Тези:

http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806386
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806380
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806384
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806904
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806388
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1806387
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1804417
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1805824
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1804403
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1801878
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1799847
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1801876

Готинко е,пускай още!

Ощееееееее!!!

Оооооо искамм некстт многo,многo,многo ми харесаа!

***

Най-накрая стигнахме. Таксито спря пред къщата.
Беше чудесна,с голям двор в който бяха насадени цветя,които тъкмо започваха да цъфтят.Беше красиво,но до сега никога не бях идвала тук.Пуснах сака си и заобиколих къщата,задната и страна ме остави без дъх.От там се виждаше цялото море и крайбрежната ивица,личеше си,че къщата е на високо.Обърнах се и погледнах нагоре към къщата.О там имаше един огромен прозорец на 3-тият етаж,не точно прозорец,нямаше стъкло,но имаше нещо като малък парапет,не беше тераса,защото над парапетът имаше таван.А това което успях да видя,от страни на парапета имаше съвсем малки стълбички.Да се върна на гледката. От горе мисля,че можеше да се види островчето което беше малко по-надалече от брега,виждаха де лодките и корабите,а точно до нещото подобно на прозорче се издигаше чудесно ябълково дърво.
-Хей Ара,какво..Оооо,колко е хубаво! -възкликна Ниса,когато видя всичко.
-Нали,прекрасно е. -отговорих аз.А след това Ниса тръгна към лицето на къщата,а аз останах още за да се любувам на невероятната гледка,но...
-Ара,ела да си вземеш сака! -заповяда мама.
-Ама разбира се,сега се сети,че съм тук.. -измрънках под носа си и се запътих към предната час на къщата.
-Ето тук е. -посочи майка ми.
-Знам. -казах и го взех.
-Е дами,добре дошли. -каза тя и отвори вратата. Уау къщата беше невероятна.Стените на къщата бяха между бяло и бежаво.Цялата беше осветена от слънцето,по стълбищата имаше поставени морски раковини и закачени капани за сънища,имаше различни растения по ъглите,така че да се осветяват от слънцето,за да не увехнат.Подът беше от камък,но не обикновен..сякаш беше мрамор.Разходих се,по-навътре из бежаво-белите стени и мраморния под.Ахнах когато пред мен се извиси огромно стъкло зад което имаше вода и корали,като на морското дъно,плуваха малки рибки,коя,от коя по-хубави,но това което ми направи впечатление беше едно мъничко рибоче отделено от останалите,то плуваше нагоре-надолу,изглежда се забавляваше,но беше само,защо ли беше самичко!?
-Мамо,защо никога не си ни водила тук преди? -попитах накрая.
-Нямаше да бъде интересно,ако ви кажа всичко,нали!? -каза тя и ми намигна.
През вратата нахлу Ниса викаща:
-Ара,телефонът ти звъни!!! -викна тя и ми подаде телефона,а аз го поех от ръката и.
-Номерът е непознат. -казах аз.
-Да вдигна ли!? -попитах Ниса,но тогава мама се намеси.
-Шансовете не идват винаги,имаш само един и той идва и си отива,ако го изпуснеш. -каза тя и се усмихна.Това беше намек да вдигна.И аз вдигнах.

Тупак (R.I.P)   50 Cent , Dr.Dre , Eminem , Lil Wayne ,  Eazy E.

Много се радвам,че ви харесва.

Ето го и некста.

***

Имах чувството,че това пътуване никога няма да спре,или,че е толкова дълго,че няма край.Беше ми скучно,признавам си.Ниса и майка ми постоянно си говореха помежду си,а когато се опитам да се намъкна в разговора им,те тотално не ме чуваха.Мислех си,дали да не отворя любимата си книга,и да не почета,но се сетих,че винаги ми ставаше лошо докато чета.Но имаше нещо което отново караше лицето ми да разпъва устните мускули.Когато се изнизахме от вкъщи Мама ни закара до автогарата.От там остави колата на Татко и ние се качихме в автобуса.
Хубавото ми беше,че е много голям,а на зад...Оо искам да ви кажа,че може и да харесвам Кейбъл,но не отказвам на нови и мистериозно момчета,с тайнствена усмивка,още повече,ако са със сини очи...Ммм замечтах се,но това което аз знам а вие не е,че точно две седалки от моята,на зад седеше най-сладкото момче на света...Имаше черна коса..в стил ,,ЕМО",сини очи  и до колкото можех да видя през процепа между двете седалки,беше голям сладур.
-Хей мамо,след колко време спираме за почивка? -попитах
-След около десет мину... -преди да отговори автобусът спря и през колкотните се разнесе гласа на шофьора.
  -Имате 20 минути за почивка.
Не си пестях времето,изстрелях се през автобуса,като не-оправляема  ракета.
-Добре,Сара мисли,мисли,къде би бил той сега!? -казах,докато не осъзнах,че говорех на глас.
-Извинявам се за дръзкостта си,но кой къде е? -чух глас и се обърнах. Боже мой,това беше момчето от автобуса...беше толкова красив,красивв и висок,при това след като ме попита,кого търся се подсмихна тайнствено.
-Оу аз ъм.. -изчервих се и той каза:
-Анди. -каза той. -Много ми е приятно ми е Сара. -каза той и подаде ръка.Боже,той каза името ми!! В този миг,всички тревоги и ,,Обичам те"-онова което Кейбъл ми каза,излетяха,сякаш отивахме в различни посоки.
-О,благодаря ти,не съм добра в това. И на мен също ми е много приятно. -казах и поех ръката му. ,,Нямаш си на идея колко МНОГО ми е приятно" помислих си.
-Аз също,но...ти си много красива,нямаше как да не го призная. -каза той и вместо да се здрависа с мен,наведе се и целуна ръката ми. Цялата се изчервих,беше толкова изумителен и каза,че съм хубава..охх на къде си пътува. Ей,това беше идея.
-Благодаря ти,но не е вярно. -казах и  се усмихнах.
-Да бе да,да не мислиш,че отивам при всяко момиче което видя,да и целувам ръка и да казвам,че е красива!? -попита той и се засмя. О гласът му беше уникален,леко мутирал от възрастта,но и възмъжал. Беше просто уникален.
-Не знам,не те познавам,но не мисля,така. -казах и му намигнах,а той се усмихна.
-Ъм на къде си? -попитахме в един глас,след това се засмяхме и после пак. -Първо ти. -казахме и отново се засмяхме.
-Добре на  къде си? -попита той
-М към Варна. -казах и той направи учудена физиономия. Офф бях сигурна,че не сме в едни и същи посоки.
-Да бе,аз също! -каза той със весел тон. Какво!? Можеше ли да е истина,на мен никога не ми се случваха такива неща. Уау беше невероятно.
-Ихаа,жестоко,а ти сам ли пътуваш? -казах аз.
-Не ,аз баща ми и един приятел,но те така яко са се заговорили,че сякаш аз съм невидим.За това пък се преместих по-напред от тях и си намерих гледка която ми харесва. -каза той и се усмихна. Уоу,той говореше за мен!? Нее по-скоро за Ниса.
-Уау,същото,майка ми и приятелката ми са се задълбочили в някакви разговори и просто  не мога да им привлека вниманието... -казах унило.
-Но,моето успя да го привлечеш. -каза Анди.
НЕ,НЕ,НЕ това си беше реално..уау..
-Ей,ъм..това е толкова мило.. -тъкмо да продължа да говоря когато шофьорът ни помаха,явно вече е време да се качваме.
-Ей ще се видим нали!? -попита той хващайки ме за лакътя,докато се обръщах.
-Непременно. -обещах аз и му намигнах.

Минаха 30 минути от както  автобусът бе тръгнал,а мама и Ванеса не преставаха да си говорят и смеят.И още 20 минути....
ПИСНА МИ !!!
И се изнизах от тях.Станах,огледах се и видях Анди,той ми помаха и ми каза:
-Ейй Сара,ела тук. -и ми посочи мястото до неговото. Уау насочих се на там.
-Нaдявам се нямаш нищо против. -казах и се настаних до него
-Никога! -каза той и се усмихна. -Е,разкажи ми нещо за себе си.
-Е,ами какво да ти разкажа? -попитах аз.
-О,на колко години си,от къде си,кой е любимият ти цвят,а по тази тениска на Black Veil Brides, разбира,че слушаш Screamo,коя е любимата ти група? -каза и се засмя.
-Иха,засипа ме с въпроси. ами на 15 съм,от София,ами черно и синьо и да ами това е любимата ми група.А ми ти? -казах аз.
-Да бе!? Уоу,аз съм на 16 карам към 17,и аз съм от София,моят цвят е черното и това също е моята любима група. -той посочи тениската ми. Малко повече от половината път мина в приказки и не усетих кога стигнахме.
-Ара,ние сме тук. -викна Ниса и ми помаха.
-Да,както вече разбра тук сме. -казах аз намусено.
-А не забравяш ли нещо!? Аз също. -каза той и ми намигна.
-Хайде Ара! -викна настойчиво мама.
-Добре,ще се видим.Ето ти номера ми. -казах му и му подадох листче.
Ей,момиче,четеш ми мислите,ще ти звънна. -каза той и се усмихна.
-Окей,чао. -казах аз и се замислих за половин секунда,обърнах се и го целунах по бузката,а той се усмихна.

,,Пич,стараеш се да ме дразниш ли!? Недей старанията ти отиват по Дяволите "

Fit For Rivals - Crash    Много е добра тази група 

Ето гоо !

***

-Кейбъл!? Ама ти чуваш ли се,какви ги говориш само!? -казах и го погледнах подозрително.
-Да..аз,знам,че направих много грешки като се заех с Виктория,но.. -опитваше се да се оправдае той.
-Кейбъл,даваш ли си сметка,какво каза току-що!? -попитах изненадано аз.
-Да ! -каза той и отново бавно се наклони към мен. Но в този момент проклетия звънец на вратата звънна.Бързо се изнизах от Кейбъл- не се радвах,но и се радвах..Защото това ми даде време да помисля над казаното.
-Фреди!? -казах изненадано когато отворих вратата. -Ама какво правиш и ти тк по Дяволите!? -попитах на бързичко.
-И аз ли,как така и аз ли!?
-Не,не ме разбра. Ъ,какво искаш? -попитах безгрижно.
-Може ли да вляза!? -каза той и понечи да направи крачка за да влезе.
-Не! -отсякох аз и притворих вратата още повече.
-Добре ъ,трябва да знаеш. Виктория е побесняла,за това.. -каза Ди. -За това ли!? Кое е това!? -попитах подозрително.
-Това,че Кейбъл е скъсал с нея. -каза и ме погледна. -Той е у вас нали? -каза Ди.
Ди,как по дяволите знаеше,че Кейбъл бе у нас....Толкова добре го криех от него. Как бе станало Мамка му!
-Добре значи съм бил прав. -каза Ди и се обърна като пое по пътя към своята къща.
Какво по Дяволите става!?
-Кейбъл,трябва да сиходиш! -заповядах му аз.
-Но,аз не искам,още не съм свършил. -каза той.
-Марш! -каза и му посочих вратата. На излизане,тъкмо затварях и той каза :
-Обичам те Ара. -затворих по възможно най-бързия начин. МОЛЯ!? Той да не би да каза,че ме обича!?
-Ара,хайде обличай се,тръгваме след 20 минути. -каза мама и аз изпаднах в шок.
-Моля !? Мамо след 20 минути,ти луда ли си,толкова ми отнема само за миене на зъбите! -изхленчих аз.
-Да беше станало по-рано. -каза тя и се подсмихна.
-Копче! -казах аз и се засмях.
-Хайде Ара,качвай се да се оправиш. -каза тя и ми показа стъбите.
За изкачвах стъпалата.Ъъ виждаха ми се толкова много. Но сега всичко изхвръкна от и без това празната ми глава.Нямах търпение да се видя с Ниса, и да се махаме от този шибан град.

След двадесет минути вече бях изненадващо бързо готова и вече чаках мама,със сака пред входната врата в коридора.
-Хайде мамо...! -извиках.
-Идвам Ара. -тя слезе бавно и грациозно по стълбите,беше облечена в бяла лятна рокля.Чак сега забелязах колко красива е моята майка. Имаше кестенява къдрава коса до раменете (която сега бе вдигнала на висок кок),а сините и,почти небесно сини очи,блестяха на фона на бялата рокля.
-Ей малката ми,какво се замисли? -попита тя,когато явно видя,че ме няма.
-Нищо хайде мамо,да вървим.- казах и отворих вратата. Но преди да я затворя се обърнах и казах
-Довиждане,дом. Ще ми липсваш. -и затворих

Аре пусни ми некста маа ;дд 

Ооо много е готиноо продължи гоо ! И искамм некстт  !!