#1 2014-05-06 13:30:49

diam0nd_girl

Member

From: Somewhere .. *

Registered: 2010-06-02

Posts: 1,431

Re: Мъничка смърт..

Дойде мигът на раздялата,
ти избра..избра да поемеш сам по пътя си..
Избра да си сам, далеч от мен,
далеч от любовта..
Ти тръгваш, а аз не мога да те спра..
Чувствам, че се задушавам,
душата ме боли..
Но няма какво да сторя..
И всичко сякаш е спряло,
а съществото ми цялото тебе иска..
И моли се, и само се моли
още миг поне със тебе да бъде..
Но не, аз няма как да те спра..
Идва раздялата, а тя е като мъничка смърт..
Сълзите една след друга стичат се..
ти тръгваш, а аз не мога да те спра..
Щастието ми сега от теб зависи,
но ти по друг път ще тръгнеш..
И тръгваш сега и аз те гледам,
гледам те как заминаваш.
Чувствам го, като топка
в гърлото ми са неизказаните думи.
А душата само плаче и плаче,
но аз няма как да те спра..
Изборът е твой,
тръгвай, бъди щастлив..
сбъдни мечтите си..
Аз право нямам да те виня,
живота е твой, ти сам чертаеш пътя си..
Дано успееш във всичко,
но не ме забравяй,
защото аз не ще го направя..
Та тази раздяла е като мъничка смърт...

Писано е с много чувства, надявам се да Ви хареса

---

Тя вървеше като сянка по брега на морето..
Беше наранена, плачеше...
но въпреки всичко си повтаряше "Обичам го!" ..