Поред мен не си дебела, но не може да тежиш толкова.. Аз съм 1.66 м. и тежа 50. Не съм клцощава, даже искам да отслабна! Някой не може да ти каже с точност, защото може да имаш по - тежък кокал, повече мускули, отколкото мазнини и т.н. Според мен - трябва а отслабнеш малко. Малко! не сега да почнеш - "Ох, искам да съм 45 килограма"; защото после ще стане - "Ох, още малко до 25кг.", разбирай анорексия/булимия. е, дано не стигнеш до там, защото това се лекува като наркотиците. Бавно и възможността да се върнеш пак към това е голяма Късмет ^^ И не се депресирай! За всяка принцеса има по един принц ; ) 

ами, не е препоръчително, защото активията е пълна с боклуци (не всичко го пише на опаковката). По - добре го замести с обикновено ниско маслено кисело мляко. Можеш да си прибавиш и плодове - свежи и сушени. Но ако ти е толкова зора - яж си, но не очаквай толкова добри резултати

хахах    

Even though you are sexy, both men and women agree that confidence and a sense of humor are very important when seeking a date or soul mate. So whether you are looking for true love or simply dating, a confident smile goes a long way.

Според мен килограмите ти са перфектни за височината. Ако, като се пгоелднеш в огледалото, се виждаш дебела, това може да изглежда така, защото си отпусната. Има разлика. Виждала съм такива кльощавелки. Краката им колкото ръката ми, ам авсичко им се тресе. Това е защото не са стегнати. Тук идва време за спорт. Не ги разбирам повечето момичета /и момчета, разбира се/, на това хубаво време като се затворят у тях и на компютъра/телевизора. Съвсем спокойно можеш да се възползваш и да отидеш в парка да тичаш. Можеш да отидеш в най - близкия фитнеш и да бягаш на пътека, например. У вас също можеш да правиш упражнения. Например сутрин, след като станеш, ПРЕДИ да ядеш, правиш 10/20/30 клякания /колкото можеш; с времето ще ги увеличаваш./ и 10/20/30 коремни преси, например. За да има още по - голям ефект, прави го и вечер.
Потърси из гугъл или youtube за статии и клипчета. Общо взето имаш много варианти за спорт. Можеш, също така, да се възползваш и от услугите, които ти предлага ФВС в училище, но ако си като мен и се притесняваш да се потиш пред класа си /а и ако после имаш и часове.../, по - добре направи някое от другите неща.
Идва ред на храната. Бях свикнала от малка да ям всякакви боклуци, когато и където си поискам. Естествено, сега когато вече съм по - голяма и организма ми се променя , това не мога да си го позволя. Метаболизма не ми е толкова бърз, нямам толкова време да изляза навън, не си играя по същия начин. Причините са много. Та, беше ми трудно /все още ми е/, да се откажа от всички тези вкусотиики в магазина, на две крачки от вкъщи. Трябва воля и да го правиш постепенно. А не "Днеска няма да ям такова, защото искам да съм слаба". Няма да устискаш и още на 2-3 ден ще хвръкнеш до магазина за шоколад и чипс. /Ще посъкратя малко, защото вече стана доста дълго./
Можеш да пробваш с 90 дневната диета, например. Тя не иска да гладуваш, позволява ти да ядеш сладки и тестени изделия. На мен много ми хареса и я почнах преди 2 дена. една приятелка каза, че за месец е свалила 7 кг.
Общо взето: Внимавай какво даваш на организма си - "Ти си това, което ядеш" :)Не можеш спорт без диета, или диета без спорт. Знам го от личен опит /спортистка съм/, познавам диетолози и баща ми е такъв. Достатъчно съм имформирана по темата. Ако имаш нужда от нещо допълнително - пиши ми
Айде успех ^^ 
______________________________________
Извинявам се, ако има правописни грешки

Честно да си кажа - преди не знаех как. Бях малка и гледах как по филмите започват с "Мило дневниче", "скъпи дневнико" и т.н. също така разказват как е минал деня и всяка малка подробност. Мислех си, че е интересно и се пробвах по този начин - не, братче! Това с "Мило дневниче" ми беше прекалено банално, а да разказвам всяка скучна минута от деня си - беше адски тъпо. И така го зарязвах, почвах, зарязвах, започвах и така няколко пъти. Сега пак почнах и не правя същите грешки. Много по - забавно ми е и някак си по - лесно... Та, общо взето, да, водя си

На "Милва" са няй - големите боклуци! |-( Купих си и хининов шампоан и хининова вода на "Милва" и беше тотален ужас! ;хх Косата ми цъфтеше непрекъснато, беше суха и изтощена, взе, че ми окапа! И не само на мен. една моя приятелка също реши да пробва. Беше същото. Разказваше, че като се къпе си оставя половината коса в банята... е, имам още една приятелк, която използва хининов шампоан и е доволна, но косата й изглежда ужасно... В крайна сметка решението е твое. ((: Успех ; ))

Много ви благодаря, но определено искам да чуя още мнения ^^

Полезно. ((:

Това е направено за забавление, въпреки, че с половината съм съгласна : ))) е, но все пак и ти си имаш мнение, така че...

Харесват ми, добри са, но имаш още какво да научиш. Има някои грешки, но с времето ще ги изгладиш Дай още, ако имаш : )))

моето е Lee Ri Gi ^^^

III част

След вечерята, тримата се преместиха в хола. Говориха си с часове. Беше толкова невероятно, че той най – сетне се завърна от САЩ. Ед им разказваше за своите преживявания, за хората там, за културата им и т.н.
-    Е, деца, аз смятам да си лягам. – каза Ванеса. – Вече е късно, така че не се бавете много. Тейд. – майка й се обърна към нея и я погледна с този поглед тип „Внимавай!” и се качи по стълбите към вторият етаж, където се намираше спалнята й.
-    Майка ти е много забавна – засмя се Ед. Тейд също се засмя. След това се загледа в него и си спомни за нещата, които правеха като малки…

Зелената поляна. Дървото. Птичите гнезда. Щъркела. Целувката. Първата им целувка. Те бяха толкова малки. Не знаеха какво правят, но никой от двамата не бе забравил този момент. Година след целувката, те тръгнаха на училище. Две години след целувката, Ед претърпя инцидент и трябваше да носи очила. Същата година той вече не бе същия. Нямаше го този приключенски дух, нямаше го това засмяно момче. Всички започнаха да му се подиграват. Той се отдръпна от всички негови приятели, включително и първата му любов – Тейд. Тя се опита… Опита се да му покаже, че въпреки всичко, той си е същия Ед – обичлив, забавен, прощаващ… Не помогна. Той се отдалечаваше все повече и повече, докато вече не стана „невидимия”, „забравения”.

-    Хей. За какво си мислиш? – Ед хвана Тейд за брадичката и впи поглед в нейните пъстри очи.
-    Аз… - тя тръсна глава, Ед я пусна. – За старото време. – усмихна му се тя. – За игрите, закачките… - той не я остави да довърши:
-    Инцидента, подигравките… Очилата – той погледна към земята. Тейд се почувства ужасно. Как бе могла пак да го върне там. Там където всичко беше сиво.
-    Ед, аз… - той я погледна право в очите. В тях не се четеше така, а радост.
-    Целувката – каза той и й се усмихна. – Спомняш ли си, Тейд? Под онова дърво. На онази поляна.  В онзи прекрасен следобед. – Ед се приближи до нея. – Знаеш ли колко много исках да те целуна пак? Бях срамежлив и не ти казах. Тогава се случи онова и всичко се промени. О, Тейд, знаеш ли колко много ми липсваше?! – Ед я прегърна. Тейд не знаеше как да реагира. Разбира се, че и той й липсваше, но не знаеше какво да отговори на тези мили думи. Момичето само го прегърна и сложи брадичка на рамото му. Той отново зарови лице в червените й къдрици.
Те си поговориха още малко. За САЩ, за училище, за странния живот на Тейд.
-    Аз трябва да си тръгвам. – каза Ед, поглеждайки големия стенен часовник. – Утре ще се видим ли?
-    Мхм. – кимна Тейд. – Къде и кога?
-    „Хъни хаус” в… Три? Става ли? – Ед я погледна с надежда.
-    Дадено! – усмихна се Тейд и двамата се изправиха, и тръгнаха към вратата. Ед взе коженото си яке от закачалката, облече го и излезе през вратата. Спря точно на прага.
-    До утре, Тейд. – Ед се наведе и я целуна по бузата. Прегърнаха се и той тръгна, а тя се прибра.
Усмивката не слизаше от лицето й. Те се качи в стаята си, затвори вратата и светна лапата. Часа бе 00:12 h. Тя запали нощната си лапа. Трябваше да оправи чантата си за училище. А и имаше домашно…

***
В 01:33 h. къщата бе тъмна и тиха.