#26 2012-04-09 14:40:17
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: Better than this ..
от началото го следяя ,обаче ме мързи да пиша,ама ся казвам НЕКСТ,за да не си мислиш,че няма хора,които следят тази яка история !!
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline
#27 2012-04-09 15:35:58
- miss_vampire
- Member
- From: ^ ^ София ^ ^ :))
- Registered: 2011-10-03
- Posts: 5,295
Re: Better than this ..
Интересно! Некст!
[list=*]
[*]The only way to get rid
of temptation is to yield to it..[/*]
[/list]
Offline
#28 2012-04-09 15:47:56
- pink.star
- Member
- Registered: 2009-11-07
- Posts: 51
Re: Better than this ..
от началото го следяя ,обаче ме мързи да пиша,ама ся казвам НЕКСТ,за да не си мислиш,че няма хора,които следят тази яка история !!
(y)
Offline
#29 2012-04-09 16:12:28
- Dancing Snowflakes
- Member
- From: New York.
- Registered: 2012-03-31
- Posts: 164
Re: Better than this ..
Уникал.Некст.
Offline
#30 2012-04-09 16:17:46
- DeathPrincess231
- Member
- Registered: 2011-09-13
- Posts: 174
Re: Better than this ..
Некст!
Offline
#31 2012-04-09 17:19:34
- QueenB.
- Member
- Registered: 2012-03-21
- Posts: 6
Re: Better than this ..
Некст !!
Offline
#32 2012-04-11 10:40:33
- weezy_FTW
- Member
- From: Miami, FL
- Registered: 2011-01-07
- Posts: 327
Re: Better than this ..
7 част.
След като Биг Тайсън даде на всеки стока и листче със адреси, всички се разпръснахме. Аз отидох до онази закусвалня, имах клиент там. Сигурно онази Бриана. Когато отидох, я видях седнала на тротоара. Тя веднага ме разпозна и ме викна до себе си. Беше ме страх да и дам стоката тогава, все още беше светло и улицата бе доста оживена. Седнах до нея на тротоара. Както винага, Бриана не се усмихваше.
- Мери, нали? Дай ми стоката
- Да, добре. Но да се отдръпнем на по-тихо място, че тук има много хора.
Тя се съгласи и отидохме зад закусвалнята, там беше по-спокойно, макар че видях, че едно момче ни наблюдаваше отвърте. Не ми пукаше, изглеждаше ми нормален. Дадох стоката на Бри, тя ми даде парите и тръгнахме, всеки по своя път.
Този ден нямах много клиенти. Само двама. Отидох на втория адрес, който изненадващо, беше до къщата на Майк. Знаех, че не беше той, но се притеснявах, че може да ме види. Човекът, който бе дошъл за стоката нисък бял мъж, на около 35, със брада. Изненадах се, но това ми беше работата. Той бе дошъл за марихуана. Даде ми парите и си тръгна. Докато броях парите, видях Майк да наднича от прозореца. Веднага щом ме видя, той си отиде. Мислех, че той почва да губи доверието си в мен. И това ме натъжаваше. Той беше човекът, за който бих направила всичко, и наистина не исках той да се разочарова от мен.
Часът беше 8, и заповаше да се стъмнява. Отидох до къщата на Тайсън, за да не се разкарвам утре. Исках да му дам парите още на деня. Когато влезнах в къщата, чух, че той разговаря по телефона с някой много яростно. Когато ме видя, затвори. Подадох му парите.
- Мери, искам да поговорим. Седни.
- Да, добре. - седнах - Какво има?
- Днес си била до закусвалнята, нали?
- Да.
- Видяли са те.
- Какво, как? Аз отидох зад закусвалнята за да не ме видят. - казах очудено аз
- Видял те е един от синовете на Джей Малш.
Значи все пак е било онова момче.
- Говорех си с Джей сега и казва, че иска тази територия. - каза Тайсън
- Какво? Не, това е наше място.
Чуха се спирачки на кола отвън. Тайсън стана и ме взе за ръка. Не знаех какво става.
- Това са те. - каза Биг Тайсън.
Уплаших се още повече. Тайсън ме заведе до една малка стаичка. Взе един сак с пари и стока и два пистолета.
- Вземи това. - Тайсън ме погледна в очи и ми подаде пистолета.
Знаех, че трябваше да действаме бързо, затова нищо не посмях да кажа. Излязохме от задния двор и чух как предната врата хлопна. Мъжете бяха 5, бяха навсякъде из къщата. Викаха и стреляха с пистолет. Отидохме до гаража и се качихме в колата. През това време видях как мъжете излизаха от задния двор. Започнаха да стрелят по колата. Биг Тайсън бързо потегли и заобиколи до входа на къщата, като ме накара да прострелям кумите на колата им. Всичко стана много бързо. Той дори не спря. Но бяхме сбъркали. Мъжете бяха шестима. Eдиният седеше в колата. Не успях да запомня много от него, видях само, че насочва пистолет към мен. Уцели ръката ми. Болката беше ужасна. Веднага щом Биг Тайсън видя ръката ми, той настъпи газта и ме отведе в болницата.
Offline
#33 2012-04-11 14:13:16
- rumito-todorowa2000
- Member
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 349
Re: Better than this ..
давай <3
[img]http://data.whicdn.com/images/30589262/tumblr_m3ofmlz7wI1qez43mo1_500_large.gif[/img]
Offline
#34 2012-04-11 21:02:18
- Dancing Snowflakes
- Member
- From: New York.
- Registered: 2012-03-31
- Posts: 164
Re: Better than this ..
давай <3
Offline
#35 2012-04-11 22:42:48
- pink.star
- Member
- Registered: 2009-11-07
- Posts: 51
Re: Better than this ..
давай <3
Offline
#36 2012-04-12 11:28:00
- Directioner.™
- Member
- From: there's a hell.believe me.i've
- Registered: 2012-04-11
- Posts: 688
Re: Better than this ..
Интересно.
[list=*]
[*]You only loved to see me breaking.
You only want me cause I'm taken.[/*]
[/list]
Offline
#37 2012-04-24 13:23:06
- weezy_FTW
- Member
- From: Miami, FL
- Registered: 2011-01-07
- Posts: 327
Re: Better than this ..
Съжалявам, че не съм писала от 2 седмици. Просто имах много работа напоследък и все не намирах време.
8 част.
Никога не бях изпитвала такава болка. Виках и ревах. Когато слязохме от колата, Биг Тайсън бързо ме откара в сградата на болницата. Той викаше за помощ. Почуствах се малко по-сигурна като разбрах, че му пука за мен. Най-накрая след 3 минути лутане по коридорите с голяма рана в рамото, един доктор ни видя. Той погледна към Тайсън и каза: "Сигурно е от изстрел". Тук знаеха за бизнеса му и за опасните престрелки, които ставаха понякога. Доктора ни отведе към хирургическата стая и извика хирурга. Преди да влезе той, видях как Тайсън му дава тлъста пачка, като го предупреди да не казва, че раната е от огнестрелно оръжие. Хах, Бронкс, тук даже докторите бяха подкупни. Не пуснаха Тайсън вътре. За секунди в стаята влезна екип от 7 човека. 2 хирурга, а другите бяха помощници и медицински сестри. Сложиха ми упойка, така, че нищо не чувствах, нито помнех.
Събудих се. Почувствах се много странно. И веднага почнах да си мисля, дали е разбрала мама. Дали Майк знае. Надигнах се от леглото и видях една медицинска сестра в ъгъла на стаята, която записваше нещо. Тя видя, че съм се събудила и се усмихна.
- Е, Мери, как се чувстваш? - попита ме тя
- Сравнително добре.
- Майка ми идвала ли е? - попитах медицинската сестра.
- Да, цяла нощ беше тук, мисля, че и сега и в коридора. Беше до теб, когато ти спеше.
Изведнъж се изпълних с онова ужасно чувство на страх. Майка ми е била тук?! Знаех, че не са й казали, че раната е от куршум, но се страхувах, че рано или късно тя ще разбере.
- Може ли да я видя? - плахо попитах аз.
- Ще я извикам.
Медицинската сестра излезе от стаята, а аз се чудих какво да кажа на майка си. След по-малко и от минута мама влезе в стаята. Винаги когато беше нервна и притеснена говореше на руски. Седна на леглото и ме прегърна като ми казваше колко се била разтревожила.
- Как така си паднала толкова лошо със скейтборда?
Почуствах облекчение, явно те й бяха казали, че съм получила така раната.
- Еми .. аз правех един трик, и просто не успях.
- Миличката ми тя!
Мразех, когато лъжех майка си. Обичах я много, тя беше един наистина силен човек, и й се възхищавах много за това.
Докато си говорехме, хирургът влезе в стаята и помоли мама да излезе.
- Къде е Биг Тасън? - попитах аз.
- Тръгна си щом майка ти дойде. Уплаши се, че ще разбере, че имаш нещо общо със бизнеса.
- Вие няма да кажете на никой, нали? Умолявам ви, много малко хора знаят и не искам да са повече.
- Разбира се. Просто се старай да избягваш такива опасни неща.
- Кога ще ме изпишете?
- Раната е добре превързана, нямаше усложнения, но ще те оставим до утре.
Бях още с моите дрехи, защото ранате беше в рамото ми. Чух как звъни телефона ми. Беше Биг Тъсън.
- Мери, добре ли си? - попита той - Как се чувстваш?
- По-добре съм.
- Съжелявам, че се получи така, просто хората на Малш са безмилостни. Слава Богу, за случката не се е разчуло. На всички казахме, че си паднала от скейтборда си. Всъщност някакво момче, Майк, го каза. Приятел ли ти е?
- Майк? Какво? - значи все пак Майк е бил тук. Вече се отчаях, сигурно бе загубил и последната капчица доверие в мен. - Да, Майк е най-добрия ми приятел.
- Той си тръгна преди мен. - каза Тайсън - ще се чуем после, Мери.
Обадих си на Майк, без да се замисля, какво щях да му кажа. Тай вдигна.
- Мери.
- Майк, аз .. аз не исках.
- Мери, предупредих те. Този път само в ръката, а другия право в сърцето.
- Няма да има друг път. Ще се откажа виднага щом ме изпишат.
- Сигурна ли си? - усетих нотка на щастие в думите му.
- Да, така наранявам не само себе си, но и родителите ми, и теб.
- Постъпваш правилно.
- Чао, Майк. Ще се видим утре.
Затворих и почнах да осъзнавам какво всъщност казах. Наистина, това беше най-правилното решение. Щях да се справя и без пари, просто ми трябваше смелост да кажа на Тайсън. Макар че, не го мислех за човек, който би ми се възпротивил.
Offline
#38 2012-04-24 18:04:03
- djuu
- Member
- Registered: 2011-09-09
- Posts: 1,401
Re: Better than this ..
Некст?
Offline
#39 2012-05-06 15:43:34
- dirtymind
- Member
- From: Barselona <3
- Registered: 2012-03-24
- Posts: 1,749
Re: Better than this ..
Не знам как не съм видяла историята досега,моля те продължи я,уникална е!!!
[img] http://24.media.tumblr.com/tumblr_m66uu … 1_1280.gif [/img]
Offline
#40 2012-08-11 08:04:54
- weezy_FTW
- Member
- From: Miami, FL
- Registered: 2011-01-07
- Posts: 327
Re: Better than this ..
9 част.
Не съм писала от много време, но както виждам, няма особен интерес, така че, едва ли ще пускам частите често.
На следващия ден ме изписаха, чувствах болка, но тя спадаше. Майка ми и Майк ме взеха с колата от болницата. Мама знаеше, че периодически се случва да падам от скейт-а, но до сега никога не бях попадала в болница заради това и тя доста се беше наплашила. Само да знаеше истината ..
Майк постоянно ме гледаше със съжаление в очите си.
- Надявам се да нямаш такива инциденти повече. -каза Майкъл
- И аз. - отвърнах му и се усмихнах леко.
- Няма да имаш такива инциденти със сигурност, нали? - като изрече това, Майк ме погледна студено.
- Разбира се. - знаех какво има в предвид Майк.
Когато пристигнахме вкъщи, мама започна да се отнася с мен като с някоя кралска особа. Приготви ми любимите ми пелмени, направи ми чай .. Личеше си, че този път наистина я бях разтревожила. Докато мама приготвяше още нещо в кухнята, Майк дойде с мен в стаята ми. Той ме прегърна силно.
- Леко, боли ме. - изпищях аз
- Ау, да, извинявай.
Майк разхлаби обятията си и ми каза някои неща ..
- Виж, Мери, знам, че трудно ще се откажеш от бизнеса,но трябва.
- Разбирам те. Знаех, че е опасно, но ..
- Но ..? Мери, това не е шега работа. Тук са замесени банди, гангстери, както виждаш имат оръжия. Ти си твърде малка за такива неща. Трябва да се пазиш. И аз ще те пазя.
- Знам. Прости ми, че не те послушах. - погледнах го в очите.
Той леко се усмихна и ме прегърна отново.
След като Майк си тръгна, аз легнах на леглото и отново започнах с дългите ми размишления. Ако кажех на Тайсън, че се отказвам, щях да бъда в безопасност. И без пари .. Ако не кажех на Тайсън, щях да имам пари, но щях да бъда надупчена от куршуми и щях да разочаровам Майк. А аз го обичах твърде силно, и държах на него твърде много, за да го направя. Приключенията срещу спокойствието. Какво трябваше да избера? След дълго размишляване бях решила, че ще се откажа. Бяха часовете на ранния следобед. Казах на мама, че отивам да се видя с приятели. С трудност ме пусна, аз я убедих. Отивах към къщата на Тайсън. Всичко ми напомняше за онзи ден. Помнех, къде беше паркирана колата, как влезнаха в къщата, как чупеха всичко поред. Не исках такъв живот.
Влезнах в къщата без да звъня на звънеца. Тайсън бе опасен човек, имаше пари, наркотици и оръжи в къщата, но той почти никога не я заключваше.
- Тайсън? Тайсън? - виках аз, защото не го виждах.
На диваните имаше пистолети, автомати, амуниции. Беше си страшничко.
- Мери, здравей. Как се чувстваш? - Тайсън излезе от кухнята и ме прегърна.
- Е, по-добре съм от вчера. Виж, Тайсън, благодаря ти за всичко. Видях, че даде пари на онзи доктор. Благодаря ти, оценявам го.
- Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Аз ти благодаря, че си така отдадена на бизнеса и че ..
- Тайсън. - прекъснах го аз - Не мога да продължа.
Подадох му раницата със останалите наркотици.
- Как така?
- Не искам да живея такъв живот. Та аз стрелях с пистолет, бях простреляна, занимавам се с наркотици. Това е опасно.
- Разбирам те, Мери.
Прегърнах Тайсън, поблагодарих му още веднъж и излезнах.
Това ли беше всичко? Почувствах се облекчена и свободна. Без престрелки и гангстерси истории. Можех да си живя спокойно и щастливо.
Прибирах се към вкъщи, не бях много далеч от къщата на Тайсън, когато видях една кола да приближава. Една много позната кола. От прозореца се виждаха мъже. Това бяха те, онези гадове, които ме простреляха. Хората на Джей Малш. Те ме разпознаха и ме погледнаха, но бързо се отдалечиха. Пак усетих онова странно чувство на предстояща беда. Какво ли щяха да правят при Тайсън? Бах много уплашена, но не можех да направя нищо ..
Offline