+1

Ооопределено. 
Ананас?

Ето Некста

На сутринта,при ставането ми се сетих за снощи и това което се бе случило.
Какво ли щеше да се случи с Ребека,къде ли бе тя сега?
Когато се изправих на крака,веднага се насочих към пердетата,дръпнах ги за да видя времето,е не очаквах много.Тук прекалено рядко изгряваше слънце.И както предположих имаше гъсти сиви облаци,от които изглежда небето ще заплаче.
-Къде ли е Ребека сега!?- казах на себе си.
Гласът в главата ми отговори на въпроса.
-Не знам.- казах си сетне.
Ала това не беше достатъчно,трябваше да започна да се оправям за тъпото училище.
Докато се придвижвах към банята,се оглеждах внимателно,не исках Тя да се промъкне зад мен и да изпищя като невинно момиченце .
Боже,точно в този странно объркан момент ли трябваше да нахлуват тези мисли..?
Няма значение просто ще ги изхвърля в черната кофа.
След като измих зъбите си,върнах се обратно в стаята ми и се облекох.Взех  раницата си,дори не закусих и тръгнах.
Както винаги автобусът беше тръгнал,за това продължих пеша.

Когато най-после стигнах,звънецът беше бил и всички ученици бяха в стаите си.
-Извинете,че закъснях Мадам.- казах и зачаках реакцията и.
-Няма проблем миличък седни.- каза тя и посочи мястото.
запътих се на там и в този момент видях Картър и се настаних до него.
-Здравей.- казах тихо аз.
Картър ме погледна отчаяно и каза.
-Здравей и на теб,защо закъсня?
-Изпуснах автобуса.
-Ти сериозно ли,това е смешно той тръгва в 07:45,не запомни ли?
-Да,но аз малко се успах.- казах докато от гърлото ми напираше смях.
-Алън,направо ме разби.- каза Картър през тихия си смях.

***

Когато часът свърши,забелязах,че Ребека днес я наяма,но защо!?
,,Какво ли се е случило,да не би да е болна!?"
,,Глупости Алън,мъртвите са си мъртви,не могат да се разболеят"

Какво за Бога...? В момента аз задавах въпроси на ум,а някой отговаряше на тях...
Какво е това по дяволите!?
Имаше нечии други мисли в главата ми и възнамерявах да разбера чии са,но все пак би било опасно.
Но защо ли Ребека я нямаше...?

оопределено 10
Eazy come,eazy go thah's just how you live.
Ooh,take,take,take it all,but you'll never give.!!!

-Аз съм...мъртва..
В момента в който чух тази дума,реших,че ще припадна,започнах да треперя,но не се поддадох на това.
-Ха-ха-ха-хаа каква шега,признавам те Ребека,за момиче с такъв вид имаш супер хумор.- казах трескаво.
-Какво искаш да кажеш Алън,не ми ли вярваш?- попита тя,сетне продължи.
-Не мога да усетя болката,не мога да усетя паренето от обидите които понасям в училище,не мога да усетя любовта която виждам навсякъде,не мога да усетя тръпките които изпитват влюбените,по простата,нo не чак толкова причина,че не мога да обичам.Мога само и единствено да мразя,да мразя теб,да мразя момичетата в училище,да мразя и момчетата,които винаги ме гледат странно,да мразя него , да мразя всичко.Не виждаш ли Алън,аз се превръщам в един мрак,в едно празно нищо,в нищо отвътре в развалина,просто хората гледат към мен,но по някой път не ме виждат и става все по-трудно да остана тук,Алън.Не го ли виждаш!?
Виждах,виждах,но  не това което тя изброи,виждах тъгата в сърцето и,виждах и сълзите в очите и,примесени с гняв..
-Ребека,кой е ,,него" ?- попитах замислено.
-Боже мой,Алън нищо ли не разбра!? За това не мога да отговарям на въпросите ти,просто не знам отговорите им,аз просто  не мога да си представя как стана всичко това,просто...понякога е ужасно трудно да се оправям сама...- каза Ребека и навъси поглед
-Ребека,аз вече знам това,можеш да ми се довериш,но кой е Той - попитах аз
Тя не отговори веднага,замълча,а след това каза.
-Време е да си вървя,просто,забрави за всичко това,аз,малко по-малко избледнявам...- каза тя и изчезна,а в този миг и пуло изгорялата лампа,спря да свети.
Останахме само аз и мракът в който тя бавно се превръщаше...

9. :d
аМИ...
In the night,
here i'm talk.
Cold story ever told.
Somewere far alone this road,
He lost he's soul,
Cuz'the woman are so heartless..

[b]Тук е малко сложно,знам,че го обичаш и ,че ти липсва,но сте далеч един от друг,а ти отлично знаеш,че едно лято минава много бързо,просто трябва да мислиш положително той вече е пълнолетен и може да идва и да те вижда,всичко ще се нареди щом и тти навършиш 18,може би ще можете да се виждате по-често,но до тогава,НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ! [/b]

Аааа-уууууу много е добро ,Бравоо!  (H)

Трябва да поговориш с него за случилото се между вас онази нощ.Дори и да те отбягва трябва да поговориш с него за да разбереш .

Успех

Когато се събудих,бях като фраснат...
-Какво подяв...
Така яко се облещих,тя беше над мен...
-Ребека!?
-Извинявай стреснах ли те? -каза тя.
,,ООО ДА ОПРЕДЕЛЕНО,ТО НЕ Е НОРМАЛНО ДА СЕДИШ НАД НЕЧИЕ ЛЕГЛО,ДОКАТО ЧОВЕКЪТ СПИ"
-Не,просто не знаех,че си тук...- казах,но гласът ми се изгуби някъде...
-Добре,защото бях тук...от много,много дълго време..
-Ъъ? Но как така?- попитах трескаво
-Гладен ли си?- попита тя
-Ами не,но... ти какво правиш тук?
-По дяволите,спри да задаваш толкова въпроси,аз съм просто мрак...един,единствен мрак....просто нищо!!!
Какво и стана изведнъж,как така просто мрак..оо не тук нещо не беше наред и аз възнамерявах да разбера,а и защо не отговаряше на нито един от моите въпроси...?? Ама,че страхотия..
-Аз си тръгвам- каза Ребека и се запъти към вратата.Освен,че беше странна,никога не я бях виждал да пие или да яде нещо..така де поне от времето в което бях с нея..
-Хей Ребека,чакай!- извиках след нея,но тя не се обърна и дори забърза крачката си.
-Добре,явно няма смисъл да опитвам- казах на себе си.
Когато  оправих разбутаното си легло,за слизах по стълбите към първия етаж,бях страшно гладен.
Освен,че  отворих хладилника и търсех нещо за хапване,мислех и за любимото си хапване,за да си избия Ребека от главата.
Така любимото ми ядене е Сандвич с риба тон,салата (зелена) и сок от портокал,това мога да го ям всеки ден.
И оо,късмет имаше сок от портокал,е поне  мама се беше сетила за мен.
Което щръка на идеята,че нито мама,нито татко си бяха у дома а аз онтово бях сам....

Ами,отивам с фр някъде примерно на НДК при приятели говорим,смеем се и се забравя,гадното е,че като се върнеш  в къщи пак ти става шибано,за това си пускаш някоя яка песен и започваш да танцуваш,пък да не ти пука можеш ли или не можеш

Колко си права само! И колко талантлива )