Здравейте. Искам да попитам дали мога да се преместя от професионално в езиково училище ( СОУ ) ?

Некст:

Скрих се хубаво и просто гледах как гори родния ми дом. И единственната причина за това БЯХ АЗ. Така, нямах време за губене. Наближаваше 8 часа.

- Ало, Дорис?
- Ааа здравей Джина.
- Можеш ли да дойдеш на летишето?
- Кога?
- Веднага.
- Да мога, но защо?
- Много въпроси задаваш. Хайде чакам те. - затворих телефона.

Седнах в едно кафене и зачаках. По едно време видях, че се появи. Помахах и. Тя ме видя и дойде при мен.

- Ще ми кажеш ли какво става, по дяволите?
- Дорис, аз заминавам.
- КАКВО?! Къде?
- Аз .. не мога да ти кажа. Исках само да знаеш.
- Как така не можеш да ми кажеш? Та нали сме приятелки? И защо заминаваш? Защо?
- Виж, имам си причини. Моля те не ме спирай.
- Да, разбира се, но ..
- МОЛЯ ТЕ!
- Добре. В колко часа ти е полетът.
- В 22:00.
- Е, добре. Ще те изпратя.
- НЕ! Не искам да стоиш тук повече. Върви си, прибери се и забрави за мене. Все едно никога не сме се познавали.
Тя нищо не каза.
- Хайде, тръгвай. - усмихнах и се аз.
Тя стана и тръгна.
- Вирджиния, искам да знаеш, че винаги ще те помня и обичам!
Сърцето ми се късаше. Станах и я прегърнах силно.
- Хайде,тръгвай не се бави повече!
И тя се изгуби в тъплата..

Некстт:

Продължих да събирам багажа си. От гардероба ми падна един стар, прашен албум със сними. Имаше снимки от раждането ми, от сватбата на майка ми и баща ми и много други. Докато съм го разглеждала съм заспала. Събудих се. Мамка му, всичко ме болеше. Погледнах си часовника. НЕЕ! Беше 3:10! Закъснявах ужасно. Станах и веднага излязох.
  Докато стигна вече беше 3:40.
- Къде се губиш по дяволите? - каза Салваро.
- Стига де. Нали съм тук. Донесе ли го?
- Да. Ето вземи.
- Чудесно! Колко искаш?
- 500 евро.
- Ето вземи.
Салваро ги взе и се изгуби в тъмнината. Огледах пистолета доколкото ми позволяваше малкото светлина. "Луда ли си? Какво искаш да направиш? " ми прошепна един глас. Изкорених тези мисли и тръгнах към вкъщи. Щом стигнах веднага скрих оръжието.
После отидох в хола.
- Каква работа имаш тук? Разкарай си задника от къщата ми веднага! - изкрещях аз.
- По-сладка си, когато си упоена. - тихо каза Джейк.
- Махай се веднага!
- Ей, не така! Не искаш ли да разбереш по-подробно да разбереш какво се случи онази вечер?
- Мисля, че роклята достатъчно ясно го показваше.
- Аз исках подробно да ти разкажа колко си добра! - засмя се Джейк.
Без да кажа нищо изтичах към стаята си. Там бях скрила оръжието.
Върнах се в хола.
- Още ли си тук? - попитах нервно аз.
- Да и чакам втори дубъл - дяволска усмивка засия на лицето му .
- Едва ли ще го доживееш!
Насочих пистолета към него.
- К-к-какво?!
- Нали не мислеше, че ще оставя нещата така?
- Н-н-недей!
Преди да изрече тези думи куршумът го прониза.

"АМИ СЕГА НАКЪДЕ"?

Некст :

Преди да отида минах през нас. Изтичах през вратата направо в банята. Съблякох гадната червена рокля и започнах да се мия с всички душ-гелове, сапуни и шампоани, които имах под ръка. Търках тялото си с всичка сила. Само мисълта, че онзи долен нещастник ме беше изнасилил ме караше да търкам още по-силно. Не си спомнях нищо. Бог знае какво ми беше инжектирал. Осъзнах още по-добре какво ми се беше случило и заплаках със всички сили.
Успокоих се малко. Облякох си чисти дрехи. Взех роклята и я изхвърлих. Погледах се в огледалото. Боже, чувствах се толкова омърсена. Една сълза се стече по бузата ми. Излязох.
Стигнах в болницата. Видях майка ми. Седеше на земята. Прониза ме адска болка.
- Мамо, добре ли си? Какво се е случило?
- Баща ти .. той .. той - тя заплака.
- Какво, какво е станало с татко?
- Много е болен. Лекарите не дават надежди. Скрил е болестта от нас!
- Не,не е възможно!
- Преди да изпадне в кома искаше да говори с теб, но те нямаше. Сега не знаем дали отново ще има тази възможност.
Бях шокорана. Движех се, а дори не знаех как имам сили. Отидох в тоалетната. Погледах отражението си в голямото огледало и си помислих " Ако бях стигнала по-рано, ако онова не ми се беше случило .. " Свлякох се на земята. Нямах сила даже и да плача. В този момент се заклех да си отмъстя.

-Ами сега накъде? - прошепнах аз докато стоях с оръжие в ръка.
Излязох от стаята. Може би докато стоях пред вратата като

вцепенена, разбрах точно какво бях извършила току-що.
-Няма връщане назад - помислих си и тръгнах.

Казвам се Вирджиния.Аз съм момиче на 18 години.Преди няколко

месеца завърших гимназията. Обичах живота си и никога нищо не

ми е липсвало до ..
онзи ден.
-Ало, Джина закъсняваш, мамка му! - Изкрещя Дорис по телефона.
-Добре де , взимам душ, обличам се и идвам!
-Чакаме те! - каза тя и затвори.
Дорис беше най-добрата ми приятелка. Днес тя организираше

купон у тях и всички бяха поканени.
Беше 8:30. Реших че е е време вече да се приготвям. Изкъпах

се. Реших да облека една ултра къса, много секси червена

рокличка, без ръкави. Накъдръх дългата си черна коса и сложих

доста тежък грим,
но пък добре подчертаваше тъмно сините ми очи. Обух високи

обувки в същият цвят с роклята и излязох. 
- Най - после! - извика Дорис още от вратата.
- Добре де, успокой се - нали съм тук!
- Няма значение, хайде влизай!
Всички вече бяха там. Само аз както винаги закъснях.
- Ммм .. Дорис, добре си се постарала с гостите - прошепнах,

оглеждайки момчетата. 
- Разбира се! - отвърна тя.
Купона вървеше със страшна сила. Изведнъж телефонът ми звънна.

Беше майка ми.
- Ало, мамо какво има? - попитах я аз.
- Ела си веднага, баща ти е много зле. Откараха го с линейка.
- Моля ?! Какво? Добре идвам.
- Ейй, аз си тръгвам. Баща ми е много зле, в болница е.
Излязох през вратата. Тръгнах към нас. Усетих нечий стъпки

след мен.Изведнъж някой ме удари в гръб и ме повали на земята.

* Не е нищо особено.  Мнение? Критика? Съвет? ;д 

Хей .. мерси и на двете ви!    Иии някак си се оправи ;д

На мен ми стана интересно. Ще я следя, 

Очаквам с нетърпение! 

Оо ..при нас днес я обявиха . Другата седмица няма да сме на училище .. а чак на 1 - ви ..   

Няма значение . Знаех , че няма да се хареса .. и направо ще го махна .. ;д

Мерси много ..  Свършиха ми чудесна работаа ..   

Невероятнотоо ее .. <3