Според мен не е от бръсненето, а и самобръсначката НЕ прави космите дебели, космите си остават точно такива, просто когато го няма връхчето, космите изглеждат по-плътни (ако изобщо ме разбирате хдд !!

Като замисъл не е зле, но на мен лично като начин на писане не ми допадна Продължавай, може по-нататък да стане хубаво и като начин на писане и развитие на действието.

Във Ютюб има много видове упражнения... разрови се.. но не ти препоръчвам да ги правиш редовно в продължение на много дълго време, ако си момиче (предполагам, че си) , за да не си развалиш талията

Нямам подобен проблем.. Но според мен трябва да попиташ във козметичен магазин за такъв, който е за проблемна или по-нежна (ако разбираш) кожа..     

Мии според мен твоята приятелка не знае какво иска ии е няква лигла (не я познавам, но с това впечатление останах) а относно момчето... ми отиди при него, говорете си.. а-уу ии по някое време подхвърли, че го харесваш или първо го питай какво мисли за теб и тогава.... 

Събудих се в сините си, напомнящи на море чаршафи с разпиляна по възглавницата коса. Слънцето вече беше изгряло, а около мен се носеше аромат на шоколад и канела. Човек би си помислил, че шоколадовото ухание идва от косата ми, която имаше наситен цвят на шоколад, но не... Майка ми печеше блатовете за любимата ми торта.. Аз не бих объркала този аромат, нямаше втори такъв на торта с шоколадови блатове, между които се разливаше Nutella, покрити със сметана и шоколадов чипс.. Ароматът и представата ме накараха да прехапя устната си, която все още имаше вкуса на неговите устни. Покрай всичко това в главата ми изникнаха спомени.. Какви спомени би могло да има момиче на 14?! Какво чак толкова съм видяла аз от живота?! Е.. аз не бях като някои други тийнейджъти на моята възраст.. Не прекарвах всеки възможен момент във facebook или гримирвайки се и правейки си прическа за поредната среща с някое момче с 5 години по-голямо от мен… Не.. Аз бях момиче, което обичаше да прекарва времето със семейството и приятелите си.. Без „батковци” и без излишно висене във facebook... Обичах да чета.. Много и всякаква литература.. Не обичах да усещам докосването на гримове по лицето си.. Колкото и нескромно да звучи аз бях хубава и без тях.. Имах дълги черни мигли, искрящи селени очи, червени устни, наподобяващи на череши, кожата ми.. Е тя не беше като на принцесите в приказките- бяла като сняг.. Беше с лек бронзов тен.. Но имаше принц, който да ме харесва такава каквато съм, да ме цени и да не критикува грешките, които правя.. Аз правех много грешки.. Ужасно много грешки, каквито никой не би предположил, че е готово да направи момиче на моята възраст, но да това беше факт и не го криех, знаех, че няма никой съвършен.... Докато не срещнах НЕГО..  Не.. Не този принц който последно споменах.. А този, чийто устни още усещах върху моите и този, чийто аромат още усещах по кожата си, по дрехите си, по шаловете си..// Дойде ми музата и започнах да пиша нова историйка.. надявам се да ви хареса.. Моля за мнение

Хехе.. радвам се, че ти харесват.. след малко ще кача още няколко

Само втората ми хареса, добре е фокусирана.. 

благодаря ти... ))

Някой може ли да ми каже как да се гримирам, за да изглеждат очите ми леееко дръпнати в краищата??? xD

-Мамка му- прошепна той- пак я изгубих..
Той се вгледа в силуетът, който бавно се движеше под уличните лампи със тази грация, която го беше пленила в първия ден на май.. Спомените обляха мускулестото му изпълнено с татуси тяло и той потрепна.. Всичко започна с една обикновена сутрин. Той стана, както обикновено в 8:30, направи си сутрешна доза кафе. Андрей обичаше кафето силно и чисто. Изпи го под песните на Еминем и тръгна. Той отиваше в местния фитнес за сутрешна тренировка.
Влезе вътре, но нещо не беше както предишният път... Имаше ново момиче във фитнеса..  Тя имаше дълга червена коса, вързана на висока опашка. Имаше страхотно тяло и крака.. На Андрай му хареса и той се приближи...
//да отбележа, че това не е от най-добрите ми "творби", но аз си я харесвам ) моля за мнение... следващите части са по-дълги, ако ви харесва пускам некст ) //

5 част

На вратата стоеше Ивайло.
-    Здравей- каза той отнесено- хайде тръгвай, че в 10 трябва да се срещна с приятелката си
Дали го казваше само за да я ядоса, Стела не знаеше. Тя взе чантата си и тръгна с него. Тя носеше черни панталони, лилава туника, лилави обувки и черна чанта. Туниката беше с голямо деколте, панталонът- прилепнал, а обувките- високи както винаги. Ивайло я изгледа от главата до петите и й каза
-    Красива си.- звучеше добре от неговата уста, с неговият дрезгав глас и в заедно със погледа му това беше перфектната комбинация.
-    Благодаря, и ти не си зле- каза Стела и се усмихна.
-    Къде ще ходим, принцесо?
-    Нали щяхме да боднем в Happy- му отговори тя със закачлив смях
Двамата тръгнаха нататък, като Иво изглеждаше сякаш го прави по задължение, а Стела грееше от щастие.
Валеше силен дъжд. Пред тях мина червено BMW и разплиска събралата се вода. Стела беше напълно мокра. Иво свали туниката й и я облече с якето си. После я прегърна. Това й беше достатъчно. Тя забрави причината за това те да са заедно сега и се отдаде на момента.