Извинявам се, не знаех.. Поправих го веднага!

Тъгата заемаше малко по малко душата й. Сърцето й започна да бие по-бавно с всяка секунда, след която не получаваше никакъв отговор.. никакъв отговор от него. Тя го обичаше толкова много, а той дори не разбираше, не чуваше нейните викове, не чуваше нейните молби.. Не чуваше как тя се моли за любовта му. А тя викаше толкова силно, само той не можеше да чуе виковете й, единствено той. Виждаше сълзите й, но дори не подозираше, че е причината за тях.., че той е глупакът, който с безразличието си правеше болката и толкова силна. Той просто не разбираше или не проумяваше, че може тя да го харесва, та дори и да го обича. Но толкова ли беше трудно да разбере, толкова ли не си личеше.. не виждаше ли как тя го гледа, не можеше ли да прочете в очите й тази силна любов.. любов, която я изпиваше докрай. Тя го обичаше до лудост и все още е така, дори с всеки ден чувствата й стават все по-силни. И това също много я измъчва, защото тя знае, че няма смисъл, защото с всеки ден любовта й расте - любовта към едно момче, чието сърце никога няма да й принадлежи.
Всяка сутрин, събуждайки се след прекрасния сън с него тя си казваше, че ще бъде силна и все още го прави.. всяка една сутрин, макар силите й вече да са към края си. И когато го видеше дори малката последна частичка сила в нея отлиташе нанякъде. Тя губеше контрол, не можеше да му устои, не можеше да устои на усмимката му, толкова потайна и примамлива. Тя искаше да скочи на гърба му и той да я носи на конче, както в сънищата й.. искаше да се прегърнат силно и да се хванат здраво за ръце, обещавайки си никога да не се разделят. И все пак тя просто искаше.. искаше неща, които няма как да се случат. И все още продължава да ги иска. Все още иска да го опознае, да бъде част от него, да бъде специална за него. А той не спираше както всеки път да я обърква с поведението си, един път се държеше мило, усмихваше се и й говореше. Друг път беше студен и безмълвен като камък.
Всяка вечер преди да заспи си казваше, че ще го забрави и, че след тази нощ повече няма да мисли за него. Но винаги проклетото й сърце побеждаваше разума й, винаги командваше чувствата й. И тъкмо тя си беше помислила, че ще успее да го забрави и ето, че отново стана нещо, което да й попречи и да направи опитите й да го изтрие от мислите си по-трудни. Ето, че тя го видя.. по-прекрасен от всякога, видя го, отключвайки входната й врата. И сега не се чудете какво е правил пред входната врата. Той просто се прибираше, прибираше се в своя дом. Да, точно така.. те двамата бяха и все още са в един блок. Да, те са съседи и не са просто от различни етажи, те са точно един срещу друг.. врата срещу врата. Именно това съседство правеше несподелената й любов още по-сложна. Нима можеш да забравиш някой, който виждаш почти всеки ден.. някой, който живее точно срещу теб. Нея дори я беше страх, страх я беше да излиза от тях, за да не се сбъска с него - с този, който беше напълно сляп за любовта й, за да не се сблъска с нейната най-голяма слабост. Но до кога ли ще издържи, до кога ли ще бяга по коридорите, криейки се от любовта?! 

(arrow) МЕРСИ МНОГО!

Много благодаря и на двете! Колкото до грешката при не знам - от бързината е!

момиче с руса коса 

Ти как мислиш?

Прекрасно!!!   

Невероятно!   

Прекрасно!   

Много ми харесваа!   

Хареса ми...

Нямамм думи... Просто е невероятноо!!!