Със сигурност беше сериал. Не си спомням колко стар, и как се казваше, но ще обясня.
Спомням си една сцена, която се развиваше в богата къща. Някаква прислужница чисти и намира /нещо часовник май, на господаря/и го прибира, а господарката го намира в джоба на палтото и.
Обвиняват я, че е откраднала часовника, но всъщност тя го взема за не знам какво там.. Удрят и не знам си колко камшика, а гърбя и е целия в кръв и синини. Тя отива при мъж, който се пада като пощальон ли, не знам, някакъв който и е близък приятел. Той също работи в къщата на богатите, където работи и тя. Той и оправя раните, натам не помня
Бях малка и това много ме впечатли, бих искала да се върна и отново да гледам сериала.

Не знам какви глупости ще измисля, но да видим :
- Предложи брак /наужким/ на някой си .. Драматично, на едно коляно и т.н
- Целуни човек от същия пол по устата, по врата или нещо такова /изтъркано,да/
- Вдигни някой, и го носи като булка.
- Удари някого с вафла.
- Целуни подметката на някого.

Тези как са?  

Некст

Две.
Пиле с ориз?

Как си?

Мале ккакъв град у.дари тука!

• Пристигнах.
  Ходех пеша, а високите осветени сгради ми бяха непознати. Въздухът беше различен.
  Прибрах се в апартамента си. Същия уютен апартамент в края на Маями. Когато влязох, сякаш имаше влага. Беше странно. Отворих вратата на терасата, за да се проветри. Веднага влязох в банята, не можех без душ. Той ме освежи и тонизира. Когато излязох от банята, си направих студен чай и облякох нови дрехи. Старите предадох на чистачката. Тя переше и простираше на един голям балкон, от там всеки прибираше своите дрехи.
  18:30.
  Бях сигурен, че Мария ще предаде в последния момент. Никога не пускаха да се излиза по-рано. Със сигурност щях да я хвана навреме. Телефонът ми иззвъня, веднага щом го включих.
  - Хей, бро. Да ти давам ли колата? - беше Том.
  - Човек, успокой се .. Няма да я вземам. Щеше ми се да .. Всъщност, ще я взема. Паркирай я след час пред блока ми.
  - М, окей. И оставям ключовете вътре. Да разказваш как е минало после.
  - Задължително. - отегчено му отвърнах.
  Том си падаше клюкар, не че нещо, но постоянно се бъркаше в живота ми. Най-добрия ми приятел - във всяка чиния магданоз.. Какво да го правя, такъв си е.
  Времето се изниза неусетно, кога стана 7 и 30, не разбрах. Облякох едно тънко сако над тениската и излязох. Дънките ходеха на сакото, но беше топло. Да ме пита човек - защо взех сакото, сякаш бях на официално събитие. Но все пак не го махнах. Слязох долу, а джипът ме чакаше отпред. Ключовете бяха на таблото, потеглих.
  По пътя трябваше да мина покрай пазара, отдалече видях навъсената физиономия на дебелия ми шеф. Спрях за малко на пътя.
  - Господин Робъртс, много съжалявам, но нямаше как да Ви предупредя за отсъствието си.
  - Не, няма проблем. Не се притеснявай. Уволнен си.
  Без никаква реакция си влязох в колата и тръгнах. Бях малко нервен, но тази новина с уволнението не можа да ме трогне достатъчно, че да го изпсувам набързо. Мислех само за Мария, и за това, какво ни чакаше. Можех само да гадая.

Давай некст

Минус 7.

Завърших с 5.72
Успокояващо

Някой да помогне в темата с аватарите

+ Картата ви за тролей е изтекла.
Когаааа?