започва с въпрос,по начин,който ще заинтригува читателя,но аз отхвърлям този вариянт,защото точно сега в главата ми се въртят толкова въпроси,че четеца ще се отегкчи ,само четейки ги.Затова аз започвам моята история ета така...Хората се променят!!!Как го разбрах ли?Само чети...не четеш нищо интересно и ново по тези редове?Имай търпение и след време сам/а ще различиш клишето от истинското.

Имало някога, в един малък град едно съвсем на пръв поглед обикновено момиче.То си живеело със семейството си в един не много голям апартамент в покрайнините на града и всичко било толкова спокойно и тихо,че не се усетили родителите как вече поростналата им дъщеря навършила 15години-толкова много на вид пропиляни години.Естествено момичето не осъзнавало това,докато не се появил той...- едно много красиво,с атлетично тяло,перфекти пропорции и очаравателен поглед момче.Разбира се девойката не за пръв път усещала притеснението,наречено любов.И преди момичето симпатизирало на разбични индивиди от мъжки пол,но когато въпросното момче навлязло по-дълбоко в душата,мислите и сърцето й,тя осъзнала,че чувствата са почти еднакви,но разликата била,че тези подобни чувства били много,много по-силни.Като да сравниш лек бриз/полъх/ с ураган!/Да точно така!/.Та младата девойка била тогава объркана....чудела се какво да прави с тези умопомрачителни чувства.Това й е било непознато и тя решила да се  допита да една нейна истинска приятелка,с която впрочем никога не се бяха виждали,но героинята ни дълбоко в себе си знаеше,че зад монитора отсреща не стои някой друг,а същото това момиче,но което тя всички споделяше. Разбира се,приятелката й се опита да помогне със съвети,за които нашето момиче бе безкрайно благодарно,но и знаеше,че сама трябваше да се справя със ситуацията,защото живота е труден и всеки сам се оправя в него.За месец-два това същото девойче,което не знаеше що е любов,коренно се промени-до такава степен,че хората около нея го забелязаха и го отбелязаха като част от пубертета- част от това да бъдеш човек...Девойката започна да става по-смела в решенията си,общуваше доста по-често с момчетата около нея и през това време,въпреки закачките от страна на нейните съученички,които като че ли и й завиждаха, тя успяваше да се съсредоточи върху главната цел- посеаването на училището и естествено впечатляване на въпросното момче.Тази наша девойка определено знаеше,че приятелството м/у двамата ще е нещо като мисията-невъзможна,но все пак надеждата и подкрепата от нейните  приятелки и близки,държеше тази искрица будна.

аз съм от най-агресивните
             -романтичните
              -обичани
              -стиснати
              -коварни
              -умни
              -чувствителни!!!
              -плодовити 
              -окултна зодия...

м да  по-добре да е съсипана за даден период от време,отколкото да се надява,че някога ще я заобичаш...
Сега е мой ред...ама то моето сложно стана.Та има едно момче,както знаете,той е  една год. по-голям от мен,пуши-което изобщо не ми пречи...и аз го хар. някъде от края на ноември..Е какво ли не опитах да му привлека вниманието/т.е да му стане ясно,че той не е просто момче за мен,а  е нещо по-специално/,но той така и не отг.Писах му във фейсбук -2пъти и при това 2 рият път беше с пожелание за празниците... и картичка в училище му пратих-е да с анонимен подател е ,но посланията във фейс-а и на картичката са едни и същи/между другото той още не я е получил ,щото беше болен,но след ваканцията ще му  я предадат..,но въпреки всичко съмнява ме да се трогне..ама знам ли..дано да греша /та чудех се дали самочувствието му  е много голямо и не си пише с непознати,дали просто не ме е***а,щото може и в живота му друга да има,пък момичето да не се интересува от него....или да продължа да се боря...ако да речем е срамежлив и го е срам от нещо???Напоследък съм много объркана и  не мога да го забравя ей така...направо не зная..някакви идеи???ааа и забравих да кажа,че и една приятелка му изпрати покана-прие я от вторият път,но и на нея не й пише в чата....

М много ми е чудно... как мога да си редактирам информацията за профила.Даваш на редактиране-окей после лично аз искам да променя филмите ,които харесвам-окей мога да добавям нови,но как да махна старите?-т.е филми,които вече не ми харесват?СПЕШНООО е и ще съм много благодарна,на този от вас,които ми отговори.

За мен:
2-но с малко поправки-ние с него не се познаваме,но аз като съм с приятелки  и го видя,започвам да приказвам несвързани неща на моите приятелки-и те ...абе кви ги дрънкаш бе?!
и още 3,4,5,6,7,8,9,10
(arrow)  определено съм влюбена!!!

м не...
чуплива?

Съгласна.Пожелавам ти успех!Бъди смела!