Ощеее!!!

десет!!!

Супер е, пускай още!!!

Пусни ощее...

Ощее!!!

Ако има още хора на които им харесва да пишат, за да го продължа...

Реших да пусна история, която пиша само за удоволствие. Извинявам се ако има правописни или пунктуационни грешки. Приемам всякакви критики. Ако има такива на които да им харесва да пишат, за да го продължа. Приятно четене!

-Ник, недей, почакай, не ми го причинявай! Ник беше гаджето ми беше с кафеви очи, кафява коса, и прекрасно тяло. Обичах го много, ходехме вече 2 години и досега не се бяхме карали, но не сме и имали причина, не и сега.
-Нали си бяхме обещали да не се караме.
-Обещахме си преди да разбера в какво си се превънала. Погледни на какво си заприличала, обичах предишната Сара, сега на нейно място стои момиче като модел, но пие кръв! Обичахте такава каквато беше, с всичките ти недостатъци.
Той продължи напред, а в очите му видях сълзи.
-Но нали каза, че ако познаваш вампир щяло да бъде супер, сега познаваш, а ме отбягваш. Защо? Нали си представяхме как ще живеем винаги заедно, защо сега се отметна? Не ме ли обичаш вече?
-Всичко с тези проклети вампири си мислех, че са просто легенди. Не мога да го приема, че си вече като тези чудовища, просто немога, дори немога да разбера какво изпитвам сега към теб...
Последните му думи се забиха като нож в сърцето ми...
- И какво сега и ти ли ще ме оставиш, както всички. - паднах насред улицата и заплаках. - Родителите ми ме оставиха завинаги, сега и ти ли, и ти ли ще ме оставиш като всички останали, и ти ли ще ми го причиниш...
- Хей, недей плачи, просто неискам да плачеш, моляте недей. - тоя клекна до мен и ме прегърна като сложи бузата си на моето рамо.- Трябва ми време да разбера какво точно става. Ти скри толкова неща от мен, как мога да ти имам доверие отново. Ако искаш да ти помогна най - добре ми разкажи всичко.
- Добре Ник, както кажеш, ще ти разкажа. Когато родителите ми изчезнаха, започнах да ги търся Ник, сама, след време намерих следа, която я дадох на полицията, те търсиха и накрая стигнаха до труповете на родителите ми. Дори нямаше отпечатъци, нямаше нито следа от улики, които могат да покажат кой е извършителя. Един ден, докато стоях на гроба им, нещо силно ме удари, обърнах се, но нямаше никой. Върху краката ми се появи вехт лист хартия на който пишеше:
"Ела на улица "Сейнт Парк" и ще разбереш какво се е случило с вашите, пък може и още нещо... Ти си избрана!" Без да се замислям тръгнах, внезапно усетих силна болка в ръката си. Изпаднах в безсъзнание. Когато се събудих бях вкъщи и се чувсвах странно, до мен бе оставена бележка: "Добро утро красавице, надяваме се новият ти живот да ти харесва. Скоро ще дойде наш приятел, пази се от него. Надяваме се да си разбрала какво се е случило с родителите ти. Ти си избрана!" Станах ядосана, никога не се бях смятала за красива,бях нормално мимиче: средно дълга кестенява коса,кафяви очи, средна височина. Погледнах се в огледалото и се смаях, определено бях красива. Още повече се ядосах, нищо не разбирах, какво е станало с родителите ми? Защо съм избрана? Обляках си скъсаните дънки и жълтия потник, невероятно беше, но ми стояха секси. Излязох и още от вратата помирисах нещо наистина различно, нещо апетитно, втурнах се. Изненадах се от бързината с която се движа. Скоро стигнах да центъра на града, започвах да усещам какво става, там беше пълно с хора, а аз ги виждах като храна... Вече бях сигурна, внезапната ми красота,бързината ми, апетитният мирис... определено бях вампир. Без да се замисля бързо отидох до горичката наблизо и заситих глада си. - Вече от 2 дни съм така Ник, не мога повече, помогни ми.
- Това ли е всичко, попита ме той, гледаше ужасен.
-Да!
-Обичам те- прошепна ми той, прегърна ме и ме целуна страстно.
-Има ли и други бележки. - гледаше ме сериозно, но същевременно меко.
-За съжаление "да", тази сутрин получих още една на която пишеше...

Супер е, хареса ми, още!!!       

Ощеее     

Ами не е зле, чесно казано чела съм и по - голeми "бози", но това определено ме грабна, така че... Next!!!

Пловдив!

Уникално е!!! Next!!!