Ето я и нея ->

-Да ти помогна?-явно забелязваше жалките ми усилия да се изправя.Хвана ръката ми и ме дръпна леко.Чудо-изправих се! „Какво ,вече него ли слушаш!?” говорех възмутено на себе си.
Докато вървяхме, малко ,по малко започвах да усещам крайниците си ,като собствени.И ето ,отново бяхме в стаята.Лео разчисти набързо леглото ,за да може да седнем спокойно.Тишината отново изпълни въздуха около нас.Сега ,когато нямаше друго за правене,бавно огледах четирите мръсно бели стени ,другите две легла и..изключително многото боклук...шишета,търкалящи се по земята,дрехи навсякъде ,сритани обувки.Слава бого ,неговата част на стаята беше най-подредена,но все пак не беше най-уютното място.
-Трябва да поговорим,по-точно да ти кажа нещо-заговори бавно и сякаш едва събрал смелост.Чувствах ,че сърцето ми не издържаше,щеше да се пръсне.Оборотите му бяха  толкова бързи и ги чувах в ушите си толкова силно ,дори ме разконцентрирваха от това да слушам или така чаканото ,или може би и най-лошото-да каже ,че е забелязал как се държа около него ,и просто да  уточни ,че той не изпитва същото.Чак сега осъзнах,че има два варианта.Паниката започна бавно да изпълва цялото ми тялото.То потръпваше ,а от устата ми излизаше нежелан нервен смях.
-Ами ,не мога да си мълча ,когато... (по –късно разбрах,че малко преди това, бил сръбнал една ,две глътки алкохол ,за „отласък”)...ам когато харесвам едно момиче –докато говореше ,сякаш барабан биеше в главата ми-и..ти ...ти си това момиче.Чудех се дали може да стане нещо...между нас.
Облекчението дойде като вълна,взимайки всичко негативно със себе си-притеснението,чувството за излишност ,срама...всичко.Просто се обърнах , плъзнах ръка по врата му ,наклоних се ...и го целунах.Беше за кратко-секунда ,най-много две ,но не можеше да се сравнява с нищо.Устните ни леко се докоснаха и бързо намериха своето място,сякаш бяха „изляни” така ,че да се допълват.За това време ,се изпълних с щастие и сякаш ,чак засиях.Около мен вече не бе разхвърляно,просто защото не бяхме в стаята.Бяхме там ,при звездите , на които преди малко се възхищавах.Но ето ...свърши,но не се отказах.Как ли пък не.Точно сега ,когато всичко сякаш беше перфектно.Затова поех малко въздух и отново ,без да отварям очи , прилепих устните към неговите.И всичко се повтори.
Този път реших да не избързвам и се отдръпнах.Погледнах го ,мъчейки се да разбера какво мисли.Освен голямата усмивка имаше и малък нюанс на учудване.Е,вече се чувствах засрамена и сведох глава.Лео прокара пръст по бузата ми , стигна до брадичката и с плавно движение, отново я изправи .
-Знаеш ли ,колко красива си?
-Амммм..предполагам... не?
-Много!
Сигурна съм ,че се почервих като домат,но преди да забележи, вече бе увил ръцете си около кръста ми ,а аз около силните му рамене.Отпуснахме се назад и той се облегна на стената ,а аз на гърдите му.Ударите на сърцето му бяха толкова отчетливи и ясни..се едно ги слушах през слушалки.Заслушана, леко се унесох,но и набързо се разсъних, след като един от съквартирантите му нахълта.
-Не гледам-викаше той ,прикривайки очите си-само искам да си легна .Ще изгася лампата ..тъкмо ще си правите ,каквото искате.
Изкикотих  се тихичко и лампата вече беше угасена.Надигнах глава и отново устните ни се срещнаха. „Ако това е раят ...Боже вземи ме при теб!”.
Непринудено започнахме разговор- от най –малките подробности,през забавни мигове,семейството,приятелите,та чак до мечтите и плановете за бъдеще.
-Ще трябва да ходя.Стана наистина късно,а и не знам какво е станало с Цвети.
-Искаш ли да дойда да те изпратя?
Поклатих глава и двамата тихичко излязохме в коридора.Докато ходехме той се протегна и нежно ме хвана за ръката и когато приближихме дестинацията ми,той леко ме придърпа и отново се целунахме ,но за жалост за последен път този ден.
-Лека нощ,Изи-прошепна и внимателно ме целуна по челото.
-Лека.
След минутка вече бях от другата страна на вратата.Облегната на нея седях неподвижно.Дори не исках да святкам лампата.През главата ми минаха няколко мисли ,за това ,което се бе случило. „Ами ,ако всичко беше за тази вечер?Ако утре ,той просто се правеше ,че нищо не се е случило?Или пък ,ако това е било някакъвa гадна,извратена шега?Възможно ли е?”.Но колкото бързо дойдоха ,толкова бързо си и заминаха.Бях на седмото небе и поне веднъж не исках да мисля за утре,за последствията,за себе си.
Набързо се преоблякох,оправих и се мушнах под студените завивки.Бях толкова изморена ,че сънят не чакаше много ,а веднагически ме направи своя поданица.

3 ден
-Къде беше вчера?
Цвети стоеше над мен, скръстила ръце.Отне ми малко да се събудя и да отделя реалността от съня.Чудех ,кое от двете беше станалото с Лео .В момента не бях готова да ги различа,затова само тихо казах:
-Насам-натам.
В същият момент ,се чу почукване .Бързо се измъкнах от „бърлогата” ми и потичвайки ,оправих косата си.Беше той.Не смеех да направя нищо ,затова просто му казах да влезе.Първо аз влязох в банята,а това означаваше ,че ще имам малко време на саме с него и все пак ще приличам на човек.На минутата ,в която излязох дребосъка бързо се намъкна.Явно не искаше да губи и секунда от неговото присъствие.
Седнах до Лео и след малко вече го целувах. „Значи не е било сън!”.Отдъхнах си.
Нещата след това сякаш се изнизаха.Закуската ,прибирането ни...
Дойде първият месец,първите малки  сръдни,първите сдобрявания,първото „Обичам те!”.Дойдоха и заминаха ,но бяха последвани от други.
И така, вече почти половин година сме заедно.Не мога да кажа ,че всичко е ,като по мед и масло,но това все пак е напълно нормално.Но факта ,че всяка свободна секунда я прекарваме заедно и ,че мисълта да сме разделени е непоносима ,говорят много за себе си!
За тези,които все още не са намерили,човека ,с когото да преживеят „своя малък романтичен филм”,мога само да кажа-на бързайте,той ще ви намери.Когато сте най-отчаяни ,когато сте загубили вяра ,изведнъж ще се окажете главни герой в него!
Край =]

На Muse - Feeling Good 

За равността -опитвам се ,но ме изяжда отвътре.Чувствата-да ,ако знам че така е за по-добре, а желанията ми могат да бъдат подтиснати ,но не и да изчезнат.

Това означава ,че има граници,но пък за другото съм напълно съгласна.

Идва и последната част.Още малко и ще бъде завършена.

Братовчед ми се занимава с фотография и покрай него и аз малко научих ...и мога да кажа "Браво !".Някой снимки са с много добър замисъл и момента е хванат .С по -хубав апарат и обектив биха били идеални ^^.

Вечерта разгърна черната си роба ,преди да усетя и вече беше време за вечеря.Докато отида до горе и взема храната си ,и се върна ,нещата в столовата се бяха променили коренно.Масите бяха разместени,носеше се музика,но този път тиха и приятна,и почти всички места бяха заети.Огледах се отчаяно. „Тъкмо започнах да се отпускам и сега трябва да вечерям сама-чудно!”,но преди да потъна в самосъжаление познат ,топъл глас ме извика по име.Беше Лео.Правеше смешни мимики и жестове,но май с тях  искаше да ме извика да седна при до него.Когато се запътих натам името ми отново се чу...този път го познах веднага.Тя отново се завърна- Цвети.Тъкмо бях забравила за нея и сякаш нарочно ,  тя пак се лепна за мен.Примирих се и двете се настанихме, на малкото останало свободно място.Отново бях заобиколена от момчетата , с който по-рано се забавлявах, и вечерта мина невероятно бързо и комично.Когато Лео каза,че ще излезе за малко , и ме остави с игривата „забрана” да не мърдам,ми идваше да го прикова за мястото му.Бях се пристрастила към топлината ,която той излъчваше ,сякаш това беше нещото което ме предпазваше от измръзване и следователно смърт.
    Останалите ми ,мога да си позволя да кажа приятели,се преместиха по- близо до телевизора и ме извикаха.Реших ,че достатъчно седях сама и се присъединих към тях.Загледана в екана,усетих потупване по рамото,обърнах се и забелязах Лео.Чувствах се като джудже спрямо него,особено сега,когато бях седнала.
    -Преместила си се- и нацупи фалшиво устни.
    -Ами..-засмях се и се опитах да изимитирам скайп емотиконката на ангелче.Може би ,не изглеждаше точно като нея,защото се изсмя,но това ,като по чудо,не ме смути.
    -След малко ще се събираме в моята стая ...ела.
    -Ами..добре..ъмм-със сигурност вече бузите ми ме издаваха.Обърнах се за секунда и сложих длани в опит да ги охладя.
    -Но без момиченцето.
    -Да..разбира се ,но ще е малко трудно да го преспя...
    Дори не бях сигурна ,че чу това след „да” ,защото вече се отдалечаваше.А аз уверена в себе си отидох до Цвети .
    -Хайде да се качваме нагоре.
    Тя, развълнувана, си затича .Когато и двете вече бяхме в стаята ,аз се направих на изморена и легнах на леглото с въздишка,а тя започна да крачи напред-назад.
    -Харесваш ли си Лео?-попита най-накрая.
    -Амии...
И преди да довърша ,тя въодушевено  изписка :
-Защото аз -ДА.МНОГООО!!!
Следва продължение(но се чудя дали си заслужава    )->

И ето ,нашата хижа отново се задаваше.Качих се в стаята и веднагически събух тежките обувки.Сякаш махнат тухли от краката си .Реших и аз като нормален човек  да се възползвам от банята,защото бях цялата омазана в кал.Заключих и почнах да се събличам .И познайте какво ..отново се почука . „Тези хора нямат ли си личен живот!?”.Облякох отново каквото беше нужно ,за да изглеждам прилично и отворих .
    -След малко ще се съберем.Ела и ти –ме подкани Лео и за да не изглежда  сякаш ме задължава ,само добави-ако искаш- и ме заслепи с усмивка.
    -Аха,да...трябва ми малко време да се оправя.
Отвърнах на усмивката подобаващо и тръгнах да затварям ,но едно „Ъмм..” от негова страна, ме спря.Сякаш искаше да продължи разговора,но нямаше какво да каже.Лично аз нямах нищо против да си побъбрим малко ,но ситуацията не позволяваше и от устата ми бързо излезе „Ще ми кажеш после”.
    Топлият душ ми дойде ...освежаващо и най –накрая бях сама с мислите си. „Дали ме харесваше?Възможно ли е това?Неее...стига си се вкарвала във филми” и с тази моя мисъл къпането приключи.Но умът ми не се проясни и друг въпрос започна да ме мъчи „А дали аз изпитвам нещо към него?Възможно ли е за толкова малко време?”
    Бях толкова задълбочена в уточняването на чувствата ми ,че отново,без да усетя, бях седнала на масата и държах картите в ръка.Но този път бе по-различно.Включвах се без притеснение в разговорите ,смеех се повече и дори ,май флиртува с поглед ...по едно време забравих,че играем... и затова губехме.Но пък това беше идеалният повод да гледам, без да ми е неловко, към Лео ,който прокарваше ръка през тъмната си кафеникава коса и все по-често пускаше онази „извинявай” усмивка. „Е..простено ти е..няма как да се сърдя на тези плътни устни..”.Тогава осъзнах ,че не съм безразлична ,както към всички останали,защото ми идваше да довърша мисълта с „..мога само да ги целувам!”.Останалото от играта ми се губи визуално,защото бях прекалено заета да мисля ...за всичко :кога стана така ,защо ,дали имаше малък шанс и той да изпитва същото, или просто както  винаги щях да съм подмината като пътен знак.

След 5 минути вече слизах към кухнята и  както винаги Цвети боботеше нещо,но не ми се правеше на добра ,затова просто от време ,на време добавях по едно „Да”.
    Тъкмо пристигнах за разпределянето в отбори.По принцип това не се отнасяше за мен и честно казано нямах нищо против ,но Лео и другите му съотборници предложиха и аз да се включа към техния отбор,но госпожата реши ,че други ще имат по-голяма нужда от мен .Сложи ме с 3 забавни момчета ,и хубавото беше ,че просто трябваше да преписвам някаква информация и нямаше нищо свързано с мислене.Не съм глупава ,но й не исках,ако сгреша нещо да се   излагам .
    След 2 минути вече вървяхме.Чувствах се като натрапник ,когато се присъединявах към някоя групичка ,затова просто ходех сама,но не съжалявах за това- празното говорене само щеше да развали мига.Природата се разкриваше малко по малко пред мен.Първо се дигна мъглата и се видя невероятната панорама.Като малка си мислих ,че мога да видя света, ако се кача достатъчно високо.Е сега това отново мина през ума ми.Беше  просто неописуемо красиво .А когато спирах да си поема дъх усещах свежия въздух ,премесен с нещо ново,странно,но и неустоимо,да пълни дробовете ми .
След около час ,може би , видяхме езеро.Но то сякаш не беше като други ,не беше безлично.Цветовете на дъгата се преплитаха в него.И още не забравила красотата му зърнахме още едно-сякаш двойно по-прекрасно.Не можех да откъсна очи от него .Теглеше ме като магнит.Исках де се хвърля и да потъна в ледените му води.Вярно... това означаваше смърт ,но и тя ,както всичко останало тук, изглеждаше красива.
    Оказа се ,че аз и още няколко човека сме поддържали по-бързо темпо и трябваше да изчакаме.И точно със сядането МР3-та ми издъхна и  махнах щита си-вече бях свободна за общуване.Лео ,който седеше наблизко, не чакаше много и се възползва от момента.Започна да се шегува ,но трудно се средоточавих и така и не свързвах думите му. Може би бях още под влияние на това което ме заобикаляше или просто малко изморена ,но пък ми беше приятно да има с кого да си поговоря ,затова събрах мислите си  и за да изглежда по –достоверно напрегнах и погледа ми да следи лицето му .Оказа се ,че това не помага.Стана точно обратното.Когато погледнах очите му ,потъвах в разтопен шоколад  и канела,а само един бог знае колко много обичам сладките деликатеси.Това изглеждаше като мисия –невъзможна.
    -Е ,ще играем ли днес?-май питаше това за втори или трети път ,защото беше по силно от казаното до сега.И  по-добре ,защото набързо ме изкара от опиянението ми.
    -Ам...да-казах тихо и кимах.Вътрешно триумфирах , не толкова ,заради самата игра ,аз заради  това ,че пак щях да бъда с хората който ме караха да се чувствам добре ,защото нямаха против моето присъствие.
    Диалога ни беше прекъснат с насърчението от водача ни ,че вече може да тръгваме.Правех се ,че ми е се тая дали ще съм сама или не,но тайно исках този наш малък разговор да продължи.Но за жалост той изостана ,а аз продължих напред.
Следва продължение ->

За правописни се съмнявам.Проверявала съм ги доста стриктно.За пунктуационни съм съгласна...винаги пунктуацията ми е куцала.А за описанията се опитвам да наблегна на това ,че другите не ме интересуват или пък се опитвам да ги опиша с действията им ,а за Лео по-късно ще има,защото героинята е срамежлива ,а за да се опише нещо трябва първо да се види.Но нямам нищо против критичното мнение .Това е един шанс следващият път да бъда по -добра ^^.

Уникално е !   (y)