Този Джейсън ми е съмнителен още от началото.
Продължение!

И все още си чакаме продължението!

Добре , какво е значението кой какъв филм е гледал ?
Оценявайте историята!

А авторката да пуска по-бързо продължение , защото не издържам вече.

-Какво има? – попита Амаран.
-Н-нищо. Нещо ми се привиждат разни неща. – усмихнах се насила аз.
“Дали не се побърквам.. и този филм...”. После чух точно и ясно шепота в ухото си.
-Скоро...
-Какво? Какво? – започнах да се въртя аз.
Амаран ме погледна доста странно. Отново се усмихнах и замръзнах на място при следващият шепот.
-Харесва ли ти? Скоро....
-Какво? – прошепнах и аз.
-Скоро... скоро ще си този там...
-Кой? – продължавах аз.
-Каквото аз пожелая...
Изведнъж станах. Амаран се стресна.
-Сега се връщам. Ще отида до тоалетната.
-Добре, бързо. Ще изпуснеш най-интересното.
Когато вече бях в тоалетната се огледах в огледалото.
“Полудявам ли? Какво ми става? КАКВО?”
-Да...скоро. – шепотът в ухото ми.
-Махай се! Какво искаш?! Махай се!!! – наведох се и измих лицето си.
Вдигнах очи и видях в огледалото две червени очи. Бързо се обърнах, но зад мен нямаше нищо.
-Плаша ли те? – появи се отново.
-Не! Ти не съществуваш!
-Сигурен ли си?
-Да! Ти си просто плод на въображението ми! – крещях аз.
-Не съм...
-Да, не си истински!
-Не....
Бързо излязох от тоалетната и се върнах при Амаран.
-Хей! Хайде, къде се губиш? Изпусна едно яко разкъсване. – светеха очите й.
-Да... съжалявам.
-Какво ти е? Защо си блед? – попита ме загрижено Амаран.
-Нищо. Просто ми стана лошо.
-Искаш ли да си тръгваме?
-Не. Нека да свърши филма и си тръгваме. Съжалявам, че се получи така.
-Не се притеснявай. – усмихна ми се тя.
След още половин час свърши филма и аз я изпратих до тях. Взехме си набързо довиждане и  се прибрах. Дом, ах, сладък дом! Мислех, че там нищо няма да ме достигне....

След малко ще пусна продължение.:)

Ами Snoop Dog ft. T-pain - Boom 

Какво да ти кажа ?

ГъбА

Малко дълго стана ама....
--------

-Ало, има ли някой? – попитах аз. –Чувате ли ме? Алоооо?!
Видях, че никой няма да отговори и затворих телефона.
“Сигурно е била грешка. Да, грешка....” – унесох се отново аз.
-Алекс, ставай! Закуската е готова. – провикна се Робърт през вратата.
-Мммм... – измрънках аз.
-Ставай! Виктор ще ни избие. Алекс му изстинал омлета и пак сме щели да се оплакваме. Ставай!
-Ммм.. да изстива. Не ми пука.. – провлачих аз.
-Направил е любимият ти с прошуто и пармезан.
-Идвам! – като чух това веднага се изстрелях от леглото. Умирах за такъв омлет, а Виктор знаеше най-добре как да го приготви.
-Вече си мислех, че няма да станеш. – каза сърдито Виктор като ме видя да влизам през вратата.
-Тук съм. Как ще пропусна вкусният ти омлет? – засмях се аз.
-Брат , поне да беше си сресал косата. – изгледа ме странно Робърт. –По-необичайна е от обикновено.. дори за теб.
-Какво ми е на косата? – погледнах се в огледалото. –Хм, повече обем.
-Как мина вчера с Амаран? – попита ме изведнъж Виктор.
-Чудесно. – усмихнах се замечтано аз.
-Я, виж ти! Момчето е като слънце. Прекрасно или невероятно, изумително, неописуемо, разтърсващо? – засмя се Робърт. –Каква е тази самодоволна усмивка?
-Хм, самодоволна е, защото не бяхте прави. Амаран е много добро момиче. И как да кажа интересна? Да, мисля, че е интересна. – усмихнах се отново аз.
-Да, дори му е спечелила едно куче. – не забрави да изтърси Виктор с подигравателен тон.
-Тя на теб? – погледна ме учудено Робърт. –Накъде отива този свят? – поклати глава.
-Хей, хей! За всичко си има обяснение. Понеже гордостта й е огромна не поиска да платя входните билети...
-Ама ти не ги ли купи предварително? – попита ме Виктор.
-Не... забравих. – отвърнах аз.
-Ти си глупак! Ама сериозно! – засмя се Робърт. –Може ли, ти да й предложиш и да не си ги купил? Ами много ясно, че няма да ти позволи.
-И... после тя се съгласи да ги платя, ако ми спечели една играчка на стрелба и... да ми купи сладолед.
-И сладолед? Е, не! Е, не! Край! – започна да се смее истерично Виктор.
-И какво сега? Втора среща? – попита Робърт.
-Ммм... да!
-Къде? – попита отново Робърт.
-Ами мислех.... за кино?
-И да купиш билетите, и пуканките и безалкохолно да не се задави момичето, циция такава! – подигра се Виктор.
-Да, да... не е нужно да ми го казваш. Научих се от грешката си.
-Ще видим!
-Ами обади й се, де! Какво чакаш? – подкани ме Робърт.
-Не е ли малко скоро? Да не си помисли, че започвам да я преследвам?
-Ти ли я преследваш? – засмя се Робърт. –Хм, я да видим... фен, писмо, среща, преследване? Някаква връзка?
-Добре, де. Сега ще й се обадя.
Обадих се на Амаран и се разбрахме за киното. Тя ми каза, че искала да гледа някакъв филм на ужасите. Аз не си падах много. Готино ми беше, когато се разказваше за вампири. Надявах се този, който ще гледаме да е такъв. Решихме да отидем за вечерната прожекция от 20:30. Когато отидох тя вече беше там. Аз ли закъснях или тя просто е дошла по-рано?
-Здравей! – прегърнах я аз. –Закъснях ли?
-Здравей! Не... часът е 20:15. Май и двамата сме подранили. – засмя се ангелски тя.
-Ха ха.. – изчервих се като хлапак. –Отивам да купя билети. Шшшш, без никакви възражения. Пуканки? Безалкохолно? Шоколадче? Желирани бонбони?
-Бонбони! – развълнува се тя.
-А така!
Да! Филма беше за вампири и някакви енергийни чудовища. Добре.. точно каквото исках. Взех билетите, безалкохолното и бонбоните. Помислих, че ще е добре да взема и пуканки... готово на лице! Влязохме в салона и седнахме на последният ред. Там нямаше да ни се пречкат разни глави и само да подвикват зад нас. След още 5 минути прожекцията започна. Първоначално филма беше смешен, но после:
-Майко мила! Бягай, бягай! Неее, захапа я! – крещеше Амаран.-Алекс, виж! Ужаааааас! О, не! Как й вади вътрешностите.
-Иллл, това беше гадно. Бррр... – изсумтях аз.
-Отвратително. Обичам такива филми! – развълнува се Амаран.
Аз я погледнах с въпросителен поглед. Как така й е гнусно, но обича такива неща?
Тя забеляза нотката на въпрос в очите ми и каза:
-Странна съм, знам.
Всъщност това ми харесваше. Интересна, романтична... нестандартна! Това търсех.
Продължихме да гледаме филма спокойно. Нещо започна да ми става некомфортно. Един час без да мърдам. Ужасно! Кога съм издържал толкова време?
Отново се загледах във филма. Изведнъж почувствах същият леден дъх по врата си. Обърнах се, но нямаше нищо и никой. Обърнах се към Амаран, а тя не сваляше поглед от екрана. Изведнъж червените очи изникнаха до мен. Обърнах бързо поглед.

Ам iveto0_94

95
Ангел на мрака?

в 09:30