Моят малък романтичен филм

Yov1ty · 2011-03-08 22:36:50

Моята малка любовна история
(по действителен случай с малко фантазия)
Надявам се да се хареса на някого =]

„Не!Не ми се ходи!Няма да ми е забавно!” ми идваше да извикам.Не познавах никого от хората ,с които от утре щях да бъда на 3-дневна на екскурзия в планината(освен едно малко момиче ,което ,за капак, трябваше да дундуркам).По принцип съм изключително срамежлива и не мога да започвам разговори с непознати и знаех ,че за тези 3 дена аз ще бъда аутсаидера на групата.
Но от някъде изплува ,един познат сюжет -на романтичните филми.Знаете – далеч от дома ,момчето спечелва сърцето на момичето и всички заживели щастливо.Но вече не вярвам в тези „напудрени” филми,защото не веднъж преди, те се бяха превръщали в кошмар.Затова всеки път, когато тази сценка изникваше в главата ми ,аз просто я игнорирах.
И ето дойде деня .Чувствах се толкова неуверена.И най-малкото нещо бе способно да промени решението ми.Но така и не го направих.Затова просто станах ,вързах дългата ми светлокафява коса, сложих малко молив ,за да се подчертаят бедемовокафевите ми очи и сложих огромната ,спрямо ръста ми, раница.Когато стигнах до уговореното място ,където автобуса трябваше да ни чака ,всички сякаш бяха втренчили поглед в мен.Имах чувството ,че ще получа нервен срив или ще припадна ...но,за нещастие, така и не стана.Видях дребоса ,на когото трябваше да бъда гледачка ,и се запътих на там.Майка й седеше до нея и довършваше последните „щрихи”.Започна да ми дава наставления как да се грижа за рожбата й ,но бях прекалено напрегната ,за да я слушам .Просто кимах с глава и се опитвах да седя на краката си стабилно .След 5 минути вече се настанявах на мястото си (най-отпред до учителка ,защото именно тя беше направила така ,че да отида) и завряла слушалки в уши.Силната музика изолираше всичко останало и започвах да се успокоявам . Някой ме побутна и стресната , се обърнах към дразнителя-госпожата:
-Ще се представиш ли?
Изгледах я тъпо.Тя ме познаваше?
-Искат да се запознаят с теб.-поясни.
Усмихнах се и станах опитвайки се да не покажа ,отново завърналия се ,с двойно по-голяма сила ,срам.Много пъти съм излизала на сцена и отлично съм овладяла изкуството да се усмихвам на сила и този мой трик действаше безотказно,когато исках да скрия нещо.
-Здравейте –казах не много силно аз,махайки с ръка-Казвам се Изи-и тръгнах да сядам...
-На колко години си?
-Ъм.. 15-усмихнах се небрежно и отново се скрих зад седалката.Отзад се чуха няколко момчета да се смеят и коментират нещо над думите ми.Не можах да видя от къде идваше всичко това,но имах чувството ,че бузите ми пламтят.
Отново потънах в ритъма.Отпуснах се и..просто затворих очи.
Следва продължение ->

Call Again · 2011-03-08 23:08:53

браво добре се е получило

moni4ka_21 · 2011-03-09 06:30:18

Браво бе, Изииии ^^
давай продължението, че с Поля ни е любопитно

Yov1ty · 2011-03-09 11:15:05

Хихи,мерси ^^.Реших ,че ще е малко неловко ,ако напиша истинските имена...

-Пристигнахмееее!Хайде,ставаййй! -каза Цвети(повереното на мен хлапе) и когато отворих очи забелязах ,че подскача нагоре-надолу из автобуса като човек ,който току що е бил инжектиран с адреналин.Грабнах раницата ,заобиколих я и излязох.
Изведнъж тялото ми изпадна в шок.Трябваше ми известно време да се осъзная и да разбера ,че температурите бяха минусови,а аз бях само по суичер.Но реших ,че в хижата ще е по топло ,така ,че не си направих труда да си извадя якето.Е, сгреших.Същност, вътре беше по-топло,но не достатъчно за да стоиш без яке,затова седнах на един стол и затършувах,докато се уточняваше кой в коя стая ще е.Когато намерих какво да облека ,се наметнах и ,може би,заради това ,че бях сънлива ,започнах без никакво угризение да оглеждам хората.Не бяха много-към 15 човека.Докато погледът ми шареше из стаята,трябва да призная ,се и спираше доста често на момчешката част.Биваше си я,но не си позволявах да се втурвам в напразни мечти.
Вече ни бяха настанили и аз разопаковах багажа си.Познайте кой беше съквартиранта ми-да Цвети.Тя ме имаше за идол.Естествено нямах нищо против това ,но лошото беше,че искаше да бъде 24 часа прилепена до мен .
Изведнъж някой почука.Нямаше кой друг да е ,освен учителката,затова не си направих труда да се оправя косата ,която се беше разрошила в процеса на разопаковане.Отворих вратата и ... отвън седяха 2 момичета .Направих жалък опит да разплета чорлите за няколко секунди ,преди да са ме видели напълно.
-Здрасти ! Разбрах ме,че единствено вие на този етаж имате баня.Ако нямате против ,ще може ли от време на време да я ползваме?Ооо..да ! Забравих да се представя.Аз Али ,а това е Меги...-продължаваше да говори,но аз загубих нишката,защото се възхищавах на това ,как лесно думите излизаха от устата й.Сякаш бяхме приятелки от както се помним.
-Приятно ми е .Ъм..да ,може да ползвате банята-да.С тази баня можеше да се завърже някое приятелство.
Ала и с това грешах.След малко всички влизаха и излизаха.Чувствах се като на магистрала.Ядосана изчаках всички да се махнат и врътнах ключа.Троснах се на леглото и просто нямах търпение това да свърши.
Когато се стъмни ,аз слязох на вечеря.Али и Меги ме извикаха на тяхната маса,където се запознах с няколко наистина симпатични момчета,но сякаш мястото ми не беше там.Бързо се натъпках и станах от масата.Реших ,че ако изляза навън ,времето ще мине по-бързо ,но НЕЕ.Дребосъкът трябваше да дойде с мен и понеже г-жата се притесняваше за него се наложи да вляза вътре.
За да не засегна някого,просто ще кажа ,че музиката ,която беше надута до мах,въобще не ми понасяше.Слава бого,отново намерих обежище в лицето на МР3-та ми.Усилих я възможно най-много и за да не ми досажда никой ,се правех ,че разглеждам картите закачени на стената.
Следва продължение ->

nqkfa_si_tam · 2011-03-09 12:04:33

КЕфи!

moni4ka_21 · 2011-03-09 12:15:34

Мен няма да ме има, налии
иначе е хубаво ^^

syn_princess · 2011-03-09 12:16:45

Хубаво е!

Tracck · 2011-03-09 12:44:07

Харесва ми.

ecei · 2011-03-09 12:51:30

Харесва ми .

JuSst_me<3 · 2011-03-09 13:26:19

Хубаво е!

radieto · 2011-03-09 13:54:58

Хубаво е.

Yov1ty · 2011-03-09 14:41:04

Но някой явно беше достатъчно нахален и се осмели да наруши покоя ми.Махнах едната слушалка и се обърнах.Мислех да погледна с най-пренебрежителния си поглед ,но това не беше възможно,защото беше едно от момчетата с които по –рано се запознах.Изглеждаше настина мило,затова просто се усмихнах.
-Играеш ли карти?-попита малко стеснително.
-Хм...ами...зависи ...
-Ще играем белот.Трябва ни четвърти човек.
- Е...защо не.
Щях да изгубя малко време,но пък поне имах доста от него,плюс това обичам хазартните игри и винаги съм била добра в тях.И докато се опомня вече картите ми бяха връчени.
И така играхме...2 или 3 часа.В началото започнах малко принудително,а сега не исках да свършва.Беше по-забавно ,от колкото можех да си го представя и в най-смелите ми мечти.А партньора ми,Лео, беше много зле в играта,но всеки път когато погледнех към него ,той ми се усмихваше с тази усмивка тип „съжалявам” ,която ме обезоръжаваше и ме караше да ...да знам ,че намерих мястото си.
Но за жалост трябваше да си лягам и използвах последните капки сила ,за да се дотътря до стаята и да се мушна под завивките.

2 ден

По принцип ,за да се наспя ми бяха нужни най-малко 10 часа,но сега бях спала само 7 и се чувствах свежа...като „репичка”.Дали заради новата обстановка или среднощната игра на карти ,настроението ми беше сравнително добре.Затова бързо изпълзях от дупката която бях направила от одеяла и приготвих раничката ми (май забравих да спомена ,че днес щяхме да се разхождаме цял ден) и тъкмо когато си миех зъбите се чу почукване.
-Банята в момента е заета ,така че ще трябва да изчакаш-казах леко гневно ,заради вчерашното злоупотребяване с „добротата” ми.
Но последва още едно почукване и аз отворих със замах вратата.А там стоеше Лео.Не се знае колко абсурдно изглеждах.С паста за зъби навсякъде( по принцип винаги се омазвах на невъзможни места и приятелката ми използваше това като повод за „подигравки”),коса прибрана в подобие на опашка и разкривена физиономия .Бързо тропнах отново вратата и извиках „Секунда!” ,а отвън се чу неумело прикрито кикотене.Бързо се приведох в ред и излязох .Смехът му вече бе поутихнал ,но все още крайчетата на устните му бяха дръпнати.От притеснение не ми дойде нищо на ум ,затова просто го погледнах .След секунда той продума:
-Няма ли да идваш на закуска ?Всички вече са почти готови- в гласът му се усещаше закачлива нотка.
-Да ,идвам след...малко- и с тези думи го изпратих набързо.
Следва продължение ->

vampire_ · 2011-03-09 14:55:12

Имаш малко правописни и пунктоационни грешки. Нямаш никакво описание, което вобще не е добре. Нито се казва как изглежда този Лео, нито другите. Имаш доста неща да изгладиш.

Yov1ty · 2011-03-09 15:00:37

Имаш малко правописни и пунктоационни грешки. Нямаш никакво описание, което вобще не е добре. Нито се казва как изглежда този Лео, нито другите. Имаш доста неща да изгладиш.

За правописни се съмнявам.Проверявала съм ги доста стриктно.За пунктуационни съм съгласна...винаги пунктуацията ми е куцала.А за описанията се опитвам да наблегна на това ,че другите не ме интересуват или пък се опитвам да ги опиша с действията им ,а за Лео по-късно ще има,защото героинята е срамежлива ,а за да се опише нещо трябва първо да се види.Но нямам нищо против критичното мнение .Това е един шанс следващият път да бъда по -добра ^^.

nqkfa_si_tam · 2011-03-09 15:38:28

супер е!

wildbitch · 2011-03-09 15:41:55

Мм хубаво е

Yov1ty · 2011-03-09 15:53:29

Много се радвам ,че ви харесва.Благодаря ^^ !

Yov1ty · 2011-03-09 18:44:45

След 5 минути вече слизах към кухнята и както винаги Цвети боботеше нещо,но не ми се правеше на добра ,затова просто от време ,на време добавях по едно „Да”.
Тъкмо пристигнах за разпределянето в отбори.По принцип това не се отнасяше за мен и честно казано нямах нищо против ,но Лео и другите му съотборници предложиха и аз да се включа към техния отбор,но госпожата реши ,че други ще имат по-голяма нужда от мен .Сложи ме с 3 забавни момчета ,и хубавото беше ,че просто трябваше да преписвам някаква информация и нямаше нищо свързано с мислене.Не съм глупава ,но й не исках,ако сгреша нещо да се излагам .
След 2 минути вече вървяхме.Чувствах се като натрапник ,когато се присъединявах към някоя групичка ,затова просто ходех сама,но не съжалявах за това- празното говорене само щеше да развали мига.Природата се разкриваше малко по малко пред мен.Първо се дигна мъглата и се видя невероятната панорама.Като малка си мислих ,че мога да видя света, ако се кача достатъчно високо.Е сега това отново мина през ума ми.Беше просто неописуемо красиво .А когато спирах да си поема дъх усещах свежия въздух ,премесен с нещо ново,странно,но и неустоимо,да пълни дробовете ми .
След около час ,може би , видяхме езеро.Но то сякаш не беше като други ,не беше безлично.Цветовете на дъгата се преплитаха в него.И още не забравила красотата му зърнахме още едно-сякаш двойно по-прекрасно.Не можех да откъсна очи от него .Теглеше ме като магнит.Исках де се хвърля и да потъна в ледените му води.Вярно... това означаваше смърт ,но и тя ,както всичко останало тук, изглеждаше красива.
Оказа се ,че аз и още няколко човека сме поддържали по-бързо темпо и трябваше да изчакаме.И точно със сядането МР3-та ми издъхна и махнах щита си-вече бях свободна за общуване.Лео ,който седеше наблизко, не чакаше много и се възползва от момента.Започна да се шегува ,но трудно се средоточавих и така и не свързвах думите му. Може би бях още под влияние на това което ме заобикаляше или просто малко изморена ,но пък ми беше приятно да има с кого да си поговоря ,затова събрах мислите си и за да изглежда по –достоверно напрегнах и погледа ми да следи лицето му .Оказа се ,че това не помага.Стана точно обратното.Когато погледнах очите му ,потъвах в разтопен шоколад и канела,а само един бог знае колко много обичам сладките деликатеси.Това изглеждаше като мисия –невъзможна.
-Е ,ще играем ли днес?-май питаше това за втори или трети път ,защото беше по силно от казаното до сега.И по-добре ,защото набързо ме изкара от опиянението ми.
-Ам...да-казах тихо и кимах.Вътрешно триумфирах , не толкова ,заради самата игра ,аз заради това ,че пак щях да бъда с хората който ме караха да се чувствам добре ,защото нямаха против моето присъствие.
Диалога ни беше прекъснат с насърчението от водача ни ,че вече може да тръгваме.Правех се ,че ми е се тая дали ще съм сама или не,но тайно исках този наш малък разговор да продължи.Но за жалост той изостана ,а аз продължих напред.
Следва продължение ->

moni4ka_21 · 2011-03-10 09:04:44

Супер е, Изиии ^^

wildbitch · 2011-03-10 12:54:41

Супер е !

Yov1ty · 2011-03-10 13:37:14

И ето ,нашата хижа отново се задаваше.Качих се в стаята и веднагически събух тежките обувки.Сякаш махнат тухли от краката си .Реших и аз като нормален човек да се възползвам от банята,защото бях цялата омазана в кал.Заключих и почнах да се събличам .И познайте какво ..отново се почука . „Тези хора нямат ли си личен живот!?”.Облякох отново каквото беше нужно ,за да изглеждам прилично и отворих .
-След малко ще се съберем.Ела и ти –ме подкани Лео и за да не изглежда сякаш ме задължава ,само добави-ако искаш- и ме заслепи с усмивка.
-Аха,да...трябва ми малко време да се оправя.
Отвърнах на усмивката подобаващо и тръгнах да затварям ,но едно „Ъмм..” от негова страна, ме спря.Сякаш искаше да продължи разговора,но нямаше какво да каже.Лично аз нямах нищо против да си побъбрим малко ,но ситуацията не позволяваше и от устата ми бързо излезе „Ще ми кажеш после”.
Топлият душ ми дойде ...освежаващо и най –накрая бях сама с мислите си. „Дали ме харесваше?Възможно ли е това?Неее...стига си се вкарвала във филми” и с тази моя мисъл къпането приключи.Но умът ми не се проясни и друг въпрос започна да ме мъчи „А дали аз изпитвам нещо към него?Възможно ли е за толкова малко време?”
Бях толкова задълбочена в уточняването на чувствата ми ,че отново,без да усетя, бях седнала на масата и държах картите в ръка.Но този път бе по-различно.Включвах се без притеснение в разговорите ,смеех се повече и дори ,май флиртува с поглед ...по едно време забравих,че играем... и затова губехме.Но пък това беше идеалният повод да гледам, без да ми е неловко, към Лео ,който прокарваше ръка през тъмната си кафеникава коса и все по-често пускаше онази „извинявай” усмивка. „Е..простено ти е..няма как да се сърдя на тези плътни устни..”.Тогава осъзнах ,че не съм безразлична ,както към всички останали,защото ми идваше да довърша мисълта с „..мога само да ги целувам!”.Останалото от играта ми се губи визуално,защото бях прекалено заета да мисля ...за всичко :кога стана така ,защо ,дали имаше малък шанс и той да изпитва същото, или просто както винаги щях да съм подмината като пътен знак.

Yov1ty · 2011-03-11 13:24:10

Вечерта разгърна черната си роба ,преди да усетя и вече беше време за вечеря.Докато отида до горе и взема храната си ,и се върна ,нещата в столовата се бяха променили коренно.Масите бяха разместени,носеше се музика,но този път тиха и приятна,и почти всички места бяха заети.Огледах се отчаяно. „Тъкмо започнах да се отпускам и сега трябва да вечерям сама-чудно!”,но преди да потъна в самосъжаление познат ,топъл глас ме извика по име.Беше Лео.Правеше смешни мимики и жестове,но май с тях искаше да ме извика да седна при до него.Когато се запътих натам името ми отново се чу...този път го познах веднага.Тя отново се завърна- Цвети.Тъкмо бях забравила за нея и сякаш нарочно , тя пак се лепна за мен.Примирих се и двете се настанихме, на малкото останало свободно място.Отново бях заобиколена от момчетата , с който по-рано се забавлявах, и вечерта мина невероятно бързо и комично.Когато Лео каза,че ще излезе за малко , и ме остави с игривата „забрана” да не мърдам,ми идваше да го прикова за мястото му.Бях се пристрастила към топлината ,която той излъчваше ,сякаш това беше нещото което ме предпазваше от измръзване и следователно смърт.
Останалите ми ,мога да си позволя да кажа приятели,се преместиха по- близо до телевизора и ме извикаха.Реших ,че достатъчно седях сама и се присъединих към тях.Загледана в екана,усетих потупване по рамото,обърнах се и забелязах Лео.Чувствах се като джудже спрямо него,особено сега,когато бях седнала.
-Преместила си се- и нацупи фалшиво устни.
-Ами..-засмях се и се опитах да изимитирам скайп емотиконката на ангелче.Може би ,не изглеждаше точно като нея,защото се изсмя,но това ,като по чудо,не ме смути.
-След малко ще се събираме в моята стая ...ела.
-Ами..добре..ъмм-със сигурност вече бузите ми ме издаваха.Обърнах се за секунда и сложих длани в опит да ги охладя.
-Но без момиченцето.
-Да..разбира се ,но ще е малко трудно да го преспя...
Дори не бях сигурна ,че чу това след „да” ,защото вече се отдалечаваше.А аз уверена в себе си отидох до Цвети .
-Хайде да се качваме нагоре.
Тя, развълнувана, си затича .Когато и двете вече бяхме в стаята ,аз се направих на изморена и легнах на леглото с въздишка,а тя започна да крачи напред-назад.
-Харесваш ли си Лео?-попита най-накрая.
-Амии...
И преди да довърша ,тя въодушевено изписка :
-Защото аз -ДА.МНОГООО!!!
Следва продължение(но се чудя дали си заслужава )->

nqkfa_si_tam · 2011-03-11 17:08:06

супер е!

Yov1ty · 2011-03-11 18:25:56

Реших да го довъша,пък и то остана малко .

„Браво!Браво!И това оставаше!”,но бързо се съвзех и използвайки актьорските си умения ,се прозях ,потърках очи и сънено промълвих:
-Хайде да заспиваме.Много съм уморена!
Мислех си ,че някак ще я накарам да си легне,нали и без това прави всичко каквото правех аз, и когато се унесеше,щях да се измъкна.Но тя упорито съсипваше плановете ми.Накрая се отчаях .Тя само тичаше ,от нашата в неговата стая, и не спираше да се кикоти.Отидох при него ,за да му кажа какво е положението,но тя се дотътри и реших ,че и ако той подкрепи идеята ми ,на-накрая ще си легне.
-Е късно е .Ние ще си ходим да спим –докато говорих му смигнах и се усмихнах,но явно не забеляза намека ми и не схвана плана ми...просто ме изгледа безчувствено. „Е ,вече съм сигурна ,че ще си умра стара мома!” Ядосана излязох и когато отново бях сама едвам се сдържах да не пусна някоя сълза.Винаги ставаше така –започваше хубаво и завършваше зле.По едно време в стаята влезе Али ,а веднага след нея дотича като диваче Цвети.
-Наистина ли ти се спи?-изгледа ме учудено Али.
-Не...ъм ,да...-не знаех какво вече да правя ,ако кажех „не” дребоса нямаше да се кротне цяла вечер, а кажех ли „да” ,щях да съжалявам горчиво,затова просто казах без глас „не ,но трябва да я приспя” и се надявах ,поне тя, да ме е разбрала.Слава бого беше.Смигна ми и заговори :
-Цвети ,искаш ли да ти разкажа нещо...
И преди да беше довършила ,аз вече се бях изнизала.ДААА! „Свободата ,Изи,е като устните ,които след малко страстно ще целуваш...Божеее !!!Наистина съм хлътнала по него!Трябва да се върна отново на Земята,преди да съм направила нещо глупаво.”
Тръгнах неуверено към стаята му.Когато влязох се усмихнах плахо и помахах.
-Нали каза ,че ще си ходиш да спиш-гласът му беше толкова различен и някак си студен,затова побързах да се оправдая.
-Казах го ,за да може тя да си легне .Нямаше друг начин-докато говорех се придвижих до леглото и седнах до него.Беше доста неловко ,затова започнах да приказвам нещо ,колко да не мълчим.Реших ,че ако излезем ,може разговора до потръгне.
-Да,добре-съгласи се,като че ли малко неуверено, той.
-Трябва само да отида да си взема як...
-Ако искаш облечи моето- и ми го подаде.
Беше толкова огромно,че като го облякох се едно бях в спален чувал.Е... вярно трябваше малко да се по прегъна ,за да ме скрие цялата,но пък и тогава щеше да има достатъчно място за още един човек.
Навън беше умопомрачително студено.Зъбите ми тракаха като шевна машина и се страхувах да издишам въздуха ,защото можеше да стане на лед (по-късно разбрахме ,че е било -7 градуса).А аз бях дебело облечената.Над тениската си ,той имаше само суичер и беше по домашни чехли.При тази гледка, ме изби на смях,но от цялото това тракане ,прозвуча някак си зловещо ,което от негова страна ,го накара да се присъедини към мен.Седнахме на един бордюр и тишината отново настъпи.Из главата ми препускаха мисли „Защо разстоянието между нас двамата е толкова много?А дори и да бях по-близко ,той щеше ли да направи каквото и да е?”.Мозъчното ми рали беше прекъснато :
-Тази вечер се провали .Трябваше всички да се съберем ,а това не стана.Другите се пръснаха насам-натам.След това и ти дойде и каза ,че ще ходиш да спиш и... не вярвах ,че изобщо можеше да стане по-зле...
-Не беше нарочно,-отново почнах да се обяснявам-...а и това ,в момента ,също ли е провал?
-Не, всъщност...знаеш...ти си най-хубавото нещо ,за вечерта-живкавината в гласа му малко, по-малко се завръщаше.
Усмихнах се и погледнах на горе .Небето беше толкова безоблачно и звездите се виждаха кристално ясно и ако протегнех ръка...малко по-силно, щях да ги хвана в дланта си.Мисля ,че беше пълнолуние ,защото луната изглеждаше гигантски голяма,виждах всяко малко кратерче.С периферното си зрение забелязах,че и Лео ги наблюдава.
Поседяхме още малко , потънали в гробната тишина,като изключим засилващото кънтене на зъбите ни.Вярно ,не беше това за което всяко момиче си е мечтало,но аз му се наслаждавах с всяка част от мен,защото знаех ,че както всичко и този миг ще свърши и се страхувах ,че продължение -нямаше да има.
-Защо не влезем вътре.. не ,че нещо ,но там е ..топло – бях забравила колко леко беше облечен той и дори да му беше хубаво,едва ли го предпочиташе пред пневмония.
-Мхм-но тялото ми беше блокирало от студа.Мозъкът ми даваше командата ми отново и отново,но то не помръдваше.
Следва продължение->

emity_bebety · 2011-03-11 20:22:10

Още?

#1 2011-03-08 22:36:50

Re: Моят малък романтичен филм

#2 2011-03-08 23:08:53

Re: Моят малък романтичен филм

#3 2011-03-09 06:30:18

Re: Моят малък романтичен филм

#4 2011-03-09 11:15:05

Re: Моят малък романтичен филм

#5 2011-03-09 12:04:33

Re: Моят малък романтичен филм

#6 2011-03-09 12:15:34

Re: Моят малък романтичен филм

#7 2011-03-09 12:16:45

Re: Моят малък романтичен филм

#8 2011-03-09 12:44:07

Re: Моят малък романтичен филм

#9 2011-03-09 12:51:30

Re: Моят малък романтичен филм

#10 2011-03-09 13:26:19

Re: Моят малък романтичен филм

#11 2011-03-09 13:54:58

Re: Моят малък романтичен филм

#12 2011-03-09 14:41:04

Re: Моят малък романтичен филм

#13 2011-03-09 14:55:12

Re: Моят малък романтичен филм

#14 2011-03-09 15:00:37

Re: Моят малък романтичен филм

#15 2011-03-09 15:38:28

Re: Моят малък романтичен филм

#16 2011-03-09 15:41:55

Re: Моят малък романтичен филм

#17 2011-03-09 15:53:29

Re: Моят малък романтичен филм

#18 2011-03-09 18:44:45

Re: Моят малък романтичен филм

#19 2011-03-10 09:04:44

Re: Моят малък романтичен филм

#20 2011-03-10 12:54:41

Re: Моят малък романтичен филм

#21 2011-03-10 13:37:14

Re: Моят малък романтичен филм

#22 2011-03-11 13:24:10

Re: Моят малък романтичен филм

#23 2011-03-11 17:08:06

Re: Моят малък романтичен филм

#24 2011-03-11 18:25:56

Re: Моят малък романтичен филм

#25 2011-03-11 20:22:10

Re: Моят малък романтичен филм

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook