И такааа.. I hope you like it 

- О, я стига. Знаеш какво имам предвид. Как си мислиш, че е оцелял от падането? – жената се изсмя ехидно и по гърба ми полазиха тръпки.
- Аз, ъъ.. – отчаяно търсех хаплива реплика, с която да й отвърна, но умът ми отказваше да мисли за това.
Червените й очи искряха в нощта и я караха да изглежда някак зловещо. Някъде бях виждала тези очи, но къде..?
- Малката лигличка не се сеща как да отговори, а? – каза ядно тя и отметна перфектно сресаната си руса коса. – Жалко. Много жалко. Но аз не съм сигурна, че Найджъл иска да научаваш всичките му тайни.. Не съм сигурна, че би искал да научиш която и да е негова тайна. – тя облиза устните си и се загледа някъде в далечината.
- Ако Найджъл имаше да споделя нещо с мен, със сигурност щеше да го направи! Нямаш си идея каква романтична вечеря ми организи....
-  На покрива на небостъргача, от който излезе преди малко, със свещи, храна, бавна музика и опияняваща гледка? – злобата в гласа й кънтеше в главата ми и сякаш чупеше сърцето ми на парченца.
- Ти.. налучка ли? Сигурно ти се иска твоето гадже да направи нещо подобно за теб! – изсъсках аз в отговор, готова да се защитавам до последно.
- Ахахах, мила, моля те не ме разсмивай.  – очите й се присвиха. – Зная го от личен опит. Нали знаеш, Найджъл беше сам около.. шест месеца? След като ти го.. – и тя замълча. – Та тогава аз се .. – тя се изсмя ехидно отново.  – Възползвах от него, така да се каже.
Замръзнах на място, неспособна да кажа или направя нещо. Тя е имала връзка с Найджъл. Знае неща, които той не иска да ми каже. А за нея той е направил същото, което преди броени минути беше направил за мен. Имах нужда някой да спре тези мисли, които съсипваха не само сърцето ми, но и душата ми. Но зад мен нямаше никой. Никой не ме подкрепяше. Никой никога не е бил до мен, когато съм имала нужда от рамо да поплача.
- Разкарай се, Анджелина! – мъжки глас разцепи въздуха. Анджелина, очевидно жената пред мен, се вцепени, а след секунди побягна надалеч от мен.
Обърнах се, за да видя кой беше изплашил дотолкова червенооката, че да я накара да избяга. Обърнах се, за да срещна яснозелените очи на човека от бара.

Много е хубаво. Горкото момче обаче 

Разбира се, че ще пускам. Просто нямам много време 

(y)

Извинявам се, че доста време не пусках части, но бях възпрепятствана. Дано тази ви хареса! 

Беше ми писнало. От лъжите, от измамите, от криенето на истината, от начина, по който Найджъл винаги отказваше да сподели всичко с мен. Не беше честно, нали? Тези мисли жужаха в главата ми, докато стоях неподвижно в асансьора. В голямото огледало виждах отражението си – сълзите бяха разтекли спиралата ми, под очите си имах големи сенки от недоспиване, косата ми дори и за гнездо не ставаше.. Изведнъж асансьорът спря. Вратите се отвориха и вътре влезе някаква жена, която изглеждаше като излязла от някое списание. Единствено зловещо червените лещи, които изглежда си беше сложила, за да плаши хората посред нощите, й придаваха някакъв странен вид.
- Ой, милата. – изписка тя щом ме видя. – Да не би гаджето току-що да те заряза? – съчувствената й усмивка беше фалшива, а в погледа й ясно се четеше самодоволство.
- Не че бих обсъждала това с вас. – започнах аз със заядлив тон. – Но не. Първо на първо си нямам гадже. – преглътнах шумно. – И второ, тук трябва да сляза.
Жената ме погледна още веднъж и вдигна високомерно брадичка, когато минах покрай нея, за да изляза. Ама че надувка.
Още щом излязох от небостъргача усетих лекия ветрец, който подухваше и носеше в себе си мириса на есента. Спрях забързаните си крачки за секунда и се зачудих защо никой не ми е звънял. Майка ми и баща ми, нима не им липсвах? Нямах приятели, затова не очаквах някой друг да се сети за мен. Реших, че не бива да ми пука за някой, на когото не му пука за мен. Продължих уверено напред, въпреки че по лицето ми се стичаха сълзи.
- Спри!! – извика някой зад мен, но бях прекалено далеч, за да позная гласа. Сърцето ми запрепуска, надявах се това да е Найджъл, който ще ми се извини и ще ми обясни всичко. Вместо това след секунда до мен.. дотича? Не можах да чуя стъпките, но и без това не ме интересуваше. Видях островърхите обувки и вдигнах глава, за да срещна червените очи на жената от асансьора.
- Бихте ли ме оставили на мира? Нямам желание да споделям живота си с вас. – сопнах й се аз и се опитах да я избутам, за да си продължа по пътя.
- Аз мога да ти разкажа за Найджъл. – прошепна тихо тя, но думите й се забиха като ножове в мен. Чантата ми падна на земята, а който и да ме беше видял сигурно щеше да си умре от смях от физиономията, която направих.
- К-к-какво имаш предвид? – обърнах се плахо към нея, защото въпреки всичко не бях сигурна, че искам да знам отговорите на въпросите, които си задавах.

Румии, ОЩЕЕЕЕЕ!!!     

Честит Рожден Ден!    (^) 

Скоро ще излезе в Замунда, предполагам, но не го чакай с такова нетърпение.. Поне за мен филма беше скучен. Очаквах доста повече. Беше ми леко досадно да го гледам. :/

Следващата част ще я пусна до половин час.. А утре вероятно няма да пусна нито една част, защото целия ден ми е натоварен.. Все пак може да имам време да пусна една сутринта, а ако не в сряда ще пусна една дъъългичка.

Интересно начало. Бих искала да видя продължението