За 5 лева ли си ..?

Става.
Кафява тениска, бели прилепнали дънки, кецове.

Не.
Отмъстителите?

Мъж е. lol
Дев?

Не.
Айрян?

Да.
Ракия?

Не.
Портокалов сок?

В друга държава? Еми явно и на майка ти не й е лесно. Явно и тя изпитва някакви затруднения в приобщаването и т.н. Сигурно за това си го изкарва на теб. Тя ти е майка. Каквото и да прави - слушай я. Ти си на 12. Недей да й се противопоставяш, просто прави каквото трябва.

Песните му със смисъл са повече от прекрасни.
Джеси Джей?

Има пари.
Мария Илиева?

Търси внимание ..

Лили Иванова?

Съжалявам, че не съм писала от 2 седмици. Просто имах много работа напоследък и все не намирах време.

8 част.

Никога не бях изпитвала такава болка. Виках и ревах. Когато слязохме от колата, Биг Тайсън бързо ме откара в сградата на болницата. Той викаше за помощ. Почуствах се малко по-сигурна като разбрах, че му пука за мен. Най-накрая след 3 минути лутане по коридорите с голяма рана в рамото, един доктор ни видя. Той погледна към Тайсън и каза: "Сигурно е от изстрел". Тук знаеха за бизнеса му и за опасните престрелки, които ставаха понякога. Доктора ни отведе към хирургическата стая и извика хирурга. Преди да влезе той, видях как Тайсън му дава тлъста пачка, като го предупреди да не казва, че раната е от огнестрелно оръжие. Хах, Бронкс, тук даже докторите бяха подкупни. Не пуснаха Тайсън вътре. За секунди в стаята влезна екип от 7 човека. 2 хирурга, а другите бяха помощници и медицински сестри. Сложиха ми упойка, така, че нищо не чувствах, нито помнех.
Събудих се. Почувствах се много странно. И веднага почнах да си мисля, дали е разбрала мама. Дали Майк знае. Надигнах се от леглото и видях една медицинска сестра в ъгъла на стаята, която записваше нещо. Тя видя, че съм се събудила и се усмихна.
- Е, Мери, как се чувстваш? - попита ме тя
- Сравнително добре.
- Майка ми идвала ли е? - попитах медицинската сестра.
- Да, цяла нощ беше тук, мисля, че и сега и в коридора. Беше до теб, когато ти спеше.
Изведнъж се изпълних с онова ужасно чувство на страх. Майка ми е била тук?! Знаех, че не са й казали, че раната е от куршум, но се страхувах, че рано или късно тя ще разбере.
- Може ли да я видя? - плахо попитах аз.
- Ще я извикам.
Медицинската сестра излезе от стаята, а аз се чудих какво да кажа на майка си. След по-малко и от минута мама влезе в стаята. Винаги когато беше нервна и притеснена говореше на руски. Седна на леглото и ме прегърна като ми казваше колко се била разтревожила.
- Как така си паднала толкова лошо със скейтборда?
Почуствах облекчение, явно те й бяха казали, че съм получила така раната.
- Еми .. аз правех един трик, и просто не успях.
- Миличката ми тя!
Мразех, когато лъжех майка си. Обичах я много, тя беше един наистина силен човек, и й се възхищавах много за това.
Докато си говорехме, хирургът влезе в стаята и помоли мама да излезе.
- Къде е Биг Тасън? - попитах аз.
- Тръгна си щом майка ти дойде. Уплаши се, че ще разбере, че имаш нещо общо със бизнеса.
- Вие няма да кажете на никой, нали? Умолявам ви, много малко хора знаят и не искам да са повече.
- Разбира се. Просто се старай да избягваш такива опасни неща.
- Кога ще ме изпишете?
- Раната е добре превързана, нямаше усложнения, но ще те оставим до утре.
Бях още с моите дрехи, защото ранате беше в рамото ми. Чух как звъни телефона ми. Беше Биг Тъсън.
- Мери, добре ли си? - попита той - Как се чувстваш?
- По-добре съм.
- Съжелявам, че се получи така, просто хората на Малш са безмилостни. Слава Богу, за случката не се е разчуло. На всички казахме, че си паднала от скейтборда си. Всъщност някакво момче, Майк, го каза. Приятел ли ти е?
- Майк? Какво? - значи все пак Майк е бил тук. Вече се отчаях, сигурно бе загубил и последната капчица доверие в мен. - Да, Майк е най-добрия ми приятел.
- Той си тръгна преди мен. - каза Тайсън - ще се чуем после, Мери.
Обадих си на Майк, без да се замисля, какво щях да му кажа. Тай вдигна.
- Мери.
- Майк, аз .. аз не исках.
- Мери, предупредих те. Този път само в ръката, а другия право в сърцето.
- Няма да има друг път. Ще се откажа виднага щом ме изпишат.
- Сигурна ли си? - усетих нотка на щастие в думите му.
- Да, така наранявам не само себе си, но и родителите ми, и теб.
- Постъпваш правилно.
- Чао, Майк. Ще се видим утре.
Затворих и почнах да осъзнавам какво всъщност казах. Наистина, това беше най-правилното решение. Щях да се справя и без пари, просто ми трябваше смелост да кажа на Тайсън. Макар че, не го мислех за човек, който би ми се възпротивил.