Качеството им е лошо,но са горе-долу добре

На мен пък ми стана интересно :d Наистина има много грешки и някои неща трудно се разбират,но пък като идея е доста добро.
Един съвет: Преди да постнеш некста,го прегледай за грешки и се придържай към темата си,за да може нещата които пишеш да се разбират.

П.С Хареса ми и ще следя историйката

ETF - The flood обожавам я ! ;д

Тая пък..на теб кфо ти харесва изобщо!? :д хаха

Много е яко Бравоо!!!!

Уникално! : ))

Този некст е малко тъпичък,но нататък става по-интересно

Смъртта е навсякъде,Последен изход,Не затваряй очи,Кървавата Мери,Да се родиш мъртъв,Белия Черен,Бездънен,Гарванът,Опасен завой,Полтъргайсът,Шперцът (той е стар),Вечер след дванадесет,Сестринство (и той е стар),и Numb (Застинал) така се превежда.. Още? ;д

Ооо... много е красиво! Удивително е ! 

Благодаря ви хора за милите думи,ето некста

Глава Осма.

,,Не позволявай страхът от поражението да ти попречи да се състезаваш!"

   Събудих се от непробуден съм цяла нощ.Тук започваше да ми харесва,не заради Джонатан,просто започвах да свиквам с обстановката.Станах и се запътих към изникналата от никъде баня.Не оправих леглото си.направо се запътих на там.И с роботизирани и монотонни движения се измих.Чувствах се сякаш нямах сили да мигам и да гледам.Просто сякаш някой беше изстискал и последните ми сили.Седнах на леглото,загледана във големия френски прозорец.Не бях забелязала,че имаше малко дръвче пред прозореца.Се тая,все още гледах така.Сякаш изведнъж ме налегна тъга,не знам защо.Просто сякаш ми се прииска да си върна стария начин на живот.Сякаш ми липсваха светлините на онзи труден път,онази трудна работа която винаги трябваше да се върши,за тъжните моменти със моите приятели...Не можех да захвърля всичко което имах до сега.Да,тук имах всичко което исках,но не го бях сторила сама.На вратата се почука и аз подскочих от леглото.
-Кой е ? -викнах още на леглото.
-Ами,аз съм Браян. -каза непознатия глас на Браян.Браян ли!? Какво искаше той пък точно? Помислих си.Сетне станах и отворих.
-С какво мога да съм полезна Браян? -казах и сетне той ме зяпна.
-Ъъ,ами става дума за Джона.-каза той после продължи : -Мога ли да вляза? -попита.
-Разбира се. -казах и усетих как лицето ми пламва. -Какво за Джонатан? -попитах със загрижен тон.
-Ами,не знам,мисля,че ще е по-добра идея той да ти го каже,но...е зает. -каза Браян и направи физиономия.Зает!? Какво искаше да каже.
-Знам,знам.Чудиш се за какво говоря. -каза той и довърши. -Ами,той и Кристин,се събраха снощи. -каза Браян и увеси нос.Цялата започнах да горя.Снощи!? как снощи,нали беше с мен,при онези дървета? Не,не,не,не можеше да е истина.Той каза..че иска да сподели с мен вечността..
-Хей,хей,хей Кейти,добре ли си!? Изведнъж яко пребледня. -каза Браяn и протегна ръце към мен. Как няма да съм идиот такъв ! Отдръпнах се от него и с гръм и трясък излязох от стаята и се запътих към мястото на което бяхме вчера,тръгнах по коридора,но...Разбира се,аз и моят проклет късмет! Това бяха Джона и Кристин...Той я бе прегърнал през рамо,а тя бе хванала ръката му,той се смееше а те го целуваше по бузата.Просто усетих как лицето ми пламваше още повече и очите ми се пълнеха със сълзи.Той ме видя,а аз наведох глава и забързах крачка.Сетне той я пусна и дойде до мен много бързо,аз се опитвах да се дръпна,но той хвана раменете ми и започна да ми говори.Шумът в ушите ми не допускаше и дума от това което той казваше.И само на това благодарях.Но,той хвана брадичката ми и я повдигна.Когато видя сълзите ми,започна да говори още повече.В този момент на ярост дръпнах ръцете му от раменете си и избухнах.
-Кретен!!! Как можа!? Ти каза,толкова много неща!? Как можа!? Как имаш сили да ме погледнеш!? Не зная,просто те МРАЗЯ,ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ ТЕ МРАЗЯ! -в този момент дойде Браян и ме хвана защото залитнах на зад,от толкова много гняв.Сетне с по тих глас,изтощен и празен казах.
-Как можа.... -после се затичах и го отминах.Сълзите ми се стичаха по лицето ми.Не знаех на къде тичам,затворих очи и просто тичах.Някъде далеч,далеч от този ужасен свят.Може би за толкова малко време се бях влюбила в него,а може би беше просто рана от това,че ми наговори всичките тези лъжи? За какво го направи.Бученето в учите ми намаля.Но сълзите се стичаха още повече.С приглушения звук,чух,че някой вика името ми.Гласът беше познат.Искаше да спра.Беше на Джонатан...той бе далече и викаше ли,викаше,но аз не исках да спирам.Не исках да го видя отново.Но знаех,,че това е невъзможно.За миг,само за миг исках да върна дните за да изпитам пак това чувство... НЕ! креснах на ум. ИЗРИТАЙ ТОВА ОТ ГЛАВАТА СИ! Отворих очи сам за секунда и видях малко  дръвче,което закриваше всичко от вътрешната страна,беше виснала ябълка с прекрасни цветове.Веднага се затичах на там.Шмугнах се отдолу и заплаках.
Как можа Джона...? Как можа...

Много истинско!

Айде престанете,загрозихте хубавия стих !!!

На мен ми хареса.Темата наистина е малко клиширана,но пък идеята е хубава.