Убийство по принуда

Lolitta_ · 2011-09-06 19:01:46

-Ами сега накъде? - прошепнах аз докато стоях с оръжие в ръка.
Излязох от стаята. Може би докато стоях пред вратата като

вцепенена, разбрах точно какво бях извършила току-що.
-Няма връщане назад - помислих си и тръгнах.

Казвам се Вирджиния.Аз съм момиче на 18 години.Преди няколко

месеца завърших гимназията. Обичах живота си и никога нищо не

ми е липсвало до ..
онзи ден.
-Ало, Джина закъсняваш, мамка му! - Изкрещя Дорис по телефона.
-Добре де , взимам душ, обличам се и идвам!
-Чакаме те! - каза тя и затвори.
Дорис беше най-добрата ми приятелка. Днес тя организираше

купон у тях и всички бяха поканени.
Беше 8:30. Реших че е е време вече да се приготвям. Изкъпах

се. Реших да облека една ултра къса, много секси червена

рокличка, без ръкави. Накъдръх дългата си черна коса и сложих

доста тежък грим,
но пък добре подчертаваше тъмно сините ми очи. Обух високи

обувки в същият цвят с роклята и излязох.
- Най - после! - извика Дорис още от вратата.
- Добре де, успокой се - нали съм тук!
- Няма значение, хайде влизай!
Всички вече бяха там. Само аз както винаги закъснях.
- Ммм .. Дорис, добре си се постарала с гостите - прошепнах,

оглеждайки момчетата.
- Разбира се! - отвърна тя.
Купона вървеше със страшна сила. Изведнъж телефонът ми звънна.

Беше майка ми.
- Ало, мамо какво има? - попитах я аз.
- Ела си веднага, баща ти е много зле. Откараха го с линейка.
- Моля ?! Какво? Добре идвам.
- Ейй, аз си тръгвам. Баща ми е много зле, в болница е.
Излязох през вратата. Тръгнах към нас. Усетих нечий стъпки

след мен.Изведнъж някой ме удари в гръб и ме повали на земята.

* Не е нищо особено. Мнение? Критика? Съвет? ;д

sladyr4etyy · 2011-09-06 19:04:53

ще пускаш ли скоро некст много ми стана интересна пусни още ако имаш възможност

petushka88 · 2011-09-06 19:05:53

Харесва ми . Още?

Lolitta_ · 2011-09-06 19:27:12

Некстт:

Явно съм изпаднала в безсъзнание. Щом отворих очи видях Джейк.
Джейк беше бившия ми. Той много трудно преживя раздяла ни.
Огледах се наоколо. Бях в една стара порутена сграда. Главата адски ме болеше. Опитах да стана, но не успях. Ръцете и краката ми бяха здраво завързани.
- Какво става? Къде съм? - виках аз.
Джейк се приближи и ми прошепна :
- Спокойно, нищо лошо няма да ти се случи.
После извади една спринцовка с огромна игла и докато успея да кажа нещо, вече я беше забил в ръката ми.
Събудих се на някаква малка уличка. Главата продължаваше да ме боли все така. Опитах се да стана, но тялото ми не искаше. Нито си чувствах ръцете, нито краката.
- Боже , какво е станало с мен? - казах си тихичко.
Чак след около 3-4 минути осъзнах, че дрехите ми ги нямаше. Стъписах се. Огледах се и видях червената ми рокля захвърлена по - встрани от мен. С много усилия станах и я взех. Видях, че върху нея пишеше нещо.
Прочетох пак и пак, и пак, и пак. Сълзите ми вече напираха в очите. Изведнъж телефона ми, звънна.
- Ало, Вирджиния къде си? - извика майка ми.
- Спокойно мамо, всичко е наред - обясних аз, но вътрешно горях.
- Ела веднага в болницата! - продиктвува ми адреса.
- Добре , идвам - казах аз и затворих.

sladyr4etyy · 2011-09-06 19:43:25

е само толкова малка част ли? Не искам да ставам нахална но ми е много интересно и ще чакам още

Lolitta_ · 2011-09-06 20:05:40

Некст :

Преди да отида минах през нас. Изтичах през вратата направо в банята. Съблякох гадната червена рокля и започнах да се мия с всички душ-гелове, сапуни и шампоани, които имах под ръка. Търках тялото си с всичка сила. Само мисълта, че онзи долен нещастник ме беше изнасилил ме караше да търкам още по-силно. Не си спомнях нищо. Бог знае какво ми беше инжектирал. Осъзнах още по-добре какво ми се беше случило и заплаках със всички сили.
Успокоих се малко. Облякох си чисти дрехи. Взех роклята и я изхвърлих. Погледах се в огледалото. Боже, чувствах се толкова омърсена. Една сълза се стече по бузата ми. Излязох.
Стигнах в болницата. Видях майка ми. Седеше на земята. Прониза ме адска болка.
- Мамо, добре ли си? Какво се е случило?
- Баща ти .. той .. той - тя заплака.
- Какво, какво е станало с татко?
- Много е болен. Лекарите не дават надежди. Скрил е болестта от нас!
- Не,не е възможно!
- Преди да изпадне в кома искаше да говори с теб, но те нямаше. Сега не знаем дали отново ще има тази възможност.
Бях шокорана. Движех се, а дори не знаех как имам сили. Отидох в тоалетната. Погледах отражението си в голямото огледало и си помислих " Ако бях стигнала по-рано, ако онова не ми се беше случило .. " Свлякох се на земята. Нямах сила даже и да плача. В този момент се заклех да си отмъстя.

lizan4etu · 2011-09-06 20:09:38

Много е хубаво

Lolitta_ · 2011-09-06 20:27:02

Радвам се, че ви хареса

Некст:

Станах и си измих лицето. Излязох от болницата.
- Ало, Салваро искам една услуга.
- За теб винаги, казвай.
- Трябва ми оръжие, по-точно пистолет, със заглушител
- Боже, Вирджиния какво си намислила?
- Не ме питай , просто го уреди!
- Добре, добре до утре ще бъде свършено.
- Добре, чао!
Прибрах се вкъщи. Взех куфара си и започнах да си събирам нещата. Изведнъж попаднах на една златна верижка. Баща ми
я подарил за един рожден ден. Стана ми много мъчно и болно. Взех и нея. Набрах номера на една авиокомпания.
- Ало, добър ден. Искам да резервирам билет до град Рим.
- Да, разбира се. Еднопосочен или двупосочен?
- Еднопосочен. А и да бъде за първа класа. За 22:00 часа утре вечерта.
- Да, разбрах. Дочуване и приятен ден.
- И на вас.
След малко телефонът ми звънна.
- Ало, Джина аз съм, Салваро.
- Ааа, здравей.Какво стана?
- Уредих го. Утре в 3:30 сутринта ела при строежа на улицата до мола.
- Добре, благодаря много! Целувки, чао.

Lolitta_ · 2011-09-07 17:40:17

Некстт:

Продължих да събирам багажа си. От гардероба ми падна един стар, прашен албум със сними. Имаше снимки от раждането ми, от сватбата на майка ми и баща ми и много други. Докато съм го разглеждала съм заспала. Събудих се. Мамка му, всичко ме болеше. Погледнах си часовника. НЕЕ! Беше 3:10! Закъснявах ужасно. Станах и веднага излязох.
Докато стигна вече беше 3:40.
- Къде се губиш по дяволите? - каза Салваро.
- Стига де. Нали съм тук. Донесе ли го?
- Да. Ето вземи.
- Чудесно! Колко искаш?
- 500 евро.
- Ето вземи.
Салваро ги взе и се изгуби в тъмнината. Огледах пистолета доколкото ми позволяваше малкото светлина. "Луда ли си? Какво искаш да направиш? " ми прошепна един глас. Изкорених тези мисли и тръгнах към вкъщи. Щом стигнах веднага скрих оръжието.
После отидох в хола.
- Каква работа имаш тук? Разкарай си задника от къщата ми веднага! - изкрещях аз.
- По-сладка си, когато си упоена. - тихо каза Джейк.
- Махай се веднага!
- Ей, не така! Не искаш ли да разбереш по-подробно да разбереш какво се случи онази вечер?
- Мисля, че роклята достатъчно ясно го показваше.
- Аз исках подробно да ти разкажа колко си добра! - засмя се Джейк.
Без да кажа нищо изтичах към стаята си. Там бях скрила оръжието.
Върнах се в хола.
- Още ли си тук? - попитах нервно аз.
- Да и чакам втори дубъл - дяволска усмивка засия на лицето му .
- Едва ли ще го доживееш!
Насочих пистолета към него.
- К-к-какво?!
- Нали не мислеше, че ще оставя нещата така?
- Н-н-недей!
Преди да изрече тези думи куршумът го прониза.

"АМИ СЕГА НАКЪДЕ"?

sladyr4etyy · 2011-09-07 17:54:17

олее страхотна е кога горе-долу ще пускаш нова част

Lolitta_ · 2011-09-07 18:12:45

Некст:

Покрих тялото и заключих всички врати. Отидох до банката. Изтеглих всичките пари, които имах. После минах през болницата.
- Мамо, как е той?
- Зле е, много зле.
Мълчах. Видях го през стъклото и прошепнах "Сбогом, тате. Обичам те."
После отидох при майка си.
- Мамо, обичам те.
- Знам Джина. И аз те обичам.
Тя ме целуна и се усмихна. Прегърнах я силно и едва се сдържах да не заплача.
- Добре. Аз се връщам вкъщи. После ще се видим.
Е излъгах, че ще се видим.
Така, часът беше 12:30. Имах много време до полета. Трябваше да разкарам тялото от дома си. Много мислих и се сетих само за едно. Да го изгоря. Или както бях чула в един филм " Следите трябва да бъдат изгаряни" .
Излязох навън и взех една празна туба. Отидох до най-близаката бензоностанция.
- Напълнете я моля.
- Добре.
- Готово.
- Колко ви дължа?
- 30 евро.
- Добре заповядайте. Довиждане.

Прибрах се. Взех си куфара и го изкарах навън. "Добре, това е!" Помислих си аз, докато оглеждах запоследно къщата си. "Извинявайте, мамо, татко за това, извърших"! После посипах тялото и цялата стая с бензина. Запалих клечка от кибрит. Пожарът пламна със огромна мощ. Излязох навън.

sladyr4etyy · 2011-09-08 17:39:19

якоо...

fantasy_girl · 2011-09-08 18:17:27

Много е интересно. Моля те некст!

Lolitta_ · 2011-09-08 20:22:35

Некст:

Скрих се хубаво и просто гледах как гори родния ми дом. И единственната причина за това БЯХ АЗ. Така, нямах време за губене. Наближаваше 8 часа.

- Ало, Дорис?
- Ааа здравей Джина.
- Можеш ли да дойдеш на летишето?
- Кога?
- Веднага.
- Да мога, но защо?
- Много въпроси задаваш. Хайде чакам те. - затворих телефона.

Седнах в едно кафене и зачаках. По едно време видях, че се появи. Помахах и. Тя ме видя и дойде при мен.

- Ще ми кажеш ли какво става, по дяволите?
- Дорис, аз заминавам.
- КАКВО?! Къде?
- Аз .. не мога да ти кажа. Исках само да знаеш.
- Как така не можеш да ми кажеш? Та нали сме приятелки? И защо заминаваш? Защо?
- Виж, имам си причини. Моля те не ме спирай.
- Да, разбира се, но ..
- МОЛЯ ТЕ!
- Добре. В колко часа ти е полетът.
- В 22:00.
- Е, добре. Ще те изпратя.
- НЕ! Не искам да стоиш тук повече. Върви си, прибери се и забрави за мене. Все едно никога не сме се познавали.
Тя нищо не каза.
- Хайде, тръгвай. - усмихнах и се аз.
Тя стана и тръгна.
- Вирджиния, искам да знаеш, че винаги ще те помня и обичам!
Сърцето ми се късаше. Станах и я прегърнах силно.
- Хайде,тръгвай не се бави повече!
И тя се изгуби в тъплата..

Aleks_stz · 2011-09-09 19:08:12

невероятна

#1 2011-09-06 19:01:46

Re: Убийство по принуда

#2 2011-09-06 19:04:53

Re: Убийство по принуда

#3 2011-09-06 19:05:53

Re: Убийство по принуда

#4 2011-09-06 19:27:12

Re: Убийство по принуда

#5 2011-09-06 19:43:25

Re: Убийство по принуда

#6 2011-09-06 20:05:40

Re: Убийство по принуда

#7 2011-09-06 20:09:38

Re: Убийство по принуда

#8 2011-09-06 20:27:02

Re: Убийство по принуда

#9 2011-09-07 17:40:17

Re: Убийство по принуда

#10 2011-09-07 17:54:17

Re: Убийство по принуда

#11 2011-09-07 18:12:45

Re: Убийство по принуда

#12 2011-09-08 17:39:19

Re: Убийство по принуда

#13 2011-09-08 18:17:27

Re: Убийство по принуда

#14 2011-09-08 20:22:35

Re: Убийство по принуда

#15 2011-09-09 19:08:12

Re: Убийство по принуда

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook